№ 32295
гр. София, 15.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Й. Н. СТ.
като разгледа докладваното от Й. Н. СТ. Гражданско дело №
20231110122632 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на М. Б. Х. срещу „фирма“ ЕООД,
която отговоря на изискванията за редовност и допустимост.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Искането за конституиране на трето лице – помагач на страната на ищеца – „фирма"
АД, с ЕИК: *****, следва да бъде оставено без уважение, тъй като за ищеца липсва правен
интерес от конституиране на това лице като трето лице-помагач на своя страна. Това е така,
защото правният интерес по смисъла на чл. 219, ал. 1 ГПК е налице тогава, когато страната
би могла да предяви свои собствени регресни претенции спрямо третото лице в случай, че
искът срещу ответника не бъде уважен. В настоящата хипотеза евентуалното отхвърляне на
иска срещу поръчителя не би могло да доведе до възникване на такива претенции на
потребителя срещу третото лице – кредитор по договора за кредит.
Ищецът е направил искане за задължаване на ответника да представи кредитното
досие на М. Б. Х., вкл. и извлечение от счетоводството си за всички извършени плащания в
това число платежни нареждания за погасени вноски по кредита, разписки, извадка от
счетоводните книги по договор за поръчителство № 4297712, вкл. да предостави и копие от
договора и СЕФ, което искане съдът намира за допустимо и необходимо, поради което
следва да бъде уважено.
Искането на ищеца с правно основание чл. 192 ГПК за задължаване на третото
неучастващо по делото лице да представи посочените в исковата молба документи следва да
бъде уважено, защото се цели събирането на относими и необходими писмени
доказателства.
Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред
Дирекция „Регистри“ при БНБ, на база на което да му бъде предоставена информация
относно всички сключени договори за потребителски кредит между страните, както и данни
за движението по тях, съдът намира за неотносимо към предмета на спора, поради което
следва да бъде оставено без уважение.
Искането за допускане на ССчЕ съдът намира за ненеобходимо, поради което следва
да бъде оставено без уважение.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
1
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 05.02.2024г. от 13:30 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца- препис
от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „фирма“ ЕООД в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение да представи заверено копие от кредитното досие на
М. Б. Х., вкл. и извлечение от счетоводството си за всички извършени плащания в това
число платежни нареждания за погасени вноски по кредита, разписки, извадка от
счетоводните книги по договора за поръчителство, вкл. да предостави и договора,
погасителен план и СЕФ. При неизпълнение съдът по реда на чл. 161 ГПК може да приеме
за доказани фактите и обстоятелствата, за чието доказване страната е създала пречки.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК „фирма“ АД в едноседмичен срок от
получаване на съобщението за настоящото определение, да представи заверен препис от
договор за паричен заем 4297712, както и прилежащите към него погасителен план, СЕФ,
погасени вноски по кредита, разписки, извадка от счетоводните книги.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение, както и за допускане на ССчЕ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за привличане на „фирма“ АД като
трето лице-помагач на негова страна.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са от М. Б. Х. срещу „фирма“ ЕООД установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че сключеният
между тях договор за предоставяне на поръчителство № 4297712 от 27.10.2021г. е нищожен,
както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати сумата от 50 лева, представляваща частична претенция от сума в общ размер на
600 лева – недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № 4297712,
сключен между страните, ведно със законната лихва от дата на предявяване на исковата
молба – 28.04.2023г., до окончателно изплащане.
Ищецът твърди, че между него и „фирма“ АД е сключен договор за паричен заем №
4297712/27.10.2021г., по силата на който последният е предоставил заем на ищеца в размер
на 1250 лева. Излага, че с чл. 4 от този договор той се задължил да предостави обезпечение,
поради което е сключен договор за предоставяне на гаранция № 4297712/27.10.2021г. между
„фирма“ АД, ищеца и ответника, по силата на който ответното дружество е поело
задължението да обезпечи пред кредитора задълженията на заемателя, а последният - да
заплати на ответника възнаграждение, чието плащане е разсрочено заедно с месечната
вноска по договора за кредит, а „фирма“ АД е овластено да приеме плащането на
възнаграждението за ответника. Ищецът твърди, че е платил изцяло процесния кредит.
Излага, че договорът за паричен заем представлява договор за потребителски кредит и
попада в обхвата на ЗПК, а договорът за предоставяне на поръчителство е акцесорен на
него, поради което действието му е предпоставено от валидността на договора за кредит или
отделни негови клаузи, още повече че кредиторът и ответникът са свързани лица, защото
собственик на капитала на „фирма“ ООД е дружеството- кредитор, поради което двете
правоотношения следва да се разглеждат съвместно.
Сочи, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради
противоречието му с разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1,
2
т. 7 - т. 9 от ЗПК. Счита, че изискванията на чл. 4 от договора за кредит са неотменими
изисквания за получаване на кредита, като на практика потребителят е бил лишен от избор
дали да предостави обезпечение и какво да бъде то, а към него са поставени изначално
неизпълними изисквания. Поради това изтъква, че разходът за потребителя по договора за
предоставяне на поръчителство е сигурен за него и с невключването му в размера на ГПР е
заобиколено изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като уговореното възнаграждение по договора
за предоставяне на поръчителство впоследствие подлежи на разпределяне като печалба на
„фирма“ АД. Излага, че от съдържанието на договора било неясно кои точно разходи са
включени в посочения ГПР и по какъв начин е формиран ГПР. Изтъква, че договорът за
предоставяне на поръчителство е изначално лишен от основание, тъй като срещу заплащане
на възнаграждението по него ищецът не е получил насрещна престация, защото в случай на
изпълнение на ответното дружество то има право на регрес срещу него за пълния размер на
платеното, поради което задължението ще бъде прехвърлено от едното на другото
дружество, като се касае за свързани дружества. Счита, че договорът за предоставяне на
поръчителство е нищожен поради противоречие с добрите нрави, защото с него не се цели
реално обезпечаване на договора за заем, а единствено допълнително оскъпяване на
договора, което обаче е уговорено по друго правоотношение, за да се избегнат
ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Изтъква, че възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство надвишава половината от сумата по отпуснатия заем, с
което са нарушени принципите на добросъвестност и справедливост и са накърнени добрите
нрави. Поради изложеното счита, че договорът за предоставяне на поръчителство е
недействителен, а платеното от него възнаграждение по него е недължимо. Искането към
съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „фирма“ ЕООД е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск като недопустим поради липса на правен интерес на
ищеца, евентуално като неоснователен. Твърди, че платежни нареждания следва да
представи наредителят, както и че дружеството няма задължение да изготвя СЕФ и
погасителен план. Сочи, че начинът на плащане, размерът на възнаграждението и сроковете
за плащане били описани в договора за предоставяне на гаранция. Счита, че договорът за
предоставяне на поръчителство се регулира не от ЗПК, а от ТЗ. Оспорва твърденията на
ищеца, че той е нищожен като лишен от основание, тъй като по силата на договора
ответникът се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя, както и да търпи
последиците от неизпълнението на тези задължения. Оспорва договорът за предоставяне на
поръчителство да накърнява добрите нрави, като се позовава на принципа на свободно
договаряне и изтъква, че не е налице нееквивалентност на престациите, тъй като с
процесния договор ответното дружество е поело задължение да отговаря с цялото си
имущество солидарно със заемателя, като при неизпълнение от последния ще бъде
ангажирана отговорността на поръчителя, а уговореното възнаграждение е по-малко от
сумата на всички последици от неизпълнението на главното задължение по договора за
паричен заем.
Намира за неоснователни твърденията на ищеца за нищожност на договора за
предоставяне на поръчителство на основание ЗЗП и поради противоречие с разпоредби от
ЗПК, като намира, че последните са неприложими за него. Сочи, че евентуалната нищожност
на договора за заем е ирелевантна. Поддържа, че претенциите за нищожност поради
накърняване на добрите нрави са голословни и недоказани. Счита, че престациите не са
нееквивалентни. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при условията на
пълно и главно доказване: следните обстоятелства: по иска по чл. 26, ал. ЗЗД -
сключването на договор за предоставяне на поръчителство/гаранция № 4297712 от
27.10.2021г. с посоченото в исковата молба съдържание, в който е уговорено да бъде
заплатено възнаграждение за поръчителя в твърдения размер; 2) по иска с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – че е бил сключен процесният договор за
поръчителство, за да гарантира ответникът задълженията по договора за кредит на ищеца,
3
сключен с „фирма“, че е заплатил на ответника посоченото в договора за поръчителство
възнаграждение.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже: наличие на основание за
получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно облигационно
правоотношение между него и ищеца по Договор за предоставяне на
поръчителство/гаранция № 4297712/27.10.2021г., наличието на валидна клауза за
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ между
страните следните обстоятелства: че на 27.10.2021г. между М. Б. Х. и „фирма“ ЕООД е бил
сключен договор за гаранция с № 4297712.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(https://mediation.mjs.bg/Register/Mediators).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която е оставено без уважение искането за
привличане на трето лице-помагач, може да бъде обжалвано с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца. В останалата
си част определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, като на ищеца се връчи лично и чрез
адв. З..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4