№ 309
гр. Варна, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20243001000118 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.258 и сл. ГПК, инициирано по
въззивна жалба на „НОРМА“ООД, ЕИК: *********, Варна, чрез управителя
И А, чрез адв.П. В. от САК, срещу решение № 3/03.01.2024 г., постановено по
т.д.№ 191/2023г. на Варненски окръжен съд, с което съдът е уважил изцяло
предявения иск като осъдил ответника „Норма“ ООД, ЕИК *********, гр.
Варна, к.к. „Златни пясъци“, х-л„Ерма“ да заплати на “ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ“
АД, ЕИК *********, гр.Варна, к.к. „Златни пясъци“, сумата от 24 000
(двадесет и четири хиляди) щатски долара, представляваща възнаграждение за
извършване на дейности съгл. чл. 13 вр. чл. 30 от приватизационен договор от
29.07.1998г. за продажба на хотел „Ерма“, обособена част от к.к. „Златни
пясъци“, с падежни дати на задълженията, обхванати от горната сума: на
30.05.2020 г., 30.08.2020 г., 30.05.2021 г. и 30.08.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата от завеждане на иска на 04.04.2023г. до окончателното
изплащане, както и лихва за забава в общ размер на 5 390.04 (пет хиляди
триста и деветдесет щатски долара и четири цента) щатски долара, считано от
1
датата на падежа на всяка от вноските до 03.04.2023 г.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано като в
него са направени изцяло погрешни правни и фактически изводи. Твърди се,
че съдът не е съобразил постановеното по конкретния казус решение на ВнАС
по т. д. № 466/2009 г., с което обжалваният акт е в пълно противоречие.
Според жалбоподателя, съдът неправилно е приел, че възраженията на
ответника за невъзможност да бъдат приложени клаузите на чл.13 и чл.30 от
договора, представляват доводи за безвиновно прекратяване на същия като
обстоятелствата за това са настъпили след неговото сключване. Неправилно
съдът е кредитирал показанията на св.А и счетоводната експертиза като приел,
че същите установяват сторения от ищеца разход за поддържане
инфраструктурата на комплекса. Въззивникът поддържа, че клаузите на чл. 13
и чл. 30 от договора от 29.07.1998г., сключен между Министъра на търговията
и туризма като продавач, и „Норма“ООД като купувач, са нищожни. Излагат
се фактически съображения за това. Въззивникът твърди, че след 14.04.2000 г.,
тези клаузи са нищожни на отпаднало основание съгл. чл.26, ал.2 предл. 4 от
ЗЗД. Твърди се, че дружеството -ищец като трето лице черпи права от
„Златни“АД, „СИ ЕНД ЕН ТУРИСТИК“АД и „АГРИМА“АД, а не от
министъра на търговията и туризма в качеството му на орган по чл. 3, ал. 3 от
ЗППДОбП /отм./. Съдът неправилно приел, че последващото отпадане на
основанието за сключване на договора не е основание за нищожността на
клаузите, а евентуално би послужило като източник на неоснователно
обогатяване. Според въззивника съдът не е изложил ясно аргументите си защо
приема, че е налице неоснователно обогатяване при наличие на договор, в
който случай приложението на чл.59 от ЗЗД е субсидиарно.
По отношение на извършване на разходите от страна на ищеца,
въззивникът счита, че събраните доказателства не установяват достоверно
това обстоятелство – както приобщените свидетелски показания на св.А, така
и счетоводната експертиза. Излага довод, че не е длъжен да плаща за нещо,
което не е получил. От това се извлича оплакване, че съдът е ценил като
достатъчна представената от ищеца компютърна справка, използвана изцяло
от вещото лице за изготвяне на ССчЕ. Твърди допуснато от съда процесуално
нарушение, тъй като последният е ценил заключение, изготвено на базата на
неприобщено по делото доказателство. Претендира се отмяна на решението и
2
постановяване на друго такова за отхвърляне на предявения иск изцяло ведно
с присъждане на сторените по делото разноски, включително и адвокатски
хонорар.
В срока за отговор е постъпило писмено становище на насрещната
страна „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ“АД, представлявано от изпълнителния директор
К К, чрез ю.к.Е. М., за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че по
силата на приватизационен договор дружеството е придобило обособена част
от „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ“АД, а именно хотел „Ерма“, през 1998г. Твърди, че в
чл. 30 от този договор, продавачът Министъра на търговията и туризма е
уговорил в полза на трето лице -„Златни пясъци“АД, възнаграждение в размер
на левовата равностойност на 12 000 щатски долара. В чл.13 от договора са
посочени конкретните дейности, изпълняващи съдържанието на престацията
срещу уговорената такса. Твърди се, че именно ищецът пряко и чрез дъщерно
дружество „Паркстрой-Златни пясъци“ ООД или чрез трети лица, е извършвал
всички дейности по техническата поддръжка на инфраструктурата на
комплекса, дефинирани в пар. 1, т. 96 от ДР на Закон за туризма.
Оспорват се доводите на насрещната страна за нищожност на клаузите
на чл. 13 и чл. 30 от приватизационния договор на въведените от въззивника
основания /липса на основание на договора, възникнало с погасяване
задължението по същия поради прехвърляне на 76% от акциите на държавата,
на „Златни пясъци“ АД/. Страната споделя изводите на съда, че отпадането на
това основание може да представлява източник на неоснователно
обогатяване, но не води до нищожност на уговорките в приватизационния
договор, съотв. не засяга поетото от ответника задължение за заплащане на
таксата по чл. 30 от договора. Прави се довод, че вторият договор за продажба
на акциите от 14.04.2000г. също не погасява задължението на приобретателите
да осигурят поддържане на инфраструктурата на комплекса.
Страната оспорва твърденията на въззивника за допуснати процесуални
нарушения при събиране и обсъждане на доказателствата. Поддържа, че
разпитаният по делото свидетел не е служител на ищеца, а на негово дъщерно
дружество като съдът е ценил тези показания доколкото съвпадат с останалите
доказателства по делото. Решаващите изводи на съда се подчертават като
правилни. Поддържа се, че всички дейности са извършени като в тежест на
ответника е възникнало задължение за заплащане на уговореното
3
възнаграждение. Сочи, че за изпълнението са ангажирани доказателства по
делото: за поддържане на зелените площи и алейната мрежа в комплекса, за
организация на движението на превозни средства и охраната на комплекса.
В съдебно заседание пред въззивния съд страните поддържат изразените
позиции по спора като въззивникът поддържа жалбата си, а насрещната
страна оспорва същата. Претендират се сторените по делото разноски.
За да се произнесе по спора въззивният съд съобрази, че производството
е било образувано по искова молба на Златни пясъци АД, с която срещу
Норма ООД, Варна, са били предявени осъдителни искове за заплащане на
дължимо възнаграждение по чл.30 от договор за продажбата на хотел Ерма,
Зл.пясъци чрез публично оповестен конкурс, сключен на 23.07.1998г. между
държавата, чрез министъра на търговията и туризма и ответника, което
възнаграждение представлява сбор от всички дължими суми по 6000 щатски
долара за всеки от падежите 30.05.20г., 30.08.2020г., 30.05.2021г. и 30.08.2021г.
В исковата молба ищецът твърди, че по силата на приватизационен договор,
сключен на 29.07.1998 г. в гр. София между Държавата, представлявана от
министъра, от една страна като продавач, и ответника, от друга страна като
купувач, последният е придобил правото на собственост върху хотел „Ерма“,
находящ се на територията на к.к. „Златни пясъци“, гр. Варна. В чл.30 от
приватизационния договор купувачът „Норма“ ООД се задължил да заплаща
на „Златни пясъци“АД, за всяка година, следваща продажбата, сумата от 12
000 щатски долара, в левовата й равностойност, за извършване на дейности,
посочени в чл.13 от договора. Плащането се дължало на равни части, всяка в
левовата равностойност на 6 000 щ.д., на два падежа през съответната година,
които падежи са на 30 май и на 30 август. Задължението по чл. 13 от договора
има за предмет поддържане на общата туристическа инфраструктура в
курортния комплекс, поддържане на общи части и извършване на дейности,
които касаят съществуването, ползването и дейността на всички лица в
комплекса. Ищецът твърди, че „Норма“ ООД не е изпълнило задължението си
да плати уговорената в договора сума за процесния период, в размер на
левовата равностойност на по 12 000 щ. д. за 2020 г. и за 2021 г., като към
датата на предявяване на иска дължи общо сумата 24 000 щ.д. Поддържа се и
акцесорна претенция за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за забава в размера на законната лихва, считано от 04.04.2023г.
до окончателното и изплащане както и сумата от 5 390.04 (пет хиляди триста
4
и деветдесет щатски долара и четири цента) щ.д., представляващи
обезщетение за забава в размера на законната лихва върху просрочените
главници, считано от съответния падеж на всяка вноска до предявяване на
иска на 03.04.2023 г. както и лихва за забава от подаване на иска до
окончателното изплащане на задължението.
Ответникът е подал своевременно отговор, в който оспорва
основателността на исковете. Не оспорва сключването на приватизационен
договор на 29.07.1998г., но навежда възражения за липса на основание за
плащането, тъй като: водоснабдяване и електрическа енергия не се осигуряват
на ответника от ищцовото дружество, а от трети лица – „ВиК-Златни пясъци“
ООД и „Електроразпределение Златни пясъци“, поради което ищецът не е
понесъл разходи за такъв тип поддръжка – за водоснабдяване и предоставяне
на електрическа енергия на ответника. Ответникът посочва, че плажната
ивица се поддържа от концесионер, а ищецът няма принос и за рекламата на
комплекса. Твърди, че ищецът не е осигурил охрана на курортния комплекс, а
на конкретни обекти в него – хотел „Адмирал“ и администрацията на „Златни
пясъци“ ЕАД. Излага, че пожарната безопасност била осигурявана от
РС„Пожарна безопасност и защита на населението“– Варна. Навежда
твърдения, че поначало „Паркстрой-Златни пясъци“ ООД осъществява
паркоподдържане, но не и през процесния период 30.05.2020г. до 30.08.2021г.
Аналогични твърдения са наведени и по отношение задълженията на ищеца
да осъществява сметосъбиране, сметоизвозване и поддръжка на съоръжения,
обслужващи телекомуникационната мрежа на комплекса. Поради това
ответникът претендира отхвърляне на иска.
В допълнителна искова молба ищецът уточнява, че претендира плащане
за поддръжката на общата инфраструктура на к.к.„Златни пясъци“ съобразно
чл. 30 от приватизационния договор от 29.07.1998 г. Излага още, че общата
инфраструктура представлява съвкупност от имущество, което е
предназначено по своето естество за общо ползване в курортния комплекс и е
достъпно за всички туристи и пребиваващи в комплекса: посочва примерно
пешеходни и автомобилни алеи, паркинги, зелени и паркови площи, други
обекти, отводнителна система, технически инсталации, съоръжения за
снабдяване с ток, за осветление и водоснабдяване, отвеждане на отпадни води,
които непосредствено обслужват тези общи части. За поддръжката на тази
5
обща инфраструктура е посочено, че са изградени сгради, закупени са
машини, материали и е назначен персонал. Излага становище, че поддръжката
на общата инфраструктура включва дейности по функциониране,
подновяване, изграждане и опазването й. Сочи се, че поддръжката на общата
инфраструктура се осъществява от „Златни пясъци“АД, от дъщерно
дружество „Паркстрой-Златни пясъци“ООД, съответно за тяхна сметка от
техни контрагенти. Разграничават се горепосочените обекти и дейности от
инфраструктурните инсталации и съоръжения, предназначени за снабдяване с
електрическа енергия, вода, съответно отвеждане на мръсна вода, които
обслужват конкретни имоти (хотели) в курортния комплекс, заведения за
хранене и търговски обекти. Уточнено е, че „Паркстрой-Златни пясъци“ООД
извършва почистване на територията на курортния комплекс и извозване на
отпадъци от алеите и зелените площи, съответно че охраната на комплекса е
възложено от „Златни пясъци“ АД на трето лице „Голдън Секюрити“ ЕООД.
Сочи, че поддръжката на плажната ивица е задължение на държавата, а не на
ищеца. Поддържа извършването на реклама на комплекса на сайта
https://www.goldensands.bg/index-bg.htm, като домейна „goldensands.bg“
принадлежал на ищцовото дружество.
В отговор на допълнителната искова молба, подаден от ответника в
срока по чл.373, ал. 1 ГПК се застъпва становище, че приватизационният
договор от 29.07.1998г. е сключен между министъра на търговията и туризма в
качеството на приватизиращ орган по чл.3, ал.3 от ЗППДОбП (отм.) и
„Норма“ ООД, в който „Златни пясъци“АД е правоимащо лице по смисъла на
чл.21 от ЗЗД и това било материалноправното основание на иска. Повторно е
мотивирано възражение за неизправност на правоимащото лице.
Съдът, въз основа на твърденията, възраженията и доводите на страните,
събраните доказателства, ценени в съвкупност, в границите на въззивното
производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
При преценка редовността на въззивната жалба съдът констатира, че
същата е подадена от легитимирана страна с интерес от обжалваното, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител в преклузивния срок.
Жалбата е администрирана съгласно изискванията на чл. 259 и сл. ГПК.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по правилността на
6
решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236
ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и
правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и
решението са допустими.
Предмет на въззивното производство е постановеното от ВОС решение
изцяло.
Съдът се е произнесъл по направените доказателствени искания със свое
определение № 180/13.03.2024 г. по в.т.д. № 118/2024 г. по описа на ВАпС.
Следва да бъде отбелязано, че първостепенният съд правилно е
квалифицирал исковете предявени от ищеца като такива с правно основание
по чл.79, ал.1, предл. първо и чл. 86 от ЗЗД, тъй като съобразно практиката на
ВКС, обективирана в решение № 166 от 22.12.2009г. по т. д. № 346/2009г. по
описа на ВКС, І т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, която съдът
намира за приложима в настоящия случай, е даден отговор на въпроса дали
органът по чл.3 от ЗППДОП/отм./ представлява дружеството, чиято обособена
част е предмет на приватизационна продажба или то е трето лице за сделката,
в чиято полза тя е била сключена, и оттам, може ли този търговец да
претендира пряко въз основа на нея изпълнение от купувача на задълженията
му /извън плащането на покупната цена/, или това може да става само въз
основа на съответните анекси към договора, подписвани помежду им. В
цитираното по-горе решение на ВКС се приема, че в приватизационната
процедура по ЗППДОП /отм./ за продажба на обособена част от курортния
комплекс, министърът на търговията и туризма, действащ като орган по чл. 3,
представлява ищцовото дружество, чиито обособени части са предмет на
договор за продажба. Прието е, че приватизираното чрез продажба на негови
обособени части акционерно дружество, не се явява трето за
приватизационната сделка лице, а напротив - пряко се е задължило спрямо
купувача по отношение поддръжката на общата инфраструктура на курортния
комплекс. Ето защо ищцовото дружество се явява легитимиран ищец по
претенция за реално изпълнение заплащането на възнаграждение за
осъществена поддръжка на обща инфраструктура на курортния комплекс от
него самия или за негова сметка.
Дори обаче съдът да приеме, че ищецът е бенефициент въз основа на
7
договора от 1998г., /както впрочем е приел съдът в решението по т.дело
№466/2009г. на ВнАС/, това обстоятелство не води до отпадане на
материалноправната му легитимация по спора. Не се твърди уговорката в
полза на трето лице/ищеца/ да е отменена с арг. от чл.22 ЗЗД.
За да се произнесе по спора съдът съобрази на първо място безспорните
обстоятелства по делото: Не е спорно и се установява от приложените по
делото доказателства, че на 29.07.1998г. е сключен Договор за продажба на
хотел „Ерма“, обособена част от „Златни пясъци“АД, гр. Варна, чрез
публично оповестен конкурс, с продавач Министъра на търговията и туризма,
действащ като орган по чл.3, ал.3 от ЗППДОбП (отм.). По силата на договора,
считано от сключването му и до момента, ответното дружество Норма ООД е
собственик на хотел „Ерма“, находящ се на територията на к.к.„Златни
пясъци“, гр.Варна. В чл.30 от приватизационния договор купувачът се е
задължил да заплаща на „Златни пясъци“ АД за всяка година, следваща
продажбата, точно фиксирана парична сума - 12 000 щатски долара, в
левовата й равностойност, като насрещна престация за извършване от ищеца
на дейностите по чл.13 от договора, а именно: поддържане на общата
инфраструктура; на плажната ивица; обща реклама на курортния комплекс;
обща охрана и противопожарна безопасност; паркоподдържане;
сметоизвозване; екологични мероприятия; поддържане на съоръжения,
обслужващи общата телекомуникационна мрежа /АТЦ, кабелна телевизия и
магистрални трасета/. Плащането се дължи на равни части, всяка в левова
равностойност на 6 000 щатски долара, на два падежа през годината, които са
30 май и 30 август. Предмет на предявените искове са плащанията за 2020г. и
2021г. Не се спори, че ответникът не е заплатил уговорените годишни
възнаграждения. Не се спори, че част от дейностите не попадат в обхвата на
извършените от ищеца по чл.13 от договора – в този смисъл са уточненията на
ищеца в молба на л.55 по делото, а именно изграждането и поддържането на
инфраструктурни инсталации и съоръжения за снабдяване с ел.енергия, вода,
отвеждащата канализационна система; поддържане на плажната ивица се
осъществява от държавата или концесионера на плажа. Не се спори, че не
всички дейности по чл.13 от договора се извършват от ищеца пряко –
болшинството от тях се извършват чрез трети лица – Паркстрой Зл.пясъци АД
/основно/ и ЕСП Зл.пясъци ООД, ЕРП Зл.пясъци АД, Голдън секюрити ЕООД
и др.
8
На следващо място, съдът съобразява и постановеното решение по
т.дело №466/2009г. на ВнАС, между същите страни и по отношение на същия
спор, за периода - 2006 и 2007 година. Със същото решение съдът е уважил
частично предявените искове като приел за неоснователни възраженията за
недействителност на клаузи от договора, вкл. клаузите на чл.13 и чл.30 от
същия. Поради изложеното съдът намира, че възраженията срещу
действителността им, поддържани и в настоящия процес, се явяват
преклудирани от силата на пресъдено нещо на предходния спор. Не е налице
отпадане основанието на поетото по договора от 1998г. задължение за
поддържане на общата инфраструктура със сключването на договор за
продажба на акции, съставляващи 76% от капитала на Златни пясъци АД от
14.04.2000г.
От депозираните заключения по назначена ССчЕ, вкл. допусната пред
въззивния съд ССЕ на л.51 и л.94 и сл./, които съдът намира за достоверни,
изчерпателни и компетентно изготвени се установява, че в счетоводството на
„Златни пясъци“АД са осчетоводени суми от по 100 000 лева, представляващи
разходи за поддържане на инфраструктурата на к.к.„Златни пясъци“, посочена
в заключението по назначената от първоинстанционния съд ССчЕ като разход
по аналитична оборотна ведомост, сметка 611/подсметка №3 „разходи за
инфраструктура“, осчетоводени като разход за 2020 г. и 2021 г. въз основа на
фактури № **********/31.12.2020 г. за 2020 г. и № **********/31.12.2021 г. за
2021г. Двете фактури са отразени в подадените дневници за покупките за
съответния данъчен период в НАП. Осчетоводяването на двете фактури в
счетоводството на „Златни пясъци“ АД е извършено въз основа на: 1)
мемориален ордер № 29/159 за месец декември 2020 г. с посочено основание –
фактура **********/31.12.2020 г. при запис на сумата от 20 000 лева по дебит
сметка 453-1 „ДДС от външни услуги“, запис на сумата от 100 000 лева по
дебит сметка 602-1 „Разходи за външни услуги – партида 88 – разходи за
инфраструктура“, запис на сумата от 120 000 лева по кредит сметка 406-1
„Доставчици свързани лица – партида 450124 – Паркстрой-Зл. пясъци ООД“,
запис на сумата от 100 000 лева за отнасяне на разхода по направление по
дебит сметка 611/3 „Разходи за основна дейност – партида 20 –
Инфраструктура, 88 – Разходи за инфраструктура“ и по направление по
кредит сметка 602-1 „Разходи за външни услуги – партида 88 – разходи за
инфраструктура; 2) мемориален ордер № 29/034 за месец декември 2021 г. с
9
посочено основание фактура № **********/31.12.2021 г. инфраструктурна
такса 2021 г. А66/01.12.2021 г. към Договор № 3/2002 г. при запис на сумата от
20 000 лева по дебит сметка 453-1 „ДДС от външни услуги“, запис на сумата
от 100 000 лева по дебит сметка 602-1 „Разходи за външни услуги – партида 88
– разходи за инфраструктура“, запис на сумата от 120 000 лева по кредит
сметка 406-1 „Доставчици свързани лица – партида 450124 – Паркстрой-Зл.
пясъци ООД“, запис на сумата от 100 000 лева за отнасяне на разхода по
направление по дебит сметка 611/3 „Разходи за основна дейност – партида 20
– Инфраструктура, 88 – Разходи за инфраструктура“ и по направление по
кредит сметка 602-1 „Разходи за външни услуги – партида 88 – разходи за
инфраструктура.
Горепосочените разходи от по 100 000 лева без ДДС за финансовите
2020г. и 2021г., отразени в счетоводството на „Златни пясъци“ АД, се
основават на получени фактури от „Паркстрой-Златни пясъци“АД, издадени
въз основа на Анекс № 58/29.12.2020 г. от 01.12.2020 г. – фактура №
**********/31.12.2020 г. и на Анекс № 66/01.12.2021 г. от 01.12.2021 г. към
Договор за поддържане на общата инфраструктура в курортен комплекс
„Златни пясъци“ №03/17.12.2002г. – фактура №**********/31.12.2021г., а
именно – поддържане и реновиране на инфраструктурата в к.к.„Златни
пясъци“. Същите са погасени посредством заплащане с Б.и преводи и чрез
прихващания на насрещни вземания. От проверката си вещото лице е
установило, че счетоводните записвания се правят на базата на първични
счетоводни документи, установени и двустранно отразени в дружеството.
Стопанските операции са отразени в счетоводството на ищеца в хронологичен
ред. В тази връзка вещото лице е установило първични и вторични счетоводни
документи, обобщени в счетоводни регистри, при спазване на принципите на
текущо начисляване на действащо предприятие, на предпазливост,
съпоставимост между приходите и разходите и предимство на съдържанието
пред формата. Въз основа на извършената от вещото лице проверка се
установява, че счетоводството на „Златни пясъци“АД е водено редовно за
2020г. и 2021г., съобразно императивните изисквания на ЗСч и
международните стандарти за финансово отчитане. Дружеството е подлежало
на одиторска заверка и за съответните две години като са налице заверени
финансови отчети от избрания одитор. Подадени са били годишни данъчни
декларации, водени са регистри по изискванията на ЗДДС и ППЗДДС. ГФО за
10
изследваният период са били публикувани в ТРРЮЛНЦ. Отразяването на
разходите за поддръжка на инфраструктурата на к. к. „Златни пясъци“ за 2020
г. и 2021 г. в счетоводството на „Златни пясъци“АД е било редовно като
осчетоводените разходи за инфраструктура са отнесени в сметка 611 „Разходи
за основна дейност“, партида 3 – Разходи за инфраструктура и по различните
партиди по различните подпартиди по различните пера – материали, външни
услуги, заплати, данъци и други.
При изследване на счетоводството на ищеца е установено, че дейностите,
свързани с поддържане на общата инфраструктура, са извършвани от
подизпълнители– „Паркстрой -Златни пясъци“ ООД – дейност по озеленяване
и паркоподдържане; „ЕСП Златни пясъци“ ООД – доставка на ел. енергия за
алейно осветление на курортния комплекс; „ЕРП Златни пясъци“ АД –
дейност по поддържане на алейното осветление; „Голдън секюрити“ ЕООД –
охрана. Освен последното дружество, „Златни пясъци“АД също е осигурявало
обща охрана на комплекса посредством свои служители – за 2020г.– 22 бр., а
за 2021г. – 23 бр. Установяват се извършени от ищеца разхода за
инфраструктура за 2020 г. в общ размер на 774 514.83 лева и за 2021г. – в общ
размер на сумата от 824 428.27 лева.
От допълнителната счетоводна експертиза, изслушана пред въззивния
съд /л.94 и сл./ се установява, че издадените от Паркстрой Зл.пясъци ООД
фактури на Зл.пясъци АД са разплатени с Б.и преводи и прихващания с
насрещни вземания съгл. таблица №1 на л.97. Втората фактура /за 2021г./ е
заплатена от ищеца само чрез прихващане, а първата – комбинирано чрез Б.
превод и прихващане. В същото заключение, във връзка с възраженията на
въззивника, вещото лице е посочило в отделни таблици как е разпределена
общата инфраструктура в справки -извлечения от инвентарните книги на
двете дружества, за процесния период.
От показанията на св.А, на длъжност „ръководител озеленяване“ в
„Паркстрой-Златни пясъци“ООД, които настоящият състав кредитира като
логични, обективни и съответстващи на другите приети по делото
доказателства, се установява, че дружеството работодател е ангажирано с
поддържката на тревни площи на комплекса, което включва косене, поливане,
торене, изнасяне на растителен отпадък, поддръжка на дървета и храсти,
зацветяване, резитба на дървета, санитарна резитба на дървета, отсичане на
11
сухи и опасни дървета, поливане на тревни, цветни площи, събиране на шума.
За тази цел „Паркстрой-Златни пясъци“ ООД закупува косачки, закупуваме
дробилки, камиони, цистерни за поливане на тревните площи. По делото са
събрани и показанията на св.В.И., заемащ длъжност „ръководител звено
охрана“ в „Голдън Секюрити“ ЕООД, депозирани пред първоинстанционния
съд и преценени съобразно условията визирани в разпоредбата на чл.172 ГПК,
които също се кредитират като логични и обективни. От същите се
установява, че „Голдън Секюрити“ ЕООД е сключило договор със „Златни
пясъци“ АД за контрол на вътрешния ред в комплекса. В тази връзка
дружеството изградило система за видеонаблюдение, патрул за контрол на
вътрешния ред и обособили обходни двойки. Охранителната дейност се
упражнявала целогодишно. През изследваният период били ангажирани 16
души с техническата експлоатация и поддръжка на СОТ и физическата
охрана. Съответно в мониторинг центъра били ангажирани 5 души и 2 души
като технически персонал. Завил е, че охранителната дейност се извършвала
съвместно с полицията съгласно Закона за частната охранителна дейност.
/л.136/
Въз основа на показанията, съдът приема за установени обстоятелствата,
за които са допуснати свидетели на въззиваемото дружество, а именно реално
изпълнение на дейности, обхванати в чл.13 от договора, конкретно възложени
на свързани с ищеца дружества „Паркстрой- Златни пясъци“ ООД, изразяващи
се в поддръжка на тревните площи, храстови и цветни насаждения (косене,
засаждане, поливане, рязане на живи плетове), резитба на дървета, алейно
осветление, събиране на шума, дератизация на тревните и храстови площи, а
за осъществяване на обща охрана на територията на курортния комплекс – на
„Голдън Секюрити“ ЕООД, разполагащо с мониторинг център за
видеонаблюдение на три нива (крайбрежна алея, второ ниво и трето ниво),
действащо в тясно сътрудничество с Пето РУ на МВР.
Съгласно представена справка от Голдън секюрити ЕООД /на л.125/,
дружеството е извършвало физическа охрана и видеонаблюдение в комплекса
за процесния период като за периода от 30.05.20г. до 30.08.21г. са били заети
16 човека за физическа охрана и автопатрули и 7 бр. По делото са
представени и сключените от ищеца договори с трети лица в изпълнение на
поети задължения по договора от 1998г. /л.65 и сл./
12
След служебна проверка на посочения сайт на комплекса
www://goldensands.bg/index-bg.htm. се установява, че е наличен такъв, на
който се намира достъпна информация за туристическия комплекс Златни
пясъци и за наличните хотели и места за настаняване в същия като степента на
това представяне досежно конкретния хотел не е била предмет на изрично
договаряне между страните.
При тази фактическа установеност съдът достига до следните правни
изводи:
Предявен е иск за реално изпълнение на задължение за парична
престация, уговорено в договора от 1998г. за поето от тогавашния принципал
на комплекса задължение за поддържане на общата инфраструктура на
комплекса, независимо от продажбата на обособени части -хотели и други
обекти на трети лица. Независимо от извършеното прехвърляне на акциите на
Зл.пясъци АД от представляващия държавата министър на търговията и
туризма /на 76% от акциите/, върху три други дружества /съгласно договора от
2000г. на л.60 по делото/, съдът намира, че това обстоятелство не се явява
релевантно към спора и не води до отпадане основанието на поетото с
договора задължение за поддържане на общата инфраструктура. Без значение
съдът намира и обстоятелството по чия инвентарна книга /на Зл.пясъци, на
Паркстрой -Зл.пясъци или на Зл.пясъци -сервиз АД/ е заведена
инфраструктурата на комплекса. От облигационния характер на
правоотношението, следва извода, че вещноправният статут на вещта –
предмет на поддръжка е правно ирелевантен. Поради това договорените
услуги са фактически и правно осъществими независимо от собствеността
върху инфраструктурата на курортния комплекс. Действителното им
притежание от ищеца, негови дъщерни дружества или трето за спора лице не
рефлектира върху валидността на съглашението и в този смисъл е ирелевантен
за спора. Няма пречка също задължението, поето от Зл.пясъци АД за
поддържане на общата инфраструктура да бъде изпълнявано чрез възлагане на
трети лица. Заместимостта на престацията следва от самия характер на
поетото задължение и различните дейности, които същото обезпечава.
По своята същност договорът, основание на предявените претенции,
разкрива белезите на комплексен договор, който включва два типа
задължения: от една страна задължения, насочени към постигане на
13
определен резултат - почистване и поддръжка на техническата
инфраструктура. От друга страна в тези договори се съдържат задължения,
които не са резултатни, а с тях страната се задължава само да извърши
надлежно необходимите действия /обезпечаване опазване на обществения ред
и противопожарна безопасност/, без да носи отговорност ако въпреки това
възникнат инциденти. Доколкото обаче и двата типа задължения са насочени
към постигане на една обща цел - създаването на конкурентноспособен
туристически продукт по смисъла на § 1, т.66 от ДР на Закона за туризма, то
като цяло този договор разкрива близост с договора за изработка, затова към
него следва да се прилагат съответно правилата на договора за изработка.
Клаузата на чл.13 от процесния договор от 29.07.1998г. регламентира
задължение на „Златни пясъци“ АД за поддържане на общата инфраструктура,
поддържане на плажната ивица, обща реклама на курортен комплекс „Златни
пясъци“, обща охрана и противопожарна безопасност, паркоподдържане,
сметоизвозване, екологични мероприятия, поддържане на съоръжения,
обслужващи общата телекомуникационна мрежа срещу насрещното
задължение на купувача по договора – дружеството въззивник „Норма“ООД
да заплаща всяка година определена по размер още към сключване на
договора, сума в размер на 12 000 щатски долара в левовата й равностойност.
Съдът намира, тълкувайки клаузата на чл.13 от договора съгласно чл.20
от ЗЗД, че визираните в нея дейност по поддържане на общата инфраструктура
не са изчерпателно изброени и не е задължително всички да бъдат
осъществявани едновременно, стига да бъде постигнат крайният резултат–
курортният комплекс като цяло да дава възможност за създаване на
конкурентноспособен туристически продукт. Възнаграждението за
възложените дейности, по арг. от чл. 30 от същия договор, е определено на
база разгърната застроена площ на хотела, звездна категория, или брой легла в
обектите, доколкото промяната на тези критерии е единственото предвидено
от страните основание за промяна на договорения размер. Настъпилите
промени както в инфраструктурата на комплекса, така и в собствеността на
отделните обособени обекти от него, действително водят до промяна в
съдържанието на насрещните престации, но това следва да намери отражение
в бъдещо договаряне между страните съобразно настъпилите промени като не
води само по себе си до недействителност на договора поради отпадане на
неговото основание. Не се твърди и не са събирани доказателства за отпадане
14
действието на договора поради прекратяването му било безвиновно от
страните, било по изявление на една от тях. Поради изложеното съдът намира,
че страните са обвързани от договора с продължаващо действие, който
изисква съгласно чл.20а от ЗЗД всяка от тях да изпълнява задълженията си,
произтичащи от същия. Необходимостта от актуализация на договора,
привеждането му в съответствие с изменените условия в собствеността на
инфраструктурата, в отделните обекти в комплекса, в отношенията с
доставчици на услуги и икономическата конюнктура, излиза извън предмета
на иска.
По въпроса за дължимото изпълнение по договор за поддържане на
общата инфраструктура на курортен комплекс с обособена територия,
сключен между дружеството – собственик на комплекса и собственика на
един или повече обекти на неговата територия и за значението на състоянието
на инфраструктурата около конкретния обект на възложителя по такъв
договор при преценка на значителността на изпълнението с оглед интереса на
кредитора при спор за изпълнението, е постановено решение №234/16 от
20.02.2017г. по търг. дело №53602/2015г., І г.о., в което е прието, че поради
спецификата на извършената приватизация, общата инфраструктура в к. к.
“Златни пясъци“ е собственост на „Златни пясъци“АД /след това – на негови
дъщерни дружества/, а отделните хотели и други туристически обекти, с
прилежащите им терени, са собственост на други лица. Именно това е
наложило сключването на договори за поддръжка на общата инфраструктура
и обществения ред в комплекса. С тях „Златни пясъци“ АД е поело
задължение към собствениците на отделни обекти на територията на
комплекса, лично или чрез свои дъщерни дружества, да поддържа срещу
заплащане общата инфраструктура съгласно чл.13 от договора. /ВиК мрежи,
отводнителна система, паркови и други зелени площи, плажна ивица, външно
ел. захранване, пътища, паркинги, пешеходни алеи, тротоари, охрана и
опазване на обществения ред, противопожарна безопасност, екологични и
хигиенно-санитарни мероприятия в общата част на комплекса и др./ Това са
дейности, които в другите селищни образования са задължение на общината в
качеството й на собственик на съответната общинска инфраструктура, както и
поради вмененото и от закона задължение да опазва обществения ред на
своята територия. В случая тази дейност не се извършва от общината, а е
възложена на ищцовото дружество, в рамките на туристическия комплекс
15
дейност, която има за цел да постигне определените в чл.2 от Закона за
туризма цели.
Основното възражение на въззивника е за неизправност на насрещната
страна, тъй като не изпълнявала задълженията си за извършване на
дейностите по чл.13 от договора – почистване, оцеленяване, охрана и опазване
на обществения ред, противопожарна безопасност, екологични и хигиенно-
санитарни мероприятия в общата част на комплекса. Оплакванията, че общата
инфраструктура и обществения ред в к.к. Златни пясъци не са поддържани в
добро състояние не са конкретизирани – ответникът единствено е твърдял
неизпълнение на отделните примерно изброени дейности от страна на
Зл.пясъци АД като е въвел твърдения, че или същите не са изобщо
извършвани, или са извършвани от трети лица, или самият той е сключил
договори с други лицензирани дружества и доставчици на услуги. Ответникът
не е ангажирал доказателства за установяване на възраженията си за
неизпълнението на договора. Срещу това ищецът е ангажирал достатъчно
доказателства /експертизи, писмени доказателства и свидетели/, които в
съвкупност сочат на осъществяване, макар в различен обем, на поетите с чл.13
от договора задължения. Настоящият състав не е обвързан от постановеното
по предходно решение между страните по т.дело №466/2009г. на АС-Варна,
тъй като спорът касае друг период от взаимоотношенията между страните
/2006-2007г./
Както бе отбелязано по-горе, не всяка от включените в съдържанието на
чл.13 от договора, дейности цели постигане на фактически резултат. Поради
комплексния характер на договора, не следва да се установява еднакво по
степен и едновременно изпълнение на всяка една от посочените дейности,
изпълващи съдържанието на възложеното „поддържане на обща
инфраструктура“. Това е така още повече, че част от собствениците на хотели
и други туристически обекти имат сключени отделни договори за поддръжка
със Зл.пясъци АД и други дружества, които могат да изземват/или дублират/
част от посочените дейности по договора от 1998г. Наличието на такива
договори не лишава от предмет процесната уговорка, а и ищецът е прецизирал
с допълнителна молба реално извършваните от него дейности по поддържане
на комплекса, които са в по-ограничен обем от примерно изброените в
клаузата от договора.
16
Обстоятелствата, че въззивното дружество като потребител заплаща
изразходваната в неговия обект на потребление ел. енергия и вода на
лицензираните оператори и плаща данъци към Община Варна няма
отношение към дължимостта на процесните вземания, чиято цел е да се
покрие някаква част от направените от ищеца разходи и да се възмездят
извършените лично от него дейности във връзка и по повод поддръжката на
общата туристическа инфраструктура на к.к. Златни пясъци“. Експлоатацията
на електроразпределителните мрежи и самото разпределение на
електрическата енергия, дейностите по снабдяване с вода, отводнителни
услуги, пречистване, сметоизвозване и др. се извършват от съответните
лицензирани електро и ВиК оператори и фирми, на които е възложено от
общината сметоизвозване, но дейностите, предмет на правоотношението
между страните, са извън тези, регламентирани от специалните закони- Закон
за енергетиката, Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационни
услуги, ЗМВР и др. При осъществяване на тези дейности ищецът не действа
като „енергийно предприятие“ или ВиК оператор, или като лицензирана
охранителна фирма, а като краен потребител, който прави разходи, ползващи
всички фактически потребители- собственици на туристически обекти в
курортния комплекс.
Дейностите по охрана, противопожарна безопасност и сметопочистване
не се изпълняват от ищеца самостоятелно, а в тясно взаимодействие със
съответните държавни организации и институции - РУ на МВР и Районна
служба „Противопожарна безопасност“, Община Варна и др., но след като
попадат в обхвата на предмета на договора, то преценката на страните за
необходимост да се изпълняват и от приватизираното търговско дружество-
ищец, няма основание да бъде ревизирана по повод на иск за заплащане
възнаграждение за минал период. Освен това, спецификите на курортния
комплекс като териториално обособена и инфраструктурно обединена
съвкупност от туристически обекти, средства и съоръжения, формиращи
комплексен туристически продукт от основни и допълнителни услуги за
настаняване, хранене, лечение, транспорт, спорт и развлечение, с огромен
брой на пребиваващи на едно място хора, които нямат постоянно
местожителство в района, оправдават едновременното изпълнение на тези
дейности по възлагане от собствениците на отделни обекти, съвместно с
пряко натоварените от държавата органи и структури и не се изключват
17
взаимно.
В заключение, по делото се установява, че ищецът, самостоятелно и/или
чрез свързаните с него търговски дружества или по възлагане на лицензирани
дружества, както и със съдействието на специализирани държавни органи, е
изпълнявал в процесния период 2020 и 2021г. задълженията, поети с чл.13 от
договора за приватизиране на обособена част от Златни пясъци АД – хотел
Ерма. Тези задължения касаят цялостното поддържане на инфраструктурата в
комплекса, така че да се обезпечи нормалното му функциониране като
обособен териториално туристически обект както и нормалното, спокойно и
сигурно ползване на общата инфраструктура от гостите на комплекса, в
частност от гостите на стопанисвания от ответното дружество хотел. Въпреки
оспорване на иска ответникът не е въвел конкретни оплаквания за
неизпълнение на поетите задължения, освен възраженията, че за част от
визираните дейности същият е сключил отделни договори с трети лица.
Въведените пред настоящия съд възражения за симулативност на договора
между Златни пясъци АД и Паркстрой -Златни пясъци ООД са преклудирани,
тъй като не са били заявени своевременно по делото. Събраните по делото
доказателства от друга страна установяват, че ищецът е извършвал разходи за
поддържане на общата инфраструктура на значителна стойност и фактически
е осъществил поддържането на комплекса в нормално според
предназначението му състояние.
При основателност на главните искове, такива са и акцесорните за
мораторните лихви преди завеждане на иска и законните лихви след
предявяването му до окончателното изплащане на задължението. В договора е
налице конкретен падеж на задължението, поради което не е необходимо
отправянето на покана за изпълнение до длъжника и лихва се дължи от деня,
следващ падежа. Поради липса на оплаквания в тази част на решението
настоящият състав препраща към мотивите на първата инстанция съгласно
чл.272 ГПК.
Така мотивиран, въззивният съд споделя правните изводи на първата
инстанция, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК и предвид направеното искане за присъждане съдебно– деловодни
разноски от процесуалния представител на въззиваемия, с представяне на
18
списък по чл. 80 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
насрещната страна сумата 350 лева, представляваща ю.к. възнаграждение,
определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, в размер съгласно чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и сумата от 250
лева, представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице за изготвяне
на експертиза във въззивното съдебно производство.
По изложените съображения, варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3/03.01.2024 г., постановено по т. д. №
191 по описа за 2023 г. на Варненски окръжен съд, с което съдът е уважил
изцяло предявения иск като осъдил ответника „Норма“ ООД, ЕИК *********,
гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, х-л „Ерма“ да заплати на “ЗЛАТНИ
ПЯСЪЦИ“ АД, ЕИК *********, гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, сумата от
24 000 (двадесет и четири хиляди) щатски долара, представляваща
възнаграждение за извършване на дейности съгл. чл. 13 вр. чл. 30 от
приватизационен договор от 29.07.1998 г. за продажба на хотел „Ерма“,
обособена част от к.к. „Златни пясъци“, с падежни дати на задълженията,
обхванати от горната сума: на 30.05.2020 г., 30.08.2020 г., 30.05.2021 г. и
30.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на
иска от 04.04.2023 г. до окончателното изплащане, както и лихва за забава в
общ размер на 5 390.04 (пет хиляди триста и деветдесет щатски долара и
четири цента) щатски долара, считано от датата на падежа на всяка от
вноските до 03.04.2023 г..
ОСЪЖДА „Норма“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна, к.к.„Златни
пясъци“, х-л „Ерма“ да заплати на “ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ“ АД, ЕИК *********,
гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева,
представляваща депозит за вещо лице във въззивното съдебно производство,
на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА „Норма“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна, к.к. „Златни
пясъци“, х-л „Ерма“ да заплати на “ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ“ АД, ЕИК *********,
гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, сумата от 350 /триста и петдесет/ лева,
представляваща ю.к.възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 от
ГПК.
19
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщаването му на страните при наличие на предпоставките по чл. 280
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20