Решение по дело №208/2021 на Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ №                

                    гр.****, 31.03.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачански районен съд, 3-ти гр.състав , в публично заседание на 29.03.2021 година, в състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА РОСАЛИНОВА

При секретаря СТЕФКА РАДЕВА  в присъствието на прокурора  :

                      като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.дело № 208 по описа на 2021г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

 ДГ С.гр.****, ул.”****”№20 с ЕИК:**** представлявана от Д.Н.е предявила при условията на обективно съединяване искове против Е.М.Д. с ЕГН:********** ***, с които иска да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от 2015.22 лв. представляваща сума получена при начална липса на основание като обезщетение по чл.224, ал.1 обезщетение за 33 работни дни неизползван годишен отпуск за календарната 2019г., изплатен над реално дължимата сума от 1099.22 лв. обезщетение за 18 работни дни неизползван платен годишен отпуск за календарната 2019г. начислено при прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед №3989-249/23.05.2019г. , така също сумата от 330.27 лв. лихва за забавено плащане за периода 06.06.2019г. до предявяване на иска- 15.01.2021г. ,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2021г. до окончателното изплащане и присъждане на направените по делото разноски.

 Предявените искове  са с правно основание чл.55, ал.1 изр.1  и чл.86 ЗЗД.

 В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, с който оспорва исковите претенции,заявява,че е получила процесната сума добросъвестно,при което не дължи връщането при което исковите претенции се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени по съображения подробно изложени в отговора с присъждане на деловодни разноски.

 Съдът с оглед събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

 Страните са били в трудово-правни отношения.Видно от представеното по делото Допълнително споразумение към трудов договор №3092-162/31.01.2019г. ответницата е работила при ищеца  на длъжност „старши учител”, като със Заповед №3989-249/23.05.2019г. трудовото правоотношение е прекратено на осн.чл.328, ал.1,т.10 от КТ поради придобиване на право на

                          - 2 -

 

пенсия за осигурителен стаж и възраст по отношение на ответницата,като заповедта е връчена при оформен отказ за получаване със подписи на двама свидетели.

  Претенциите на ищеца са ответницата да заплати на ищеца сумата от 2015.22 лв. представляваща сума получена при начална липса на основание като обезщетение по чл.224, ал.1 обезщетение за 33 работни дни неизползван годишен отпуск за календарната 2019г., изплатен над реално дължимата сума от 1099.22 лв. обезщетение за 18 работни дни неизползван платен годишен отпуск за календарната 2019г. начислено при прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед №3989-249/23.05.2019г. , така също сумата от 330.27 лв. лихва за забавено плащане за периода 06.06.2019г. до предявяване на иска- 15.01.2021г.

   В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение работодателя е посочил на ответницата да се начислят и изплатят на осн.чл.219, ал.6 от Закона за предучилищното и училищното образование във вр.с чл.222, ал.3 от КТ и чл.228, ал.2 от КТ обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 10 месеца.

  И обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2019г. в размер на 51 работни дни.

  По делото е назначена и изслушана специализирана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда, от което е видно,че действително на ответницата е преведена обща сума по двете вземания визирани в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение в размер на 17 552.94 лв., от които 13 570.50 лв. обезщетение по чл.222, ал.3 КТ,трудово възнаграждение 868 лв. и обезщетение по чл.224, ал.1 КТ в размер на 3114.44 лв. преведени на ответницата с платежно нареждане на 06.06.2019г.

  Действително на ответницата се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск във връзка с разпоредбата на чл.224, ал.2 КТ и чл.42, ал.4 от НРЗПО в размер на 1099.22 лв. нетно за получаване,като реално надплатеното е в размер на исковата претенция.

 Съгласно нормата на чл.271, ал.1 КТ работника или служителя не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение,които е получил добросъвестно и тази добросъвестност се предполага до доказване на противното.

 Доказателствената тежест по отношение на установяване на недобросъвестността се носи от работодателя.

                     - 3 –

  За установяване на същата по делото е допусната и разпитана като свидетел на ищеца ДОЛЯ ГЕОРГИЕВА ТОДОРОВА.

     СВ.ТОДОРОВА заявява,че работи в ДГ „С.“ гр.****, като главен счетоводител от 02.01.2013 г. Ответницата е работила като старши учител. Заявява,че грешката е в заповедта на директора ,в която е вписано обезщетение за цялата 2019г., а не пропорционално на отработеното време от ответницата.Грешката не е видяна от свидетелката, която изплащана неиздълженията така както са посочени в заповедтта. Свидетелката си открива грешката след един ден. Веднага отида в банката да пита дали са минали заплатите. Хората звъняли и от банката на ответницата заявили, че сумата е постъпила там и не могат да върнат превода.  Излизайки от банката  свидетелката звъннала на ответницата и се срещнахме пред Билла. Там и свидетелката й обяснила, че са се объркали, че са изплатили цялата отпуска и че разликата трябва да бъде възстановена. Ответницата се съгласи с това нещо. Казала на свидетелката да пусна платежно и в понеделник да се срещнат пред ОББ да се извърши превод, но в понеделник ответницата не се явила. Ответницата знае колко дни има платен годишен отпуск. Всеки работник е неясно как се начислява платения годишен отпуск.

Свидетелят на ответницата П.Г.Д във връзка с процесното вземане заявява,че съпругата му не е споделила с него за размера на обезщетението. Обезщетението е получено по банков път. Лично заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение  ответницата не е получила. Бела обидена на детската градина и не искала да си получава заповедта. Детската градина и изпратила едно писмо, което  свидетелят лично го получил. В него пишело, че дължи някаква сума дадена и в повече за някакъв лаптоп, който си бил там. Получили покана за възстановяване на сума от детската градина след доста време след като ответницата не работела вече там. От поканата за първи път ответницата разбрала за това искане. А и те били в с.Б., но не е търсена доколкото свидетелят знае за тези неща.

Ищеца е представил покана за възстановяване на неправилно изплатена сума изх.№156/12.06.2019г., която няма ангажирани доказателства да е връчена на ответницата.

И нотариална покана с идентично искане връчена на съпруга на ответницата 20.01.2020г. т.е. 7 месеца след прекратяване на трудовото правоотношение.

С оглед на изложеното съдът намира,че ищеца не обори презумпцията за добросъвестно получаване от страна на ответницата на процесното обезщетение.Показанията на свидетелката на ищеца,която е в трудово-правни отношения с ищеца и носи и имуществена отговорност за плащанията не се подкрепиха от каквито и да било други доказателства по делото.Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ответницата е начислена и изплатена крупна сума, при което на същата може да не й е направило

 

                      - 4 -

впечатление,че е начислено по голямо обезщетение.Съответно към онзи момент не се ангажираха доказателства ищеца да е отправял писмени искания към ответницата за възстановяване на процесната сума,както вече е посочено,единствената представена по делото е връчена покана е седем месеца след прекратяване на трудовото правоотношение с ответницата.

  С оглед на изложеното исковата претенция за главница се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена, като с оглед на отхвърлена на главния иск следва да бъде отхвърлен и акцесорния за лихва.

  Съдът намира за неоснователно възражението на ищцовата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответницата .Съгласно нормата на чл.7, ал.2,т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение минималното възнаграждение е в размер на 371 лв.С оглед правната и фактическа сложност на делото съдът намира,че възнаграждение в размер на 500 лв. не е завишено.

  Следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответницата деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лв. за адвокатска защита.

   Водим от гореизложеното,съдът

 

 

                          Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от ДГ С.гр.****, ул.”****”№20 с ЕИК:**** представлявана от Д.Н.при условията на обективно съединяване искове против Е.М.Д. с ЕГН:********** ***, с които иска да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от 2015.22 лв. представляваща сума получена при начална липса на основание като обезщетение по чл.224, ал.1 обезщетение за 33 работни дни неизползван годишен отпуск за календарната 2019г., изплатен над реално дължимата сума от 1099.22 лв. обезщетение за 18 работни дни неизползван платен годишен отпуск за календарната 2019г. начислено при прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед №3989-249/23.05.2019г. , така също сумата от 330.27 лв. лихва за забавено плащане за периода 06.06.2019г. до предявяване на иска- 15.01.2021г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА ДГ С.гр.****, ул. ”****”№20 с ЕИК:**** представлявана от Д.Н.ДА ЗАПЛАТИ НА Е.М.Д. с ЕГН:********** ***,

 

                        - 5 -

вх.А, ап.6, деловодни разноски за настоящата инстанция за адвокатска защита в размер на 500 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Вр.окръжен съд в дву седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: