О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 20.02.2019г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на двадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно гражданско дело № 306 по
описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХ-та от ГПК.
Образувано е по повод три жалби,
както следва:
1/
въззивна жалба на
Ц. Костадинов К. срещу Решение № 2102 от 14.05.2018г. по гр.д. № 9607/2015г. по
описа на ВРС, ХVI-ти
състав, с което:
на
основание чл. 30, ал. 1 от ЗН е намалено по възражението на Ц.К.К. с ЕГН **********,
извършеното с НА № 94 от 2005г. дарение на 600 кв.м. ид.ч. от място, цялото с
площ от 800 кв.м., съставляващо ПИ № 758 по КП на землището на с. Доброглед,
попадащ в СО „Доброгледски лозя”, община Аксаково, обл. Варна, ведно с
построената в него жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 24.50
кв.м. и при граници на целия имот: ПИ № 757, път, ПИ № 760 и път и отменено дарението на ½ ид.ч. от
имота, както и извършеното с НА № 95
от 2005г. дарение на апартамент, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Чайка“, бл. 30,
вх. Б, ет. 2, ап. № 30 със застроена площ от 81.47 кв.м., състоящ се от три
стаи, кухня, баня, тоалет, коридор, два балкона, при граници: ап. от вх. В,
тревна площ, ап. 29, стълбищна клетка на паркинг, ведно с избено помещение с
площ от 4.58 кв.м., при граници: коридор, изба ап. 29, коридор, изба ап. 31,
както и 1.41582 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, попадащо в 19 подрайон на гр. Варна и отменено дарението на 5 471/48 703.50 ид.ч. или 8.90 % на този
имот, като е възстановена
запазената част на Ц.К.К. от наследството на Константин Цанев К., п. на
30.04.2015г. за сумата от 20246/64818
ид.ч., представляваща равностойността на накърнената запазена част с договорите за дарение, от която до размера от 14 775 лв. от
дарението по НА № 94 от 2005г. и от
5 471 лв. от дарението по НА № 95 от 2005г.;
на
основание чл. 34, ал. 1 от ЗС е
отхвърлен предявения от въззивника срещу Д.К.В. с ЕГН ********** иск за
допускане и извършване съдебна делба на Апартамент,
находящ се в гр. Варна, ж.к. „Чайка“, бл. 30, вх. Б, ет. 2, ап. № 30, със
застроена площ от 81.47 кв.м., ведно с избено помещение с площ от 4.58 кв.м.,
както и 1.41582 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, попадащо в 19 подрайон на града и Място от 600 кв.м. ид.ч., цялото с площ от 800 кв.м., съставляващо
ПИ № 758 по КП на землището на с. Доброглед, попадащ в СО „Доброгледски лозя”,
община Аксаково, обл. Варна, ведно с построената в него жилищна сграда на два
етажа със застроена площ от 24.50 кв.м. и при граници на целия имот: ПИ № 757,
път, ПИ № 760 и път при равни за страните квоти, т.е. по ½ ид.ч. за всяка една от страните, както е
отхвърлен иска за делба на мястото при квоти 1/3 ид.ч. за ищеца и 2/3 ид.ч. за
ответницата;
на
основание чл. 34, ал. 1 от ЗС е
допуснато да бъде извършена съдебна делба на Апартамент, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Чайка“, бл. 30, вх. Б,
ет. 2, ап. № 30 със застроена площ от 81.47 кв.м., ведно с избено помещение с
площ от 4.58 кв.м., както и 1.41582 % ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, попадащо в 19 подрайон на града, при квоти 8.90 % за Ц.К.К. с ЕГН ********** и 91.10 % за Д.К.В. с ЕГН ********** / 5
471/ 48 703.50/.
Жалбата е основана на оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на решението, като постановено при
съществено нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост.
Изложени са доводи, че наведените фактически твърдения в исковата молба са
подведени под грешна правна норма – неспособността на дарителя да формира
правно валидна воля, да волеобразува по причина извън слабоумие и душевна
болест, а именно диагностицирано заболяване на централната нервна система,
обуславящо и невъзможност на лицето да разбира свойството и значението на
своите постъпки и техните последици, както и да ги ръководи по същество е липса
на съгласие за сключване на сделката, като основание за нейната нищожност, а не
хипотеза на унищожаемост, при която неспособността на лицето да разбира
свойството и значението на постъпките си и техните последици е резултат от
слабоумие или душевна болест, обусловили поставянето му под запрещение. Наред с
това се твърди, че е налице противоречие между мотиви и диспозитив в
обжалваното решение, доколкото съдът е формирал правни изводи за основателност
на предявената в условията на евентуалност претенция по чл. 30, ал. 1 от ЗН,
постановил е възстановяване на запазената му част чрез намаляване на двете
дарения, а в диспозитива на решението е постановил отхвърляне на иска за делба
на поземления имот. В разрез с чл. 31 от ЗН съдът е приел, че правото на
ползване на наследодателя е „задължение“. Всички изчисления по отношение
стойността на апартамента са неправилни, поради което моли да се отмени
решението в цялост, а предявените искове бъдат уважени.
Отговор на жалбата не е депозиран
от Д.В..
2/
въззивна жалба на
Д.К.В. срещу Решение № 2102 от 14.05.2018г. по гр.д. № 9607/2015г. по описа на
ВРС, ХVI-ти
състав, В ЧАСТИТЕ, с които на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН е
намалено по възражението на Ц.К.К. с ЕГН **********, извършеното с НА № 95 от 2005г. дарение на апартамент, находящ
се в гр. Варна, ж.к. „Чайка“, бл. 30, вх. Б, ет. 2, ап. № 30 със застроена площ
от 81.47 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалет, коридор, два
балкона, при граници: ап. от вх. В, тревна площ, ап. 29, стълбищна клетка на
паркинг, ведно с избено помещение с площ от 4.58 кв.м., при граници: коридор,
изба ап. 29, коридор, изба ап. 31, както и 1.41582 % ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, попадащо в 19 подрайон на гр. Варна
и отменено дарението на 5
471/48 703.50 ид.ч. или 8.90 % на
този имот, като е възстановена
запазената част на Ц.К.К. от наследството на Константин Цанев К., п. на
30.04.2015г. в размер на 5 471 лв.
от дарението по НА № 95 от 2005г., както и В
ЧАСТТА, с която са определени квотите по отношение на допуснатия до делба
апартамент.
Жалбата е основана на оплаквания за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваните
части. Наведени са доводи за неправилни изчисления при формиране на
наследствената маса и преценка размера на накърняването на запазената част и
този, с който следва да се постави възстановяването й от делбения апартамент.
Изложени са подробни доводи в какъв размер следва да се постанови възстановяването
на ЗЧ от наследството и при какви квоти следва да се допусне делба на жилищния
имот. Моли да се отмени решението в тези части като се постанови друго с извод
за основателност на релевираните доводи.
В отговор на жалбата Ц.К. оспорва
доводите в нея и излага други относно квотите и размера на накърняването и
възстановяването.
3/
Частна жалба на
Д.К.В. срещу Определение № 8645 от 30.07.2018г. по гр.д. № 9607/2015г. по описа
на ВРС ХVI-ти
състав, с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е оставена без уважение
молбата й за допълване на решението по делото посредством осъждане на ищеца да
заплати на ответницата сумата от 2 231.50 лв. , представляващи съдебно
деловодни разноски по делото.
Жалбата е основана на оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на определението, доколкото трайна е
съдебната практика приемаща, че при спор в делбено производство отговорността
за разноски се реализира по общите правила на чл. 78 от ГПК. Моли за отмяна на определението и постановяване
на решение, с което в нейна полза бъдат присъдени реализираните разноски.
Отговор на тази жалба не е
депозиран.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
при служебна проверка съдът констатира, че въззивните жалби са допустими.
Депозирани са от активно легитимирани страни по делото, имащи правен интерес от
обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговарят на съществените
изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Дадените с Определение №
2809 от 01.11.2018г. по в.гр.д. № 2409/2018г. указания за отстраняване на ОФГ в
решението посредством постановяване на диспозитив по предявените искове за
нищожност не са изпълнени от ВРС.
Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен
съд
О П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
11.03.2019г. от 10:00 часа, за
която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал.
3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание
чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.