Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 437
29.06.2022 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на шестнадесети
юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при
секретаря Ангелина Латунова
като
разгледа докладваното от съдия Митрушева
адм. дело № 344
по описа на съда за 2022 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 165 от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано
е по жалба на Ц.Г.Д., ЕГН : **********, адрес: ***, подадена чрез пълномощник,
против Заповед № 272з-825/04.04.2022 г., издадена от ВПД Директор на ОД на МВР
– Хасково, за временно преназначаване на
Ц.Г.Д. - полицейски инспектор V степен в група „Териториална полиция“ на
сектор „Охранителна полиция“ към РУ - Хасково при ОДМВР - Хасково, на длъжност
„Полицейски инспектор“ V степен в Участък - Симеоновград към РУ - Харманли при
ОДМВР - Хасково.
Заповедта
се оспорва като незаконосъобразна и се прави искане за нейната отмяна. Посочва
се, че същата не е съобразена със законовите изисквания за форма и съдържание,
установени в разпоредбата на чл. 210 от ЗМВР, което представлявало основание за
обявяването й за незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
Изложените в заповедта мотиви били принципни, формални и едностранчиви.
Обсъдено било състоянието на един от участъците към РУ - Харманли при ОДМВР -
Хасково - този на РУ - Симеоновград, без да било взето каквото и да е отношение
за състоянието на районното управление, в което служителят понастоящем работел,
за последиците, които би имало за службата му преназначаването, за
квалификацията, естеството на работа и професионалните качества на служителя. В
заповедта се твърдяло наличие на „служебна необходимост“, без да ставало ясно
защо същата изисква преназначаването именно на конкретния служител и в интерес
ли е това преназначаване за службата.
Обжалваната
заповед била издадена и при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. При
издаване на заповедта не били спазени изискванията на чл. 165 от ЗМВР и чл. 12
и сл. от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните
служители в МВР. Чл. 13, ал. 4 от цитираната наредба задължавал решаващия орган
при временно преназначаване на държавен служител от една структура в друга
предложението да се съгласува с ръководителя на структурата, в която служителят
е титуляр. При издаване на процесната заповед становище на началника на РУ -
Хасково - структурата, в която служителят работел постоянно, не било изисквано
или давано.
Относно
служебната необходимост липсвал предварително направен обстоен анализ от страна
на органа на всички факти и обстоятелства, обуславящи извода за това дали в
интерес на работата в МВР било именно конкретният служител да бъде преназначен
в друго управление и дали това не би поставило в риск службата му и не би
навредило на изпълнението на неговите текущи задължения, които били от
съществено значение.
Липсвали
и фактическите и правни основания за издаване на заповедта, тъй като не били налице
изискваните от закона материалноправни предпоставки за издаването й. Разпоредбите
на ЗМВР и съответния подзаконов нормативен акт - Наредба № 8121з-310 от
17.07.2014г. на МВР, действително предвиждали възможност за преназначаване на
служители от една в друга структура на МВР при наличието на „служебна
необходимост“, за определен срок и при спазване на процедурата за това. Визираната
от закона „служебна необходимост“ включвала преценка дали преназначаването е в
интерес на работата, съответно дали същото няма да й навреди. В тази връзка
следвало да се има предвид, че инспектор Д. заемал длъжност и изпълнявал
служебни задължения, които били от съществено значение за работата на РУ -
Хасково. Той бил един от малкото служители в това поделение на МВР, които били пряко,
непосредствено и постоянно ангажирани с установяване, разкриване и
противодействие на престъпленията, свързани с наркотични вещества. За работата
си по това направление жалбоподателят бил многократно поощряван и награждаван.
Същият бил един от малкото служители на РУ - Хасково, които имали актуални
данни за лицата, занимаващи се с противозаконна дейност по производство и
разпространение на наркотични вещества, разполагал със значителна оперативна
информация, познавал района и криминалистичната обстановка. Неговото преназначаване
в друг отдалечен район щяло да възпрепятства работата му, да му попречи да
приключи множеството висящи преписки, да преустанови оперативната му работа по
разкриване на престъпления и наблюдение на лица от контингента и да доведе до
непоправими щети за неговата служба. Още повече, че служителят бил преместван в
района на друго полицейско управление, който му бил непознат по служба, и в
който не можел да бъде толкова полезен и да работел пълноценно. Същият щял да
бъде принуден да пътува, за което да губи време и прави разходи, които не били
оправдани от гледна точка на справедливостта, не се поемали от службата му и
само щели да го ощетят и натоварят.
Обжалваната
заповед била и несправедлива и не съответствала на целта на закона - основание
за оспорването й по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК. Липсата на служебна
необходимост и щетите, които вероятно щели да настъпят за заеманата понастоящем
от служителя служба в РУ - Хасково, несъмнено правели издадената заповед
незаконосъобразна и вредна за службата, а оттам и противоречаща на целите на
закона и принципите на справедливостта.
С
оглед на така изложеното, се моли да бъде отменена изцяло като
незаконосъобразна оспорената пред съда Заповед № 272з-825/04.04.2022 г. на ВПД
Директор на ОДМВР – Хасково, както и ответната страна да бъде осъдена да заплати
на жалбоподателя направените във връзка с водене на делото разноски.
В
съдебно заседание оспорващият се представлява от процесуален представител –
адв.Г.Г., която поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Ответникът
по жалбата – Директор на Областна дирекция на МВР - Хасково, чрез процесуалния
си представител в съдебно заседание, заявява, че в заповедта са посочени и
фактически, и правни основания за издаването й, че същата е издадена от
компетентен орган и в предвидената от закона форма. Моли обжалваната заповед да
бъде оставена в сила, съответно жалбата да бъде отхвърлена и да бъдат присъдени
разноските по делото.
След
преценка на приобщените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С
Докладна записка рег. № 271р-6662 от 14.03.2022 г. (л. 19) ВПД Началник на Районно
управление -Харманли е отправил предложение до ВПД Директор на ОД на МВР - Хасково,
инспектор Ц.Г.Д. - полицейски инспектор V степен в група „Териториална полиция“
на сектор „Охранителна полиция“ към Районно управление – Хасково при Областна
дирекция на МВР – Хасково да бъде временно преназначен за срок до една година на
същата длъжност - полицейски инспектор V степен в Участък – Симеоновград към
Районно управление – Харманли при Областна дирекция на МВР - Хасково.
Предложението е направено на основание чл. 165, ал. 1 и ал. 2, чл. 159, ал. 1,
т. 3 от ЗМВР, вр. чл. 12, ал. 1, т. 1 и чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №
8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР. По
делото липсват доказателства, жалбоподателят Ц.Г.Д. да е запознат със
съдържанието на докладната записка.
На
04.04.2022 г. ВПД Директор на Областна дирекция на МВР - Хасково издава Заповед
№ 272з-825/04.04.2022 г. ( л. 16), с която на основание чл. 165, ал. 1 и ал. 2
от ЗМВР, във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 1 и чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №
8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавни служители в МВР и
докладна записка рег. № 271р-6662/14.03.2022 г. по описа на РУ – Харманли и
поради служебна необходимост, Ц.Г.Д. - полицейски инспектор V степен в група
„Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към Районно управление -
Хасково при Областна дирекция на МВР - Хасково, временно е преназначен за срок
от една година, считано от деня, следващ датата на запознаване на служителя със
заповедта за временно преназначаване, на длъжност - полицейски инспектор V
степен (ТП) в Участък Симеоновград към Районно управление -Харманли при ОДМВР –
Хасково.
Изложените
в акта мотиви за неговото издаване сочат, че Участък - Симеоновград към Районно
управление - Харманли при Областна дирекция на МВР - Хасково е с щат от две
изпълнителски длъжност „Полицейски инспектор (ТП)“. Към 01.04.2022 г. задачите
се изпълнявали от един служител. За обобщаване и анализиране на информацията за
състоянието, структурата, динамиката и тенденциите на престъпленията, както и
наличието на незаети щатове и командировани служители, противодействие на
незаконната миграция, контрол на противоепидемичните мерки, контрол на лицата,
поставени под карантина, контрол на автомобилния трафик и осигуряване на пътна
безопасност във връзка със завишения трафик вследствие на транзитно
преминаващите МПС съществено затруднение в дейността на РУ - Харманли бил недостатъчният
брой служители на изпълнителски и младши изпълнителски длъжности. Участък - Симеоновград
обслужвал територията на Община Симеоновград, която се състояла от 9 броя
населени места и обхващала площ от 223 кв.км. Съгласно последните данни от
статистическите преброявания населението на общината било от 8762 жители, като
част от тях били с различна етническа принадлежност. През предходната 2021 г. били
осъществени 162 престъпни посегателства, като през 2020 г. били регистрирани 146 престъпни
посегателства, тоест имало увеличение на регистрираната престъпност.
Заповедта
е предоставена на жалбоподателя за запознаване на 11.04.2022 г., видно от
направеното в нея отбелязване (л.17). Жалбата срещу акта е подадена директно
пред Административен съд - Хасково на 15.04.2021 г. (л. 2).
С
оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна бяха събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетели, посочени от жалбоподателя. Свидетелите М.А.И.
и Д.Д.К. заявиха при разпита си в съдебно заседание, че са колеги с
жалбоподателя - работели в една и съща група
„Териториална полиция“ при сектор „Охрана на обществения ред“, РУ –
Хасково. До преназначаването на Ц.Д. в гр.Симеоновград работили ежедневно
заедно. Жалбоподателят бил изключително добре запознат с криминалния контингент
и обстановка, бил многократно награждаван за работата му по противодействие на разпространението
и държането на наркотични и упойващи вещества, както и на стоки без акцизен
бандерол. След преместването му, екипът им не функционирал добре,
разкриваемостта на престъпленията рязко спаднала. Според свидетелите, Д.
разполагал с голям информаторски апарат и чрез него били разкрити множество
престъпления. Всъщност той имал най-висока разкриваемост сред всички служители.
Откакто бил в Симеоновград, се налагало да комуникират ежедневно. При
контактите с него, споделял, че няма никаква натовареност - не правел нищо и не
му били възлагани никакви специални задачи.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от
обжалването, в преклузивния законоустановен срок за това и против акт, подлежащ
на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 165, ал. 1 - 3 от ЗМВР, държавният служител може да бъде
временно преназначен на същата или по-висока вакантна длъжност до заемането й
или при отсъствие на титуляря над 30 дни по ред, определен с наредба на
Министъра на вътрешните работи (ал. 1), като временното преназначаване се
извършва със съгласието на служителя, освен в случаите на мотивирана служебна
необходимост (ал. 2) за срок до една година с възможност за еднократното
удължаване на срока с още една година (ал. 3). Тоест разпоредбата на чл. 165 от ЗМВР предвижда две отделни хипотези на преназначаване – със или без съгласие на
служителя, като при условията на мотивирана служебна необходимост съгласието на
служителя за преназначаването не е необходимо. В Раздел III (чл. 12 - 15) от
Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители
в Министерството на вътрешните работи е разписана конкретната процедура, по
която се осъществява временното преназначаване на длъжности в системата на МВР.
Според разписаното в чл. 14 от наредбата, временното преназначаване на държавен
служител се извършва със заповед на съответния орган по чл. 158 или чл. 159,
ал. 1 от ЗМВР за срок до една година с възможност за еднократно удължаване на
срока на временното преназначаване с още една година (ал. 1), като ал. 2
предвижда, че при временно преназначаване в случаите на служебна необходимост
тя се мотивира в заповедта по ал. 1.
При
тази нормативна уредба, с оглед обстоятелството, че оспорената в настоящото
производство заповед, предвид заеманата от оспорващия длъжност, е издадена от Директора
на ОДМВР - Хасково, съдът намира, че е актът е издаден от териториално и материално
компетентен орган.
Заповедта
е обективирана в писмена форма. Видно от съдържанието на акта, като правно
основание за неговото издаване са посочени разпоредбите на чл. 165, ал. 1 и ал.
2 от ЗМВР, във вр. чл. 12, ал. 1, т. 1 и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 8121з-310
от 17.07.2014 г. (Наредбата), и докладна записка рег. № 271р-6662/14.03.2022 г.
по описа на РУ – Харманли и поради служебна необходимост.
Като
фактическo
основаниe
за издаването на оспорената заповед e посочено следното: "За обобщаване и анализиране
на информацията за състоянието, структурата, динамиката и тенденциите на
престъпленията, както и наличието на незаети щатове и командировани служители,
противодействие на незаконната миграция, контрол на противоепидемичните мерки,
контрол на лицата, поставени под карантина, контрол на автомобилния трафик и
осигуряване на пътна безопасност във връзка със завишения трафик вследствие на
транзитно преминаващите МПС съществено затруднение в дейността на РУ - Харманли
е недостатъчният брой служители на изпълнителски и младши изпълнителски
длъжности". В тази връзка следва да се има предвид, че фактическите
основания са юридическите факти, наличието на които дава възможност на
административния орган да упражни правомощието си да издаде административен
акт. Същите следва да са описани в акта и доказването на тяхното съществуване е
в тежест на административния орган. Доказването на фактическите основания е
свързано с преценката за материалната законосъобразност на акта – доколко
изложените факти, въз основа на които е издаден административният акт са
подведени под съответстващата им правна норма. В оспорваната заповед органът излага
горепосочените фактически основания и се позовава на докладна записка рег. №
271р-6662/14.03.2022 г. по описа на РУ – Харманли, което е допустимо съгласно
разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на
ВС. Тоест формално в оспорената заповед са посочени фактическите основания за
нейното издаване и съответно не е налице отменително основание по чл. 164, т. 2
от АПК.
Легалното
определение на понятието "служебна необходимост" е дадено в нормата
на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, според която такава необходимост е налице при
извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и
обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения
на структурите. В тази връзка, фактическите основания за издаване на процесната
заповед следва да се състоят в излагане на факти от обективната действителност,
които сочат на някоя или няколко от алтернативните хипотези - "извънредни
промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения
ред" и/или "нормативни промени" и/или "промени във
функционалните задължения на структурите". Безспорно преценката за т. нар.
"служебна необходимост" е предоставена на оперативната
самостоятелност на административния орган при издаването на акта по чл. 165 от ЗМВР, но последният подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно
изричната разпоредба на чл. 169 от АПК. При тази проверка следва да се прецени
дали правомощието на органа е упражнено в рамките на закона, тоест дали фактите,
на които се позовава административният орган, могат да бъдат подведени под
приложената от него правна норма.
В
процесния случай описаните в заповедта фактически обстоятелства за издаването й
не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Тези фактически
обстоятелства са декларативно изложени, като липсват каквито и да е реални
данни за твърдените обстоятелства - засилен миграционен натиск, засилени противоепидемични
мерки или интензивен трафик в района на действие на Участък Симеоновград.
С оглед предвидената от ЗМВР
възможност актове от вида на процесния да бъдат издавани едностранно от страна
на органа по назначаване, като гаранция за защита правата на служителите,
законодателят е въвел с нормата на чл. 165, ал. 2 от ЗМВР изрично задължение на
органа да мотивира в своя акт наличието на възникнала служебна необходимост,
обосноваваща неговото издаване. Такова мотивиране ще е налице при наличието на
изложени конкретни данни и обстоятелства, по отношение моментната оперативна
обстановка и тенденциите за нейното развитие в периода на предприетото
преназначаване, от които може да се направи еднозначен извод, че с наличния
кадрови състав не би било възможно изпълнението на възложените на съответното
учреждение конкретни задачи. В процесния случай обаче липсва действителен анализ
на моментната оперативна обстановка и на тенденциите за нейното бъдещо
развитие, съобразено с възможностите на наличния състав да се справи с
належащите дейности.
С
оглед разпоредбата на чл. 35 от АПК, административният орган следва да установи
фактите и обстоятелствата, относими към случая, да извърши анализ на същите и
след запознаване на жалбоподателя с резултатите от този анализ и изслушване на
неговите възражения, да издаде акт от вида на процесния. В случая представената
пред съда преписка не съдържа доказателства, от които да е видно, че
административният орган е извършил каквото и да било действие по установяване
на относимите към материалната законосъобразност на акта факти и обстоятелства.
От преписката се установява, че процесният акт е издаден единствено въз основа
на приложената докладна записка, данните от която не са подкрепени от
ангажирани доказателства.
Видно
от изложените в оспорената заповед обстоятелства, мотив за преназначаването на
жалбоподателя е и наличният състав от един служител на длъжността
"полицейски инспектор" в Участък Симеоновград, при щатно предвидени
две места. Като съществено затруднение в дейността на Участък Симеоновград се
изтъква недостатъчният брой служители на изпълнителски и младши изпълнителски
длъжности. Така изложеното обаче не се приема от настоящия съдебен състав за
"мотивирана служебна необходимост". Действително намаленият състав на
съответната длъжност може да създаде опасност от по-висока натовареност на
заетите с дейността служители, но аргументи в тази насока липсват в оспорения
акт, а още по-малко и доказателства за това, но дори и това обстоятелство да е
установено, следва да са налице доказателства, че обемът на работа е непосилен
за изпълнение от същото това лице.
В
представената пред съда административна преписка също не се съдържат
доказателства относно наличието на факти и обстоятелства, от които да се
направи анализ относно конкретната оперативна обстановка в Участък Симеоновград
към датата на издаване на процесната заповед и изменението й в посока,
обосноваваща наличието на служебна необходимост от процесното преназначение. В
крайна сметка, такива факти и обстоятелства, които да бъдат подложени на анализ,
липсват и в мотивите на оспорения акт. Следователно не може да се направи
извод, че в конкретния случай са били налице извънредни промени в оперативната
обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени
и/или промени във функционалните задължения на структурите, които да налагат
упражняването на правомощието по чл. 165, ал. 2 от ЗМВР от страна на Директора
на ОД на МВР - Хасково.
В заключение е необходимо да се
отбележи, че преназначаването в хипотезата на "служебна
необходимост", следва да е за преодоляване на извънредни, стоящи извън
волята на органа непредвидими и непредотвратими събития, очертани от нормата на
§ 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, поради което оспорената заповед не съответства и на
целта на закона ( в този смисъл Решение № 1018 от 03.02.2022 г. на ВАС по адм.
д. № 8298/2021 г.).
С оглед на изложеното, съдът
намира изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт за основателни, предвид
което жалбата следва да бъде уважена, като се отмени оспорваната заповед.
Предвид
изхода на спора и с оглед своевременно предявеното искане за присъждане на
разноски, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят такива в размер на 810
лева - 10 лв. за заплатена държавна такса и 800 лв. - заплатен адвокатски
хонорар.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 във
връзка с ал. 1 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №
272з-825/04.04.2022 г., издадена от ВПД Директор на ОД на МВР – Хасково, за
временно преназначаване на Ц.Г.Д. -
полицейски инспектор V степен в група „Териториална полиция“ на сектор
„Охранителна полиция“ към РУ - Хасково при ОДМВР - Хасково, на длъжност
„Полицейски инспектор“ V степен в Участък - Симеоновград към РУ - Харманли при
ОДМВР - Хасково.
ОСЪЖДА Областна
Дирекция на МВР - Хасково да заплати на Ц.Г.Д., ЕГН : **********, адрес: *** сторените
по делото разноски в размер на 810 лв. (осемстотин и десет лева).
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховен административен съд на Р. България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
СЪДИЯ: