О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260227 , 26.08.2020
г. гр. Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, пети въззивен състав в закритото заседание на двадесет и шести август две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Вяра Камбурова
Членове: Галя Белева
мл. съдия Александър Муртев
като разгледа
докладваното от младши съдия Муртев в. гр.
д. № 1779 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С Решение № 42 от 01.06.2020 год. по гр. д. № 451/2019 на Царевски районен
съд, “КЕНИК” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Царево 8260, ул. “Самуил № 7”, представлявано от
управителя Георги Кръстев Георгиев, е осъдено да заплати на В. Виталиевна Ф.,
гражданство Руска Федерация, родена на ***г. в Тула, СССР, адрес *** дом 31,
квартира 168 и съдебен адрес:***, адвокат Т.И.П.,
сумата в размер общо на 30 643, 83 лева, представляващи внесени от ищцата
по сметката на дружеството допълнителни парични вноски, както следва: на 13.05.2014 – 2146 лева; на
25.03.2014г. – 2440 лева; на 12.09.2014г. – 250
лева; на 26.11.2014г. – 4557, 71 лева; на
15.01.2015г. – 250 лева; на 26.01.2015г. – 725
лева; на 05.03.2015г. 3511,56 лева; на
05.05.2015г. – 2342,40 лева и на 24.08.2015г. – 7339, 65 лева; на 31.08.2015г. – 4504, 50 лева и на 13.10.2015г. –
2596,16 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане
на исковата молба - 18.10.2019г. до
окончателното й изплащане.
С обжалваното решение
“КЕНИК” ООД е осъдено да
заплати на В. Виталиевна Ф., сумата в размер 3175, 75 лева, представляваща
разноски по настоящото дело, от които държавна такса в размер на 1225,75 лева,
адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв., възнаграждение за вещо лице в
размер на 150,00 лева, както и сумата в размер на 55,00 лева, представляваща
разноски по ч. гр. д. № 397/2019г. по описа на РС –
Царево с предмет обезпечение на бъдещ иск на В.Ф. срещу “КЕНИК” ООД на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от “КЕНИК”
ООД, с която се обжалва Решение № 42 от 01.06.2020 год. по гр. д. № 451/2019 на
Районен съд Царево и се иска същото да бъде обезсилено като недопустимо,
алтернативно да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като бъдат
присъдени направените от въззивника разноски пред двете инстанции.
В същата се твърди,
че производството по делото било отложено за извършване на СИЕ за 24.03.2020г.,
но поради настъпване на Пандемия от Ковид – 19 и епидемиологична обстановка,
съдебното заседание не се състояло. С чл.3, ал.1 от Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците било спряно
течението на процесуалните срокове, като с параграф 13 от Закон за изменение на
Закона за здравето било уредено, че тези спрени срокове започвали да текат една
седмица след публикуването на този закон, т.е. до 21 май 2020г. По тези
съображения въззивникът твърди, че няма как валидно и законосъобразно да е бил
призован за съдебно заседание на 21 май 2020г., тъй като не е била спазена
разпоредбата на чл.56, ал.3 ГПК, съгласно която призоваването се извършва
най-късно една седмица преди заседанието, а редовното призоваване е абсолютна
процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. По изложените
съображения навежда оплакване, че правото му на защита е било нарушено, тъй
като не е знаел, че има изготвена експертиза, не бил запознат със съдържанието
на експертното заключение, респективно не е успял да подготви въпроси към
експерта, както и да реализира оспорване на изводите й или да поиска
допълнителна, повторна или тройна такава. Със същите аргументи твърди, че е бил
лишен от възможност да направи възражение за прекомерност на разноските за
адвокатско възнаграждение. Застъпва становище, че съдът не е имал право да даде
ход на делото, тъй като въззивникът изобщо не е имал възможност да се придвижи
до гр. Царево, нито е давал съгласие за това. Твърди, че не разполага с
протокола и не знае по какви доказателства е работил експерта, но с оглед
мотивите на решението го намира за немотивирано. Сочи, че не е ясно как
районния съд е преценил кой от алтернативно предложените искове е решил да
уважи и защо е счел, че точно той е доказан. На второ място не били разгледани
и наведените от въззиваемия възражения касаещи недопустимостта на
производството. Не се въвеждат искания по доказателствата.
Депозираната въззивна
жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и
отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.
В срока по чл.263
ал.1 от ГПК е постъпил отговор от В. Виталиевна Ф., чрез проц. й представител –
адв. П..
С отговора се оспорва
изцяло въззивната жалба на “КЕНИК” ООД като неоснователна и се иска същата да бъде оставена
без уважение, а решението на Царевски районен съд да бъде потвърдено като
правилно за законосъобразно.
Изложени са
аргументи, че в качеството му на пълномощник по делото на ответното дружество
съобразно чл.58 от ГПК, във вр. с чл.39, ал.1, хипотеза втора ГПК и чл.51, ал.1
от ГПК, адв. Д. е получил призовката за насроченото за 19.02.2020г. съдебно
заседание, като връчването е било редовно. Сочи, че наведеното във въззивната
жалба оплакване за нарушение на чл. 56, ал.1 от ГПК не прави призоваването
нередовно. Излагат се съображения, че съгласно чл.56, ал.2 от ГПК страните,
които са редовно призовани, при отлагане на делото не се призовават за
следващото заседание, когато датата му е обявена в заседанието. С оглед горното
се излагат се твърдения, че жалбоподателят е бил редовно призован за
проведеното съдебно заседание на 21.05.2020г. на основание чл.56, ал.2 от ГПК,
тъй като е бил редовно призован за първото съдебно заседание. В разглеждания
случай неспазването на срока по ал.3 на чл.56 от ГПК нямало отношение към
преценката, дали призоваването било редовно или не. В допълнение се излагат
твърдения, че призоваването по телефона, извършено на 05.05.2020г. също било
редовно, предвид разпоредбата на чл.44, ал.2 от ГПК, която допускала връчване
по телефон в особени случаи, когато то не може да бъде осъществено чрез друг
способ. Застъпва се становище, че след уведомяването му по телефона на
05.05.2020г. за насроченото съдебно заседание на 21.05.2020г., жалбоподателят е
имал правото и възможността да се запознае със заключението на експерта, което
е било предоставено в срока по чл.199 от ГПК още на 16.03.2020г., а
извънредното положение само по себе си не водело до невъзможност за страните да
получават информация по делата, тъй като съдебните палати никога не са били
затваряни, а след отмяната на същото на 13.05.2020г. пълния достъп на страните
и техните процесуални представители бил напълно възстановен. Сочи, се че именно
в този период от 7 дни жалбоподателят е имал пълна възможност да организира
защитата си. В заключение се сочи, че неучастието на ответника в съдебното
заседание на 21.05.2020г., не се дължи на допуснато от районния съд нарушение
на правилата, обезпечаващи участието на страните в производството, а на пропуск
на самата страна, който не съставлява основание за отмяна /обезсилване на атакуваното решение/.
Не се въвеждат
искания по доказателствата. Претендират се разноски.
С оглед на изложеното
и на основание чл.267, ал.1 от ГПК и чл.273 от ГПК, Бургаски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивната
жалба на “Кеник” ООД срещу
Решение
№ 42 от 01.06.2020 год. по гр. д. № 451/2019 на Районен съд Царево.
ВНАСЯ в. гр. д.
№ 1779 по описа за 2020 г. на Бургаски окръжен съд, за разглеждане в открито
съдебно заседание, съгласно Разпореждане от 21.07.2020г. - на 14.09.2020 г. от 10.00 часа.
УКАЗВА
на страните, че могат да уредят доброволно отношенията си във
връзка със спорното право, предмет на делото чрез: медиация, извънсъдебно
споразумение или съдебна спогодба.
ДА СЕ ИЗПРАТИ
на страните препис от определението, а на въззивника и препис от отговора на
въззивната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.