Р Е Ш Е Н И Е
№ /17.02.2020 г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено
на 04.02.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието на
секретар МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 85735
по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
за развод по чл.49, ал.1 от СК.
Образувано е въз основа на искова молба от Е.Р.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, Съдебен адрес:***, офис 1, чрез адвокат Й.А., против Е.Ш.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, с искане до съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между страните на 13.05.1990г., за който е издадено удостоверение за сключен брак, въз основа на акт № 3 от 13.05.1990г., съставен от ****, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без да се произнася по въпроса за вината. Твърди, че по време на брака с ответника им се родило едно дете, което е пълнолетно. Твърди, че през 2015г. дъщеря им заминала за Англия, а ищцата също отишла, за да помага в отглеждането на малката им внучка. Твърди, че от тогава започна отчуждението по между им. Твърди, че отв.Е. е с труден характер и злоупотребява с алкохол. Не се държал с нея по начин, който да я прави щастлива. Не я уважавал, бил заядлив, не се интересувал от нуждите й и предизвиквал скандали. Станал груб, започнал да я обижда, да я нарича с цинични думи, често се случвало и да я бие. Постоянно отправял закани, че ще я изгони на улицата. Твърди, че през 2016г. с дъщеря им със семейството си дошли във Варна, тъй като била студентка. Ищцата също дошла във Варна, за да им помага и до момента живее с тях. Твърди, че напълно се отчуждили със съпруга й, а интимност по между им така или иначе от дълго нямало. Твърди, че когато останах за дълго без него осъзнала, че се чувствам по-спокойна, по-уверена, повишило се самочувствието й като жена. Твърди, че от тогава и до настоящия момент с ответника няма никакъв контакт, не се чуват, не се виждат и нищо повече не ги свързва. Твърди, че помежду им липсва взаимното доверие и уважение, общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи за семейството. Приема, че бракът им е опразнен от съдържание и изразява непоколебимото си желание бракът да бъде прекратен с развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, ведно с произтичащите от това последици, без произнасяне по въпроса за вината. Твърди, че с ответникът не притежават общо имущество. След прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име Исмаилова.
Ответникът Е.Ш.Х. не депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.
В проведено открито съдебно заседание ищцата не се явява, представлява се от процесуален представител. Ответникът се явява лично и чрез упълномощен представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно удостоверение, издадено от **** обл.Разградска, ищецът и ответницата са сключили граждански брак на 13.05.1990 год. в гр. ****, обл.Разградска, за което е бил издаден акт за гр.брак №3/13.05.1990 г.
Видно от удостоверения за раждане, издадено от общ.Разград, въз основа на акт за раждане № 0515 от 22.05.1991 г., от брака съпрузите имат родено дете – ****., която към момента вече е пълнолетна.
По искане на ответника бяха допуснати гласни доказателства, чрез разпита на един свидетел - ****– съпруг на дъщерята на страните. В показанията си свидетелят заявява, че познава страните, като ответникът работел в чужбина. През 2019г. ищцата напуснала дома им и се преместила в гр.Варна, като отказвала да поддържа връзка със съпруга си. При среща със свидетеля му заявила, че желае да продължава живота си по този начин. Заявява, че не е виждал ответника да злоупотребява с алкохол, или да упражнява насилие над ищцата.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК:
От доказателствата по делото съдът намира за доказано, че брака между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Разкъсани са окончателно брачните връзки, изчезнало е взаимното доверие, обич и привързаност и между съпрузите са установени отношения на отчуждение. Това налага извода, че бракът съществува само формално и запазването му не е в интерес на съпрузите и на обществото. Разстройството на брака е непоправимо, тъй като е изключена всякаква възможност за неговото преодоляване и същото е намерило израз в съществуващата продължителна фактическа раздяла, предвид пребиваването на ответника в чужбина, както и факта, че през последните няколко години ищцата е била предимно със семейството на дъщеря си, извън семейното жилище. Показателен факт е и че ищцата не желае да поддържа каквато и да е връзка с ответника. Поради изложеното съдът счита, че запазването на брака е невъзможно и същият следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен.
По въпроса
за вината:
Предвид изричното становище и на двете страни,
съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за вината за разтрогването
на брака.
По иска с
правно основание чл. 53 от СК:
Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК, съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. С исковата молба и уточняващите молби, съпругата депозира искане след прекратяване на брака да бъде възстановено предбрачното й фамилно име – Исмаилова. Ответникът не изразява становище по въпроса, но доколкото в случая ищцата е съпругът който е променил фамилията си при възникване на брачната връзка и понастоящем своевременно депозира волеизявление за неговото запазване, то на основание чл.326 ГПК, съдът следва да постанови, че след развода съпругата ще продължи да носи брачното си фамилно име Исмаилова.
При този изход
на спора и предвид разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК и на основание Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя
окончателна държавна такса в размер на 50,00 лв., която следва да се внесе по
сметка на съда от ответника, както и
5,00лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Ищцата е
отправила искане за присъждане в нейна полза на заплатено адвокатско възнаграждение.
Представя доказателство за заплатено от нея адвокатско възнаграждение в размер
на 720 лева. Претенцията на ответницата за присъждане на направените разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат А. се явява неоснователно,
независимо от изхода на спора в настоящата инстанция. Съгласно правилото на чл.
329, ал. 1 ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат съобразно
вината. Разпоредбата на чл. 329, ал. 1, изр. 2, предл.
първо гласи, че когато няма вина (какъвто е настоящият случай), разноските
остават в тежест на всяка страна, както ги е направила. Предвид което
претенцията на ищцата за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА брака между Е.Р.Х., ЕГН **********, с адрес: *** и Е.Ш.Х., ЕГН **********, с
адрес: ***, сключен на 13.05.1990
год. в гр. ****, обл.Разградска, за което е бил
издаден акт за гр.брак №3/13.05.1990 г. пред
длъжностното лице по гражданското състояние в ****, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, без произнасяне
по въпроса за вината.
ПОСТАНОВЯВА след развода Е.Р.Х., ЕГН **********, да се
именува с предбрачното си фамилно име - ИСМАИЛОВА.
ОСЪЖДА Е.Ш.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ окончателна държавна
такса за развод в размер на 50,00 лева и 5,00 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист в полза на Държавата по сметка на ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: