Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 204 гр.Бургас 14.08.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд, първо гражданско отделение
в открито заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ВОДЕНИЧАРОВ
Секретар В.Димитрова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 443 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е
образувано по редовна и допустима искова молба на „МЕСЕМБРИЯ РИЗОРТ” ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, район „Искър“, ж.к.“Дружба
2“ бл.316, вх.А, ап.18, представлявано от управителя Николай Детелинов Ламбуров,
със съдебен адрес гр.Несебър, ул.“Иван Вазов” № 21, ет.2 – адвокат Петър
Атанасов, против „РИКОНИ“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление в гр.Кърджали, бул.“България“ 99,
представляван от управителя, със съдебен адрес гр.Бургас, бул.“Христо Ботев“ №
15 – адвокат Георги Костадинов.
Предявени са обективно евентуално съединени искове :
1. за прогласяване
нищожност на договори за покупко-продажба на недвижими имоти, сключени с
нотариални актове за покупко-продажба на недвижим имот № 68, том IV,
per. № 3754, дело № 487/ 2018г.; № 71, том IV, per. № 3759, дело № 490/ 2018г.;
№ 72, том IV, per. № 3761, дело № 491/ 2018г. и № 73, том IV,
per, № 3763, дело № 492/ 2018г., всички от 18.06.2018г. по описа на нотариус с
per. № 110 на НК с район на действие PC – Несебър.
Искът е предявен
на четири евентуално съединени основания :
- чл.26, ал.2,
предл.5 във връзка с чл.17, ал.1 от ЗЗД – привидност /относителна симулация/;
- чл.26, ал.1,
предл.2 от ЗЗД – заобикаляне на закона;
- чл.26, ал.1,
предл.3 от ЗЗД – накърняване на добрите нрави;
- чл.26, ал.2,
предл.2 от ЗЗД – липса на съгласие;
2. за прогласяване недействителност спрямо
ищеца на описаните договори за покупко-продажба на недвижими имоти на основание
чл.40 от ЗЗД – като сключени от представителя на продавача и от купувача във
вреда на представлявания ищец.
Ищецът твърди, че на
18.06.2018г. между ищеца „Месембрия ризорт” ООД като продавач и ответника „Рикони“
ЕООД като купувач са сключени описаните четири договора за покупко-продажба на
апартаменти, находящи се във луксозен ваканционен комплекс „Месембрия ризорт“ в
к.к. Слънчев бряг – Несебър. При всички сделки продавачът е представляван от
единия от управителите на ищцовото дружество – Петър Любомиров Стаматов, който
по-късно е освободен с решение на общото събрание по протокол от 15.08.2018г. Счита,
че сделките са относително симулативни/ привидни, тъй като прикриват договори
за дарение, за сключването на каквито бившият управител няма представителна власт.
Сочи, че по нито един от договорите не е
заплатена продажна цена на ищеца – продавач. За целта е открита сметка „ad hoc“ на ищцовото дружество, по която в един и същи ден е
внесена т.нар. продажна цена и веднага е изтеглена от сметката от управителя Петър
Стаматов. Ищецът допуска, че е възможно и двете операции да са оформени само
документално, без да е било извършено фактическо внасяне на сумите. Твърди, че
именно в прикритите съглашения между страните по сделката – договори за дарение
се състои и заобикалянето на закона при сключването на тези сделки. Като
накърняване на добрите нрави и договаряне във вреда на представлявания сочи
това, че посочените в нотариалните актове цени, съвпадащи с данъчните оценки,
са нереални – изключително занижени в сравнение с действителната пазарна
стойност на имотите. Поради това е налице пълна нееквивалентност на насрещните
престации, като тези цени не покриват дори себестойността на извършеното
строителство и на земята. Сочи средни пазарни цени за подобни имоти от 850–950
евро/ кв.м, които съответстват на качеството на продаваните апартаменти,
находящи се в комплекс, удостоен със званието „Сграда на годината“ за 2017г.
Твърди също, че не е имало стопанска необходимост от извършването на тези
сделки и с тях не е постигната полезна за дружеството стопанска цел, като
продажните цени не носят никаква печалба на дружеството. Напротив, цените по
договорите са много по-ниски от договорените с банката – кредитор на ищеца суми
от по 550 евро/ кв.м, които следва да бъдат внесени от ищеца за заличаването на
наложените върху апартаментите ипотеки. Позовава се на т.3 от анекс № 1 към
договор за банков кредит № 1455/ 23.10.2014г. с „Юробанк България“ АД. Сочи, че
единствената търговска дейност на дружеството е продажбата на построените
имоти, като инвестиционният кредит се обслужва само от тези приходи. Твърди
също, че договореният срок за плащане на цените се покрива със срока, в който
ищецът е длъжен да заличи ипотеките, въпреки че последното изисква
по-продължителен период от време. Така дружеството е поставено в невъзможност
да изпълни това договорно задължение, което обосновава задължение за плащане на
договорената неустойка, за която ответникът вече е отправил покана. Счита, че
ищецът не е в състояние да изпълни задължението си към банката, което е
основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и поради сключването
на атакуваните сделки дружеството ще бъде обявено в несъстоятелност. Сочи, че
фактът на откриване на банкова сметка *** цени, различна от постоянните банкови
сметки на ищеца, обслужващи кредита, също е достатъчно условие банката –
кредитор да обяви предсрочна изискуемост. Ищецът прави извод, че неморалната
цел на тези договори е неправомерно финансово облагодетелстване на ответника –
купувач и на бившия управител, като без да е платил реално никаква сума
ответникът получава право на собственост върху четири луксозни апартамента и
право на неустойка в размер на 244 373 лв. Твърди и липса на съгласие за
сключването на атакуваните сделки. Всички сделки на ищцовото дружество се
изповядвали при различен нотариус - Линка Чуткина с per. № 600 на НК. На
04.06.2018г. с вх. № 45 управителят Петър Стаматов депозирал уведомление до този
нотариус, с което го уведомил, че към момента не е давал съгласие за
изповядване на каквито и да е сделки със собствените на дружеството имоти и не
е приемано изрично актуално решение на общото събрание на дружеството за сделки
с недвижимите им имоти. Поради това управителят Петър Стаматов молил нотариус
Чуткина да не изповяда каквито и да е сделки с недвижими имоти на дружеството.
За да изповяда процесните четири сделки при друг нотариус, управителят Петър
Стаматов е поискал от нотариус Чуткина да му издаде нотариално заверен препис
от протокола от решението на общото събрание от 19.01.2017г., с който не е
разполагал и който препис е представил пред нотариус Бакърджиева при изповядването
на сделките. Но както признавал и самият Петър Стаматов в уведомлението си до
нотариус Чуткина, волята на съдружниците не била актуална.
Ответникът оспорва
предявените искове.
Счита, че не е
налице заобикаляне на закона при сключването на атакуваните сделки, тъй като с
тях страните не целят постигането на забранен или непозволен от закона правен
резултат. Напротив покупко-продажбите са законово регламентирани, извършват се
по занятие от ищеца и единствената им цел е прехвърлянето на собствеността
срещу заплащане на цена. Твърди, че липсват изложени от ищеца мотиви за
накърняване на добрите нрави и основанието е въведено формално. Оспорва и
твърдяната липса на съгласие на съдружниците за атакуваните продажби. Твърди,
че са изпълнени законовите изисквания на чл.137, ал.1, т.7 и ал.4 от ТЗ – взето
е протоколно решение на съдружниците за продажба на всички имоти от
19.01.2017г., което е с нотариални заверки на подписите и съдържанието. Липсват
данни това протоколно решение да е било отменено. Позовава се и на тълкувателно
решение № 3/ 15.11.2013г. по т.д. № 3/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, като счита, че
за да е налице липса на съгласие следва обективираната в съответната форма воля
на органния управител да не съответства на действителната му воля. Сочи, че не
се представя обратно писмо, което да обуслови абсолютна симулация на сделките.
Липсват и доводи да е целен различен от посочения правен резултат, поради което
не е налице и относителна симулация. Твърди, че сделките са сключени в рамките
на договорения в чл.9 ЗЗД принцип на свобода на договарянето, позволяващ на
двете страни по сделката да направят конкретна преценка на взаимната еквивалентност
на насрещните престации, като тази преценка не е ограничена от закона по
отношение на цената. Сочи, че на управителя е възложено да извършва продажби
при условия, каквито намери за добре. Твърди, че купувачът е закупил процесните
имоти, които обезпечават вземане на банката към ищеца в размер на
1 200 000 лв., като при незаличаване на ипотеките и неизправност на
продавача банката може да изнесе имотите на продан за удовлетворяване на
вземането си по договора за кредит. Твърди също, че ответникът реално е
заплатил цени с близо 20 % по-високи от данъчните оценки. Оспорва да е налице и
хипотезата на чл.40 от ЗЗД, за която не
е достатъчно да се установи наличие на значителна разлика между
пазарната и продажната цена, а следва да се направи преценка и на изтъкнатите
причини за определянето на тези по-ниски цени. Счита, че е налице пълно
съответствие между волята на представител и представляван съгласно
представеното протоколно решение на общото събрание. Липсват и доказателства за
намерение за увреждане от страна на купувача, както и доводи защо ответникът би
целял увреда на ищцовото дружество. Намира за нелогично твърдението
управителят, извършил сделките, да е целял увреждането на дружеството, в което
самият той е съдружник. Сочи още, че вътрешните отношения между собствениците
на капитала и управителя не следва да засягат правата на третите добросъвестни
лица, каквото е ответното дружество, като в случай на недоволство от действията
на управителя, съпътстващи сделките, законът е предвидил други способи за
защита. В допълнение твърди, че не са налице прикрити договори за дарение, тъй
като купувачът реално е заплатил договорените продажни цени по посочената
банкова сметка ***, а отношенията между сегашния управител и бившия управител
не засягат ответника. Сочи, че въпреки твърденията за увреждащи действия от
бившия управител, той останал вписан като такъв още 3 месеца след извършването
на атакуваните сделки, а понастоящем продължава да е съдружник. Оспорва
наличието на основание заобикаляне на закона, като съдът приема, че всички
изложени доводи в тази насока са по съществото на спора, поради което не
споделя възражението за нередовност на този иск. Ответникът опровергава и
твърдяната от ищеца обичайна продажна цена, като твърди и представя доказателства
за сключвани от ищеца сделки под данъчната оценка на продаваните имоти. Прави и
възражение за нередовно водене на счетоводството на ищеца.
В
съдебно заседание ищецът чрез адв. Атанасов поддържа исковите претенции,
ангажира доказателства, пледира за уважаване.
Ответникът чрез
адв. Костадинов и адв. Пълова, оспорва исковете, ангажира доказателства, пледира за отхвърляне.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено:
На 18.06.2018 г. страните са
сключили четири договора за покупко-продажба на недвижим имот: № 68, том
IV, per. № 3754, дело № 487/ 2018г.; № 71, том IV, per. № 3759, дело №
490/ 2018г.; № 72, том IV, per. № 3761, дело № 491/ 2018г. и № 73,
том IV, per, № 3763, дело № 492/ 2018г., всички по описа на нотариус с per. №
110 на НК с район на действие PC – Несебър. Договорите са сключени за ищеца-продавач чрез
управителя Петър Любомиров Стаматов и за ответника – купувач чрез Б.Л.С.,
упълномощен от управителя Мая Върбанова.
С
първия договор е продаден самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с
адрес ***, находящ се в сграда № 3, с предназначение : жилище, апартамент,
подробно описан срещу цената от 22 225, 20 лв. без ДДС или 26 670, 24
лв. с ДДС при данъчна оценка 22 225, 20 лв., която ще бъде заплатена по
банков път в срок от един месец от вписването на акта в СП.
С
втория договор е продаден самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с
адрес ***, находящ се в сграда № 1, с предназначение : жилище, апартамент,
подробно описан, срещу цената от 27 345, 10 лв. без ДДС или 32 814,
12 лв. с ДДС при данъчна оценка 27 345, 12 лв., която ще бъде заплатена по
банков път в срок от един месец от вписването на акта в СП.
С третия договор е продаден самостоятелен обект в сграда с идентификатор
***, с адрес ***, находящ се в сграда № 1, с предназначение : жилище,
апартамент, подробно описан, срещу цената от 38 151, 80 лв. без ДДС или
45 782, 16 лв. с ДДС при данъчна оценка 38 151, 80лв., която ще бъде
заплатена по банков път в срок от един месец от вписването на акта в СП.
С четвъртия договор е продаден самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***, с адрес ***, находящ се в сграда № 1, с предназначение :
жилище, апартамент, подробно описан, срещу цената от 36 325, 20лв. без ДДС
или 43 590, 24 лв. с ДДС при данъчна оценка 36 325, 20 лв., която ще бъде заплатена
по банков път в срок от един месец от вписването на акта в СП.
За
продажбата на недвижимите имоти в построената сграда, включително процесните,
общото събрание на ищцовото дружество, проведено редовно на 19.01.2017 г., е
взело нарочно решение, като е овластило двамата управители, всеки един от тях,
самостоятелно и без ограничения да представлява дружеството при продажбата. За
същите имоти ответното дружество е взело нарочно протоколно решение от
едноличния собственик на капитала на 14.06.2018 г., с което е решено да се
придобие собствеността върху същите от ищеца чрез договор за покупко- продажба.
Управителят и законен представител на дружеството е представил и нарочна
нотариално заверена декларация, с която е декларирал, че средствата за покупка
на имотите имат произход търговската дейност на дружеството. Не се спори, че
продадените имоти, заедно с други, са били предмет на учредената в полза на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД договорна ипотека за обезпечения вземанията на банката по
договор за банков кредит предоставен на „Е-Куити“ ЕООД, по който договор ищеца
е бил ипотекарен длъжник. Това обстоятелство е било вписано в актовете за
продажба. Представят се многобройни договори покупко – продажба и на други
имоти от ищеца с цена по-ниска от твърдяната от ищеца цена и според кредитния
договор над 550 евро/кв. м. а , някои от тях и на цена по – ниска от данъчната
оценка.
Съдът е
разпитал свидетели. Св. С. е била
главен мениджър на всички комплекси на ищцовото дружество. Дава сведения за
практиката на дружеството при продажба на имоти. При продажба на апартаменти
това винаги ставало с предварителен договор. По устна заповед на другия
управител управителя Стаматов не посещавал офисите на дружеството от януари
2018 г. Свидетелят не знае за процесните сделки. Не знае такива да са сключвани
с ответника. Ответното дружество не е извършвало огледи на имотите. Едва през
лятото на 2019 г. представители на ответника се появили в офиса на ищеца, които
свидетелката не познавала преди това. Представили се за собственици, но нямали
приемо-предавателен протокол за владението, каквато била практиката, нямали и
договор за стопанисване и управление. Ищцовото дружество има назначени юрист и
адвокат, които задължително участвали в подготовките за провеждани продажби. Свидетелят
знае кой е собственик на всеки имот, водели се регистри за това и съответен
софтуер. Не знае кога е станало освобождаването на управителя Петър Стаматов и
вписването на това обстоятелство в ТР. Не знае за случаи на сделки изповядвана
под данъчната оценка. Св. С. е
съдружник и бивш управител. Ответното дружество се свързало с него. Техни
представители се интересували от продажба на имотите. Направили и оглед в края на 2017 г. През месец май 2018 г.
отново се обадили за потвърждение на продажбата. Свиделят имал достъп до
комплекса, показвал апартаментите в него. Имал ключ и чип за вратата. Практиката
била той да участва в огледи, тъй като той се занимавал с продажбите.
Процесните сделки били съгласувани с другия съдружник. И бил в течение на продажбите.
Продажби на данъчна оценка се правели постоянно. Осчетоводяват се само плащания по банков път, но не и в брой.
Познава свидетелката С.. Тя не е извършвала огледи в негово присъствие. Не е
подписвала договори и споразумения, нямала право на това. С това се занимавал
той и посочени брокери. Не знае за забрана от другия съдружник да посещава
офиса на дружеството. Дава сведения за друга практика на продажбите : идва
клиент, прави се оглед, сделката отива при нотариус. Обикновено руснаци не са подписвали
приемо-предавателни протоколи. Другите подписвали. При положение, че купувачите
са готови с плащането нямало смисъл от подписване на предварителен договор.
Инвестициите са от банков кредит. Погасяването се извършвало обикновено в брой
от клиенти. Банката не се интересувала по какъв начин се погасява кредита. Не
всички клиенти са подписвали и договор за поддръжка и управление. На такива
клиенти също се предавало владението. В случая клиентите искали сделките да се
изповядват при друг нотариус, това било тяхно желание. С другия съдружник не са
имали разнобой. Протокола за предаване на процесните апартаменти е съставен от
свидетеля. Били са продавани и имоти,
които са били заложени. Свидетелят не е работил с юрисконсулт, а само с
нотариус. Процесните сделки били подготвени от юрист, на когото не помни името.
Желание на самите клиенти било да се открие нова банкова сметка *** , защото те
искали да ползват банка „УниКредит“.
По делото е представен препис на ГФО за
2018 г. на Адвокатското дружество, което е предоставило заема. В отчета този
заем е бил отразен, като предоставен на ответното дружество, съответно се е
увеличила с толкова и сумата на предоставените заеми за 2018 г.
Съдът е допуснал експертизи. Вещото лице по
съдебно-техническата експертиза дава заключение, че пазарната стойност на
процесните апартаменти е : 40 110 лв. ; 49 053 ллв. ; 69 822 лв.
и 68 270 лв. без ДДС или обща сума 227 255 лв. без ДДС. Вещото лице е
имало предвид и наложените ипотеки. Наличието на ипотека се отразява на цената
със знак минус, но цената винаги варира. Обзавеждането не е включено в
оценките. Вещото лице не е имало предвид при изготвяне на заключението си и
представените по делото актове за продажба на други имоти с по- ниска цена на
кв. м. или на данъчна оценка. Вещото лице по съдебно-икономическата експертиза
е депозирало основно и допълнително заключение. В основното заключение посочва
банковите сметки на ищцовото дружество, по които са постъпвали сумите от
продажби. Общо постъпленията по сметките за периода 01.01.2018 г. – 31.03.2019
г. е 560 497, 23 лв. Според предоставената
счетоводна информация вещото лице не е установило с тези средства да се
погасяват банкови кредити. Към Банка ДСК и Юробанк за същия период. За
процесните продажби от страна на ищеца на 30.09.2019 г. са издадени на
ответника четири бр. фактури за сумите: 43 590 лв. ; 45 782 лв. ;
26 670 лв. и 32 814 лв. Тези фактури са били осчетоводени по см 411/Клиенти по партидата на ответното
дружество, като плащания не са били отразени. Към края на 2018 г. салдото по
сметката е дебитно в размер 148 856 лв.
и отразява вземане на ищеца към ответника в същия размер. Фактурите са
включени в дневниците за продажба по ЗДДСна ищеца за данъчен период м.
септември 2018 г., стойностите им участват в резултата по справка-декларация по
ЗДДС, което значи че данъка е деклариран. Вещото лице не намира посочена
банкова сметка *** „УниКредит“. По отношение процесните фактури счетоводството
на ищеца е водено редовно. По счетоводството на ответното дружество, на
26.06.2018 г. по дебита на сметка 503/Разплащателна в лв. е отразено
постъпление на сума от 124 000 лв. с основание „договор за финансова
помощ“, на същата дата е постъпила и сума с основание „захранване на сметка“ с
вносител Мая Върбанова, двете по банков път.
На вещото лице е бил представен договор за заем от 15.06.2018 г.,
сключен между Адвокатско дружество „Шопов и Янков“ – заемодатели и ответника –
заемател, с който е договорен заем от 124 000 лв. Договорът е представен
по делото. В допълнително заключение се заключава, че за периода 2014 г. – 2018
г. ответното дружество не е извършвало търговска дейност. За периода 2014 г.
2018 г. ответника не е отчитал приходи от търговската си дейност. По
разплащателната сметка на ищеца са постъпвали суми от продажба на имоти: 2014
г. – 548 000 лв. ; 2015 г. -1 796 110 лв. ; 2016 г. –
1 268 406 лв и 2017 г. – 356 722 лв. За същия период по сметка 151/Заеми ищеца е погасявал следните суми по кредити от
Банка ДСК, Пощенска банка, 4Е-Куити“ ЕООД, Свети Йоан и Романс Мартин. По
отношение заема от 124 000 лв. уточнява в съдебното заседание, че сумата е
постъпила по см. Заеми, паричната сума е превърната в актив –придобили са
имоти, които са били заприходени за 149 000 лв., като в същото време стои
едно задължение за плащане за тези 149 000 лв.
При
такива факти съдът приема от правна страна.
По иска с осн. чл. 26, ал.2,
предл. пето ЗЗД.
Твърди
се привидност на процесните продажби при условие на относителна симулация, като
прикриващи дарения, т.е обективираните спрямо трети лица продажбени отношения
между страните в процесните договори не са желани и не пораждат действие между
тях, но в същото време те прикриват реални отношения по договори дарение,
последиците на които страните желаят. Съдът е указал доказателствената тежест,
според която ищеца следва да проведе пълно доказване, като установи
действителната воля на страните по договори за дарение. Принципно положение в
практиката е, че привидността следва да се установи с писмени доказателства,
каквито не се събират. По делото не се установява каквото и да било
несъответствие между действителното желание на страните да сключат договори за
дарение и фактически изразеното в процесните актове за продажба. От
доказателствата по делото, преценени в съвкупност и поотделно, единствено се
установява, че страните – търговски дружества са сключили търговски сделки по
продажба на недвижими имоти, по които цената е заплатена по банков път по
сметката на продавача. Поради това този иск е недоказан и следва да се
отхвърли.
По
иска с правно основание чл. 26, ал.1,
предл. второ.
Твърдението
е, че е налице заобикаляне на закона именно поради прикритите съглашения между
страните по сделките – каквото е дарението и в това се състои заобикалянето на
закона при сключването им. Практиката приема, че при действие на заобикаляне на
закона правната норма от външна страна е спазена, но страните са имали за цел
да постигнат непозволен или забранен от закона резултат. Това по делото не се
доказва. Дори и да се приеме действителност на прикритата сделка, то не би
могло от доказателствата да се изведе, че и двете страни са имали намерението
да постигнат забранен или непозволен от закона резултат. Поради това и този иск
е неосноватлен.
По иска с правно основание чл. 26, ал.1, предл. трето.
Накърняването на добрите нрави се мотивира от
ищеца с неморалната цел на договорите - финансовото облагодетелстване на
ответника – купувач, както и с нееквивалентност на престациите. Установи се по
делото, че имотите са продадени на цена в размер на данъчната им оценка с
прибавяне на ДДС, което е ок. 552 евро на кв. м. По делото се събират
доказателства, които установяват, че ищцовото дружество е имало търговската
практика да продава имоти на цени по-ниски от твърдените средни пазарни за
подобни имоти, които са 850 – 950 евро на кв. м и много по-ниски от 550 евро на
кв. м., каквато е цената по договореност с банката – кредитор за заличаване на
ипотеките. Извършвани са дори и продажби
на цени по-ниски от данъчната оценка. Вещото лице установи, че средната пазарна цена
на имотите и то чисти от тежести, каквито процесните не са, е от 655 до 717
евро на кв. м. При това положение не би могло да се приеме нееиквивалентност.
От една страна пазарната цена според експерта е 655 евро на кв. м., а реално
заплатената е 552 евро на кв./м, а от друга страна, процесните имоти са били
обременени с вещни тежести, което води до намаление размера на продажната им
цена. Дори и да се съобрази константната съдебна практика за преценка както на
разликата в цените, така и целта на страните насочена съм задоволяване на
значим и допустим от закона интерес, то отново не би могло да се изведе
нееквивалентност. Законът допуска възможността сделки да се сключват и на цена
в размер на данъчната оценка. В случая цената е била заплатена на ищцовото
дружество по посочена сметка. Въведеното от ищеца понятие „търговски интерес“
не следва да има отношение към предмета, още повече в контекста на установената
по делото търговска практика да продава имоти на цена данъчна оценка. Внесената
от продажбата сума е била осчетоводена и от това, че внесените суми,
представляващи продажна цена, са били изтеглени от бившия управител не следва
извод, че няма престация. Поради това и този иск се явява неосноватлен.
По иска с правно основание чл. 26,
ал.2, предл. второ.
В
изпълнение на императивни норми на ТЗ, за извършването на процесните продажби е
следвало да има нарочно решение за това. Законът в случая е изпълнен. С
протоколно решение от 19.01.2017 г., заверено нотариално, е решено процесните
имоти да бъдат продадени, като за това са били овластени управителите на
дружеството без ограничения да го представляват при продажбата. В случая е
налице съвпадение между решението на органа на дружеството, изразило воля за
продажба и съдържанието на договорите, които съвпадат. Това, че единствено
процесните сделки са изповядани от друг нотариус, различен от нотариуса, който
изповядва договорите на ищцовото дружество, не е аргумент за липса на съгласие.
Взетото от ищцовото дружество решение за продажба на имотите е факт, а по
делото не се събират доказателства за надлежната му отмяна. Освен това
дружеството е предприело и съответните действия по осчетоводяване и данъчно
деклариране в съответствие със закона. Поради това и този иск следва да се
приеме за неоснователен.
По
иска с правно основание чл. 40 ЗЗД.
При
иск на това основание в тежест на ищеца е, както съдът е указал, да докаже:
действие на разпореждане от представителя в негова вреда, както и споразумяване
между страните по сделката за увредата му. В случая следва да се докаже
намерението за увреждане на пълномощника и третото лице и то въз основа на
обстоятелствата, при които е сключен договора, който уврежда ищеца.
Доказателствата по делото установяват друго, а именно, че представителят е
сключил процесните сделки по силата на нарочно нотариално заверено протоколно
решение на съдружниците на дружеството за продажба на имотите на цена каквато
намерят за добре. Налице е съвпадение между волята на представляваното
дружество и представителя. Няма данни по делото двете страни по сделката да са
се уговорили да навредят на ищеца. При липсата на такова доказване следва да се
приеме, че хипотезата на нормата не е налице. От друга страна, бившия
управител, който е сключил сделките в изпълнение на взетото протоколно решение
за продажба, към момента е собственик на
дружеството на ищеца и негов съдружник, поради което не би могло да се приеме,
че се е сговарял с купувача да увреди същото дружество. Поради това и този иск
се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
При
това разрешение на спора, на ответната страна следва да се присъдят понесените
съдебни разноски в размер на 5 165 лв съгласно списък, за каквато сума
ищецът следва да се осъди да заплати.
Като
се води от тези мотиви съдът
Р
Е Ш И
ОХВЪРЛЯ
исковете на „МЕСЕМБРИЯ РИЗОРТ” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Искър“, ж.к.“Дружба 2“ бл.316, вх.А, ап.18,
представлявано от управителя Николай Детелинов Ламбуров чрез адв. Петър
Атанасов, съдебен адрес гр.Несебър,
ул.“Иван Вазов” № 21, ет.2 против „РИКОНИ“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.Кърджали,
бул.“България“ 99, представляван от Добри Велев чрез адв. Ваня Пълова – АК
Кюстендил и адв. Георги Костадинов – АК Бургас, съдебен адрес гр.Бургас,
бул.“Христо Ботев“ № 15 за прогласяване нищожност на договори за
покупко-продажба на недвижими имоти, сключени с нотариални актове за
покупко-продажба на недвижим имот № 68, том IV, per. № 3754, дело № 487/
2018г.; № 71, том IV, per. № 3759, дело № 490/ 2018г.; № 72, том
IV, per. № 3761, дело № 491/ 2018г. и № 73, том IV, per, № 3763, дело №
492/ 2018г., всички от 18.06.2018г. по описа на нотариус с per. № 110 на НК с
район на действие PC – Несебър на вички предявени евентуално съединени
основания:
- чл.26, ал.2,
предл.5 във връзка с чл.17, ал.1 от ЗЗД – привидност /относителна симулация/;
- чл.26, ал.1,
предл.2 от ЗЗД – заобикаляне на закона;
- чл.26, ал.1,
предл.3 от ЗЗД – накърняване на добрите нрави;
- чл.26, ал.2,
предл.2 от ЗЗД – липса на съгласие
като неоснователни
и недоказани.
ОХВЪРЛЯ иска на „МЕСЕМБРИЯ РИЗОРТ” ООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Искър“, ж.к.“Дружба 2“ бл.316,
вх.А, ап.18, представлявано от управителя Николай Детелинов Ламбуров чрез адв.
Петър Атанасов, съдебен адрес
гр.Несебър, ул.“Иван Вазов” № 21, ет.2 против
„РИКОНИ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в
гр.Кърджали, бул.“България“ 99, представляван от Добри Велев чрез адв. Ваня
Пълова – АК Кюстендил и адв. Георги Костадинов – АК Бургас, съдебен адрес
гр.Бургас, бул.“Христо Ботев“ № 15 за прогласяване нищожност на договори за
покупко-продажба на недвижими имоти, сключени с нотариални актове за
покупко-продажба на недвижим имот № 68, том IV, per. № 3754, дело № 487/
2018г.; № 71, том IV, per. № 3759, дело № 490/ 2018г.; № 72, том
IV, per. № 3761, дело № 491/ 2018г. и № 73, том IV, per, № 3763, дело №
492/ 2018г., всички от 18.06.2018г. по описа на нотариус с per. № 110 на НК с
район на действие PC – Несебър, като сключени във вреда на представляваното
дружество „МЕСЕМБРИЯ РИЗОРТ” ООД, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „МЕСЕМБРИЯ РИЗОРТ” ООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, район „Искър“, ж.к.“Дружба 2“ бл.316, вх.А,
ап.18, представлявано от управителя Николай Детелинов Ламбуров чрез адв. Петър Атанасов, съдебен адрес гр.Несебър, ул.“Иван Вазов” №
21, ет.2 да заплати на „РИКОНИ“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление в гр.Кърджали, бул.“България“ 99, представляван
от Добри Велев чрез адв. Ваня Пълова – АК Кюстендил и адв. Георги Костадинов –
АК Бургас, съдебен адрес гр.Бургас, бул.“Христо Ботев“ № 15 сумата от 5 165 лв, представляваща съдебни
разноски съгласно списък.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред АС Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Окръжен
съдия: