Р
Е Ш Е
Н И Е
№368
гр. Хасково, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди
и двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Светла Иванова
и прокурора Евгения Стефанова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 497 по описа на Административен съд - Хасково за 2023 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за
убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба
на С.Б.Х., ЛНЧ : **********, гражданин на ***, РПЦ - Харманли на ДАБ, срещу Решение
№ 6792/06.04.2023 г. на Заместник-председател на Държавна агенция за бежанците.
В жалбата се сочи, че
решението е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие
с приложимия материален закон. Административният орган неправилно и в
противоречие с материалния закон приел, че * била трета сигурна държава за
оспорващия. Съгласно § 1, т. 9, б. “г“ от ДР на ЗУБ, за да се приемело, че
спрямо чужденеца *
е трета сигурна държава, следвало да съществува възможност същият да поиска там
предоставяне на статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от
международна закрила. В жалбата се коментира законодателството на * спрямо търсещите убежище лица и
се сочи, че сирийците, влезли масово в *, първоначално получили статут на
„посетители“ и впоследствие статут на временна закрила, без обаче да имат
правото да подадат молба за статут на бежанец. Целта била да се гарантира, че
ще останат в *,
само докато трае военният конфликт в * и ще се върнат там, когато
ситуацията се подобри. Освен това, що се отнася до определянето на * за „сигурна трета страна“,
възниквали въпроси и по отношение на спазването на принципа за забрана за
връщане, залегнал в чл. 33, параграф 1 от Женевската конвенция, чл. 3 от
Европейската конвенция за правата на човека и чл. 3, параграф 2 от Конвенцията
против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне.
Навеждат се доводи, че няма гаранции за това, че принципът на забрана за
връщане се спазва ефективно. Турция принудително изселвала от собствената си
територия сирийски граждани, най-вече араби, за да ги засели в районите на
Сирия, където преди това живеели сирийски кюрди. С оглед гореизложеното,
жалбоподателят моли съда да отмени оспореното решение със законните последици
от това.
Ответникът – ЗАМЕСТНИК – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА
БЕЖАНЦИТЕ при Министерски съвет, в представени по делото писмени бележки моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО счита оспореното
решение за правилно и законосъобразно.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
С Молба УРИ 105400-5160/28.09.2022
г. по описа на Дирекция „Миграция“, СДВНЧ - София при МВР, жалбоподателят
(фигуриращ в молбата с имената С. Х. Б. от *) е поискал закрила в Република
България. На основание чл. 58, ал. 4 от ЗУБ молбата е изпратена до Държавна
агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС). Желанието за закрила е
потвърдено и с Молба входящ № 5002/07.10.2022 г. на РПЦ – Харманли. Чужденецът
е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП 23963/07.10.2022
г., в който е вписан с имената С. (собствено) Б. (фамилно) Х. (бащино), от
мъжки пол, роден на *** г. в *,* (на 03.02.2023 г. е извършена
корекция и са посочени дата и място на раждане – *** г., *, *), гражданин на *, етническа принадлежност -*, вероизповедание - *, семейно положение - *. В приложение към
регистрационния лист са обективирани данни относно родителите, съпругата и
децата на чужденеца, всички с местонахождение към момента в *, както и относно братя и сестри
на чужденеца, с местонахождение в * и *. Личните данни на чужденеца са
установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ,
тъй като същият не е представил документ за самоличност.
С Писмо рег. № УП-23963/17.10.2022
г. И.Д. Началник отдел „ПМЗД“ при РПЦ – Харманли е изискал от Специализирана
дирекция „М“ - ДАНС писмено становище по постъпилата от С.Б.Х. молба за
закрила. В писмо с рег. № М-23647/28.11.2022 г. (рег. № УП-23963/22.12.2022 г.
в ДАБ при МС) на За Директор на Специализирана дирекция „М“ към Държавна
агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде
предоставена закрила в Република България на лицето, в случай, че отговаря на
условията по ЗУБ.
