Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град С., 12.11.2012 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І Г.О., 1 състав, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря А.Р., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 3893 по описа на 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.

         Ищецът Р.В.Д. излага в исковата си молба, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 21.07.2010 год. и оформен с нотариален акт № ***, том I, дело № 97/10 год., ответникък, който е негов брат, придобил собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр.С., ж.к. „М.-*”, бл.** и представляващ Апартамент № ** на 11 етаж, със застроена площ от 64.96 кв.м., заедно с таванско помещение, за сумата от 63 000 лева. Твърди, че продавач по сделката е била майка им М.С.Д. /починала към момента на подаване на иска/, на която обаче купувача не е заплатил продажната цена, т.е. не е извършил отчетническа сделка.  Поддържа, че катко не е получила продажната цена по сделката, че договорът противоречи на закона и следва да бъде прогласен за недействителен. В тази връзка моли съда да постанови съдебно решение по дилата на което да прогласи нищожността на сключения на 21.07.2010 год. договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № ***, том I, дело № 97/10 год., поради противоречие със закона. Моли се съдът да отмени нотариалният акт обективиращ сделката.

         Ответникът К.С.К., чрез процесуален представител оспорва исковата претенция, като твърди, че е заплатил продажната цена преди сключването на процесния договор и моли съда да отхвърли иска.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От договор за продажба на недижим имот, сключен на 21.07.2010 год. и оформен с нотариален акт № ***, том I, дело № 97/10 год. по описа на нотариус Н.Л., се установява, че М.С.Д., действаща чрез пълномощника си К.С.К. е продала на К.С.К., договарящ при условията на чл.38 от ЗЗД собствения си недвижим имот, находящ се в гр.С., ж.к. „М.-*”, бл.** и представляващ Апартамент № 52 на 11 етаж, със застроена площ от 64.96 кв.м., заедно с таванско помещение, за сумата от 63 000 лева, която сума е изплатена напълно от продавача на купувача преди подписването на тонариалният акт.

Представено е удостоверение за наследници № 803/16.08.2010 год. на Столична Община – Район „М.”, от което се установява, че М.С.Д. е починала на 01.08.2010 год. и е оставила за наследници Р.В.Д. и К.С.К..

Останалите приети по делото доказателства са ирелевантни към заявения петитум и като такива не следва да се обсъждат и ценят.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Така предявената искова претенция за прогласяване нищожността на сключената сделка е неоснователен. Недействителността на гражданско правни сделки се използува за родово дефиниране на онези сделки, които не пораждат или не могат да породят своето правно действие поради неспазване на определени законови изисквания ­ т.е. сделки с недостатъци ­ чл. 26 и чл. 27 ЗЗД. Нищожните сделки са недействителни сделки. При нищожната сделка не възникват онези правни последици, които страните целят със сключването им. Тази недействителност е винаги начална и не може да се заздрави като всеки може да се позове на нищожността на сделката. За да е налице противоречие със закона, като основание за нищожността следва да е налице несъобразяване с предписанията на императивни правни норми.

В настоящия случай съдът не споделя доводите, изложени в исковата молба за нищожност на сключената на 21.07.2010 год. сделка поради противоречие със закона, въз основа на изложените твърдения – незаплащане на продажната цена. Както бе посочено по-горе, за да е налице противоречие със закона, като основание за нищожност следва да е налице несъобразяване с предписанията на императивни правни норми. По делото не събраха доказателства, че действително продажната цена по договора не е заплатена на продавача, наследодател на ищеца, така както и посочено в нотариалният акт. Но даже и да се приеме, че това е така, настоящият състав намира, че незаплащането на продажната цена по сключеният договор за покупко-продажба на недвижимия имот не квалифицира договора като нищожен, в каквато насока излага твърдения ищцовата страна. Продавачът има правната възможност да иска развалянето му по реда на чл.87, ал.3 от ЗЗД. С такъв иск обаче съдът не е сезиран, същият би могъл да бъде предмет на разглеждане в отделно исково производство.

Въз основа на изложеното съдът приема, че не е нарушена правна норма, което да е основание за нищожност на договора, поради противоречие на закона. Предявения иск следва да се отхъврил като неоснователен, като заедно с него се отхвърли и акцесорния иск с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК.

При този изход на спора ответника има право на разноски, но искане за такива не е направено, поради което съдът не следва да присъжда разноски.

          Водим от гореизложеното съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.В.Д. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. П. против К.С.К. с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 21.07.2010 год. и оформен с нотариален акт № ***, том I, дело № 97/10 год. по описа на Нотариус Н.Л., поради противоречие със закона, като неоснователен.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: