№ 364
гр. Велико Търново, 02.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Ирена Колева
Илина Гачева
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело №
20224100500241 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Предмет на подадената от Ч.Г. с рег. № 730 и район на действие ВТОС,
действаща чрез пълномощника си адв. Г.Н. - ВТАК, въззивна жалба, е
Решение № 1476/29.12.2021г. по гр.д. № 2189/2021г. по описа на ВТРС, в
частта му, с която първоинстанционният съд е осъдил въззивната страна на
основание чл.45 ЗЗД вр. чл.441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ, да заплати на "Е-Б"ЕАД
/в несъстоятелност/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.Б, ул....,
представлявано от синдика - Н.А. Г., сумата от 9507 лв. /девет хиляди
петстотин и седем лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в незаконосъобразно удържани разноски от ЧСИ по
изпълнително дело № 150/2016г., в т.ч. начислена такса по т.26 ТТРЗЧСИ,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
/23.07.2021г. до окончателното й изплащане/.
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, въззивна жалба се
отправя искане за отмяна на постановеното първоинстанционно решение, в
осъдителната му част.
Наведени са доводи /оплаквания/ за противоречие на постановеното
първоинстанционно решение с разпоредбите на материалния закон. Поддържа
се, че в настоящата хипотеза разноските по изпълнението също се
обезпечават от съществуващото ипотечно право, наред с главното вземане на
кредитора/взискател по изпълнителното производство. Разноските по
изпълнението включват и начислената такса по т.26 ТТРЗЧСИ, като на
основание чл.717н ТЗ, синдикът е длъжен да включи и вземанията за
1
разноски, в т.ч. и начисляваните в полза на ЧСИ такси, в изготвената сметка
за разпределение и да запази съответната част от получената при
реализацията на обезпечението, сума за погасяването им. Доколкото в
извършеното по конкретното изпълнително производство разпределение на
постъпилите в масата на несъстоятелността, суми от продажбата на
обезпечения с ипотека, недвижим имот, е удържана процесната сума,
съставляваща разноски по изпълнението, поради това, че същата сума попада
в обхвата на съществуващото обезпечение /ипотечно право/, се налага
правният извод за липса на причинена вреда по смисъла на чл.45 ЗЗД, което
обуславя липсата на един от елементите от фактическия състав, необходим за
пораждане на деликтната отговорност. С оглед гореизложеното се отправя
искане за отмяна на постановеното първоинстанционно решение като
неправилно и постановяване на ново решение, с което предявената деликтна
искова претенция, да се отхвърли изцяло като неоснователна. Претендира се
присъждане на сторените по делото, разноски и пред двете съдебни
инстанции.
В подадения отговор на въззивната жалба се изразява становище за
неоснователността на същата. Поддържа се, че с действията си по
конкретното изпълнително производство, ЧСИ е нарушил съществуващия ред
за удовлетворяване на вземанията, ползващи се с привилегия, установен в
разпоредбата на чл.136 ЗЗД, вр. чл.722 ТЗ. Като осъществените от страна на
ЧСИ действия на разпореждане със сумата, получена от публичната продан
на обезпечен с ипотека недвижим имот, са изцяло от компетентност на
назначения в рамките на производството по несъстоятелност, синдик. С оглед
на това, осъществените от ЧСИ действия се явяват противоправни и
незаконосъобразни и обуславят възникването на деликтна отговорност. В тази
връзка с отговора на въззивната жалба се отправя искане за потвърждаване в
цялост на постановеното първоинстанционно решение, като правилно и
законосъобразно.
В рамките на проведеното пред настоящата инстанция, открито съдебно
заседание, въззивната страна, в т.ч. и чрез надлежно упълномощения си
процесуален представител, поддържа доводите, изложени във въззивната
жалба. Въззиваемата страна с писмена молба изразява становище по
съществото на спора, като поддържа съображенията, изложени в отговора на
въззивната жалба. Третото лице -помагач не изпраща представител и не
изразява становище.
По така наведените от страните с въззивната жалба и отговора към нея,
съображения, както и с оглед становищата им, заявени в хода на проведеното
открито съдебно заседание, при преценка на събраните в хода му - писмени
и гласни доказателства, настоящата съдебна инстанция намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съдебен акт, предмет на въззивна проверка, е валиден,
тъй като съдържа всички предвидени формални реквизити на съдебното
решение по см. на чл.236 ГПК, постановен е от законен съдебен състав и е
подписан. Първоинстанционното решение се явява и допустимо, тъй като е
постановено при липсата на отрицателни - абсолютни и относителни, както и
2
при наличието на всички положителни предпоставки за съществуването и
упражняването на процесуалното право на иск.
Подадена е искова молба от "Е-Б"ЕАД /в несъстоятелност/ с ЕИК .... Ищецът
твърди, че по образуваното изпълнително дело № 150/2016г., по описа на Ч.Г.
с рег. № 730 и район на действие ВТОС, било извършено разпределение на
суми от продажба на имущество, негова собственост, което имущество
ищецът бил предоставил в обезпечение на длъжника по същото изпълнително
производство. Сумата, която ЧСИ разпределил, включвала и вземания за
разноски по изпълнението. Със съдебно решение от 25.03.2019г., ищецът
твърди, че спрямо него било открито производство по несъстоятелност, като е
следвало образуваното изпълнително производство да бъде спряно, а сумите
събрани по същото - да бъдат прехвърлени в масата на несъстоятелността.
ЧСИ отказала да прехвърли сумата, събрана от извършената публична продан
на недвижимо имущество, собственост на ищеца. Твърди още, че
дружеството било обявено в несъстоятелност със съдебно решение от
30.10.2020г. С постановление от 01.02.2021г., ЧСИ разпределила сумата от 13
147, 00 лв., включваща вземане на разноски на взискателя по изпълнителното
производство, както и вземания за такси и разноски по ТТРЗЧСИ.
С подадената искова молба, ищецът отправя искане ЧСИ да бъде осъдена да
му заплати сумата от 13 147, 00 лв., включваща вземане на разноски на
взискателя по изпълнителното производство, както и вземания за такси и
разноски по ТТРЗЧСИ, поради това, че ЧСИ не е имал правно основание да
осъществи разпределение на процесните суми в рамките на изпълнителното
производство по изпълнително дело № 150/2016г., по описа на Ч.Г. с рег. №
730 и район на действие ВТОС.
В постъпилия отговор на исковата молба, ответницата Ч.Г. с рег. № 730 и
район на действие ВТОС твърди, че с Постановлението си от 01.02.2021г., е
разпоредила сумата от 103 000 лв., от извършената публична продан на
недвижимо имущество, собственост на ищеца и предоставено в обезпечение
на длъжника в изпълнителното производство, да бъде преведена по сметка на
синдика в производството по несъстоятелност, като е изплатила сумата от
3640,00 лв. - разноски в полза на взискателя по изпълнителното производство,
както и сумата от 9507,00 лв. - такси по ТТРЗЧСИ, в своя полза. Същото
ответницата твърди, че е сторила след постановеното решение, с което
ищецът бил обявен в несъстоятелност, като била прекратена търговската му
дейност и започнало осребряване на имуществото. Сумата от извършената
публична продан на недвижими имоти, собственост на ищеца и предоставено
в обезпечение на длъжника в изпълнителното производство, в т.ч. сумата от
13 147, 00 лв., включваща вземане на разноски на взискателя по
изпълнителното производство, както и вземания за такси и разноски по
ТТРЗЧСИ, ЧСИ имала правно основание да задържи до започване на
осребряването на имуществото на ищеца, съобразно постановеното по влязло
в сила съдебно решение.
Като трето лице - помагач в производството е привлечено ЗК "Л.И"АД.
След преценка на събраните по делото доказателства и твърденията на
3
страните, изложени в подадената искова молба и отговора на същата,
настоящата съдебна инстанция намира за следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 74 ЗЧСИ, вр. чл.45 ЗЗД.
Изложената от първоинстанционния съд фактическа обстановка е подробна
и в пълнота възпроизвежда установените, релевантни за правния спор, факти.
Същата изцяло се споделя и от настоящата съдебна инстанция, поради което
и на основание чл. 272 ГПК, изцяло препраща към мотивите на
първоинстанционния съдебен акт в тази тяхна част.
От така установената фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция
формира следните правни изводи:
На първо място, безспорни между страните и като такива ненуждаещи се от
доказване, са фактите, че ищецът е предоставил свое недвижимо имущество
за обезпечение на длъжника по образуваното при Ч.Г., изпълнително
производство. Не се спори, че същото недвижимо имущество било изнесено
на публична продан, като от проданта била събрана сума, в която се включва
и сумата в размер на 9507 лв. /девет хиляди петстотин и седем лева/ - такси
по ТТРЗЧСИ, която сума е предмет на настоящото производство.
По отношение на основното спорното обстоятелство, а именно дали Ч.Г. е
имала правно основание да начислява такси по ТТРЗЧСИ, в своя полза от
сумата, получена в резултат на публична продан на недвижимото имущество
на ищеца, настоящата съдебна инстанция намира, че липсва такова правно
основание. В процесуалния закон съществува изричен текст, регламентиращ
на кого се възлага тежестта от заплащането на разноските по изпълнението -
чл.79 ГПК. Съгласно този текст, разноските по изпълнението всякога за за
сметка на длъжника по изпълнителното производство, освен ако не са налице
някое от изключенията, предвидени в чл.79, ал.1, т.1-3 вкл. от ГПК. В
настоящата хипотеза нито едно от посочените изключения от общия принцип,
че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, не е налице. Не се
нуждае от допълнителна правна аргументация и изводът, че начислените в
полза на Ч.Г., такси по ТТРЗЧСИ, в общ размер на 9507 лв., съставляват
разноски по изпълнението.
Ищецът по настоящото производство, не притежава материалноправното, а
оттам и процесуалноправното положение на длъжник по изпълнителното
производство. Това е така, тъй като същият се явява трето лице за
изпълнението, което трето лице е предоставило свое вещно право в
обезпечение на вече съществуващ, чужд дълг /на дълга на длъжника по
изпълнението/, като същият отговаря пред кредитора и взискател по
изпълнителното производство единствено до рамките на предоставеното в
обезпечение на чуждия дълг, а не и с цялото свое имущество, както отговаря
длъжникът по изпълнението. Възникването на допълнителни тежести,
каквито са разноските по изпълнението и по- конкретно начислени такси в
полза на ЧСИ, е по причина единствено на поведението на длъжника
/образуване на изпълнително производство, поради липса на доброволно
изпълнение и осъществяване на отделни изпълнителни действия, като не
следва последиците от неизпълнението на неговите правни задължения да
4
бъдат възлагани върху третото лице, предоставило своя вещ, в обезпечение на
кредитора. Приемането на противното, би довело до правно, а и житейски
несправедливото разрешение ищецът да бъде натоварен с допълнителна
имуществена тежест, а длъжникът по изпълнителното производство да черпи
права от собственото си противоправно поведение.
Налице са всички елементи от фактическия състав на деликтната
отговорност на ЧСИ, а именно - противоправно поведение, изразяващо се в
начисляване без наличието на правно основание за това, на такси по
ТТРЗЧСИ, в общ размер на 9507 лв., в тежест на ищеца, настъпили реални
вреди за същия в посочения размер, тъй като в отговора на исковата молба
ответната по спора страна - Ч.Г., признава факта, че е удържала процесната
сума в своя полза, което признание съдът изцяло приема за достоверно, тъй
като признатият от страната факт е неизгоден за същата. Налице е и
причинно-следствена връзка между неправомерното поведение на ЧСИ и
причинената имуществена вреда на ищеца.
С оглед на гореизложеното, за настоящата съдебна инстанция, намира за
основателна предявената искова претенция за процесната сума, съставляваща
неправомерно начислени и усвоени от Ч.Г., разноски по изпълнението.
По отношение на възраженията, изложени във въззивната жалба, настоящата
съдебна инстанция намира, че същите са изцяло неоснователни. Тъй като
същите са свързани с изводите на съда по съществото на правния спор,
настоящата съдебна инстанция не намира за необходимо да преповтаря
съображенията си, изложени по - горе.
Предвид всичко гореизложено, първоинстанционният съдебен акт, в частта
му, която е предмет на настоящото производство, следва да бъде потвърден.
С оглед изхода по същество на правния спор, както и липсата на изрично
отправено от процесуалния представител на въззиваемата страна, искане за
присъждане на сторените в производството пред настоящата съдебна
инстанция, разноски, настоящата съдебна инстанция намира, че не дължи
произнасяне по тях.
Предвид горното и на основание чл.272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1476/29.12.2021г. по гр.д. № 2189/2021г. по
описа на ВТРС, в обжалваната му част.
Решението е постановено при участието на ЗК "Л.И"АД, с ЕИК ..., като трето
лице - помагач на въззиваемата страна по спора.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните, с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република
България, чрез Окръжен съд - Велико Търново, при наличието на
предпоставките за допустимост по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, както и при
5
основанията, посочени в чл.281, т.1-3 ГПК.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6