№ 858
гр. П., 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20235220100530 по описа за 2023 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от М. Й. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. П., ул. „О. М.“ № 4, чрез пълномощника си адвокат Х. П.
Й. от САК, преупълномощена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано
от Д. М. М. - управител, със съдебен адрес за призоваване гр. С., ж.к. „М. л.“, бл. 112, вх. А,
ет. 2, оф. 11, против „Кредито“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. С., р-н „Т.“, бул. „В.“ № 81, ет. 3, ап. 10, представлявано от Р. Н. Т..
В исковата молба се твърди, че на 05.09.2022 г. ищцата е сключила с ответника
„Кредито“ ЕООД договор за потребителски кредит №OL00066213 за сумата от 500 лева,
която сума е следвало да бъде върната чрез еднократно плащане в срок от 30 дни. В
посочения договор било уговорено, че кредитополучателят дължи сума, представляваща
такса за експресно разглеждане в размер на 110 лева. Сочи се, че задължението на ищцата
по договора е погасено изцяло, като на 29.09.2022 г. ищцата е платила сума в общ размер на
610 лв., в която сума е включена и таксата за експресно разглеждане.
Счита, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал.1 вр. чл. 22 от ЗПК,
тъй като не е спазена предвидената от закона форма. Сочи, че е нарушено изискването
процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора да се представят с еднакъв по вид формат и размер на шрифт не по – малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните.
Позовава се и на нищожност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от
ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно
годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. Твърди, че описаните в съдържанието на
1
договора такси и разходи, вкл. такса експресно разглеждане водят до различен размер на
ГПР от посочения в договора. На следващо място смята, че в договора за потребителски
кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в пъти по - висок
размер и за конкретния договор е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в
императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК.
Твърди, че в договора е посочено заплащане на услуга, свързана с усвояването на
кредита, която не е зачислена нито към ГПР, нито към ГЛП. С тези си действия ответното
дружество заобикаля изискванията на ЗПК за точното посочване на финансовата тежест на
кредита за длъжника, като се позовава на чл. 21, ал. 1 от ЗПК.
Счита, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на непосочен
ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респ. целият договор да се обяви за
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. В подкрепа на това становище се позовава на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити.
На следващо място смята, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е
реално прилаганият в отношенията между страните, представлявало „заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП, както и по смисъла на
правото на ЕС.
Смята, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и недвусмислен
начин, съгласно изискванията на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и разглеждани, както самостоятелно,
така и в съвкупност с останалите уговорки, не позволяват на потребителя да прецени
икономическите последици.
Счита, че клаузата, с която ищцата е задължена да заплати такса за експресно
разглеждане на кредита, е нищожна. В тази насока посочва, че съгласно ЗПК кредиторът
няма право да събира такси, свързани с отпускането, усвояването и обслужването на
кредита, а в случая се касаело за такса за отпускането на кредита. Същата представлявала
начин кредиторът да си набави допълнителни средства, чрез нарушаване на добрите нрави и
заобикаляне императивната разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Във връзка с изложеното счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 143, т. 19 от ЗЗП,
тъй като сочената клауза е неравноправна и противоречаща на добрите нрави поради
умишлено въвеждане на потребителя в заблуждение.
Смята, че са налице основания целият договор за потребителски кредит да се приеме
за недействителен, което водело до недействителност и на процесната клауза.
По наведените твърдения се иска от съда да постанови решение, с което да обяви
нищожността на клаузата в договор за потребителски кредит № OL00066213 от 05.09.2022
г., сключен между ищцата и ответника, предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане в полза на ответника; да осъди ответника да заплати на ищцата сумата в размер
на 110 лева /с протоколно определение от 06.07.2023 г. на основание чл.214 ГПК е
допуснато изменение на исковата претенция чрез нейното увеличаване от 10 лева на 110
2
лева/, представляваща недължимо платена сума, при начална липса на основание, по
клаузата, предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане в полза на ответника по
договор за потребителски кредит № OL00066213, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й
изплащане.
Претендира разноски. Сочи доказателства и прави доказателствени искания.
В проведеното съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща процесуален
представител. Постъпила е молба от адвокат Й. от САК, която моли съда да уважи исковата
претенция в цялост.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредито“ ЕООД чрез законния си представител
Р. Н., депозира отговор на исковата молба.
Не се оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит № OL00066213 от 05.09.2022 г. за сумата от 500 лева, че заемните
средства са предоставени на потребителя, че задълженията по процесния договор за
изплатени от ищцата.
Твърди, че ищцата е сключила договора по своя воля и с пълно съзнание и след
информирано съгласие за последиците от уговореното в него. Индиция, че ищцата се е
съгласила с уговорената клауза, било обстоятелството, че тя е заплатила сумата по нея в
полза на кредитора.
Сочи, че при сключването на договора са спазени изискванията на чл.10а от ЗПК.
Твърди, че по договора не е уговаряна възнаградителна лихва в полза на кредитодателя. В
този смисъл посочва, че ако процесната клауза за такса за експресно разглеждане се приеме
за недействителна, то платената сума да се счете като плащане за възнаградителна лихва.
Оспорва изложените от ищеца твърдения за нищожност на клаузата. Твърди, че
клаузата е уговорена в договора по общо съгласие на страните, постигнато в изпълнение на
разпоредбите на ЗПК и при информирано съгласие на кредитополучателя. Твърди, че
договорът не сключен при общи условия, а в резултат от индивидуално договаряне между
страните. Посочва, че допълнителната услуга за експресна обработка не е задължително
условие за получаване на кредит и не повишава шансовете на кредитополучателя да получи
кредит.
Оспорва твърденията на ищеца, че процесният договор е нищожен на основание чл.
10, ал.1 вр. чл. 22 от ЗПК, че таксата експресно разглеждане следва да бъде включена в ГПР
по договора, както и че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Посочва, че такса за експресно разглеждане е незадължителна и допълнителна услуга,
ползването на която зависи от волята и желанието на кредитополучателя, като по негово
желание могат реално да възникнат условия за нейната дължимост, но могат и никога да не
настъпят. Не е налице нарушение и на разпоредбата на чл. 143, т.19 от ЗЗП, защото
въпросната такса не е уговорена като скрита такса, със съдържанието на която потребителят
да не е бил запознат, а ищцата е сключила с информирано съгласие договор, доброволно и в
3
срок е заплатила пълната сума по него. Сочи, че процесната такса за експресно разглеждане
не е нито обезщетение, нито неустойка, нито лихва за срока на ползване на кредитната
услуга, а представлява цена на „експресна услуга в условията на индивидуално договаряне“,
като тя не е условие за отпускане на кредита и не повишава шансовете за отпускане на
кредита.
По изложените съображения моли за отхвърляне на исковата претенция.
В проведеното съдебно заседание за ответника не се явява представител. Постъпило е
становище, с което моли съда да отхвърли исковата претенция. Прави възражение за
прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и се установява от приложените по делото писмени
доказателства, че са сключили договор за потребителски кредит №OL00066213 от
05.09.2022 г., с който на ищцата е предоставен паричен заем в размер от 500 лева, при ГПР-
0,00 %, лихвен процент по кредита – 0,00 %, такса експресно разглеждане – 110 лева и общо
дължима сума в размер на 610 лева. Уговорено е, че срокът на договора е 30 дни, с падеж
05.10.2022 г. и с размер на единствената вноската 610 лева.
Представена е разписка с № 0300016755251765 от 29.09.2022 г., от която се
установява, че ищцата е превела в полза на ответника сумата в размер на 610 лева, като
основание е записано „погасяване на кредит М. Г.“.
Съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-
счетоводната експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и даващо
отговор на поставените задачи се установява, че ищцата е погасила кредита на 29.09.2022 г.,
като е внесла сумата в размер на 610 лева, с която сума е погасила 500 лева главница и 110
лева такса експресно разглеждане. Вещото лице е посочило, че при размер на кредита 500
лева, със срок на погасяване 1 месец, при вноска в размер на 610 лева, включваща главница
и такса, размерът на ГПР е 987.22 %, а ГЛП е 264 %.
Обстоятелството, че задълженията на ищцата по процесния договор са погасени, се
потвърждава от приложената по делото справка за движения по експозиция.
Останалите представени от ответната страна с отговора на исковата молба писмени
доказателства, съдът намира за неотносими, поради което не следва да бъдат обсъждани.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна
страна:
Районен съд П. е сезиран с искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД, за връщане на дадено без основание - поради нищожност на отделна клауза от
договор за кредит.
Безспорно е между страните, че са били обвързани от облигационно правоотношение
по силата на договор за потребителски кредит №OL00066213 от 05.09.2022 г., съгласно
който „Кредито“ ЕООД е предоставил на ищцата заем в размер на 500 лева, която сума
била изцяло усвоена на посочената дата.
По установителния иск:
Основателността на иска предполага наличие на сочените от ищцата основания за
нищожност на конкретната клауза от договора за паричен заем, които следва да бъдат
4
установени при условията на пълно и главно доказване по делото.
Сключеният между страните договор има правната характеристика на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, поради което действителността на
неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите
изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. С оглед диспозитивното начало в
гражданския процес съдът следва да се произнесе по съответствието на клаузите на договора
с изискванията за неговата действителност в рамките на наведените от ищцата основания.
Ищцата оспорва действителността на клаузата от договора за потребителски кредит,
предвиждаща заплащане от кредитополучателя на такса за експресно разглеждане в размер
на 110 лева.
Разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК дава възможност на страните по договор за
потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да са валидни и за да
породят правно действие същите следва да са уговорени в съответствие с чл.10а, ал.2 и 3
ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или
комисиона за едно и също действие. Необходимо е също така видът, размерът и действието,
за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора,
както изисква разпоредбата на чл.10а, ал.4 ЗПК.
Клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане вменява в тежест на
кредитополучателя да заплати възнаграждение за услуга, която по естеството си
представлява действие по усвояване и управление на кредита по смисъла на чл.10а, ал.2
ЗПК. Разглеждането на молбата за кредит, било то и „експресно“, е присъща на дейността
по кредитирането, извършвана от търговци, които предоставят заеми по занятие, и би
следвало да са безплатни за потребителя. В този смисъл уговорката противоречи на
разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК.
Клаузата също така е формулирана неясно и в противоречие с повелителната
разпоредба на чл.10а, ал.4 ЗПК, съгласно която видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. От съдържанието на договора за потребителски кредит не става ясно
как тази допълнителна услуга е остойностена, по каква методика е формирана цената за
ползването й и какви конкретни действия от страна на заемодателя се включват в тази
услуга.
Услугата по експресно разглеждане е пряко свързана с договора за потребителски
кредит, доколкото касае оценката на риска за заемодателя и свързаната с нея преценка за
кредитоспособността на заемополучателя. Тя е била известна на кредитора към момента на
сключване на процесния договор. Следователно дължимото за нея възнаграждение
представлява разход по кредита по смисъла на §1, т.1 ДР на ЗПК, който съгласно чл.11, ал.1,
т.10 и чл.19, ал.1 от ЗПК следва да се включи в размера на ГПР. Така реално се оскъпява
кредитът чрез въвеждане на допълнителни разходи, недопустими по действащото
законодателство, чиято стойност не е включена в определения в договора за кредит ГПР. По
този начин се нарушава разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, предвиждаща като част от
задължителното съдържание на договора за потребителски кредит посочването на ГПР по
кредита, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. В случая посоченият в договора размер на ГПР от
0,00 % заблуждава потребителя, тъй като не отразява действителния размер на разходите по
кредита. В тази връзка е достатъчно да се посочи, че съгласно заключението на вещото лице
размерът на ГПР, с включване на процесната такса е 987.22 %. По този начин се стига до
драстично заобикаляне на ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК, който забранява ГПР да бъде
5
по-голям от петкратния размер на законната лихва.
На следващо място клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане е
сключена в нарушение на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД. Добрите
нрави са неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи
или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. За противоречащи на добрите
нрави следва да се считат сделки или отделни клаузи, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота и се използва недостиг на материални средства на
един субект за облагодетелстване на друг. В случая поемането на задължение от страна на
потребителя да заплати възнаграждение за услуга, която е присъща на кредитирането и би
следвало да е безплатна за него, е уговорено единствено в интерес на кредитора. То
увеличава неимоверно тежестта на задължението на потребителя, тъй като се кумулира към
основното му задължение по договора, внася значително неравноправие в
правоотношението и превръща престациите на страните в явно нееквивалентни. Касае се за
потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически от другата и се
ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК. Уговореното по този начин възнаграждение по
договора за кредит третира неравноправно икономически по-слабия участник в оборота,
като недостигът на материални средства у потребителя се използва за явно
облагодетелстване на кредитора – в случая срещу правата, „предоставени“ на потребителя с
посочената клауза, която по правило той не би следвало да заплаща, при кредит в размер на
500 лева потребителят дължи възнаграждение в общ размер на 110 лева. Налице е
нееквивалентност на насрещните престации, накърняващо добрите нрави до степен на
недействителност на уговорката.
С оглед установеното по делото противоречие със закона и с добрите нрави на
клаузата на договора за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на такса за
експресно разглеждане съдът приема, че на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, във връзка с
чл.10а, чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК същата е нищожна поради противоречие с императивни
законови разпоредби, а на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД – поради накърняване на
добрите нрави. Поради това следва да бъде постановено решение, с което процесната клауза
бъде обявена за нищожна.
По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД:
В тежест на ищцата по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно, че е предоставила, а ответникът е получил процесната сума в размер на 110 лева и
дължи нейното връщане, поради недействителност на уговорената между страните клауза.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание
за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане,
респ. да докаже връщане на сумата.
Съдът стигна до извод за основателност на предявения иск за прогласяване
нищожност на предвидената в процесния договор такса за експресно разглеждане, дължима
от ищцата.
Ответникът не оспорва факта на плащане на процесната сума, последното се
установява и от заключението на вещото лице по приетата ССчЕ.
Поради недействителността на уговорената клауза за заплащане на такса за експресно
разглеждане се налага извод, че сумата е платена при начална липса на основание за това,
поради което ответникът дължи нейното връщане. Предявеният иск е основателен и следва
да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, във връзка с чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адвокат Христина Й. от САК, за оказана безплатна адвокатска помощ и
6
съдействие на ищцата в производството. По делото е представен списък на разноски по
чл.80 ГПК, в който е индивидуализирано възнаграждението по всеки от двата иска – 480
лева с ДДС, което е в минимално предвидения размер по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004
г. на ВАдС /сумата е с вкл. ДДС, т.е. без вкл. ДДС е 400 лева, колкото е предвидена в
цитираната Наредба./. Във връзка с последното се явява и неоснователно възражението по
чл.78, ал.5 ГПК на ответника.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, във вр. с чл.83, ал.2 ГПК ответникът следва да бъде
осъден за заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд П.,
сумата от 100 лева, представляваща дължима държавна такса в производството и сумата в
размер на 150 лева заплатено възнаграждение за вещо лице.
По изложените съображения и на основание чл.235, ал.2 ГПК Районен съд - П.
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата от договор за потребителски кредит №
OL00066213, сключен на 05.09.2022 г. между „Кредито“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., р-н „Т.“ бул. „В.“ № 81, ет. 3, ап. 10, представлявано
от Р. Н. Т. и М. Й. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „О. М.“ № 4,
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 110 лева, поради
противоречие със закона – чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, във връзка с чл.10а, чл.11 и чл.19, ал.4
ЗПК и поради накърняване на добрите нрави – чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Кредито“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., р-н „Т.“ бул. „В.“ № 81, ет. 3, ап. 10, да заплати на М. Й. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. П., ул. „О. М.“ № 4, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 110
лева, представляваща заплатена без основание сума по договор за потребителски кредит №
OL00066213, сключен на 05.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 15.02.2023 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Кредито“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. С., р-н „Т.“ бул. „В.“ № 81, ет. 3, ап. 10, да заплати на адвокат Х. Й. от САК, на
основание чл.38, ал.2, във връзка с чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. сумата в общ размер на 960 лева
с ДДС, представляващо адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Кредито“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., р-н „Т.“ бул. „В.“ № 81, ет. 3, ап. 10, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд П., сумата в общ размер от 250 лева, от която 100 лева,
представляваща дължима държавна такса в производството и 150 лева заплатено
възнаграждение за вещо лице..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7