Решение по КНАХД №408/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на В. Г. от [населено място], [ЕГН] против Решение № 57/ 27.05.2025 г., постановено по АНД № 20253530200149 по описа на Районен съд - Търговище за 2025 г., с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 9558221 на ОДМВР – Търговище, с който на касатора, за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена “глоба” в размер на 50 лева.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на въззивното решение, като същото е постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че не са обсъдени наведените възражения срещу ЕФ относно установяването на нарушението. Отправя искане за отмяна на въззивното решение и да постанови друго, с което да отмени атакуваният електронен фиш. Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР - Търговище, депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата, а въззивното решение – за правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата, като отправя искане за оставяне в сила на въззивното решение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващият състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за противоречие на обжалваното решение с материалния закон се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

Производството пред Районен съд - Търговище е образувано по жалба на В. Г. срещу Електронен фиш серия К, № 9558221 на ОДМВР – Търговище, с който на касатора, за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена “глоба” в размер на 50 лева.

Приета от въззивния съдебен състав е следната фактическа обстановка:

На 18.08.2024 г., в 06:08 ч., в гр.Търговище, в участъка на км.227 + 300 от ПП І – 4, с автоматизирано техническо средство „Мultaradar SD580” с № 00209D32D438 е засечена скоростта на движение на МПС – л.а. „ Рено Сценик“, с рег. № [рег. номер], движещо се в посока към гр.Варна. С техническото средство е отчетена скорост на движение на автомобила от 82 км./ ч. След установяване, че автомобилът е собственост на жалбоподателя, на 20.08.2024 г., ОДМВР – Търговище издава срещу В. Г. електронен фиш серия К, № 9558221. В последния са посочени установената скорост на движение на автомобила - 79 км/ч., при максимално разрешена скорост на движение от 60 км/ч., въведена с пътен знак В26, както и приетто превишение на разрешената скорост на движение - 19 км/ч. В тази връзка, за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба, в размер на 50 лв.

За да потвърди ЕФ, прието е от въззивния съд, че от събраните по делото доказателства е безспорно установено извършване на нарушението и неговия автор, а наложеното наказание – съобразено с нормативно определения абсолютен размер.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия материален закон.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационният състав приема, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожност му.

От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на обжалвания ЕФ, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Събраните в рамките на въззивното производство доказателства в достатъчна степен изясняват фактическата обстановка. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи. В съответствие със закона са изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство, за съставомерност на деянието, за правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност, за законосъобразност на определеното наказание "глоба" като вид и размер. Изложените от въззивния съд мотиви относно основанията за потвърждаване на ЕФ изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1, изр. 2 АПК.

При нарушения, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система, за които не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП предвижда издаване на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

С разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП са дефинирани стационарните и мобилните АТСС, а с издадената на основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи са уредени условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, което влече извод за допустимост на установяването и санкционирането на процесното нарушение, заснето с мобилно АТСС, с издаване на електронен фиш.

По своята същност електронният фиш представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи - § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Задължителните му реквизити са посочени в чл. 189, ал. 4, изр. второ ЗДвП. Процесният ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити, чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, в т. ч. мястото на нарушение, данни и за скоростта на движение МПС, установеното превишение – 19 км/ч.

Нарушението е безспорно установено от представените, включително и в хода на въззивното производство, писмени доказателства - електронният фиш с фотоснимка към него; удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, протокол за изпитване, протокол за употреба на АТСС, които по аргумент от чл. 189, ал. 15 ЗДвП се ползват с доказателствена сила.

Мястото на нарушението като задължителен реквизит на ЕФ е посочено ясно и точно – гр. Търговище, в участъка на км.227 + 300 от ПП І – 4. Приложената фотоснимка съдържа информация за точна локация и данни за GPS координати

В случая скоростта е ограничена до 60 км/ч, а измерената – 82 км./ ч. Измерената скорост е намалена с допустимата нормативно установена грешка от 3 км./ ч. поради което и превишението на скоростта правилно е посочено в ЕФ, че е 79 км/ ч.

На следващо място, индивидуализирането на касатора като субект на извършеното административно нарушение има своята законова опора в разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно цитираната норма, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице (както е в настоящия случай), предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. При непосочване на такова лице се пристъпва към ангажиране отговорността на законния представител на дружеството, каквато е и настоящата хипотеза. В случая не се твърди да е подавана декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, не е посочено друго лице като водач на описаното в ЕФ моторно превозно средство на 18.08.2024 г. В тази връзка обоснован и съответстващ на закона е изводът на въззивния съд за законосъобразно санкциониране на управителя на търговското дружество, вписано като ползвател на посоченото МПС в ЕФ.

Налице са всички съставомерни елементи, предоставящи възможност на наказаното лице да разбере какво повдигнатото обвинение, респ. какъв и дали правилно е определен размера на санкцията. Ето защо, следва да се приеме, че от АНО не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на наказаното лице, а всички възражения в тази насока са неоснователни.

По изложените съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила, на основание чл. 221, ал. 1 АПК.

С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на касатора следва за се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева, на основание чл. 143 АПК.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 57/ 27.05.2025 г., постановено по АНД № 20253530200149 по описа на Районен съд - Търговище за 2025 г.

ОСЪЖДА В. Г., с [ЕГН], с адрес [населено място], [жк] [адрес], да заплати ОД на МВР - Търговище на сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляваща извършени в производството разноски.

Решението не подлежи на обжалване.