№ 213
гр. Пловдив, 06.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600229 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 440 ал. 2 НПК.
С протоколно определение № 324/19.05.2022 г., по ЧНД 386/2022 г.
Старозагорският окръжен съд е оставил без уважение молбата на лишения от
свобода С С. С. за предсрочно условно освобождаване от остатъка на
наказанието в размер на 5 месеца и 9 дни от определеното му наказание /към
19.05.2022 г./.
Недоволен от така посоченото определение е останал осъденият С С. С.,
който го е обжалвал, чрез защитника си адв. Г.Г., с искане то да бъде
отменено и се уважи молбата му за предсрочно условно освобождаване.
Окръжна прокуратура не е взела становище.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено
следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В мотивите към атакуваното протоколно определение Старозагорският
окръжен съд е направил внимателен, точен и прецизен анализ на поведението
на осъдения по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
С протокол от 22.04.2014 г. по НОХД № 240/2014 г. на ОС-Хасково С.С.
е признат за виновен в това, че през периода от 12.03.2011 г. до 29.11.2013 г.,
1
през ГКПП „*“, на 11 пъти е пренесъл през границата на страната от
Република * в Република *, без знанието и разрешението на митниците, стоки
за търговски цели - цигари и нарязан тютюн, без акцизен бандерол, на обща
стойност 3258,42 лв., като деянието е извършено от лице, което системно се
занимава с такава дейност, поради което и на основание чл.242, ал.1, б.А, вр.
чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК е осъден на 8 /осем/ месеца „лишаване от
свобода“.
На основание чл.66 НК наказанието е отложено за срок от 3 години.
Определението е влязло в сила на 22.04.2014 г.
С определение от 28.05.2019 г. по НОХД № 901/2019 г. на
Специализиран наказателен съд е признат за виновен в това, че:
-в периода от неустановена дата през месец юли 2016 г. до 17.10.2016 г.
в обл.* и обл.* е участвал в организирана престъпна група, с цел да вършат
съгласувано в страната престъпление по чл.281 от НК, поради което и на
основание чл.321, ал.3, вр. ал.2, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на 1 година
и 4 месеца „лишаване от свобода“;
-на 17.10.2016 г. на АМ „*“, в съучастие като помагач умишлено е
улеснил Д. П. А., чрез даване на съвети и разяснения, отстранявайки спънки и
предоставяне на МПС, с цел да набави за себе си имотна облага,
противозаконно да подпомогне група чужденци - 15 лица да преминат през
страната, в нарушение на ЗЧРБ, поради което и на основание чл.281, ал.2, т.5,
т.4, т.3, т.2, т.1, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на 10 месеца
„лишаване от свобода“.
На основание чл.23 от НК е определеното общо наказание за горните
деяния, в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода.
Зачетен е предварителният арест общо - 8 месеца и 2 дни. В сила на
28.05.2019 г. /л.69 ЗД/
С определение от 18.06.2019 г. по ЧНД № 2002/2019 г. на
Специализиран наказателен съд, на основание чл.68 от НК е приведено в
изпълнение отложеното наказание по присъда по НОХД № 240/2014 г. на ОС
Хасково, в размер на осем месеца лишаване от свобода. Постановен е
първоначален общ режим. Определението е влязло в сила на 04.07.2019 г.
/л.71 ЗД/.
2
Лишеният от свобода С.С. е постъпил в затвора на 07.10.2021г., по
НОХД № 240/14 г. с начало на наказанието - 03.09.2021 г., тъй като
междувременно е бил предаден фактически от * съдебни власти на 06.10.2021
г., след проведено производство по ЕЗА /л.5 ЗД/.
Наказанието по НОХД № 240/2014 г. в размер на 8 месеца „лишаване
от свобода“ е изтърпяно на 22.03.2022 г., от която дата е приведено в
изпълнение наказанието по НОХД № 901/2019 г., в размер на 1 година и 4
месеца „лишаване от свобода“.
Към датата 19.05.2022 год. лишеният от свобода С.С. е изтърпял:
фактически – 1 м. 27 дни, арест – 8 м. 2 дни, от работа – 22 дни, всичко – 10 м.
21дни. Остатъка от наказанието е в размер на 5 месеца и 9 дни.
С.С. за първи път изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в затвора.
В първоначалната оценка на риска от рецидив, в изготвеното становище, са
отчетени средни стойности - 42 т. с дефицити в зони: отношение към
правонарушението и умения за мислене. Рискът от сериозни вреди на входа е
определен като нисък, не непосредствен, насочен към обществото и не са
отчетени значими рискови фактори в условията на охранявана среда. На този
етап не е правена преоценка на рисковите зони.
Лишеният от свобода търпи наказанието си на първоначално
постановения от съда общ режим. Съгласно първоначалния план на
присъдата е устроен да полага доброволен труд по хигиенизиране на
районите в Затвора *. Справял се добре с поставените му задачи. От
03.02.2022 г. е назначен на щат към строителната група на длъжност „*“.
Ръководителят на групата е с добри отзиви за неговата. Видно от
приложената справка от МЦ при Затвора гр. * лишеният от свобода С.С.
страда от хроничен хепатит и му е назначена терапия с Тенофовир от м. юни
2021 год.
Не може да се сподели доводът във въззивната жалба, че
здравословното състояние на осъдения налага предсрочното му
освобождаване. Здравословното му състояние е добро, тъй като е устроен и
полага доброволен труд. Назначена е и съответната медицинска терапия.
По време на престоя си в общежитието не е допускал дисциплинарни
нарушения и не е наказван. Награждаван е със „свиждане с близките си извън
затвора“ и два пъти с „домашен отпуск“.
3
Основният довод, който се развива пред настоящата инстанция е
свързан с твърдението, че е налице и втората предпоставка, визирана в чл. 70
ал.1 НК, а именно че С.С. е дал доказателства за своето поправяне.
Внимателният анализ на събраните по делото доказателства и преценка
на обстоятелствата, визирани в хипотезата на чл.439а НПК, водят до извода,
че действително е налице формалната предпоставка по чл. 70 ал.1 т.1 НК,
понеже С.С. е изтърпял фактически повече от една втора от наложеното
наказание.
По отношение на втората предпоставка, а именно да е дал доказателства
за своето поправяне, първоинстанционният съд е направил законосъобразен
извод, че поради краткото време на пребиваване в пенитенциарното
заведение, не може да се приема, че същите са налице.
В становището на началника на затвора е посочено, че С.С.
действително проявява мотивация за промяна на поведението в посока
следване на законосъобразен начин на живот. Корекционният процес на този
етап дава позитивни резултати и планът за изпълнение на присъдата се
спазва. Именно поради сравнително краткото му пребиваване в затвора и
значителния престой в следствения арест, трудно може да се даде становище
за успешна необратимост в процеса на поправяне и превъзпитание.
В същата насока е и становището на началника на ЗО “*“, според което
целите на наказанието, регламентирани в чл. 36 НК все още не са постигнати
в пълен обем и процесът за поправяне и превъзпитание не е завършен.
В доклада на ИСДВР по идентичен начин е прието, че краткото
пребиваване н затвора не може да доведе до категорично становище за
окончателно и успешно приключване на възпитателния процес.
Пред настоящата инстанция по искане на защитата, бяха изискани от
Затвора в *, заповед № Л-2312/27.05.2022 г., становище на зам.началника
РНОД, становище на ИФ началник сектор „Социална дейност и възпитателна
работа“, становище на главен инспектор ЗООТ „*“ и доклад на инспектор
„Социални дейности и възпитателна работа в ЗООТ „*“. Режимът на С.С. е
променен от ОБЩ на ЛЕК. Това обаче не променя изводите за необходимост
от продължаване на корекционната работа с него. Всички становища,
свързани с промяна на режима, отчитат започналата тенденция и мотивация в
4
посока следване на законосъобразен живот. Отново са посочени настъпилите
положителни нива в корекционния процес. Той обаче още не е завършен.
Поради това и промяната в режима на изтърпяване на наказанието, която
подробно е мотивирана в заповед № Л-2312/27.05.2022 г., е свързана с
коректната преценка на администрацията на затвора, че по този начин ще се
стимулира осъденият, без това да влияе на преценката за необходимост от
продължаване на възпитателната работа, макар и при лек режим.
Поради всички изложени по-горе съображения, Пловдивският
апелативен съд счита, че в атакуваното определение е направен напълно
законосъобразен и обоснован извод, че не е налице втората предпоставка,
регламентирана в чл. 70 НК, а именно да са налице доказателства, че
осъденият се е поправил.
Очевидно, въпреки положителната промяна и позитивните резултати е
необходимо корекционният процес с него да продължи.
Предвид изложеното и Пловдивският апелативен съд намира, че атакуваното
определение следва да бъде потвърдено, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 324/19.05.2022 г., постановено по
ЧНД 386/2022 г., по описа на Старозагорския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5