В хода на
производството чужденецът е представил преписка за актуално състояние на
гражданин, като след извършения превод е установено, че същият е роден на *** г.
в *,
във връзка с което е изготвена Докладна записка вх. № УП 23963/03.02.2023 г. от
младши експерт в РПЦ – Харманли и е извършена корекция на тези данни.
С второ Писмо рег. №
УП-23963/07.02.2023 г. Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Специализирана
дирекция „М“ - ДАНС писмено становище по постъпилата от С.Б.Х. молба за
закрила. В писмо с рег. № М-6043/17.03.2023 г. (рег. № УП- 23963/23.03.2023 г.
в ДАБ при МС) на За Директор на Специализирана дирекция „М“ към Държавна
агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена
закрила в Република България на лицето, в случай, че отговаря на условията по
ЗУБ.
С жалбоподателя е
проведено интервю на 13.12.2022 г., в което същият е заявил, че преди да
напусне *,
е живял в *.
Посочил, че има начално образование. Разказал, че напуснал * главно заради войната там и
липсата на сигурност. Военните действия в * започнали през 2011 г. и след
започване на размириците в техния район се водели сражения. Имало много
нападения от страна на турската армия и обстановката в района била много
неспокойна. Вследствие на бомбардировките имало много разрушения. Домът на
чужденеца не бил сред разрушените от бомбардировките, но всеки ден живеели в
страх за живота си. В момента военните действия продължавали, като районът бил
под контрола на кюрдите. Решил окончателно да напусне Сирия, за да търси
по-спокойно място за живот за семейството си. Напуснал * на 18.08.2022 г., нелегално и
отишъл в *,
заедно със семейството си, братята си и техните семейства. Нямал издадени документи
за легално пребиваване там. Не се регистрирали, защото в * знаел, че вече не дават закрила,
а и там не били приемани добре - не искал да остава там. Съпругата и децата му
нямали издадени документи за временна закрила в *. Децата в момента не посещавали
училище в *.
Съпругата и децата му се намирали в * от месец август. Оставил ги там,
защото нямал достатъчно финансови средства, за да ги вземе със себе си, когато
тръгвал за България. Останал в *
близо дванадесет дни и след това, на 02.09.2022 г. нелегално, пеша, през зелена
граница, заедно с братята си преминал в България. Стигнали до гр.София, където
били задържани от властите.
Заявява, че не е имал
проблеми заради етническата си и религиозна принадлежност. Нямал проблеми и с
официалните власти в страната си на произход. Не бил членувал в политически
партии. Не е бил арестуван и срещу него нямало заведени дела както в *, така и в Турция. Не бил жертва
на насилие и към него не били отправяни заплахи както в *, а също и в *. Допълва, че не е отбил военна
служба. През 2011 г. получил призовка от официалната власт, но не се явил,
защото точно тогава започвали военните действия в * и след това повече не го потърсили.
Не можел да представи тази призовка. Посочва, че родителите му, * от братята му и * от сестрите му са в *. Били в *, но били върнати от турските
власти отново в *
и там от няколко месеца били там. Споделя, че ако войната свърши и положението се
оправи, би се върнал в *.
Подал молба за закрила в Република България, защото била мирна европейска
страна.
На 02.02.2023 г. с
жалбоподателя е проведено второ интервю, в което посочил, че на 18.08.2022 г.
заедно със съпругата си, четирите си деца и двамата си братя със семейството си
влязъл нелегално в *.
Отишли в град *
и останали там три дни. Децата му били родени в гр. *, *. Съпругата му била гражданка на *. После отишъл, без семейството
си, но с братята си в *.
Около десет дни останали там и после отишли в *. Там останали в апартамент на
трафиканта за около седем – осем дни, след което трафикантът ги закарал на
границата. Децата му не ходели на училище. Не се било налагало да ги водят на
лекар. Заявил, че не е работил в *. Имал пари от * и така издържал себе си и
семейството си. В *
нямало пункт за регистрация на бежанци. Не посещавал властите или полицията, за
да се регистрира, защото знаел от близки, че ги връщали обратно. По време на
пътуването им през *
нямали проблеми. Не се били качвали на обществен транспорт, за да не ги хванат
и да ги върнат в *.
Заявил, че в *
*
не били обичани и че
ако ги хванат, можело да ги вкарат в затвора. Семейството му към този момент
било в *.
Относно причината да напусне *
разказва, че турците мразят кюрдите. Семейството му нямало проблеми, но живеели
в страх. Целта му била да дойде в България. Братята му искали да отидат в *. Били в микробус, когато ги
задържали на път към българо-сръбската граница. Подал молба за закрила в
България, защото тук бил задържан. Сестра му в * и сестрата на жена му имали
издадени документи от турските власти.
С Решение № 6792/06.04.2023г., Заместник-Председател на
Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави
статут на бежанец и хуманитарен статут на С.Б.Х., на основание чл. 75, ал. 1,
т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на 18.04.2023 г. на чужденеца срещу
подпис и при налично удостоверяване, че е запознат с текста на същото на език,
който разбира, потвърдено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е
депозирана на 19.04.2023 г.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Жалбата
е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице
- адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 от АПК и чл. 84, ал. 3 от ЗУБ, в указания 14-дневен срок.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
На
първо място, Решение № 6792/06.04.2023 г. е издадено от компетентен
административен орган - Заместник-председателят на ДАБ при МС на основание чл.
52, във връзка с чл. 48, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 2, ал. 3 от ЗУБ (Заповед
№ 03-15/03.05.2022 г. на Председателя на ДАБ), в установената писмена форма,
поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност,
съответно отмяна, по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т.
1 и т. 2 от АПК.
На
второ място, производството за предоставяне на международна закрила е
образувано с регистрирането на С.Б.Х. като
чужденец по подадена от него молба за международна закрила (чл. 68, ал. 1, т. 1
във връзка с чл. 4, ал. 2 от ЗУБ). Изискано е становище от Държавна агенция
„Национална сигурност“ съгласно чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, във връзка с чл. 41, ал.
1, т. 1 от ЗДАНС. В действителност становището на ДАНС е задължително за
административния орган, който действа в условията на обвързана компетентност,
но в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила
за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. В конкретния
случай подобно възражение не е обективирано, като изрично е посочено, че следва
да бъде предоставена закрила в Република България на лицето С.Б.Х., в случай,
че то отговаря на условията на ЗУБ. Следователно, при произнасяне по
постъпилата молба административният орган изследва именно наличието на предпоставките
по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведени са две интервюта,
в хода на които са изяснени всички факти и обстоятелства във връзка с
подадената молба, а на молителя е предоставена възможност да даде подробни
обяснения. Не се установява необходимостта от провеждане на допълнителни
интервюта на основание чл. 63а, ал. 5 от ЗУБ. Интервюиращият орган обективно и
безпристрастно е изготвил становище, представено на Заместник - председателя на
ДАБ за вземане на решение (чл. 74, ал. 1 от ЗУБ). Молбата за предоставяне на
международна закрила е разгледана от Заместник-председателя на ДАБ индивидуално,
обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на
бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут (чл.
73 от ЗУБ). Взето е решение, с което на молителя С.Б.Х.
се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут (чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от
ЗУБ). Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от
категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето и
да представляват предпоставка за отмяна на оспорения административен акт
съгласно чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146, т. 3 от АПК.
На
трето място, следва да бъде извършена преценка за законосъобразността на акта –
издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел (чл. 168,
ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 от АПК).
Съгласно
чл. 75, ал. 2, изр. първо от ЗУБ, „при произнасяне по молбата за международна
закрила се преценяват всички относими факти, декларации или документи, свързани
с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността
да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да
придобие, включително и дали молителят е упражнявал дейности, чиято единствена
цел е да получи международна закрила“. От страна на компетентния орган е извършена
преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените
доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта,
като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.
Съгласно
чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, „статут на бежанец в Република България се предоставя на
чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса,
религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена
социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини
не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се
завърне в нея“. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към
тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо
мнение, които са в основата на преследването (чл. 8, ал. 2, изр. първо от ЗУБ).
В конкретния случай жалбоподателят не е обосновал твърденията си за осъществено
спрямо него преследване с някоя от причините по чл. 8, ал. 1, във връзка с ал.
4 от ЗУБ. Не се констатира да са нарушени основни негови права или да е
осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните
му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не
заявява да е преследван поради етническата или религиозната си принадлежност,
както в страната по произход - *,
така и в страната, в която е пребивавал след това – *. Същият не е бил и политически ангажиран,
като липсват данни, обуславящи извод за осъществено спрямо молителя преследване
по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл.
8, ал. 5 от ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 от ЗУБ.
Елементите
от личната бежанска история на жалбоподателя не установяват условията по чл. 8 от
ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. С оглед данните по делото, в това
число и свободно изложената от жалбоподателя история при провеждане на интервютата,
следва да се приеме, че не се установява същият да е бил обект на преследване
по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Сирийският гражданин не е споменал нито една
основателна причина, поради която не би могъл да се завърне в *. Цялостният анализ на обясненията му доказва
недвусмислено, че лицето е напуснало Турция изцяло по икономически подбуди и е
типичен пример за икономически мигрант. Поради това правилно е формиран от
административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на
международна закрила (статут на бежанец) следва да бъде отхвърлено като
неоснователно (чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ).
От
компетентния орган е извършена и преценка на всички факти, сочени като
осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи
административна преписка по издаването на акта, относно въпроса следва ли да му
бъде предоставен хуманитарен статут.
Съгласно
чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, „хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не
отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може
или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да
бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно
наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне,
или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице
поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликт“. Не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки
посегателства спрямо жалбоподателя, като изброените в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, включително
и като осъществени от някоя конкретна групировка. Изрично е заявено от молителя,
че същият не е бил арестуван или осъждан в страната си по произход, нито в * (чл.
9, ал. 1, т. 1 ЗУБ). Не се установява, че той е бил подложен на посегателство (физическо
или психическо) по смисъла на чл. 3 „Забрана за изтезания“ от Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). По
отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9,
ал. 1, т. 3 от ЗУБ правилно бежанската история е изследвана с оглед Решение от
17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз /СЕС/ по дело C-465/07, по
тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на
Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на
безогледно насилие. Посочено е изрично, че към момента е налице вътрешен
въоръжен конфликт в страната по произход. Този извод се формира и въз основа на
справката от 10.03.2023 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ на МС
относно Сирийската арабска република. Поради това са налице предпоставките по
чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ – „тежки заплахи срещу живота или личността на
цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или
вътрешен конфликт“. Констатира се и реална опасност от тежки посегателства
спрямо жалбоподателя, следствие на събития, настъпили, след като чужденецът е
напуснал държавата си по произход (чл. 9, ал. 3 ЗУБ). Съгласно правилото на т.
39 от Решението на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07, само в изключителни
случаи е възможно общата ситуация на насилие в мястото, където трябва да бъде
върнато лицето, да е с такъв интензитет, че връщането там да е нарушение на чл.
3 от ЕКПЧ, без да е необходимо да се доказва, че то се намира в специфичен
риск. С т. 39 от цитираното решение на СЕС „се въвежда обратно пропорционална
връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на
безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото
личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и
да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална
група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие
в страната му“ (Решение № 15458 от 14.12.2020 г. по адм. д. № 6477/2020 г., ІV
отд. на ВАС). Липсват данни по делото, че закрилата срещу тежки посегателства
може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително
международни организации, които контролират държавата или значителна част от
нейната територия съгласно чл. 9, ал. 4 ЗУБ. Отделно от това, не се установява
част от държавата по произход, в която чужденецът да може сигурно и законно да
пътува и да получи достъп, както и да се установи там по смисъла на чл. 9, ал.
5 ЗУБ.
В
конкретния случай е изследвана възможността жалбоподателят да се ползва със
закрила от друга държава, в която той е пребивавал - *. Последната попада в обхвата на понятието
„трета сигурна държава“ по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ. Съгласно дадената
легална дефиниция това е „държава, различна от държавата по произход, в която
чужденецът, подал молба за международна закрила, е пребивавал и: а) няма
основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия,
националност, принадлежност към определена социална група или политическо
мнение; б) е защитен от връщане до територията на държава, в която съществуват
условия за преследване и застрашаване на правата му; в) не е изложен на
опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или
унизително отнасяне, или наказание; г) съществува възможност да поиска статут
на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като
бежанец; д) са налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до
територията на тази държава“. От изявленията на молителя в проведените интервюта
се констатира, че същият, пребивавайки в *, не се е опасявал за живота или свободата си,
не е бил изложен на опасност от преследване или тежко посегателство. Отделно,
административният орган се позовава на справка от 10.03.2023 г. за положението
на сирийските бежанци в *,
като се сочи, че всички сирийски бежанци в * са защитени срещу принудително връщане в *. В тази справка е изрично вписано, че * запазва географското ограничение на
Конвенцията за бежанците от 1951 г. и я прилага само за бежанци с произход от европейски
държави, но и също, че през месец април 2013 г. се приема Закон за чужденците и
международната закрила, който установява специална правна рамка за убежището в * и потвърждава нейното задължение към всички
лица, нуждаещи се от международна закрила независимо от страната им на
произход. С този закон се създава и нарочна агенция, която провежда процедурата
за определяне на статута, отговорна за миграцията и убежището. В справката
изрично е посочено, че властите обикновено предлагат защита срещу връщане на
всички неевропейски лица, търсещи убежище, които отговарят на определението за
бежанец съгласно Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г. Властите
продължават да прилагат правната рамка и процедурните гаранции за лицата,
които търсят или се нуждаят от
международна закрила. Всички сирийски бежанци в * са защитени срещу връщане, което означава, че
никой сириец няма да бъде върнат в * против волята му.
Видно
от представената справка от 10.03.2023 г. на Дирекция „Международна дейност“
при ДАБ на МС за положението на сирийските бежанци в *, сирийските бежанци се регистрират от
турските власти, предоставя им се временна закрила, като същите разполагат с
достъп до основни права и услуги. Законът за чужденците и международната
закрила и Регламентът за временна закрила, предоставят правна рамка за легален
престой и достъп до права и услуги за лица, нуждаещи се от международна
закрила, включително достъп до образование, здравни грижи и социални услуги,
след регистрация пред съответните органи. В този смисъл възражението на
жалбоподателя, че Република Турция не следва да се приема като "трета
сигурна държава", е неоснователно. Ето защо правилно е формиран от
административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна
закрила (хуманитарен статут) следва да бъде отхвърлено като неоснователно - чл.
75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ.
Липсват
и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ,
а именно – член от неговото семейство да има предоставена международна закрила.
Не се сочи наличието на предпоставките за предоставяне на международна закрила
по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, а именно - по други причини от хуманитарен характер,
както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на
Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Доколкото
се доказа, че в територията на държавата по произход са застрашени животът или
свободата на чужденеца и същият би бил изложен на опасност от изтезания или
други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, но
същият може да се завърне в Турция, за него не е приложим принципът за забрана
за връщане по чл. 4, ал. 3 от ЗУБ.
С
оглед гореизложеното, следва да се приеме, че Решение № 6792/06.04.2023 г.
на Заместник-председателя на ДАБ при МС е законосъобразно издаден
административен акт, поради което и жалбата на С.Б.Х. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Б.Х.,
ЛНЧ : **********, гражданин на ***, РПЦ -
Харманли на ДАБ, срещу Решение № 6792/06.04.2023
г. на Заместник-Председател на Държавната агенция за
бежанците при МС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: