№ 267
гр. Шумен, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В. П. И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20223630200689 по описа за 2022 година
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22–0869-000362/14.03.2022г. на
Началник група в сектор „ПП“ към ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДв.П на Б.И. Д., с ЕГН ********** от гр. Шумен, ул. *** № 1Б са
наложени административни наказания: "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за 6 месеца. Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно, поради факта, че санкционираното
лице не носи вина, че е управлявало автомобил със служебно прекратена регистрация, без да
е уведомен или да знае за това. Освен това твърди, че и собственика на автомобила не е бил
уведомен за служебно прекратената регистрация.
В съдебно заседание, редовно призован жалбоподателя се явява лично и с
упълномощен процесуален представител, който изцяло поддържа жалбата и излага
подробните си доводи. АНО, редовно призован изпраща упълномощен представител, който
моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди атакуваното НП, като с
оглед изхода на делото бъде присъдено юрисконсулстко възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните
съображения:
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
На 15.08.2021г. лек автомобил марка „Хонда Джаз“, с рег. № Н93 72ВХ се движел по
ул. Владайско въстание в гр. Шумен, където бил спрян за проверка от служители на сектор
„ПП“ при ОД МВР гр. Шумен - свидетелите ЕР. С. Б. и ИВ. ПЛ. СТ.. При извършената
проверка на документите на водача и автомобила, свидетелите констатирали, че водач на
автомобила бил жалбоподателя Б.И. Д. и липсвал валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност“. На жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
1
административно нарушение за липсата на застраховка. При извършване на проверката на
15.08.2021г. имало прекъсване в системата и свидетелите не успели да направят пълна
справка за автомобила и водача му. На 16.08.2021г. била извършена служебна проверка, при
която било констатирано, че посоченото моторно превозно средство било със служебно
прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДв.П. Автомобилът бил собственост на
свидетелката Т. Ж. Д.а – съпруга на жалбоподателя, но бил със служебно прекратена
регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДв.П, тъй като собственика не бил сключил застраховка
„Гражданска отговорност“. За констатираното административно нарушение на чл.140 ал.1
от ЗДв.П, на 16.08.2021г. свид. Р. Н. Н. съставил срещу жалбоподателя, Акт за установяване
на административно нарушение бланков номер 266815, като посочил, че с описаното деяние
е нарушила разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДв.П. АУАН бил съставен в присъствие на
нарушителя и подписан от него без възражения. Впоследствие не се е възползвал от
законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН. След съставяне на акта административно-наказателното производство е било
прекратено на основание разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН и преписката е била
изпратена на Районна прокуратура – Шумен с оглед данни за извършено престъпление по
чл.345, ал.2 от НК. С Постановление за отказ да се образува наказателно производство от
01.03.2022г. било отказано образуването на наказателно производство. Въз основа на
постановлението за отказ да бъде образувано наказателно производство и съобразявайки
материалите в преписка с вх.№ 1132//2022г. по описа на ШРП на основание чл.36, ал.2 от
ЗАНН било издадено наказателно постановление № 22-0869-000362 от 14.03.2022г. на
Началник група в сектор „ПП“ към ОД МВР – гр. Шумен, с което на Б. ИВ. Д., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Шумен, ул. *** № 1Б са наложени административни наказания
“глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
/шест/ месец на основание чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДв.П за нарушение на чл.140, ал.1
от ЗДв.П.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели – Р. Н. Н., ЕР. С. Б. и ИВ. ПЛ. СТ., чиито показания подкрепят изцяло събраните
по делото писмени доказателства. Установената фактическа обстановка не се опровергава от
показанията на поискания от страна на жалбоподателя, свидетел Т. Ж. Д.а.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е
извършил визираното в акта и в НП, нарушение по следните правни съображения: Съдът не
констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването
на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да доведат до неговата отмяна. Актът за
установяване на административно нарушение е съставен и препис от него е връчен на
нарушителя, според изискванията на чл.40 и 43 от ЗАНН. Съдържа всички необходими
елементи, посочени в чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление е съобразено с
изискванията на чл.53 и 57 от ЗАНН.
Същественото в административно – наказателното производство е да се установи :
има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето посочено като нарушител
и дали това лице го е извършило виновно.
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1, изречение първо от ЗДв.П по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места.
Не се спори между страните по делото, че към момента на констатиране на
нарушението автомобилът е бил управляван именно от жалбоподателя Б. ИВ. Д., поради
което се налага извода, че управлявайки автомобил със служебно прекратена регистрация
/т.е. без регистрация/ същият е осъществил от обективна страна състава на нарушението,
визирано в разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДв.П. В случая приложение намира
2
разпоредбата на чл.143, ал.10 ЗДвП, съгласно която служебното прекратяване на
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането и се уведомява
собственикът на пътното превозно средство. с отбелязване в автоматизираната
информационна система, след получаване на информация от Гаранционния фонд досежно
липсата на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност".
Съгласно правната теория, вината има две основни форми– умисъл и
непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми– небрежност и самонадеяност,
като при първата форма, деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на
противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. По силата на чл.7, ал.1
от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е
предвидено в ЗДв.П, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние –
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДв.П, водачът следва да носи административно наказателната
отговорност по чл.175, ал.3 предл.1 от ЗДв.П. Всеки правоспособен водач на МПС, преди да
предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен
да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч. дали управляваното
от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него
има сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на водач" и т.
н.
В тази връзка съдът не споделя твърдението на жалбоподателя, изложено в
жалбата, че не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на автомобила и не е
знаел за това. Независимо от факта, че по делото няма доказателства жалбоподателят,
респективно собственика на автомобила да е било уведомено за прекратената регистрация
на посоченото МПС, съдът намира, че Б.Д. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на посоченото в нормата на чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДв.П административно
нарушение. Последният в качеството си на водач на процесното МПС, е бил длъжен да
спазва правилата за движение по пътищата, въведени със ЗДв.П и в частност с КЗ, които
вменяват на водача забрана да управлява моторно превозно средство по пътищата, отворени
за обществено ползване, без сключена застраховка "Гражданска отговорност", респективно
без да е залепил в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното превозно средство
валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите и да носи контролен талон към знака.
В конкретния случай, като ползвател и водач на лекия автомобил,
санкционираното лице е носител на задължението за сключване на договор за застраховка
"Гражданска отговорност". Същият в качеството си на водач на МПС, е длъжен да познава
законовите последици от неизпълнение на това задължение, поради което като не е
изпълнил посочените по-горе задължения, е проявил небрежност, а това обосновава и
вината му за посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в
3
издаденото наказателно постановление нарушение.
Ирелевантно за отговорността на водача е обстоятелството дали органите на КАТ
са уведомили или не собственика на автомобила, че същият е със служебно прекратена
регистрация, тъй като уведомяването не е елемент от фактическия състав по прекратяване
на регистрацията на МПС. На водача на автомобила е вменено задължението да управлява
по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред. Вярно е, че с оглед
разпоредбата на чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 от НК незнанието на фактическите обстоятелства,
които принадлежат към състава на престъплението, изключва вината и за непредпазливите
деяния, но само в случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се
дължи на непредпазливост. В настоящия случай, както бе посочено и по-горе, незнанието на
факта, че управляваният от жалбоподателя автомобил е със служебно прекратена
регистрация, се дължи на проявена от негова страна непредпазливост под формата на
небрежност. В подкрепа на изложеното е и константната практика на ШАС и по-конкретно
Решение № 85 от 18.04.2022 г. на АдмС – Шумен по к. а. н. д. № 49/2022 г., Решение № 203
от 07.10.2020 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 179/2020 г., Решение № 236 от 25.09.2019
г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 218/2019 г., Решение № 169 от 30.07.2020 г. на АдмС
Шумен по к. а. н. д. № 141/2020 г., Решение № 112 от 23.06.2020 г. на АдмС - Шумен по к. а.
н. д. № 43/2020 г. и др.
С оглед на изложеното съдът намира, че наказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението, като такова по чл.140, ал.1 от ЗДв.П, като правилно е издирил и
приложил и съответната за това нарушение санкционна норма, предвиждаща наказание за
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред. Съдът намира, че наказващият орган правилно е индивидуализирал и наказанията, като
е наложил на жалбоподателя предвидените в разпоредбата на чл.175, ал.3, предл. първо от
ЗДв.П санкции в техния минимален размер, а именно „глоба“ в размер на 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Съдът намира, че с оглед кръга на обществените отношения които охранява ЗДв.П
процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът напълно споделя изложения в тази насока извод на
административно-наказващият орган. Правилно е било преценено, че с оглед характера на
нарушението в настоящия случай нормата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена.
Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
нарушения от същия вид, поради което и същото не може да бъде квалифицирано като
“маловажен случай” по смисъла вложен в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се
явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на процесуалния
представител на административнонаказващия орган е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата
на чл.63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в
процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата.
Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза
на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД на
МВР - гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може
4
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото не е посочен конкретен размер на поисканото
юрисконсултско възнаграждение, то съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на
юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - ОД МВР гр. Шумен по
делото, в размер на 80 /осемдесет/ лева. Сумата следва да се присъди в тежест на
жалбоподателя и да се заплати от последния по сметка на ОД МВР гр. Шумен.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21–0869-000362/14.03.2022г. на
Началник група в сектор „ПП“ към ОД МВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДв.П на Б. ИВ. Д., с ЕГН ********** от гр. Шумен, ул. *** № 1Б
са наложени административни наказания: "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДв.П като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Б. ИВ. Д., с ЕГН ********** от гр. Шумен, ул. *** № 1Б да заплати на ОД
МВР гр. Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5