№ 631
гр. Пазарджик, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Д.
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220103145 по описа за 2021 година
и за да се произнесе ,взе предвид следното:
В исковата си молба срещу З. Й. Д. с ЕГН ********** от село И., ул.“П. и в.“№12
ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър
под №542 097902 с адрес на управление Франция, гр.Париж, бул.“Осман“№1,
представлявано от Л. Д. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А., клон България с ЕИК
*********, гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 14, представлявано от Д.
Д. твърди, че на 15.04.2020г. с ответника са сключили договор за потребителски кредит
№CREX-17809844 за закупуване на стоки и услуги , по силата на който ищецът се е
задължил да предостави на ответника парична сума в размер на 3 980.09лв. Договорът е със
срок от 24 месеца, който срок изтича на 01.04.2022г. Твърди се, че сумата за закупуване на
стоки е била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор.Извършването на
плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението от страна на
кредитора за предостави на кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор ,
съставляващ плащане, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка
на кредитополучателя. Кредитополучателят се е задължил да върне кредита на 24 месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 205.63лв. и включващи главница по кредита, ведно с
надбавка , съставляваща печалба на кредитора / чл.2/. Надбавката се формира съобразно
приложимите по договора ГЛП и ГПР.В чл.3 от договора е предвидено, че при забава на
една или повече месечни вноски кредитополучателя дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода на забавата. Твърди се, че ответникът не е заплатил нито една
погасителна вноска.На основание чл.3 от договора вземането става изискуемо в пълен
размер, ако кредитополучателя просрочи две или повече месечни вноски, считано от
1
падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е
01.06.2020г., от което вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за
което от страна на кредитора е изпратено уведомление до длъжника на 15.10.2020г. Твърди
се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК. Образувано е ч.гр.д.№1503/2021г по описа на РС-Пазарджик.
Съдът е издал заповед за изпълнение за следните суми: главница в размер на 3 980.09лв.,
възнаградителна лихва в размер на 955.03лв. за периода от 01.05.2020г до 01.04.2022г.,
мораторна лихва в размер на 354.09лв. за периода 01.06.2020г до 16.04.2021г.Твърди се, че
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли се съда да постанови
решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца
съществува вземане за следните суми: главница в размер на 3980.09лв. , възнаградителна
лихва в размер на 955.03лв. за периода от 01.05.2020г до 01.04.2022г, мораторна лихва в
размер на 354.09лв. за периода от 01.06.2020г до 16.04.2021г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
При условията на евентуалност се предявява осъдителен иск за горните суми в случай, че
установителният иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост
на вземането. Претендират се сторените в исковото и заповедното производство разноски. В
подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител е подаден
писмен отговор ,с който се оспорва иска.Оспорва се твърдението, че сумата по кредита е
усвоена.Твърди се, че договорът за кредит е недействителност, тъй като няма данни,
физическото лице, подписало договора да разполага с представителна власт за това. Твърди
се, че процесният договор е недействителен при условията на чл.22 от ЗПК, тъй като
въпреки, че в договора са посочени броя , размера и падежа на погасителните вноски,липсва
разбиване по пера на задължението на кредитополучателя на отделните суми във вноските
като по този начин липсва яснота каква част от дължимата главница, лихви и такси се
съдържа във всяка от погасителните вноски. Липсва информация , показваща всяка отделна
вноска и каква част от задължението за главница , лихви и допълнителни разходи се
погасява съгласно договора за кредит. Само посочването на оставащата главница не е
достатъчно, поради което договорът не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1т.11 от ЗПК,
според който погасителния план следва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска ,
показваща погасяването на главницата, лихвата , изчислена на базата на лихвения процент и
допълнителните разноски.Оспорва се твърдението за настъпила предсрочна изискуемост на
вземането, тъй като се твърди, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена. Сочи
се, че обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целият кредит или непогасеният остатък от
кредита за предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми, което да е достигнало до знанието на
кредитополучателя. Сочи се , че предявения при условията на евентуалност осъдителен иск
е недопустим поради липса на правен интерес. Предвидения в закона специален ред за
2
защита чрез установителен иск по чл.415, ал.1 от ГПК , изключва допустимостта на
осъдителен иск за присъждане на вземането, предмет на оспорената заповед за изпълнение.
След издаване на заповед по чл.410 от ГПК кредиторът не разполага с правен интерес от
предявяване на осъдителен иск срещу длъжника за изпълнение на същото задължение,
включително в случай на оспорване на заповедта с възражение по чл.414 от
ГПК.Оспорването съставлява процесуална пречка за влизане в сила на заповедта за
изпълнение. Правен интерес от воденото на осъдителен иск вместо или в обективно
съединение със специалния установителен иск по чл.415, ал.1 от ГПК може да възникне
само в хипотезата на обезсилване на заповедта по чл.410 от ГПК , извършено от заповедният
съд преди приключване на исковото производство или ако с влязло в сила решение се
обезсили издадената заповед за изпълнение. Правят се доказателствени искания.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е
подадено писмено становище, с което се поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответникът, чрез особения си представител, поддържа писмения
отговор.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно е от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№1503/2021г. по описа
на РС-гр.Пазарджик, че със заявление вх.№7571 от 29.04.2021г. ищецът в настоящото
производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК. Издадена е заповед №889/12.05.2021г., с която е разпоредено длъжникът/ ответникът в
настоящото производство/ да заплати на заявителя/ настоящ ищец/ главница в размер на
3 980.09лв., договорна лихва в размер на 955.03лв., за периода 12.05.2021г до 01.04.2022г,
мораторна лихва в размер на 354.09лв. за периода от 01.06.2020г до 16.04.2021г.В заповедта
за изпълнение изрично е отразено ,че вземането произтича от следните обстоятелства :
задължение по договор за покупка на стоки и услуги с номер CREX-17809844 , сключен на
15.04.2020г.Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК. С разпореждане №4184 от 29.07.2021г заповедният съд е разпоредил на заявителя да
предяви иск да установяване на вземането си и у указал последниците от неупражняването
му на тези права. Това разпореждане е връчено на заявителя на 09.08.2021г и на 03.09.2021г
в законово установения едномесечен срок същия е предявил настоящия положителен
установителен иск.
От приетия по делото като писмено доказателство договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване на кредитна карта CREX-
17809844 от 15.04.2020г. се установява, че ищцовото дружество е предоставило на
ответника кредит под формата на финансиране на избрана от кредитополучателя стока,
посочена в договора, а именно смартфон Apple на стойност 3 339лв. За целта е отпуснат
3
кредит в размер на 3 980.09лв. като сумата е следвало да бъде върната на 24 месечни
погасителни вноски, всяка вноска в размер на 205.63лв., с падеж на първата вноска
01.05.2020г и падеж на последната вноска -01.04.2022г, съгласно погасителен част,
инкорпориран в текста на договора и съставляващ неразделна част от него. В погасителния
план е посочена падежа на всяка вноска, размера на вноската и остатъчната главница в
лева.общата сума, която ответникът се е задължил да върне е 4 935.12лв. , при уговорен
лихвен процент 22.47% и уговорен годишен процент на разходите 24.94лв.
От приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице се установява, че
ответницата не е извършвала никакви плащания по процесния договор. Неизплатените
задължения по този договор са в общ размер от 5 289.23лв., от които главница в размер на
3980.09лв., договорни лихви в размер на 955.03лв. за периода 01.05.2020г до 01.04.2022г,
лихва за забава в размер на 354.11лв.
Видно от данните по делото от ищеца е изготвена покана до ответника за дължимите
суми по процесния договор, а именно главница в размер на 3 980.09лв. и договорна лихва в
размер на 955.03лв. както и обезщетение за забава в размер на 150.96лв. като липсват данни
по делото тази покана да е връчена на ответника.
При така установената по делото фактическа обстановка от правна страна съдът
прави следните изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422, във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК във вр.с
чл.240 и чл.86 от ЗЗД.
Този иск е специален положително установителен иск и за да е допустим следва да са
налице в кумулативна даденост следните предпоставки, за които съдът следи служебно, а
именно- по реда на заповедното производство да е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК/ ГПК/, подадено в срок възражение от длъжника по
тази заповед или връчване на заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК/ в настоящи случай
заповедта . Следва също така искът да е предявен и в преклузивния срок по чл.415 от ГПК.
Следва предмета на исковото производство да е идентичен с предмета на заповедното
производство.Всички тези предпоставки са налице. Искът е допустим, поради което съдът
дължи произнасяне по същество.Успешното провеждане на този иска има за последица
влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително
удовлетворяване на отразеното в нея вземане/ чл.416 от ГПК, поради което е налице правен
интерес на заявителя от предявения иск
По същество на иска съдът намира следното:
Безспорно се установи от обсъдената по-горе доказателствена съвкупност, че между
страните по делото е възникнало облигационно правоотношение.Тук е момента да се обсъди
възражението на ответника, инковирано чрез особения му представител за липса на
валидна договорна обвързаност поради липсата на представителна власт на лицето,
подписало договора от името на ищцовото дружество. Това възражение е неоснователно,
тъй като следва да се вземе предвид, че при липса на представителна власт е приложима
4
нормата на чл.301 от ТЗ като по делото не се твърди и не се установява дружеството-ищец
да се е противопоставило на лицето без представителна власт, поради което дори в този
случай следва да се приеме, че действията са потвърдени от търговеца. Нещо повече въз
основа на именно този договор ищецът претендира процесното вземане.
На следващо място, за да претендира изпълнение на насрещните задължения по
процесния договор, ищецът преди всичко следва да установи, че е изправна страна по
процесната облигационна връзка. Ищецът, носещ доказателствената тежест,не установи, е
изпълнил основното си задължения по процесния договор, а именно, че кредитът е усвоен.
Ето защо възражението на ответника в тази насока се явява основателно.Не се установи
кредиторът да е превел уговорената заемна сума в полза на третото лице –търговски
партньор в случай „Технополис България“ предвид, че същата е отпусната за закупуване на
конкретно посочена в самия договор стока, а именно смартфон Apple. До евентуално друг
правен извод би се стигнало, ако ответникът бе извършвал погашения по договора, но
такива данни по делото не са налични, предвид категоричния извод на вещото лице, че по
процесния договор не са извършвани никакви плащания от ответника.
Ето защо съдът намира, че ищецът е неизправна страна по договора и само на това
основание исковите му претенции са неоснователни и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
За пълното на изложението съдът намира, че следва да бъде обсъдено възражението
на ответника че, предсрочната изискуемост не е обявена надлежно на
ответника.Действително липсват данни към момента на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК, подадено на 28.04.2021г , волеизявлението на кредитора, че обявява кредита за
изцяло предсрочно изискуем, да е достигнало до знанието на длъжника, но към датата на
приключване на устните състезания по настоящото дело, срокът на договора е изтекъл видно
от погасителния план, така че този факт с правно значение се съобразява по реда на чл.235,
ал.3 от ГПК.
Предвид изложеното предявените искове по чл.422 от ГПК следва да бъдат
отхвърлени.Въпреки това съдът не дължи произнасяне на заявените при условията на
евентуалност осъдителни искове за тези вземания, доколкото същите са предявени под
условие, че не се установи надлежно обявена предсрочна изискуемост на вземанията преди
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както се разви по-
горе в мотивите положителните установителни искове се отхвърлят поради неизправност на
ищцовата страна- същата не е изпълнила задълженията си по договора, поради което в
случая е без правно значение обявяването на предсрочната изискуемост.
На следващо място трайната задължителна практика на ВКС / решение
№78/16.05.2012г по т.д.№511/2011г на ВКС, решение №41/08.04.2015г по т.д.№653/2014г на
ВКС посочва,че в производството по чл.422 от ГПК следва да се предяви установителен иск
и е недопустимо да се предявява осъдителен такъв. Приема се, че при наличие на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК кредиторът няма правен интерес да предяви осъдителен иск,
тъй като правен интерес от предявяване на осъдителен иск може да се поради единствено в
5
хипотезата на обезсилване на заповедта по чл.410 от ГПК. Сама по себе си заповедта за
изпълнение по чл.410 от ГПК представлява осъдителен титул на основание, на което
кредиторът може да пристъпи към принудително изпълнение. В разпоредбата на чл.422, ал.3
от ГПК е посочено, че ако искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение изпълнението се
прекратява и се прилага разпоредбата на чл.245, ал.3, изр.2 от ГПК , тоест едва след като
има влязло в сила решение , с което установителния иск по чл.422, ал.1 от ГПК е отхвърлен
ще се породи възможността да се приложат последиците на чл.245, ал.3,изр.2 от ГПК а
именно да се издаде изпълнителен лист в полза на длъжника за връщане на сумите.Едва след
влизане в сила на решението издадената заповед по чл.410 от ГПК ще бъде обезсилена.
Предвид на това, за да има правен интерес да предяви осъдителен иск на друго правно
основание различно от посоченото в предявения установителен иск ищецът се нужда от
влязло в сила решение по чл.422 от ГПК, с което установителния иск е отхвърлен като
неоснователен. Предявяването на осъдителен иск в производство по чл.422 от ГПК макар и
под формата на евентуалност е недопустимо.
Воден от горното Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А.,
вписано в Търговския и фирмен регистър под №542 097902 с адрес на управление Франция,
гр.Париж, бул.“Осман“№1, представлявано от Л. Д. чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“С.А., клон България с ЕИК *********, гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк
София, сграда 14, представлявано от Д. Д. срещу З. Й. Д. с ЕГН ********** от село И.,
ул.“П. и в.“№12 с правно основание члр.422 от ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за следните суми, за които е
издадена заповед №889 от 12.05.2021г за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№1503/2021г по описа на РС-Пазарджик, а именно: главница в размер на
3980.09лв. , възнаградителна лихва в размер на 955.03лв. за периода от 01.05.2020г до
01.04.2022г, мораторна лихва в размер на 354.09лв. за периода от 01.06.2020г до
16.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6