Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
12.03.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на пети декември две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 2801
по описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение от 01.02.2017г. по гр.д. № 53599/2015г.
Софийски районен съд, 51 състав отхвърлил предявените от В.П.К., ЕГН **********,
срещу „Б.М.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата 7 000 лв., предявен частично
от 20 000 лв., представляваща обезщетение поради нарушаване на забраната за фотографиране,
снимане и записване без съгласие и въпреки несъгласието на ищеца, които снимки
са публикувани в предаването „Код: Криминално“, излъчено на 08.09.2010г. по
програма „Про.БГ“; за сумата 2 500 лв., предявен частично от 4 000 лв.,
представляваща обезщетение за вредите, причинени от съдържащите се в
предаването „Код: Криминално“, излъчено на 08.09.2010г. по програма „Про.БГ“
клевети, както и за сумата 500 лв., предявен частично от 1 000 лв.,
представляваща обезщетение за вреди, причинени поради изнесените данни от
досъдебното производство в предаването „Код Криминално“, излъчено на
08.09.2010г. по програма „Про.БГ“. На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК
ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 830 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
С определение № 254360 от 30.10.2017г., постановено по
същото дело, е оставено без уважение искането на ищеца за изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца В.П.К., който го обжалва
изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Публикуваната
интерпретация на събитията била почти изцяло невярна, което било основание за
търсене отговорността на доставчика на медийната услуга и възложител на
работата. От самото начало било станало ясно, че не съществуват никакви
доказателства за каквито и да са противоправни, особено престъпни действия да
са извършени от ищеца. Това било известно на ответника и неговите
представители, но въпреки това позволили опозоряващите и неверни изрази да
станат публично достояние на цялото общество. Излагат се доводи за предубеденост
на районния съдия, постановил атакуваното решение, който бил определен да
разгледа делото по неизвестен принцип. Неправилно районният съд приел по делото
отменени съдебни актове по дела на Велинградски районен съд и Пазарджишки
окръжен съд. Приемането на тези доказателства означавало, че съдията изгражда
своето убеждение от посочените в тях „свободни съчинения“. Декларативното
отбелязване в решението, че са приети неотносими доказателства и непосочването
изрично да са обсъждани не изключвало тяхното влияние при формиране на
изводите. Не били обсъдени относими за спора доказателства, без районният съд
да обоснове защо счита същите за неотносими. Наличието на противоправно
поведение и предизвиканото от това увреждане били констатирани в писмо от ищеца
и в отговор на СЕМ, както и от ДАЗД, която била сигнализирана за извършените
закононарушения. Игнорирането на материалите, съдържащи се в НАХД № 56/2012г.
на СРС, 13 състав и касационното производство пред АССГ било погазване на
принципите на чл. 9 и чл. 10 ГПК. Неправилен бил изводът на СРС, че материалите
по тези дела и съдебните решения нямат отношение към гражданскоправните
последици от деянието. Делото касаело идентично нарушение, извършено повторно,
за което ищецът подал сигнал до СЕМ. Районният съд изопачил констатациите при
анализа на извършения оглед на електронния носител. Действително, от записа не
се установявали поради замъгляване на образа лицата, наречени „пострадали“, но
от показанията на св.Л.се установило, че това са момчета, участвали в
наказателното производство, в писмените доказателства от ДАЗД били посочени
техните имена, обяснения и обстоятелства при заснемането им, поради което неправилно
и тенденциозно СРС ги изключил от доказателствената съвкупност. От полицейски
източници св.Л.узнала личните данни на интервюираните в нарушение на закона
лица, които дни преди това били задържани за наркотици, за което били
предоставени данни към становището от 05.04.2016г., както и постановление от
16.12.2010г. за прекратяване на наказателното производство срещу А.К.. Необосновани
били изводите на първостепенния съд относно иска за вреди от клеветнически
твърдения. Процесните изрази не фигурирали в нито един източник на информация,
а били неверни и позорни обстоятелства, отразявали факти, които не отговарят на
истината, дори били в противоречие с повдигнатото обвинение, в което се
твърдяло само „набиране“. Ответникът не установил, че уточнените позорни изрази
представляват истина, за да претендира добросъвестна проверка и вярност. Нито
един от процесните изрази не се съдържал в прессъобщението на МВР, на заявеното
от потърпевшия в репортажа, както и на информацията, потвърдена от организатора
на акцията Д.. Не била налице коректност при предаване на информацията, а
изопачаване, приписване на престъпления, за които нямало повдигнато обвинение
или квалификации на обидна основа, придружени с „натрапчиво преследване“. В
исковата молба не се твърдяло използване на термина „педофилски“, а изрази като
„педофилска група“, „обвинение в педофилия“, „педофилска мрежа“ и „жертви на
педофили“, които били наситени с крайно негативно съдържание и предизвиквали
силна неприязън сред обществото. Те били производни на тежко психиатрично
заболяване. Неправилен бил изводът на СРС, че всеки човек би дал квалификация
на фактите чрез това заболяване, нито
била ясна гледната точка на обществения речник. Освен това за ищеца нямало
данни да има сексуални наклонности към деца, да извършва блудствени или
съвокупителни действия с деца. Точно
обратното – повдигнатото обвинение, с което ответникът бил наясно, сочело, че
непълнолетните лица са извършвали такива действия поради собствените си
наклонности, а непълнолетните лица били във възраст, позволяваща им да
изразяват свободна воля за интимни отношения. Терминът „уволнен“ еднозначно се
определял както в трудовото, така и в дисциплинарното производство като
наказание. Това бил позорен факт, укорим от гледна точка на обществото. Позорен
по отношение на ищеца бил и изразът „момчетата не са осъзнавали напълно това,
което се случва“, защото се твърдели действия с тях в условията на невменяемост,
или неразбиране, неосъзнатост, целенасочено провокирано от ответника. Неправилни
били и изводите на СРС по иска за вреди от противоправното заснемане и
излъчване на кадрите, в нарушение на чл. 32, ал. 1 и ал. 2 КРБ. Не бил налице
интерес на обществото да види конкретните лица, дори да са с обвинение, тъй
като този въпрос не подпомагал по никакъв начин „възможност на гражданите да
изградят мнение“, нито се касаело за проблеми, свързани с управлението на
държавата, проблеми със социален, икономически характер, чиито последици пряко
или косвено биха могли да рефлектират в правната сфера на всеки индивид. Невярно
било и твърдението, че ищецът е заснет при опит на журналиста да разбере
неговата гледна точка по случая, тъй като в репортажа не се питало за гледна
точка, а само за името му, без да се отговори за какво е търсен. Когато
„децата“ са непълнолетни лица, техните лични отношения не представлявали
обществен интерес, тъй като същите имали дееспособността да извършват по
собствена преценка сексуални действия. Фактът, че са разпространявани снимки и
преди предаването не означавал, че трябва да се занимава неограничен кръг
зрители на телевизионните предавания с тема, която някой си е измислил.
Тенденциозната подмяна на „блудство с деца“, което било некоректно и неистинско
спрямо обвинението „набиране на непълнолетни“, говорело допълнително за
целенасоченост. Произволно било и твърдението, че в предаването са
разпространени данни, взети от бюлетина на МВР, публикуван на сайта на
държавния орган. В бюлетина не били предоставени данни за ДНК – експертизи,
които ще покажат кой е имал интимни контакти с децата, както и че
криминалистите за иззели и компютрите на някои от държавните служители. Поради
това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, с
което да уважи предявените искове. Претендира разноски.
От ищеца е депозирана и частна жалба срещу определението по чл. 248 ГПК.
Определеното юрисконсултско възнаграждение не се обосновавало с действалите към
момента на постановяване на решението разпоредби. Моментът на постановяване на
решението, а не моментът на даване ход на устните състезания бил релевантен за
определяне на приложимата разпоредба на
чл. 78, ал. 8 ГПК, в който смисъл била налице практика на ВКС, цитирана в
жалбата. Моли съда да отмени атакуваното определение и вместо това отмени
първоинстанционното решение в частта за разноските.
Въззиваемата страна и ответник по частната жалба „БТВ М.Г.“ с отговори по
реда на чл. 263, ал. 1 и чл. 276, ал. 1 ГПК оспорва жалбите и моли съда да
потвърди атакуваните съдебни актове. Претендира юрисконсултско възнаграждение
за въззивното производство.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 и 3 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени
частични искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
В исковата молба, уточнена с молби от 09.10.2015г. и 15.11.2016г. ищецът
твърди, че на 08.09.2010г. в предаването „Код: Криминално“ по програма „Про.БГ“
бил излъчен репортаж, изготвен от репортера М. Н., чиято работа била възложена
от доставчика на медийни услуги „Про.БГ М.“ ЕООД, чиито правоприемник бил
ответникът. Репортажът бил представен тенденциозно с цел да бъде злепоставен ищецът
и да бъдат накърнени честта и достойнството му. Същият внушавал на зрителите,
че полицията е разбила „педофилска група“, а за главен организатор бил посочен
ищецът. В репортажа била излъчена снимка на ищеца, която била взета без
неговото съгласие и въпреки изразеното му несъгласие да бъде фотографиран,
сниман и да бъдат излъчвани снимки чрез телевизионния екран. Излъчените кадри
грубо нарушавали нормата на чл. 32, ал. 1 КРБ, според която личният живот на гражданите е
неприкосновен, както и на чл. 32, ал. 2, съгласно която никой не може да бъде следен,
фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без
неговото знание или въпреки несъгласието му, освен в предвидените от закона
случаи. В излъчения репортаж се съдържали неверни факти и обстоятелства,
отправени към ищеца, както и данни, касаещи личния му живот и подробности от
интимен характер и други, отнасящи се до професията и трудовото му развитие. Сочи
като клеветнически следните думи и изрази, излъчени в репортажа: „държавни
чиновници уличени със секс с малолетни момчета срещу заплащане“; „чиновниците
прилъгвали момчета от града с пари, след което ги опиянявали с дрога. Това
разказаха за първи път пред М. Н. две от жертвите на педофилската група“; „трима
мъже и жена се забавляват с 15-годишно момче, което полицията търси заради
наркотици“; „В. - той е сочен за главно действащо лице в секс-организацията“;
„в чашите им сипвали дрога“; „четиримата разследвани за педофилия“; „как ще
коментирате - става въпрос за някаква педофилска мрежа“; „В.К. е уволнен от
Министерство на земеделието“; „жертва на педофилите“ (надпис на екрана при разпит
на Веселин Чолаков); „въпреки че са на 15 години, момчетата не са осъзнавали
напълно това, което се случва“. Твърди, че квалификациите „педофилски“ сочели на
данни за тежко психиатрично заболяване, каквото ищецът нямал и не съществували
в досъдебното производство. Освен това в репортажа били изнесени данни от
досъдебното производство, чието публикуване нарушавало неприкосновеността на ищеца
– данни за иззети компютри от задържаните, за ДНК експертиза, за връзки с конкретни
непълнолетни лица. Репортажът засегнал честта, достойнството и репутацията на
ищеца, довел до нараняване на психиката му, душевни страдания, срам, унижение,
стрес, страх и притеснения; Отразил се на отношението на обществото към ищеца,
който бил принуден да търпи коментари и подигравки; Негови колеги и приятели
започнали да се държат резервирано и да странят от него; Ищецът се затворил в
себе си и изпитвал страх, когато излиза навън. В резултат на предаването било
попречено на кандидатстването и назначаването на ищеца на места, отговарящи на
образованието и квалификацията му като учител. Авторите на предаването целели
да предизвикат у него чувство на срам и унижение като учен, като тенденциозно
насочили омразата си към ищеца и с цел да предизвикат такова лично отношение в
цялото общество. Съгласно уточнителната молба от 09.10.2015г., неимуществените
вреди са му причинени с предаването от 08.09.2010г., като е претендирано
обезщетение за вредите, както следва: 7 000 лв., частично от 20 000 лв. - за вредите
от нарушаване на забраната за фотографиране, снимане и записване без съгласие на
ищеца и въпреки несъгласието му; 2 500 лв., частично от 4 000 лв. - за вредите,
причинени от съдържащите се в предаването клевети; 500 лв., частично от 1 000 лв.
- за вредите, причинени вследствие изнесените данни от досъдебното
производство. Претендирана е и законната лихва върху главниците от датата на
увреждането – 08.09.2010г., до плащането.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
е оспорил предявените искове. Не оспорва, че на 08.09.2010г. в предаването „Код:
Криминално“ на програма „Про.БГ“ е излъчен видеоматериалът, описан в исковата
молба, както и че ответникът е правоприемник на „Про.БГ М.“ ЕООД. Оспорва
твърденията на ищеца за изнесена невярна и непроверена информация от репортера М.
Н.. През 2010 г. и 2011г. същата изготвила поредица от репортажи, проследяващи
развитието на скандала по обвинените в педофилия държавни служители във Велинград,
единият от които бил ищецът. За този скандал репортерът узнал от официално
прессъобщение на ОДП - Пазарджик през август 2010г., а случаят бил отразен широко
в пресата, включително във вестник „168 часа“ и вестник „24 часа“. Репортерът
провел разследване по случая, като направил всестранно и пълно проучване,
опитал се да получи и коментар от ищеца. Информацията била потвърдена и от
интервюирания полицай Н.Д.- заместник-началник на РПУ- Велинград. М. Н.
получила потвърждение и от замесените в скандала непълнолетни лица, като
първото от тях, което било интервюирано, на въпрос „За какво им даваха парите“,
отговорило „Да правят секс“. Изнесеното в процесния репортаж твърдение, че в
чашите на непълнолетните слагали дрога се установявало от разпитаното пред
камерата момче - потърпевш, което казало: „наркотици им даваха… Дрога ли им
даваха? Кокаин… от най-скъпото беше…а
после ми даваха на мен да им го пазя. И мен хванаха…“. Твърди още, че ищецът
бил осъден за престъпление по чл. 158а НК. Процесният видеоматериал се отнасял до тема от
голям обществен интерес, поради което следвало да бъдат излъчени няколко кадри
с участието на В.К., в противен случай би се стигнало до проява на цензура,
което не е в интерес на обществото. Трудовото правоотношение между ищеца и МЗ
било прекратено на 27.08.2010г., като формалното основание за това ответникът
счита за ирелевантно за спора. Искал е от съда да отхвърли предявените искове.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в
жалбата го намира за правилно по следните съображения:
От фактическа страна: Прието
по делото е копие от страницата „Пресцентър и връзки с обществеността“ за 2010г. от
сайта на МВР, в която за Пазарджик е посочено: „Трима мъже и една жена са
задържани от служители на РУП-Велинград за блудство с непълнолетно момче. Половин
час след полунощ в неделя, екипи на полицейско управление в курорта атакували
адрес на къща за гости. В една от стаите полицаите открили Н. П. (34 г.) от
София, А. Т. (31 г.) от Благоевград, В. К. (36 г.) от Велинград и 29-годишната
столичанка М. С. да блудстват с 15-годишен младеж от курорта. На мястото незабавно
е извършен оглед от дежурна група, а четиримата са задържани за 24 часа в
ареста. За случая е уведомена Районната прокуратура във Велинград. В хода на
разследването е установено, че членовете на групата примамвали жертвите си с
малки парични суми, с посещения на питейни и развлекателни заведения. Изясняват
се и данни, според които на непълнолетните са предлагани и наркотични вещества.
С постановление на прокуратурата срокът на задържане на четиримата е удължен
със 72 часа. Работата по случая продължава“.
Приети по делото са разпечатки от статии, публикувани преди процесното предаване
- на 27.08.2010г., съдържащи информация за това, че научни работници и служители
в МЗ са участвали в сексуални оргии с непълнолетни момчета, посочени са имената
на същите, както и че са били арестувани.
С присъда от 16.06.2014г., постановена по НОХД № 242/2012г. на РС -
Велинград, В.П.К. е признат за виновен в това, че от м.10.2009г. до 15.08.2010г.
във Велинград, в съучастие като извършител с А.К.Т., по различни начини - чрез
даване на пари, плащане на сметките им в заведения, черпене с алкохол,
предоставяне на автомобил за шофиране и чрез убеждаване, е набирал отделни
непълнолетни лица – АГ..К., В.А.Ч., Д.С.П., А.А.М., Д.Р.Т.и Д. А.Д., да извършат
полово сношение и блудствени действия, поради което и на основание чл. 158а НК
вр. чл. 20, ал. 2 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година,
като изпълнението на наказанието е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК. С
решение от 03.07.2015г. по ВНОХД № 611/2014г. на ОС - Пазарджик присъдата е
потвърдена.
С решение от 07.04.2016г. по НОХД № 47/2016г. на Пловдивски апелативен съд наказателно
дело № 242/2012г. на РС - Велинград и ВНД № 611/2014г. на ОС - Пазарджик са
възобновени, присъдата и решението са отменени, а делото е върнато на РП - Велинград
за извършване на действия по глава 18 НПК – Действия на прокурора след
завършване на разследването.
Съгласно писмо на СЕМ от 24.02.2016г.,
при извършена проверка в архива на СЕМ е установено, че не е съхранено копие от
запис на процесното предаване. По искане на В.П.К., с писмо от 03.08.2011г.
записът, предоставен на СЕМ от „Про.БГ М.“ ЕООД, му е бил изпратен.
Приет по делото е заверен препис от акт за прекратяване на трудовото
правоотношение между В.П.К. и Национална служба за съвети в земеделието от
27.08.2010г., видно от който трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено
на основание чл. 12, ал. 1 ЗДС - прекратен срок за изпитване, считано
от 27.08.2010г.
От показанията на св. М. Н.Л.се установява: Работи в „Б.М.г.“ ЕООД от
2010г. като разследващ журналист. Отправна точка за разследването й по
„педофилския скандал“ във Велинград било съобщение на полицията в гр. Велинград
на сайта на МВР, че са задържани държавни служители за блудство с непълнолетни.
Такава информация излязла и в някои вестници, като „168 часа“ и „24 часа“. Свидетелката
решила, че това е общественозначим казус и следва да бъде представен на
зрителите. Събрала информация от нейни източници и отишла до Велинград, където
първо потърсила сочените жертви на блудството и адресите им. Те й разказали в
детайли какво точно се е случило, като потвърдили, че са жертви. След това
потърсила единия от уличените – В.К. за коментар, а впоследствие и другите
уличени. Отишла и до хотела, за който имало информация, че се случвали оргии и
където лицата били задържани. При изготвяне на процесния материал били потърсени
всички гледни точки и всички страни. Били ползвани снимки на уличените,
публикувани във вестник „168 часа“. В пресата случаят бил определен като „педофилски
скандал“ и били оповестени имената на всички служители и снимки на уличените.
Ползвала като източник вече публикуваните данни, като информацията се
потвърдила. След посочване от сестрата на ищеца, че скандалът е изфабрикуван от
техен роднина – Н.Д., свидетелката говорила и с него, за да провери дали той не
е автор на скандала. По това време Н.Д.работел в криминалния сектор на
полицията във Велинград. Като представител на МВР дал изявление пред камерата и
потвърдил, че става въпрос за „педофилски скандал“ и разказал детайли от самото
задържане. За да разговаря с журналистката Д. получил предварително разрешение
от говорителя на полицията в Пазарджик. Свидетелката нямала възможност да пита
ищеца дали може да го снима, тъй като бил проведен разговор между нея и него, в
който журналистката задавала един и същ въпрос – „Вие ли сте г-н К.?“, а
последният отказвал да се представи. По време на този разговор г-н К. се намирал
в двора на къщата си, а свидетелката била на тротоара на улицата.
От показанията на свидетеля Н.И.Д., първи братовчед на ищеца и страна по
дело от частен характер за клевета, образувано по тъжба на ищеца срещу Д., се
установява: По време на скандала изпълнявал длъжността Началник група
Криминална полиция. Началникът на РПУ бил в отпуск и временно изпълнявал и
неговата длъжност. Свидетелят подписал план за извършване на специализирана
полицейска операция, свързан с разпространяване на наркотици на територията на
Велинград. С М. Н. разговарял, като изложил своята позиция по случая. Казал на
репортерката, че е проведена специализирана полицейска операция, което било
изнесено в пресцентъра на МВР, даже разговарял с ръководителя на пресцентъра на
МВР и го попитал какво да говори, а последният му отговорил да говоря това,
което е изнесено от пресцентъра. Заявява, че не помни дали е употребил думите „педофилии“
или „педофилски скандал“. На база на полицейската акция решил, че е педофилски
въпрос.
Свидетелят М.Г.С., говорител на ОД на МВР - Пазарджик установява, че
случаят бил от 15.08.2010 г., а прессъобщението за него - от 16.08.2010г.
Същото съдържало информация, че служители от РУП -Велинград са провели
полицейска операция по противодействие на разпространение на наркотици във Велинград
и в хода на нейното провеждане в къща за гости във Велинград са установили
четири пълнолетни лица (трима мъже и една жена) и едно непълнолетно лице, с което
били извършвани блудствени действия.
Тримата мъже и жената били задържани, а по случая било образувано дознание. Свидетелят
провел телефонен разговор с Н.Д., било почивен ден. Д. му се обадил и казал, че
пред дома му има журналисти от национална медия, които искат да го интервюират
по повод въпросния случай, по-известен като „педофилски случай“. Д. обяснил на
свидетеля, че името му е замесено в скандала, поради което се чувства длъжен да
отговори, а св. С. заявил, че не възразява. Свидетелят изготвил прессъобщението
на МВР за процесния случай, думите „педофилски скандал“ не фигурирали,
употребен бил изразът „блудствени действия с непълнолетно лице“.
Свидетелката Н.Я.А.познавала ищеца от повече от 15 години. След излъчването
на предаването ищецът изглеждал съсипан, останал без работа, без приятели и без
среда. К. бил весел млад човек, а след предаването се променил, състоянието му
продължавало и до ден днешен, и до днес имало хора, които и „добър ден“ не
искат да му кажат. Преди да започне работа в Министерство на земеделието К. бил
учител. След като бил освободен от Министерството на земеделието ищецът нямал
друга работа, кандидатствал на много места, но не се получило. Според свидетелката
училище не би го взело на работа. И вестниците, и телевизията разстройвали
ищеца. Свидетелката не знаела ищецът да е осъждан.
Свидетелят А.К.Т. познавал ищеца от около 15 години, били приятели. След
процесното предаване от тях се отдръпнали близки и приятели. К. бил много
разстроен след излъчване на процесното предаване. Много се променил, спрял да
контактува с повечето хора, хората спрели да го търсят и дори да му се обаждат.
След процесния случай ищецът бил уволнен от Министерство на земеделието. Преди
работата в министерството бил учител по география, но повече не можел да работи
като учител. Това, което го спасило било, че бил завършил „право“ и станал
адвокат през 2013г. Ишецът бил засегнат от твърдението, че е имал отношение с „дрогирани
деца“. В процесното предаване имало снимки на ищеца и на свидетеля, които преди
това били публикувани във вестник „168 часа“. Статията във вестник „168 часа“
била с цялата визия, с данни за това къде живеят, какво работят. Преди
предаването имало и други статии, посветени на същия въпрос, но свидетелят и В.К.
били посочени само с инициали. От самото наказателно производство ищецът не се
притеснявал толкова. Преди случаят да бъде отразен по телевизията неговото самочувствие
не било смачкано и подтиснато. Това, което променило нещата били медиите и
капката било предаването на М. Н.Л., всички разбрали. К. бил засегнат и от
статиите, публикувани преди предаването, като например „педофилски скандал в
Земеделското министерство“ във в-к „168 часа“.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ се
установява, че датата на създаване на файла, представен с исковата молба,
съдържащ запис на процесното предаване, е 09.09.2010г. в 10.36 ч. В
заключението е изложено кратко описание на сцените, както и подробно описание в
хронологичен ред на съдържащите се изявления. Водещата на предаването „Код:
Криминално“ М.К.съобщава, че трима служители на Министерство на земеделието и
асистент в Медицинския университет били заловени по време на оргия с дете,
както и че чиновниците прилъгвали момчета от града с пари, след което ги опиянявали
с дрога, като посочва, че това са разказали две от жертвите на педофилската
група. Журналистът М. Н. посочва, че малко след полунощ на 15-ти август полицаите
атакували вила за гости, влезли в апартамент на първия етаж и попаднали на
ситуация като от порно филм, трима мъже и една жена се забавлявали с 15-годишно
момче, което полицията търсела заради наркотици.
В предаването е включен запис на момче, сочен като потърпевш, което казва,
че лицата давали парични суми на децата, за да правят секс, както и че в
момента, когато полицаите атакували вилата за гости, били шестима души -
четиримата уличени, той и още едно момче. Потърпевшият сочи, че лицата давали
наркотици на момчетата, били на дискотека и сложили хапче във водката. Журналистът
М. Н. посочва още, че са задържани В.К., А.Т., М. С.а и Н.П., че К. работи в
Национална служба за съвети в земеделието, както и че на четиримата арестувани са повдигнати обвинения, че са
набирали деца, за да ги използват сексуално. Журналистът посочва също, че
лицата водели момчетата по заведения, черпели ги и в чашите им слагали дрога, което
разказали самите момчета. Посочва още, че въпреки че са 15-годишни, момчетата
не са осъзнавали напълно това, което се случва, като е уточнила, че това е
коментар на психолози. За коментар е потърсен Н.Д., Зам. началник на РПУ –
Велинград и първи братовчед на В.К., когото близките на В. сочат за автор на
скандала. Същият отговаря, че нито е скалъпвал нещата, групата е работила
най-малко 6 месеца. Заявява също „Да, установено е, че става въпрос за
педофилски въпрос“.
В открито съдебно заседание на 03.10.2016г. в първата инстанция е извършен
оглед на записа, съдържащ се на представения от ищеца електронен носител - СД,
като е констатирано, че лицето на първия интервюиран потърпевш е замъглено и не
се установява от записа, но се чува гласът му. Докато журналистката обяснява,
че са намерени наркотици, на екрана се показват пликчета с бяло прахообразно
вещество. След като е разяснено, че на 15.08.2010г. е извършена операция от
служителите на МВР в помещение, сочено като местоизвършване на съответните
действия, на екрана се показва стая с легло, върху което са поставени бели
чаршафи, които не са оправени. На екрана се показва снимка на ищеца заедно с
други две лица, като е отбелязано „снимки: в-к „168 часа“. На шестата минута и
четиридесет и четвъртата секунда от записа се появява снимка на ищеца, върху
която няма отбелязване да е взета от друг източник, която снимка е част от
видеорепортажа. Докато на екран е показана снимка на ищеца, репортерът
разяснява, че свидетелите разказват, че случайно се запознали с В., който бил
сочен за главно действащо лице в секс организацията. При интервюто на една от
сочените жертви, същата е със замъглено лице и не се разпознава самоличността
й. Не се разпознава лицето и на второто момче, от което е взето интервю. Докато
в репортажа се излага, че на съответните момчета е заплащано за сексуални
действия, на екрана се появява запис на портфейл и пари в него. До седмата
минута и четиринадесетата секунда интервюта са дали две лица, като казаното от
тях е възпроизведено в заключението по допусната съдебно-техническа експертиза.
При огледа на вещественото доказателство е констатирано, че посочената по-горе
снимка на ищеца без източник съвпада със стопкадър от записа, на който се
вижда, че репортерът търси В.К.. Никъде в записа не се съдържа информация, че
съответните записи на неоправено легло са от деня на проведената полицейска
акция в помещения, сочени като местопрестъпление.
Изискано и приложено по делото е НАХД № 56/2012г. на СРС, 13 състав, ведно
с дело № 3864/2013г. на АССГ. Същите касаят административно-наказателната
отговорност на ответното дружество поради нарушение на чл. 17, ал. 2 вр. чл. 10, ал. 1, т. 4 ЗРТ във връзка с друго предаване – от
02.05.2011г., във връзка със заснемане на ищеца и неговата сестра в сградата на
РС – Велинград и извън нея, поради което са неотносими за настоящия правен
спор.
Не се установяват факти от значение за делото от приетия сигнал от
23.11.2012г. от ищеца до ДАЗД. Приложените към него писмени обяснения на
Веселин Чолаков и А.К. по същество представляват писмени свидетелски показания,
както правилно е приел и районният съд, поради което не следва да се обсъждат.
Не се установяват факти от значение за спора и от представените писмо от
20.05.2011г. от АСП – ДСП Велинград, /л. 130-131 от делото на СРС/, социален
доклад от 11.10.2011г. относно А.К. /л. 218-224/, протокол по НОХД № 15618/2011г.
на СРС, 110 състав, както и писмо от СДВР до РУП – Велинград във връзка с
образувана преписка по жалба на три лица, вкл. В.К., по повод публикация във
в-к „168 часа“ от 27.08.2010г.
От правна страна: Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, има гаранционно-обезпечителна
функция и е за чужди виновни противоправни действия. По предявения иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД по делото трябва да бъдат установени следните
елементи от фактическия състав, пораждащ отговорността за обезвреда:
противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено
извършване на някаква работа, причиняване на вреда - при или по повод изпълнението
на възложената работа, както и причинна връзка между противоправното поведение
и вредоносния резултат. Вината на причинителя на вредата се предполага до
доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване
да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия
извършител. Доказването на останалите елементи от фактическия състав е в тежест
на ищеца, претендиращ обезщетението, съгласно правилото за разпределение на
доказателствената тежест в чл. 154, ал. 1 ГПК.
По иска за вреди от клеветнически твърдения:
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение № 62/06.03.2012г. по гр.д. № 1376/2011г., ІV ГО, решение № 12/06.02.2013г.
по гр.д. № 449/2012г., ІІІ ГО, решение № 204/12.06.2015 г. по гр.д. № 7046/2014г.,
ІV ГО, решение № 85/23.03.2012г. по гр.д. № 1486/2011г., ІV ГО и др., за да е
обидно или клеветническо дадено изявление (или засягащо по някакъв друг начин
честта, достойнството или доброто име на някого, дори и да не покрива
състава на чл. 146 или 147 НК), респ. за да съставлява противоправно
деяние по смисъла на чл. 45 ЗЗД, изявлението следва да визира определено физическо
лице. Обидният (унизяващият) израз трябва да е насочен към това определено лице;
разгласеното чрез изявлението позорно обстоятелство трябва да се отнася за
него; това определено физическо лице следва да се сочи като извършител на
приписаното му престъпление. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България прокламира
правото на всеки да изрази мнение и свободно да го разпространи - писмено или
устно, чрез звук или изображение. Ако това право не се използва, за да се
увреди доброто име на другиго (ал. 2), изразяването и разпространяването на
мнение не е противоправно. Поради това всякакви твърдения и оценки за дадена
личност могат да се разпространяват свободно, ако не засягат честта
и достойнството й. Наличието на клеветнически твърдения се обосновава
с разгласяването за другиго на конкретни обстоятелства, определени факти, които
са позорни - неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и
предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото. Освен това те трябва и
да са неистински, т.е. да не съществуват в обективната действителност.
Неистинността на приписваните обстоятелства обаче има правно значение само ако
те са обективно позорни.
Съгласно решение № 85/23.03.2012г. по гр.д. № 1486/2011г. на ВКС, ІV ГО, когато
журналист изнася засягащи честта на друго лице факти, той трябва да провери тяхната
достоверност. Това не важи за мненията, тъй като те не могат да бъдат
достоверни или не, правно значение оценките имат, само ако са обидни.
Неблагоприятните за другиго факти обаче трябва да бъдат проверени от
журналиста, преди да ги разпространи. Правни норми за начина, по който тази
проверка да се извърши, няма. Утвърдено е схващането, че за изнесените факти
журналистът трябва да е получил потвърждение поне от два независими източника. Правното
значение на добросъвестната проверка се проявява тогава, когато въпреки извършването
й, фактите се окажат неверни. В този случай, ако проверката действително е
добросъвестна, се изключва вината и журналистът не отговаря за вредите,
причинени от противоправното му деяние. Така и съгласно решение № 148/10.07.2015г.
по гр.д. № 6318/2014г. на ВКС, ІІІ ГО, за вярност могат да бъдат проверявани
фактическите твърдения, разпространени с печатно произведение. Ако те са верни,
издателят не носи отговорност, дори да позорят адресата на публикацията, а ако
не са верни, издателят носи отговорност, доколкото засягат неблагоприятно
адресата и доколкото издателят не е положил дължимата грижа преди отпечатването
им да провери достоверността на разпространената информация.
Съгласно
решение № 557/28.01.2011г. по гр.д. № 1599/2009г. на ВКС, ІІІ ГО, когато
твърденията изхождат от други лица, които са посочени от автора на публикувания
материал и в текста коректно е предадена дадената от тях информация, няма
основание за ангажиране отговорността по чл. 45 ЗЗД на автора.
Въззивният съд споделя извода на първоинстанционния, че в случая твърденията,
окачествени от ищеца като клеветнически, касаещи обстоятелствата, че държавни
чиновници са уличени в сексуални действия с деца срещу заплащане, че ги
опиянявали с дрога и че трима мъже и една жена били хванати са се забавляват с
15-момче („държавни чиновници, уличени със секс с малолетни момчета срещу
заплащане“, „чиновниците прилъгвали момчета от града с пари, след което ги
опиянявали с дрога. Това разказаха за първи път пред М. Н. две от жертвите на педофилската
група“, „трима мъже и жена се забавляват с 15-годишно момче, което полицията
търси заради наркотици“, „В. - той е сочен за главно действащо лице в
секс-организацията“, „в чашите им сипвали дрога“, „четиримата разследвани за педофилия“,
„как ще коментирате - става въпрос за някаква педофилска мрежа“), съответстват
на изнесеното в съобщението на МВР, на заявеното от потърпевшия в репортажа,
както и на информацията, потвърдена от полицейския служител Н.Д.. Следователно преди
да разпространи неблагоприятните за ищеца факти, журналистката е извършила
добросъвестна проверка за достоверността им – получила е информация за случая от
съобщението на сайта на МВР, а отделно от това е потърсила и други източници,
които да потвърдят информацията, вкл. от потърпевши лица, както и от
изпълняващия длъжността Началник на РУП – Велинград, поради което същата не е
съзнавала евентуалната невярност на излъчените факти, а е действала със
съзнанието, че същите отговарят на истината. При липсата на елемент от фактическия
състав на непозволеното увреждане – вината, отговорността на журналиста не
следва да бъде ангажирана, съответно и тази на възложителя на работата по
смисъла на чл. 49 ЗЗД.
За неоснователни съдът намира доводите в жалбата във връзка с изразите „педофилска
група“, „разследвани за педофилия“, „педофилска мрежа“. Клеветническия характер
на цитираните изрази ищецът свързва именно с термина „педофилски“, а не с група, разследване или мрежа. Настоящият
въззивен състав споделя извода на СРС, че доколкото не само е използвана думата
„педофилски“, но са разяснени обстоятелствата във връзка със съответния случай,
вкл. че става дума за сексуални действия по отношение на 15-годишни младежи, не
може да бъде направен извод, че авторът на материала е изопачил получената
информация. Наложеното в обществото /а не в медицината/ понятие за „педофил“ е лице,
което има сексуални наклонности към деца и извършва блудствени и/или
съвокупителни действия с деца, а под „дете“ се разбира всяко ненавършило
пълнолетие лице. В този смисъл е и легалното определение за „дете“, дадено в
чл. 2 от Закона за закрила на детето. А получените от журналиста данни за ищеца
са били именно за извършвани от същия блудствени действия с ненавършили
пълнолетие младежи.
Не съставлява клеветническо твърдение и изнесеното в
предаването, че ищецът е уволнен от Министерството на земеделието. Противно на
поддържаното от въззивника, под „уволнение“ не се разбира само наказание,
дисциплинарно уволнение, с термина „уволнение“ законът обозначава всяко
прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя. Поради
това дори да се приеме, че обстоятелството, че ищецът е бил уволнен, е позорящо
за него, същото отговаря на действителността и твърдението не е клеветническо. Не
съдържа позорни за ищеца обстоятелства и изразът „Въпреки, че са на 15 години,
момчетата не са осъзнавали напълно това, което се случва“.По тези съображения
въззивният съд намира иска за обезщетение за вреди от клеветнически твърдения
за неоснователен.
По иска за вреди от
заснемането на ищеца без негово съгласие и въпреки противопоставянето му:
По делото се установи, че ищецът е бил заснет при опит на
журналиста да разбере неговата гледна точка по случая, както и че в предаването
е била показана негова снимка с отбелязване „снимки: в-к „168 часа“. Не се
спори, че ищецът не е дал съгласие за това. Въззивният съд споделя извода на
първоинстанционния, че доколкото в случая не става дума само за личния живот на
ищеца, а е засегната важна тема от обществен интерес - сексуално посегателство
над деца, забраната по чл. 32, ал. 2 КРБ не следва да намира приложение. При
намиране на баланс между правото на неприкосновеност на личния живот и
установения в чл. 41 КРБ принцип, че всеки има право да търси, получава и
разпространява информация, следва да
се изходи от значимостта за обществото на съответната информация, включително
разпространена чрез изображение на конкретно лице. Когато е засегната важна
тема, значима за голяма част от обществото, както е в случая, следва да се даде
приоритет на правото на търсене и разпространение на информацията. Освен това
предвид установеното, че още преди процесното предаване са били разпространени
снимки на ищеца в печатни и електронни медии, не би могло да се направи
категоричен извод, че ищецът е претърпял неимуществени вреди именно поради факта,
че в процесното предаване е показан неговият образ. Ето защо съдът намира и
този иск за неоснователен.
По иска за вреди от изнасяне на данни от досъдебното
производство:
Съгласно въведените с исковата молба основания,
поддържани във въззивната жалба, ищецът твърди тези вреди да са претърпени в
резултат изнесените в предаването данни за иззети компютри от задържаните и
данни за ДНК-експертизи. Така изнесените данни не са от естество да причинят на
ищеца неимуществени вреди, поради което и този иск е неоснователен.
Крайните
изводи на двете инстанции съвпадат, поради
което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК:
Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл.
248, ал. 3 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По същество въззивният съд я намира за неоснователна.
Настоящият състав намира, че отговорността за разноски, вкл. за
претендирано юрисконсултско възнаграждение, когато страната е била
представлявана от юрисконсулт, следва да се определи съобразно нормативната
уредба, действала към датата на даване на ход на устните състезания по делото.
След този момент от страните не се извършват никакви процесуални действия в
съответната инстанция, а кога е постановено съдебното решение, вкл. дали това е
станало в срока по чл. 235, ал. 5 ГПК или след него, е неотносимо за определяне
на приложимия относно разноските процесуален закон.
В случая ход на устните заседания в първата инстанция е
даден на 16.11.2016г., т.е. преди изменението на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК с ДВ бр. 8/24.01.2017г., в сила от 27.01.2017г., поради което
претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение правилно е определено
от районния съд по реда на Наредба № 1/2004г., а не съобразно изменението от
24.01.2017г. В този смисъл е и цитираното от СРС определение № 42/13.03.2017г. по
гр.д. № 2165/2016г. на ВКС, ІІ ГО, в което ясно е посочено /независимо от
датата на постановяване на решението в разглеждания в определението случай/, че
доколкото към момента на приключване на устните състезания по делото
изменението на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК с ДВ бр. 8/24.01.2017г. не е
било в прието, въведените с него ограничения при определяне размера на
юрисконсултското възнаграждение са неприложими. По изложените съображения
атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
При този изход, разноски за въззивното производство се
следват на въззиваемия, който е заявил претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в приложимата й редакция (ДВ бр.
8/24.01.2017г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37, ал. 1 ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от приетата въз основа на
законовата делегация Наредба за заплащането на правната помощ (обн. ДВ бр.
5/17.01.2006г.), максималният размер на възнаграждението за защита по дела с
определен материален интерес е 300 лв. Съобразно вида и количеството на
извършената от юрисконсулта дейност във въззивната инстанция, съдът определя
размер на възнаграждението от 200 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 01.02.2017г., постановено по гр.д. № 53599/2015г. на Софийски
районен съд, 51 състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 254360 от 30.10.2017г., постановено по реда на чл. 248 ГПК по
гр.д. № 53599/2015г. на Софийски районен съд, 51 състав.
ОСЪЖДА В.П.К., ЕГН **********,***, да
заплати на „Б.М.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал.
8 ГПК сумата 200.00 лв. /двеста
лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно
обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.