О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Габрово,
24.07.2019г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Полина Пенкова
ЧЛЕНОВЕ : Кремена Големанова
Симона Миланези
като
разгледа докладваното от съдия Големанова В.ч.гр.д.№255 по описа за 2019г. ,за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Постъпила
е частна жалба против Определение от№380/07.05.2019г. по гр.д.№714/2018г. по
описа на РС Севлиево, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателят
за изменение на Решение от 12.03.2019г. по гр.д.№714/2018г. по описа на РС Севлиево
в частта за разноските.
Жалбоподателят
счита, че съдът погрешно бил достигнал до извода, че за всеки един от
предявените искове се дължи адвокатско възнаграждение по 180лв. Лихвата се
определяла като възнаграждението, коеуто длъжникът на пари трябва да престира на
кредитора си, за това, че се е ползвал от тях. Лихвата била вторично вземане,
което възниквало само в резултат на съществуване на друго парично вземане и се
дължала като възнаграждение на кредитора за това, че се е лишил от ползването
на парите си. лихвата съществувала докато бъде погасен дълга и като акцесорно
задължение предполагала наличието на главно задължение-главница, тя не можела
да възникне без главница. Въпреки, че претенцията за лихва била относително
самостоятелно задължение спрямо главното задължение, то за да е основателна
претенцията за нея следвало да бъде доказана основателността на главното
задължение, когато двете претенции са заявени в едно производство. Поради това
и усилията, което полагал процесуалния представител на ищеца били свързани с доказване
основателността на главната претенция, а задължението за лихва било определено
от закона. Тъй като в настоящия случай акцесорните претенции били заявени наред
с главните и процесуалните усилия били насочени единствено към установяване основателността
на главната претенция, то разноски не следвало да се определят отделно за
процесуално представителство и защита по тях. По тази причина жалбоподателят
бил поискал присъждане на един хонорар за двата иска. Освен това заплатеното
адвокатско възнаграждение било в минималния размер по Наредба №1, с включен
ДДС. Определеното от съда възнаграждение от по 180лв. за всеки иск било под
определения минимум по наредбата. Моли съда да отмени обжалваното определение и
да измени присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в исковото
производство на 360лв.
Ответникът
по частната жалба не е взел становище по нея.
Съдът,
като разгледа частната жалба, както и останалите приложени до момента
доказателства намира, че е подадена в законния срок, от надлежна страна и е
процесуално допустима. Разгледана по същество въззивния съд намира частната
жалба за основателна.
За
да постанови обжалваното определение районният съд е приел, че по гр.д.
№714/2018г. по описа на Районен съд–Севлиево са предявени два обективно кумулативно
съединени иска (за сумата 127,91лв – главница и за сумата 1,64лв – мораторна
лихва). Производството по единият от исковете е прекратено, поради оттегляне на
предявения иск от ищеца, а другият иск е уважен изцяло. При това положение, предвид частичното уважаване на исковете, поради оттегляне на един от
предявените искове от ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължал на
ищеца направени по делото разноски, в размер на общата сума 405,00лв, формирани
като сбор от сумата 25,00лв.-заплатена държавна такса по уважения иск, сумата
200,00лв-възнаграждение за вещо лице по експертиза, относима по уважения иск и
половината заплатено адвокатско възнаграждение – 180,00лв, което следвало да се
приеме, че е относимо по уважения иск, предвид липсата на разграничение в
представените доказателства по кой от исковете е заплатено цялото адвокатско
възнаграждение от 360,00лв. Неоснователни били доводите в молбата за изменение
на решението, че
е неправилно да се приеме, че за всеки един от предявените искове се дължи
адвокатско възнаграждение по 180лв, тъй като по иска за лихва като акцесорно
задължение, възникващо в резултат на съществуване на друго парично вземане не
се дължи адвокатско възнаграждение и сумата от 360,00лв е заплатена само по
уважения иск. Твърдяното заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на
сумата от 360,00лв само по уважения иск за главница, не се констатирало от
приложения по делото договор за правна защита и съдействие. В съдебната
практика безспорно било прието, че когато са предявени в обективно съединение
няколко иска, като са уважени само част от тях, на присъждане подлежат
направените от ищеца разноски, съответни на уважената част на исковете.
Критерият за определяне на съотношението бил размерът на дължимата за исковете
държавна такса, а не цената им, тъй като исковите претенции извън тези по
чл.69, ал.1 ГПК нямат определена цена. Държала се сметка и за това, че някои
разноски се правят само по отделен иск, а не изобщо по производството.
Настоящия
състав намира следното :
По
гр.д.№714/2018г. по описа на Районен съд – Севлиево са предявени два обективно
кумулативно съединени иска (за сумата 127,91лв – главница и за сумата 1,64лв –
мораторна лихва). Производството по единият от исковете- за мораторна лихва е
прекратено, поради оттегляне на предявения иск от ищеца, а другият иск е уважен
изцяло.
Съгласно
чл.78, ал.1 ГПК при уважаване на иска ищецът има право на разноски съобразно
уважената част от предявените искове. При оттегляне на предявения иск съдът
бива десезиран с претенцията по оттегления иск, поради което за ответника
възниква правото да претендира присъждане на разноски съобразно прекратената
част от общо заявената искова претенция.
В
настоящият случай въззивният съд след като съобрази обстоятелството, че един от
исковете (за главница) е изцяло уважен, а производството по другия (за
мораторна лихва) е прекратено, счита, че сторените от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение следва да се присъдят съобразно уважената част от
общата първоначално заявена искова претенция по двата иска, а не да се приеме,
че за всеки от исковете се дължи половината от заплатеното възнаграждение за
адвокат.
Тъй
като в настоящият случай претенцията, по която е прекратено производството е
под 1% от общото заявените претенции, то същият не дава практическо отражение
на размера на адвокатското възнаграждение, определен съобразно отхвърлената
част от общо заявената претенция. Поради изложеното по-горе съобразно уважената
част от исковете ответника следва да заплати на жалбоподателя адвокатско
възнаграждение в размер на 360лв., с ДДС, от която сума следва да се приспадне
присъденото с Решение от 12.03.2019г. по гр.д.№714/2018г. по описа на РС
Севлиево в частта за разноските възнаграждение от 180лв., като остава за
доприсъждане сумата от 180лв.
Поради
изложеното по-горе обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо
него бъде постановено ново, с което се допълни Решение от 12.03.2019г. по
гр.д.№714/2018г. по описа на РС Севлиево в частта за разноските, като се присъди
в полза на жалбоподателя сумата от 180лв. - адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
Определение от№380/07.05.2019г. по гр.д.№714/2018г. по описа на РС Севлиево,
ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВИ :
ДОПЪЛВА Решение
№84/12.03.2019г. по гр.д.№714/2018г. по описа на РС Севлиево, в частта за
разноските в частта относно разноските, на осн. чл248 ГПК, както следва :
ОСЪЖДА
Д.М.К., с ЕГН **********,*** да заплати на "Състейнъбъл бизнес
солюшънс" ЕООД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.София,
бул.България №81, вх.Б, ет.1 сумата от 180лв.(сто и осемдесет лева)- част от
адвокатско възнаграждение по гр.д.№714/2018г. на РС Севлиево, до пълния размер
от 360лв, с ДДС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и неподлежи на обжалване, на осн. чл.248, ал.3 ГПК във вр. с
чл.274, ал.4 ГПК във вр. с чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :