ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17
гр. Смолян , 11.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на единадесети януари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария А. Славчева
Петранка Р. Прахова
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно
гражданско дело № 20205400500530 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 418, ал. 4 от ГПК.
С Разпореждане № 710/05.10.2020 г. по ч. гр. д. № 237/2020г. Мадански районен
съд е отхвърлил заявление с вх.№ 1600/21.09.2020г., подадено от „Ти Би Ай Банк“ЕАД
гр.София, с ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу М. Л. М. с ЕГН **********, от с.Чепинци,
ул.“Рожен“ №22 за разликата над 255,39 лева до претендираните 856,34 лева главница; за
25,61 лева възнаградителна лихва за периода 05.09.2019 г. – 05.07.2020 г.; за 69,81 лева
обезщетение за забава за периода 05.09.2019 г. – 03.09.2020 г.; както и за законната лихва
върху горницата от главницата и върху двете суми за лихви.
Разпореждането е обжалвано в срок с частна жалба с вх. №1766/02.11.2020г. от
заявителя „Ти Би Ай Банк“ЕАД, чрез юрисконсулт М. Н., с оплаквания за неправилност,
поради неговата незаконосъобразност. Изложени са оплаквания, че неправилно в
обжалвания акт съдът е приел, че застраховките се избират от кредитора. В чл.7.1 от
договора за потребителски кредит е предвидено, че кредитополучателят по свое желание е
сключил процесните застраховки „Живот“, ,“Безработица“ и „Защита на уреда“, като
съгласно чл.19 от договора сключването на застраховка не е задължително условия за
сключване на договора за кредит, както и че таксата за оценка на риска не е свързана с
управлението на кредита. Поддържа се също така, че предвид възмездността на договора и с
оглед уговореното в същия се дължи възнаградителна лихва. Моли да бъде отменено
разпореждането в обжалваната отхвърлителна част и бъде издадена заповед за изпълнение
за сумите, предмет на обжалваното разпореждане, както и за законната лихва върху
горницата на главницата и върху двете суми за лихви, неприсъдената държавна такса и 50
1
лева юрисконсултско възнаграждение.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба и
след като провери правилността на атакуваното разпореждане, счита, че частната жалба е
депозирана в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Със заявление вх.№ 1600/21.09.2020г. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е поискало да бъде
издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу М. Л. М. с ЕГН ********** за
сумата от 856,34 лева главница, 25,61 лева договорна лихва за периода от 05.09.2019г. до
05.07.2020г. и 69,81 лева обезщетение за забава върху просрочена главница за периода от
05.09.2019г. до 03.09.2020г. по извлечение от счетоводни книги от 03.09.2020г.
С договор за потребителски кредит № **********/03.01.2019г. страните са се
споразумели „Ти Би Ай Банк“ ЕАД да предостави на М. Л. М. с ЕГН **********
потребителски кредит за закупуване на стока в размер на 1309,56 лева, като
кредитополучателят следва да заплати и 157,15 лева еднократна такса за оценка на риска. В
сумата от 1309,56 лева е включена цената на стоката-климатик в размер на 1099,00 лева,
78,69 лева за застраховка „Защита на уреда“, 65,28 лева за застраховка „Комбо живот“ и
66,59 лева за застраховка „Комбо безработица“, които суми заедно с таксата за оценка на
риска са включени в погасителните вноски като част от главницата. Годишният лихвен
процент е 6,66 %, като лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху
остатъчния размер на главницата на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината. ГПР е 23,79
лева, а общата дължима сума е в размер на 1545,24 лева, която следва да се заплати на 18
равни месечни вноски от по 85,85 лева, съгласно предвидения в чл.11.2 от договора
погасителен план в срок от 05.02.2019г. до 05.07.2020г.
Безспорно по делото е, че кредитополучателя М. Л. М. като физическо лице има
качеството на потребител и попада под защитата на ЗЗП съгласно §13,т.1 от ДР на ЗЗП.
С обжалваното определение районният съд е приел, че процесният договор за
потребителски кредит е недействителен, поради което с оглед разпоредбата на чл. 23 от ЗПК
кредитополучателят следва да върне само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва
или други разходи по кредита. Въззивният съд счита този извод за правилен.
Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. В случая не е спазено изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като
отделните елементи на договора не са в еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-
малък от 12.Договорът и заявлението-декларация са различни по формат и размер шрифт от
преддоговорната информация за застрахователните програми, които са със шрифт, по-малък
от 12 - при сканиране на представените оригинали чрез OCR и разпознаване на текста в
Microsoft Word е видно, че тези документи са с шрифт 8.
2
Нарушени са и разпоредбите на чл. 11 ал. 1 т. 7, 10 и т. 19 от ЗПК. Посочения в чл.10
от договора за потребителски кредит ГПР в размер на 23,79 не отговаря на действителния.
Според т.7.1 от договора общият размер на кредита е 1309,56 лева, в която сума е включена
цената на закупения климатик -1099 лева и цената на трите застраховки- застраховка
„Защита на уреда“в размер на 78,69 лева , застраховка „Комбо живот“ в размер на 65,28
лева и застраховка „Комбо безработица“ в размер на 66,59 лева, сключени между
застрахователна компания „Уника“ АД и кредитополучателя чрез застрахователния агент
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Съгласно чл.7.2.2 от договора частта от средствата по кредита,
представляваща дължимата за конкретната застраховка сума се превежда от кредитора
директно по банковата сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си
съгласие. В случая заявлението-декларация за установяване на договорни отношения е
подписано от потребителя на 07.01.2019г., след като договорът е сключен на 03.01.2019г.В
чл.7.1 е предвидена и еднократна такса за оценка на риска в размер на 157,17 лева, дължима
от деня на подписването на договора, която се финансира от кредитора и се възстановява от
потребителя с дължимите месечни вноски , съгласно погасителния план. След като тази
такса не е включена в общия размер на кредита, то не е изпълнено изискването на
чл.11,ал.1,т.7 от ЗПК. Или общата сума, с която е бил финансиран потребителя е 1466,71
лева, а общата сума дължима от потребителя е 1545,24 лева. При изчисление с
калкулатор.bg.-кредитен калкулатор-ГПР се установява, че ГПР не е посочения в чл.10 от
договора размер, а е 26,34. Следователно договорът не отговаря на изискването на чл.11,ал.1
т.10 от ЗПК, тъй като макар формално договорът да съдържа ГПР, той не отговаря на
действителния, а след като това е така, то кредитополучателят не би могъл да прецени
реалните икономически последици от сключването на договора и следователно клаузата на
чл.10 от договора е нищожна на основание чл.143,ал.1 и ал.2,т.19 от ЗЗП.
Нищожна като неравноправна е и клаузата за договорната лихва. В чл.9.2 е посочено,
че лихвата се изчислява ежемесечно по метода на проста лихва върху остатъчния размер на
главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината. От така направената
формулировка не става ясно върху коя главница се изчислява същата, дали върху чистата
стойност на кредита-1099 лева, или върху стойността на кредита плюс добавките за
дължимите премии за застраховки.Неяснотата в начина, по който се формира договорната
лихва води като последица обявяването на същата за нищожна.
За сключените застраховки в общ размер на 210,56 лева, които се изплащат от
кредитодателя и се дължат от кредитополучателя като част от месечната погасителна вноска
не се установява кредитополучателят да е бил информиран надлежно съгласно
изискванията на чл. 5 от ЗПК за възможността да не поема задължение за сключване на
застраховки или че договорът за кредит може да бъде сключен и без сключване на
застраховки. Още повече, че договорът е сключен на 03.01.2019г., преди подаване на
заявление-декларация от кредитополучателя за установяване на договорни отношения, в
което не е отбелязано, че е дадено съгласие за сключване на застраховка „Живот“. Освен
3
това в заявлението –декларация не е дадено съгласие за сключване на другите застраховки-
„Защита на уреда“ и „Комбо безработица“ Отделно от това, размера на сумите за
застраховки общо в размер на 210,56 лева съставляват около 1/5 от заемната сума от 1099
лева, което сочи на нищожност на клаузата за застраховка по смисъла на чл. 143 ал. 1 и ал. 2
т. 20 от ЗЗП като неравноправна кауза, тъй като е в ущърб на икономически по-слабата
страна, която е принудена да приема неблагоприятни договорни условия. Липсват и
доказателства, че „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е превело на застрахователната компания
застрахователните премии по трите застраховки, които се претендират от
кредитополучателя.
По отношение посочената в договора „такса за оценка на риска“ в размер на 157,15
лева, независимо от използваната формулировка, същата представлява прикрита такса за
управление на кредита, поради което и на основание чл. 21 ал. 1 от ЗПК е нищожна.
Оценката на риска следва да се извърши съгласно чл.16 от ЗПК преди сключване на
договора за кредит, за да се установи дали да се сключи договор и при какви условия. Не е
ясно какви действия по оценка на риска е извършил кредитополучателят и по-конкретно
какви разходи е направил, обосноваващи сочения размер такса. Налице е противоречие с
разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Начина, по който длъжникът следва да плати тази
такса цели необосновано оскъпяване на кредита, в ущърб на потребителя като
икономически по-слаба и недостатъчно информирана страна, което е недопустимо. Таксата
за оценка на риска всъщност прехвърля риска по отношение необезпечения кредит на
потребителя. Касае се по-скоро за прикриване на сумата, която кредиторът заделя за
покриване на потенциалната загуба от необезпечения кредит. В този смисъл претенцията за
такава такса е в колизия и с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, доколкото касае действия на
кредитора, свързани с усвояването и управлението на кредита, поради което клаузата
предвиждаща заплащане на такса за оценка на риска е нищожна. Сумите за застраховка и за
оценка на риска в общ размер на 367,71 лева съставляват 1/3 от размера на самия кредит,
поради което са в ущърб на потребителя като икономически по-слаба страна. Сочените от
жалбоподателя доводи в жалбата са неоснователни,порадикоето като правилно обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №710/05.10.2020г., постановено по ч.гр.д.
№237/2020година по описа на Маданския районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5