Р Е
Ш Е Н
И Е
471/17.5.2019г.
град Шумен
Шуменският
районен съд в публичното заседание, двадесет и осми март,
през две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
Съдия : Зара Иванова
при секретаря
А.П. като разгледа докладваното от районния съдия
гр.д. №3458 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е главен иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК вр.
с чл.430,ал.1 и 2 от ТЗ , чл.86,ал.1 от ЗЗД и евентуални осъдителни искове по чл.430,ал.1 и 2 от ТЗ .
Депозирана
е искова молба от „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, седалище и адрес на управление гр. София, район
„Лозенец“, „Експо 2000“, бул. „***, ЕИК ***,
представлявано от А.В.А.- Изпълнителен директор
и М.Т.П.– Прокурист срещу М.А. А. С., ЕГН: **********,
с постоянен адрес ***, съдебен адрес ***, , в която посочва , че по ч.гр.д. № 799/2018 г. на ШРС в негова полза е издадена заповед за
незабавно изпълнение, по силата на която ответникът е осъден да заплати ищеца
дължимите по Договор за студентски кредит и изготвеното извлечение от
счетоводните книги суми. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника в
заповедното производство, по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК. Ищецът предявява иск срещу ответницата за
сума в размер на 21 120,00 лв. отпусната по Договор за студентски кредит от
15.09.2010 г. сключен между страните. В Договора били уговорени начина на
усвояване на отпуснатия кредит, размера на дължимите месечни вноски, размера на
възнаградителната лихва, както и този на
наказателната лихва, в случай на просрочие на дължимите
вноски по Договора. Крайният срок за погасяване на кредита, съгласно чл.5.1 от
Договора е 05.04.2027г. Съгласно
чл.5.8 от Договора страните са се договорили кредитът да бъде погасен на
120 равни анюитетни
месечни вноски, считано от 05.05.2017г. до 05.04.2027г.,
като по силата на чл.5.2 от Договора, при погасяване на кредита,
кредитополучателят ще ползва гратисен период, от
датата на сключване на Договора до 05.04.2017г., през който не дължи плащане на
главница и лихва по кредита, но лихва се начислява и се капитализира годишно.
Съгласно чл.7 от договора ищецът
имал право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като съгл. условието на
чл.7.2 от договора това ставало при неплащане от страна на кредитополучателя
на три последователни погасителни вноски , поради което кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем. Ищецът претендира
да бъде признато за установено , че ответникът му дължи сумите както
следва : изискуема главница в размер на 24308,26 лв. от които: редовно падежирани главници за периода от 05.10.2017г до
06.02.2018г. в размер на 753.44 лева и предсрочно
изискуема главница от 06.02.2018г. в
размер на 23 554,82 лева; изискуема
редовна (възнаградителна) лихва в размер на
699.95 лева, начислена за периода от 05.09.2017 г. до 05.02.2018 г. включително, изискуема
наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж в размер на 14.96
лева начислена за периода от 05.10.2017 г. до 27.02.2018 г. включително изискуема наказателна лихва върху предсрочно
изискуемата главница в размер на 143.94 лева, начислена за периода от
06.02.2018 г. до 27.02.2018 г. включително, ведно със законна лихва за забава за периода от 28.02.2018 г. до изплащане
на вземането, както и направените по частното гражданско дело разноски в размер
ма 503,34 лв. - платена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Прави искане в условията на евентуалност - в случай че установителният
иск по чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК бъде отхвърлен като частично неоснователен, поради липса на надлежно обявена
предсрочна изискуемост на кредита, ищецът претендира осъждане на ответника
да му заплати суми, представляващи
изискуеми вземания по Договор за студентски кредит от 15.09.2010г.,както
следва: изискуема главница в размер на 24308, 26 лв.; изискуема редовна (възнаградителна)
лихва в
размер на 699.95 лева, начислена за периода от 05.09.2017 г. до 05.02.2018 г.
включително, наказателна лихва в размер на 158.90 лв. начислена
за периода от 05.10.2017г до 27.02.2018г. вкл, ведно
със законната лихва върху вземането, считано от датата на завеждане на
настоящата искова молба до окончателното му изплащане. Претендира присъждане на
разноски в размер на 350 лв.
В срока по чл .131 от ГПК
ответникът депозира отговор в който заявява, че искът е недопустим. Заявява, че
не са налице процесуалните предпоставки за упражняване на правото на иск по чл.
422, ал.1 от ГПК. Липсвал правен интерес от предявяване на установителния
иск, защото не била налице предсрочна изискуемост на вземането, предявена по
надлежния ред. Излага, че ако бъде
прието, че искът е допустим и същият бъде разгледан по същество, то същият бил
неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло. Заявява , че са налице
нищожни клаузи за капитализиране на лихвата .
Съдът въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства , прие за установено от фактическа и правна
страна следното :
На
първо място съдът констатира , че от ответника е направено възражение за
недопустимост на иска , т.к. не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането
на ищеца . Съдът намира възражението за неоснователно , т.к. заявеното от ответника обстоятелство не се
явява процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск . Предсрочната
изискуемост на кредита касае спора по същество - съществуване на вземането на заявените в
исковата молба основания .
Въз основа на
депозирано от ищеца Заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 799/2018 г. на ШРС , по което
е издадена Заповед №386/21.08.2018г. ,
с която на ответника е разпоредено да заплати на
ищеца следните суми : 753,44 лв. - редовно падежирали
главници в размер за периода от 05.10.2017 г. до 06.02.2018 г.
по договор за студентски кредит от 15.10.2010г. , 23 554,82 лв. – предсрочно изискуема главница от
06.02.2018г. , 699,95 лева - изискуема редовна лихва начислена за периода от 05.09.2017 г. до 05.02.2018 г.
включително, 14,96 лева -
изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж, начислена за периода
от 05.10.2017 г. до 27.02.2018 г., включително,
143,94 лева – изискуема
наказателна лихва върху предсрочно изискуемата главница, начислена за периода
от 06.02.2018 г. до 27.02.2018 г.,законна лихва за забава за периода от
28.02.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 553,34 лева , от които държавна такса – 503,34 лв.
и юрисконсултско
възнаграждение – 50,00 лв. Длъжникът е призован по реда на чл.47,ал.1-5
от ГПК , което е породило необходимостта от предявяване на настоящият иск .
По делото не е
спорно и се доказва от представените писмени доказателства , че между ищеца
и ответника е бил сключен Договор за студентски кредит от
15.09.2010г. (Договор за кредит),
по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 21 120
лева, като начина на усвояване на кредита с оглед специфичната му цел е описана
подробно в договора . Също не е спорно , че ответникът е усвоил сума в общ
размер на 18 750 лева . По договора
за кредит е уговорен гратисен период , през който
въпреки , че се използват суми от кредитния лимит , ответникът не е имал
задължение да извършва погашения . Съгласно чл.5.8 от договора кредитът е следвало да се върне за периода от 05.05.2017г.
до 05.04.2027г. , чрез заплащането на 120 равни месечни анюитетни
вноски . Ищецът твърди и по същество
това обстоятелство не се оспорва от ответника , а се доказва и от заключението
по назначената ССЕ , че длъжникът не е заплатил дължимите месечни анюитетни вноски с падежни дати :05.10.2017г. , 05.11.207г.
05.12.2017г. , 05.01.2018г., 05.02.2018г. С неплащането три поредни вноски , са
настъпили предвидените от чл.7.2 от Договора за кредит , предпоставки за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита . Поради посоченото , банката
е изготвила и изпратила до длъжника Писмо изх.№-001-2465 .
В тази връзка е
първото възражение на ответника , той твърди , че изявлението на банката за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита не му е връчено , поради което
не може да се приеме , че вземането е изискуемо преди подаване на Заявлението
по чл.410 от ГПК .
Съгласно
чл.10.5 от Договора за кредит , страните се съгласяват , че всички уведомления
и изявления във връзка с договора следва да се извършват в писмена форма и се
считат получени от кредитополучателя , ако по факс , лично доставяне или чрез
изпращане по пощата или с куриерска фирма с обратна разписка , достигнат до
адресите на страните , посочени в
договора . Цитираното по-горе изявление на банката , обективирано
в Писмо изх.№-001-2465 , за обявяване на предсрочна изискуемост е изпратено по
пощата на адреса на ответника вписан в
договора за кредит , като между страните не са заявявани последващи
промени на адресите за кореспонденция . Известието
за доставяне е върнато на банката , като в него е отбелязано , че писмото не е
потърсено . В описаната ситуация , претендирайки , че е настъпила предрочна изискуемост , ищецът по същество твърди , че е
извършено фингирано връчване на изявлението за настъпване на
предсрочна изискуемост .
Съгласно
постоянната практика на ВКС, установена с Решение № 148/02.12.2016г. по т. д. №
2072/2015г. на ВКС, ТК, I т. о. и Решение № 208/09.02.2018г. по т. д. №
394/2017г. на ВКС, ТК, І т. о., „начинът
на удостоверяване на връчването на длъжника на документа, съдържащ
волеизявлението на банката, че счита вземането по договор за кредит за
предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ
за уведомяване. В производството по установителния
иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, при оспорване на удостовереното връчване
на документа, преценката за редовността на връчването се извършва от съда след
обсъждане на въведените конкретни възражения и при тълкуване на договорните
клаузи „. В посочените решения съдебният състав на ВКС е приел, че предсрочната
изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на
документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били
налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. Законодателят не
предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по
договорните правоотношения, поради което кредиторът не е ограничен относно
избора на способ за връчване на съобщения. В Решение № 148/02.12.2016г. по т.
д. № 2072/2015г. на ВКС, ТК, I т. о. е посочено, че начинът на удостоверяване
на връчването на документа зависи от избрания от кредитора способ за
уведомяване, какъвто би могъл да бъде уговорен и в сключения между страните
договор. Разграничени са различни случаи на удостоверяване: при липса на
уговорка в договора относно връчването на кореспонденцията; в случай, че
кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника чрез пощенска пратка; в
случай, че в договора са предвидени конкретни способи за връчване на
кореспонденция. В хипотезата на направен избор за връчване на уведомлението на
длъжника чрез пощенска пратка , какъвто е настоящият случай , приложение
намират условията за доставяне на пощенски пратки, определени в Общи правила,
приети с Решение № 581/27.05.2010г. от Комисията за регулиране на съобщенията
на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ) . В този случай
връчването трябва да е удостоверено по реда на чл. 5, ал. 1 и ал.2 на Общите
правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети.
Удостоверителното изявление на пощенския оператор за отсъствието от адреса и за
неявяването в пощенската служба по чл. 5, ал. 3 от Общите правила не предполага недобросъвестното поведение на получателя
/например укриване или отказ за получаване или узнаване на съдържанието на
съобщението/, тъй като последният не е страна по договора между подателя и
пощенския оператор. В Решение № 180/23.11.2016г. по т. д. № 2400/2015г. на ВКС,
ТК, I т. о. е прието, че Общите правила и чл. 36, ал. 2 ЗПУ не въвеждат фикция,
че при липса на фактическо връчване, дори и при изпълнение на задълженията на
пощенския оператор по чл. 5, ал. 3 от Общите правила, пратката ще се счита за
доставена на получателя. Ако в договора са предвидени конкретни способи за
връчване на кореспонденция между страните, редовността на връчването на
уведомлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането
се преценява съобразно договорните клаузи. При необходимост от тълкуване на
договора следва да се приложат правилата на чл. 20 ЗЗД като се съобрази, че
конкретната уговорка относно връчване на кореспонденция цели ефективно
упражняване на правата на страната, която изпраща съобщение, и препятства
евентуално недобросъвестно поведение на получаващата страна. Изпращането на
съобщение не трябва да ограничава правата на получаващата страна, поставяйки я
в позиция, включително и при полагане на дължимата грижа, тя да не е в
състояние да получи изявлението на своя съдоговорител.В
цитираните решения на ВКС съдебните състави са посочили, че е допустимо в
договора да бъде предвидено, че изявлението на едната страна ще се счита за
достигнало до другата страна, без фактически същото да е получено. Клауза, която
фингира недоставено или само изпратено съобщение като
получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на
правата на кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки и/или
фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена
дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване на съобщението
(на адрес или на
адресат) се приравнява на фактическото му получаване. В
случай, че в договора няма уговорки относно връчването на съобщения и
пощенската пратка е върната като недоставена, независимо от причините за това,
волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на
вземането по договора за кредит не може да се счита получено от длъжника.
Настоящият съдебен състав възприема изложените по-горе съображения , поради
което с оглед установеното по настоящото дело , приема , че не е длъжникът не е
бил уведомен за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита . Както беше
посочено по-горе в чл.10.5 от Договора за кредит е предвидено, че „всички
уведомления и изявления във връзка с настоящия договор трябва да бъдат
направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично
доставяне или чрез изпращане по пощата или с куриерска фирма с обратна разписка
, достигнат до адресите на страните, посочени в договора или в уведомлението за
промяна на адреса по чл.6.1.2. „ Във визирания чл.6.1.2 е предвидено , че
длъжникът се задължава писмено да информира банката , в едноседмичен срок за
настъпили промени в адреса му , като при неизпълнение на това задължение се
приема , че уведомление направено до първоначалния адрес е редовно . В чл.10.5
страните са постигнали взаимно съгласие
относно способите за връчване на кореспонденция – в писмена форма , чрез факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане
по пощата или с куриерска фирма с обратна разписка. Предвидено е и задължение всяка
от страните да съобщава писмено на другата страна настъпилата промяна на
адреса, посочен в договора. При тълкуване на двете изречения на посочените
договорни клаузи в тяхната взаимна връзка съобразно правилата на чл. 20 ЗЗД се
налага извод, че когато съобщението е изпратено на адреса, който не е променен,
но не е удостоверено доставянето му, същото не се счита за получено. Ако в
договора не са разписани ясно съответните предпоставки или фактически
констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа
от кредитора, и ако неуспешният опит за връчване не е приравнен на фактическо
получаване и не е обвързан с конкретни последици за получаващата страна, то не
може да се приеме, че договорната клауза предвижда фингирано
връчване на съобщения. В настоящия случай нито в посочените клаузи, нито в
останалите договорни клаузи са предвидени ясни правила относно предпоставките,
при които кредиторът може да счита, че опитът му за връчване представлява
полагане на дължима грижа, поради което цитираните чл.10.5 и 6.1.2 не
предвиждат фингирано връчване на съобщения. Поради
горното съдът счита , че не може да се приеме , че преди подаване на
Заявлението по чл.410 от ГПК е извършено уведомяване на длъжника за обявяването
на предсрочната изискуемост , което съобразно постановките на т. 18 на
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС , изключва възможността в
производството по чл.422,ал.1 от ГПК да бъде признато за съществуващо вземано
на ищеца поради настъпила предсрочна изискуемост .
Независимо
от посоченото , по делото е установена частична основателност на претенцията по
чл.422,ал.1 от ГПК . Както беше посочено по-горе , по делото е доказано
несъмнено , че ответникът не е заплатил на банката пет месечни вноски , с настъпил падеж на 05.10.2017г. ,
05.11.2017г. ,05.12.207г. ,05.01.2018г. и 05.02.2018г. Дължимата сума по тях
включваща главницата , договорна лихва и начислената наказателна лихва за просрочието е в общ
размер на 1 468,35 лева , разпределена
както следва : 753,44 лева – просрочена главница ( съгласно ССЕ – до датата на съдебното
заседание )
, 699,95 лева – договорна лихва върху
просрочена главница , начислена за периода от 05.09.2017 г. до
05.02.2018 г. вкл. и 14,96
лева – наказателна лихва върху вноските
с настъпил падеж , начислена за периода 05.10.2017г. до 27.02.2018г. Съгласно указанията в т.1 от ТР №8/2017г. по
т.д.№8/2017г. на ОСГТК на ВКС , предявеният иск по чл.422,ал.1 от ГПК е
допустимо да бъде уважен само за
вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ. Ответникът възразява
по отношение размера на тези задължения . Счита , че клаузата предвиждаща
заплащането на капитализирана лихва – чл.5.4 от Договора за кредит е нищожна ,
защото нарушава правилото на чл.10,ал.3 от ЗЗД . Съдът намира за неоснователно
възражението , т.к. капитализацията на лихва и анатоцизъмът
не са тъждествени понятия . Лихвата при
договорите за банков кредит по своята правна и икономическа природа съставлява
цена – възнаграждение, което се заплащане на банката за ползването на
предоставените на кредитополучателя парични средства. С оглед на това
договорната лихва при банковите кредити съставлява стойност на капитала, който
се отчужава за временно ползване. В разпоредбата на чл.
24, ал. 1 ЗКСД , който регламентира основни правила при отпускане на „студентски“
кредит е регламентирано, че общият
размер на задължението на кредитополучателя се формира след изтичане на гратисния период и включва главницата, чийто размер се
определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка и лихвата,
дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит. Уговорката за
начисляване на лихва по време на гратисния период,
която се капитализира годишно не противоречи на чл.
24, ал. 1 ЗКСД, тъй като не предвижда задължението на кредитополучателя да
се формира по различен от законоустановения начин. В чл.
10, ал. 3 ЗЗД е предвидено, че олихвяването на изтекли лихви става
съобразно наредбите на БНБ. Ето защо анатоцизмът е
допустим само съобразно наредбите на БНБ. Следва да се съобрази обаче, че а е
създаден специален режим за капитализиране на лихви за банките. Съгласно
правната теория капитализацията на лихвите е явление, което се различава от анатоцизма. Уговорката за капитализация, за разлика от
уговорката за анатоцизъм има новативен
характер. С нея се погасява първоначалният дълг към банката (Облигационно
право, обща част, А. К., издателство Сиби, 2001 г.,
стр. 197). При капитализацията към неизискуема главница се прибавят неизискуеми
лихви. В настоящият случай е налице именно такава уговорка , по време на гратисния период , върху кредита се начисляват лихви , но
не се дължи плащането им , т.е. не настъпва техният падеж , същите впоследствие
се прибавят към главницата , с което на практика задължението се новира .
Поради посоченото
, съдът намира , че искът по чл.422,ал.1 от ГПК се явява частично основателен ,
до размера на посочената по-горе сума от
1 468,35 лева , разпределена както
следва : 753,44 лева – просрочена главница
( съгласно
ССЕ – до датата на съдебното заседание ) , 699,95 лева – договорна лихва върху
просрочена главница , начислена за периода от 05.09.2017 г. до
05.02.2018 г. вкл. и
14,96 лева – наказателна лихва върху
вноските с настъпил падеж , начислена за периода 05.10.2017г. до
27.02.2018г.
Поради частичната
неоснователност на главно предявеният иск , съдът дължи произнасяне по
евентуално предявеният осъдителен иск по чл.430,ал.1 и 2 от ТЗ .Съображенията
на съда , касаещи валидността на договора за кредит са относими
и по настоящият иск , ето защо не е необходимо да се възпроизвеждат отново .
Между страните съществувал валиден договор за кредит , длъжникът не е платил пет месечни вноски , в резултат на което за банката , съобразно чл.7.2 от Договора за
кредит е възникнало право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Това право е
реализирано с връчване на исковата молба
и документите приложени към нея . В тази хипотеза узнаването за това изявление
следва да се зачете от съда на осн. чл.
235, ал. 3 ГПК и да бъде взето предвид при решаване на делото. По тези причини съдът приема, че с
предявяването на осъдителния иск и получаване на препис от исковата молба ,
ответникът е уведомен за правомощието на ищеца по чл. 60
ЗКИ и последното е упражнено надлежно. А с това всички останали непадежирали вноски стават предрочно
изискуеми . Съобразно заключението на ВЛ
по ССЕ , предсрочно изискуемата главница , изчислена
към датата на датата съдебното заседание
( т.е.
след настъпване на предсрочната изискуемост ) е в размер на 23 554,82 лева който размер съдът приема за меродавен . Предвид обстоятелството , че искът по
чл.422,ал.1 от ГПК , в частта за главницата е уважен за сума от 753,44 лева ,
по осъдителният иск , съдът дължи
произнасяне за главницата за разликата между претендираната
сума от 24 308,26 лева и присъдената от 753,44 лева или сума от 23 554,82 лева , т.е. съобразно
изложеното по-горе , осъдителният иск за главницата /предрочно
изискуема/ се явява изцяло основателен . Претенцията по осъдителния иск включва искане
за присъждане на сума от 158 ,90 лева – наказателна лихва . За част от тази
сума , а именно 14,96 лева , представляваща наказателна лихва върху падежиралите вноски
лева , съдът в производството по чл.422,ал.1 от ГПК е признал дължимостта им , т.е. не дължи произнасяне по осъдителния иск.
В останала част , а именно сума от 143,94 лева , претенцията представлява
наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница , по която съдът е
постановил отхвърляне на иска по чл.422,ал.1 от ГПК , което налага
произнасянето по осъдителния иск . Посочената
наказателна лихва е начислена за периода 06.02.2018г. до 27.02.2018г. , върху
предсрочно изискуема главница . Както пространно беше изяснено по-горе ,
предсрочната изискуемост е настъпила едва с връчване на исковата молба ,
следователно към визирания период 06.02.2018г. до 27.02.2018г. , в полза на ищеца не е съществувал главен
дълг , съответно не е налице основание да бъде присъдено мораторно
обезщетение , каквото се явява
наказателната лихва .
Съдът следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, както в
заповедното, така и в исковото производство с осъдителен диспозитив,
съобразно постановките в Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК . Направените в заповедното производство следва да се присъдят
съразмерно , с оглед уважената част от иска по чл.422,ал.1 от ГПК , а именно
сума от 33,11 лева . Направените в
исковото производство също следва да се присъдят съразмерно на уважената част
от претенциите , което е сума от 1162,13 лева .
От ответника е направено
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.
38, ал. 2 вр. ал.
1, т. 1 от ЗА . По делото са предявени два иска – главен и евентуален ,
всеки с цена 24 537,11 лева , с оглед на което адвокатското възнаграждение
по всеки от исковете , по арг. на чл.2, ал.1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения ,
определено на основание чл.7, ал.2, т.4 от същата наредба е в размер на 1 266,11 лева или общо
2 532,22 лева . Предвид посоченото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК ,
ищецът следва да бъде осъден да заплати
на процесуалния представител на ответника – адвокат Л.В. – ШАК , сума в размер 1 230,22
лева– адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете,
от което 1 222,80 лева – съразмерно на отхвърлената част от иска по
чл.422,ал.1 от ГПК и 7,42 лева – съразмерно на исковете по чл.240 от определено на основание чл. 430,ал.1 и 2 от ТЗ
.
На основание
чл.78,ал.3 от ГПК , ищецът дължи на ответника деловодни разноски , съразмерно
на отхвърлената част от иска .
Р
Е Ш И
:
На
основание чл.422,ал.1 от ГПК , ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО , че М.А.А.С., ЕГН: **********, с
постоянен адрес ***, съдебен адрес ***, кантора дължи на „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, седалище и адрес на управление гр. София, район
„Лозенец“, „Експо 2000“, бул. „***, ЕИК ***,
представлявано от А.В.А.- Изпълнителен директор
и М.Т.П.– Прокурист , следните суми : 753,44 ( седемстотин петдесет и
три лева и четиридесет и чети ст.) лв. - редовно падежирали главници за периода от 05.10.2017 г. до
06.02.2018 г. , дължими по Договор
за студентски кредит от 15.09.2010г. , 699,95 ( шестстотин деветдесет
идевет лева и деветдесет и пет ст.) лева - изискуема
договорна , възнаградителна лихва начислена за
периода от 05.09.2017 г. до 05.02.2018 г. и 14,96 ( четиринадесет лева и
деветдесет и шест ст.) лева - изискуема наказателна лихва върху вноски с
настъпил падеж, начислена за периода от 05.10.2017 г. до 27.02.2018 г.,
включително , ведно със законната лихва върху
главницата , считано от 28.02.2018г. ,
за които суми е издадена Заповед №386/21.08.2018г. по ч.гр.д.
№ 799/2018 г. на ШРС .
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск
по чл.422,ал.1 от ГПК , за ПРИЗНАВАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО , че М.А.А. С., ЕГН: **********, дължи
на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК ***, следните суми : 23 554,82 ( двадесет и три хиляди петстотин петдесет и четири
лева и осемдесет и две ст.) лева – предсрочно изискуема главница по Договор за студентски кредит от
15.09.2010г. и 143,94 ( сто четиридесет и три
лева и деветдесет и четири ст.) лева – изискуема наказателна лихва върху
предсрочно изискуемата главница, начислена за периода от 06.02.2018 г. до
27.02.2018 г., за които суми има издадена Заповед №386/21.08.2018г. , по ч.гр.д. № 799/2018 г. на ШРС , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА М.А. А. С., ЕГН: **********, да
заплати на „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД, ЕИК ***, сумата 23 554,82 ( двадесет и три хиляди
петстотин петдесет и четири лева и осемдесет и две ст.) лева – предсрочно изискуема главница по Договор за студентски кредит от
15.09.2010г. , ведно със законната лихва върху главницата ,
считано от датата на подаване на исковата молба – 26.06.2018г. , до окончателното
и изплащане .
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД
срещу М.А. А. С., ЕГН: **********, иск
за заплащане на сумата :143,94 ( сто четиридесет и три лева и деветдесет и четири ст.) лева – изискуема наказателна лихва върху предсрочно
изискуемата главница, начислена за периода от 06.02.2018 г. до 27.02.2018 г. по
Договор за студентски кредит от
15.09.2010г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.А. А. С.,
ЕГН: **********, да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК ***, сумата 1195,24 ( хиляда сто деветдесет и
пет лева и двадесет четири ст.) лева – деловодни разноски ,
от които 33,11 лева , в заповедното призводство ,
съразмерно на уважения иск по чл.422,ал.1 от ГПК и 1162,13 лева – в исковото
производство , съразмерно и съобразно уважените искове .
ОСЪЖДА „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК *** да заплати на М.А. А. С., ЕГН:
********** , сумата 1 230,22 (хиляда двеста и тридесет лева и двадесет и две ст. ) лева -деловодни разноски , съразмерно и съобразно
отхвърлената част от исковете .
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: