№ 9005
гр. София, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Р. М. М.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20211110173558 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Предявен е отрицателен установителен иск от Е. Н. Л., ЕГН **********, съдебен
адрес: [населено място], [улица] срещу [фирма-О], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [населено място], [улица], ет. 2 и 3, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за
признаване недължимостта на сумата от 1 391,86 лева, представляваща стойност на
предоставени водоснабдителни и канализационни услуги (ВиК) до имот с
административен адрес [населено място], [жк], [улица], [жилищен адрес], кл. №
[номер] по фактура № [номер]/20.08.2021 г.
Ищецът заявява твърдения, че за посочения недвижим имот ответникът е
начислил сумата от 1 391,86 лева, претендирана като сума за доставени ВиК услуги, за
които е издадена фактура № [номер]/20.08.2021 г. Твърди дружеството да е издало
фактурата на нейно име и да претендира заплащане на фактурираната сума от нея, без
да е ясно за какво е начислена сумата. Сочи, че не дължи сумата поради липса на
облигационна връзка между страните, поради липса на доставка на услуги на
начислената стойност, отговарящи на нормативните изисквания, поради липса на
извършен в съответствие с нормативната рамка отчет, както и поради обстоятелството,
че имотът не е водоснабден и в него липсват преминали метрологични проверки и
сертифицирани средства за търговско измерване, евентуално поради погасяване по
давност на вземанията.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
иска като неоснователен. Твърди, че страните са обвързани от валидна облигационна
връзка за доставка на ВиК услуги до процесния имот, регулирана от публично
известни общи и условия. Допълва, че ищецът е собственик на апартамента, придобит
въз основа на договор за покупко –продажба, както и че в тази връзка е подадена
декларация за откриване на партида за имота на нейно име. Твърди, че процесната
сума отразява потреблението в имота за периода 30.04.2021 г. – 23.07.2021 г. и
1
припадащия му се дял от общото потребление на вода, измерено от приходния
водомер, монтиран на водопроводното отклонение в сградата по местонахождение на
апартамента. Поддържа, че в имота през 2019 г. са монтирани технически годни и
изправни водомери, преминали изискуемата метрологична проверка. Излага подробни
правни и фактически твърдения за неоснователност на иска.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
В тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск е да
докаже, че сумите са дължими във връзка с доставени ВиК услуги за битови нужди до
имот, находящ се на посочения по-горе адрес за периода 30.04.2021 г. – 23.07.2021 г., в
т.ч., че страните са се намирали в облигационни правоотношения за доставка на ВиК
услуги до посочения имот (че ищецът е собственик на имота през исковия период),
доставени са ВиК услуги за начислената стойност с изискуемото по стандарт качество,
паричното задължение е възникнало, настъпила е неговата изискуемост, вземанията
съществуват и са налице обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на
давността за погасяване на вземанията. В тежест на ищеца е да установи възраженията
си срещу вземането на ответника.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на
този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и
канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейнобитови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните
и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии
/населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в §
1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на
ВиКуслуги", това са юридически или физически лица- собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1
от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /в
редакция- попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС
на РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г. / е указано, че потребители на ВиК
услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право
на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл.
2, ал. 1 от Общите условия на ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
/собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи
условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен
ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
В тази връзка следва да се посочи, че от приетите като писмени доказателства по
делото документи се установява следното:
На 23.04.2019 г. е проведено общо събрание на етажната собственост, нходяща
се на адрес: [населено място], [улица] № [номер], за което е съставен протокол /л. 20 –
21 от делото/. Видно е от съдържанието на документа, че като собственик на
апартамент № 6 в сградата е посочен [фирма]. Ищцата е вписана като собственик на ап.
2
5. На събранието е взето решение етажните собственици да упълномощят Д. Х. Д.
/трето за спора лице/ да представлява [фирма] пред ответника с правата да открива и
закрива партиди на името на дружеството и др.
По делото е представено заявление за откриване за индивидуална партида на
името на ищцата, от съдържанието на който документ се установява, че е поискано да
бъде открита партидата за ап. 5, находящ се в [населено място], [улица] бл. [номер].
Представен е талон за пломбиране на водомер № [номер]/01.03.2019 г., от който
се установява, че на посочената дата в ап. № 6 са поставени и пломбирани 2 водомера,
като документът е подписан за клиент от представител на [фирма], кл. № [номер].
Установява се от съдържанието на приетия като доказателство по делото
информационен лист /приложение № 1 към документите за откриване на индивидуална
партида/, че въз основа на нотариален акт № 19 от 20.06.2018 г. се открива партида
на името на ищцата Е. Н. Л. за имот, находящ се на адрес: [населено място], [улица] бл.
[номер], [жилищен адрес] с площ на жилището 88,01 кв.м. Видно е, че данните за
откриването на партидата са били предоставени и попълнени от Д. Х. Д..
По делото е представена справка по лице за ищцата от Имотен регистър, Служба
по вписванията. От съдържанието на същата се установява, че по силата на нотариален
акт за покупко-продажба от 20.06.2018 г. [фирма] е продал на ищцата самостоятелен
обект в сграда с площ по документ 88,01 кв.м., находящ се на адрес: [населено място],
[улица], [жилищен адрес], както и самостоятелен обект в сграда с площ по документ
56,90 кв.м., находящ се на адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес].
Установява се на следващо място от същата справка, че в полза на [фирма] ищцата е
учредила договорна ипотека върху придобитите от нея ап. 5 и ап. 6.
С молба-заявление, приета при ответника с вх. № 01Ж-1675/08.12.2021 г.
ищцата, като е посочила кл. № [номер], дог.сметка № [номер], и адрес: [населено
място], [жк], бл. [номер], ап. 6, във връзка с начислени по сметка задължения за
потребени ВиК услуги, е оспорила дължимостта на същите и е поискала незабавно да
бъдат отписани, вкл. и като погасени по давност. Изискано е да бъде предоставена
справка за дължимите от нея суми по периоди, суми и фактури по кл. № [номер] за
имот, находящ се в [населено място], [жк], бл. [номер], [жилищен адрес]. Ищцата е
посочила адрес за кореспонденция по случая адреса на процесния имот.
При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в
производството доказателства се налага извод, че ищцата е имала качеството
потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ и чл. 3,
ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. през исковия период, тъй като е
притежавала право на собственост върху недвижимия имот през този период.
Ищцата не е оспорила насрещно достоверността на информацията, съдържаща
се в извлечението от книгите, водени в имотния регистър, и удостоверяваща надлежно
за целите на произовдството с оглед поставения за решаване пред съда правен спор,
качеството си на потребител, а единствено е поддържала твърденията си, че от
представените доказателства не се доказва да е собственик на имота, находящ се на
посочения адрес, съответно, че е потребител на ВиК услуги, доставяни от ответника
там.
С оглед така направеното оспорване следва да се посочи, че имотният регистър е
система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България и се
състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл. 44, ал. 1 от Правилника за
вписванията /ПВп/ писмените справки се състоят в издаване удостоверения за
3
вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или
извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите,
или от партидата на лицата, а според чл. 45 ПВп удостоверенията се отнасят: а) за
определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено време. Според
чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като
носител на правото, освен при придобиване на право по давност. Съгласно чл. 82, ал. 1
ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като
провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма
на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното
право.
Предвид указания в Правилника за вписванията и ЗКИР характер на вписванията
в публичния имотен регистър, представената справка /достоверността на данните от
която не е оспорена от ответника/, е годна да установи притежанието на вещно право
на собственост, както и основаната на това договорна обвързаност с дружеството
ответник. Отразените в справката факти не са оспорени от ищцата /твърдението, че
справката за направените в книгите вписвания е негодно доказателство, не е
равнозначно на оспорване на вписаните в книгите данни за собствеността/. От друга
страна, не е проведено насрещно доказване, че през процесния период притежаваното
от нея право на собственост е било отчуждено в полза на друго лице.
В подкрепа на горния извод, а именно, че ищцата е носител на правото на
собственост през исковия период, са и приетите като писмени доказателства по делото
материали, в това число и собственоръчно подадената от ищцата до ответника молба-
заявление, в която се съдържа извънсъдебно признание на факта, че между страните е
налице облигационно правоотношение за доставка на ВиК услуги на адреса на
процесния недвижим имот, индивидуализирано чрез посочване на клиентски номер и
договорна сметка, съвпадащи с тези, посочени в процесната фактура. Обсъжданият
документ не е оспорен от ищцата от гледище на неговата автентичност, дори обратно,
в депозираното по делото становище по отговора на исковата молба /вх. №
140192/05.07.2022 г./ ищцата изрично е заявила, че с подаването на това заявление до
ответника е поискала отписването на сумите като недължими, което обаче не се е
случило. Същото обаче, както се посочи и по-горе, съдържа извънсъдебното признание
на ищцата, че се намира в договорно правоотношение с ответника за доставка на ВиК
услуги на адреса на процесния ап. 6, с оглед което и следва да се приеме, че този факт е
доказан в производството.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.,
получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях)
лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая
несъмнено е, че общите условия на ответното дружество са влезли в сила, доколкото са
били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като посоченото обстоятелство
съдът приема за ноторен факт.
Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от ВиК оператори, като в границите на една обособена територия само
един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В
настоящия случай е безспорно, че оператор на ВиК услуги на територията на [населено
4
място] е ищцовото дружество.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че през процесния период между
страните е налице облигационно правоотношение, породено от договор за
предоставяне на водоснабдителните и канализационните услуги по отношение на
имота, находящ се на посочения по-горе адрес.
От заключението на приетата в хода на съдебното дирене пред настоящата
инстанция комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза се установява, че
процесният имот е водоснабден, като в сградата се ползват следните услуги: доставка
на вода с питейни качества, отвеждане на изполвана вода и пречистване. За
използваните ВиК услуги е бил монтиран на 16.02.2018 г. общ приходен водомер с
метрологична годност до 2023 г. На 01.03.2019 г. в апартамента на ищцата са
пломбирани 2 бр. водомери с метрологична годност до 2027 г. и 2028 г. При тези данни
вещото лице е заключило, че уредите са метрологично годни. Отчитането на
водомерите в имота е извършвано на база реален отчет на всеки три месеца или по
самоотчети от потребителя. В междинните месеци е начислявана усреднена
консумация, след което е извършвано изрявняване. Консумацията е нанасяна в
електронни карнети, след което е фактурирана. Обемът на доставената вода съобразно
извършен реален отчет на индивидуалните уреди в имота е 37 куб.м. за периода.
457,196 куб.м. вода са били начислени като индивидуален дял „общи нужди“. След
изрявняване на предварително начислената консумация от 20 куб.м., в процесната
фактура са калкулирани още 17 куб.м. индивидуална консумация или общо 474,196
куб.м. вода за периода с начислението за „общи нужди“. Заключението пояснява, че
понятието общи нужди представлява разликата между отчета по общия приходен
водомер и сбора от отчетите на всички индивидуални водомери в сградата, обикновено
за тримесечен срок. Установява се на следващо място от заключението, че общият
водомер е отчетен на 30.04.2021 г. с показания 8950 куб.м., а на 23.07.2021 г. с
показания 22 879 куб.м. На 04.06.2021 г. е извършена проверка от представители на
оператора, като в присъствието на ищцата е констатирано, че между бл. [номер] и бл.
[номерБ] има силен теч, за което е обстоятелство е бил съставен протокол /контролен
лист/, подписан от ищцата. Извършен е бил отчет на всички индивидуални водомери в
етажната собственост, като са били фактурирани 1042,984 куб.м. вода. Останали са 12
886,016 куб.м., които са били разпределени между етажните собственици „за общи
нужди“ в зависимост от индивидуалната консумация във всеки един от имотите с
открити партиди. Припадащата се на ищцата част потребление „за общи нужди“ е в
размер на 457,196 куб.м. и възлиза на стойност 1341,96 лева.
Приложение към експертизата съставлява приемо-предавателен протокол от
16.02.2018 г., удостоверяващ монтирането на общия водомер за процесната етажна
собственост, подписан между представител на етажната собственост и ответника. От
съдържането на същия се установява, че на посочената дата е монтиран нов водомер с
нулеви показания, като същият е пломбиран.
Приложение към експертизата е и съставеният на 04.06.2021 г. контролен лист,
удостоверяващ извършена проверка от представители на ответното дружество в
присъствието на ищцата. Видно е, че при извършената проверка е констатирано
наличието на силен теч по вътрешната инсталация в двора между бл. [номер] и бл.
[номерБ]. По желание на представител на етажната собственост /ищцата/ спирателният
кран на общия водомер е оставен затворен.
От счетоводната част на експертизата се установява, че паричните задължения,
включени в процесната фактура, са формирани както следва: 49,90 лева с ДДС –
5
индивидуално потребление и 1341,96 лева – индивидуален дял от общото потребление.
Количествата ВиК услуги са били остойностени по цени съгласно Решение № Ц-46 на
КЕВР, в сила от 31.12.2020 г.
Независимо от направеното от процесуалния представител на ищецата
оспорване на заключението на КСТСчЕ и по-конкретно на техническата част на
същата, съдът намира за необходимо да посочи, че дава вяра на заключението на
вещите лица. Същото е изготвено от експерти, притежаващи необходимите специални
знания из областта на съответните науки. Заключението е отговорило обективно и
пълно на поставените задачи, като не са налице основания съдът да не кредитира
същото и да не го ползва за разрешаване на правния спор, предмет на делото, само
защото ищцата е оспорила техническата част на експертизата. По мнение на настоящия
състав на съда не е налице процесуална пречка с оглед притежаваните от експертите
специални знания, последните посредством експертизата да приобщят към
материалите по делото относими обстоятелства, в това число и документи,
представляващи приложение към заключението. В отговор на направеното от страна
на ищцата оспорване на заключението в съдебното заседание, проведено на 07.07.2022
г., следва да се посочи, че предвид изминалия период от време между изготвянето на
заключението и провеждането на откритото съдебно заседание пред
първоинстанционния съд, е напълно обяснимо вещото лице Ч. да не си спомня
конкретни подробности около изготвяне на заключението. При поясняване на същото
по реда на чл. 200 ГПК в съдебното заседание експертът е заявил, че редовна практика
е при изготвяне на заключението да му се предоставят съставените карнети, въз основа
на които се изготвя заключението, като не си спомня в конкретния случай дали такива
са му били изпратени. Ето защо и доколкото данните от карнетите са отразени в
заключението, то и съдът приема, че такива са били предоставени на вещото лице за
целите на експертизата.
От приетото заключение на КСТСчЕ, вкл. приложенията към същата, съдът
приема за установено по делото, че както индивидуалните уреди в имота на ищцата,
така и общият водомер са били реално отчитани и консумацията на услуги е надлежно
фактурирана в издадената фактура.
От представените по делото писмени доказателства, заключението на КСТСчЕ и
приложенията към същата, съдът приема за установено, че ответникът е изпълнил
задълженията си по чл. 32 и чл. 35 от Наредба № № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
Изразходваното количество вода се определя по реда на чл. 32, ал. 2 и чл. 39, ал.
2, т. 3 от Наредба № 4/2004 г. – при съобразяване на показанията на общия водомер на
водопроводно отклонение и показанията на индивидуалните водомери, а когато
отчетеното по общ водомер е повече от сбора на отчетите по индивидуалните
водомери разликата се разпределя пропорционално на индивидуалната консумация на
потребителите.
По делото е установено, че на 16.02.2018 г. е монтиран и пломбиран нов
водомер, видно от приемателно-предавателен протокол № [номер]. Новият водомер е с
метрологична годност до 2023 г. и с показания 000000 куб.м. при монтирането му.
Същият е бил отчетен на 30.04.2021 г. и показанията му са били 8950 куб.м. Отчетен е
на 04.06.2021 г. по повод извършената проверка, за която е съставен КЛ № [номер],
приложен към експертизата, като в същия са вписани и показанията му – 22 417 куб.м.
Отчет е извършен и на 23.07.2021 г., когато показанията са били 22 879 куб.м.
6
От изложеното следва, че общият водомер е изправен, като вещото лице е
посочило, че монтираните индивидуални водомери също са годни измервателни уреди
с с метрологична годност до 2027 и 2028 г., т. е. и те са изправни. Предвид изложеното,
съдът не споделя изложеното от ищеца твърдение за липса на годни доказателства за
монтажа на общите водомери, техните показания и метрологична годност. От
приложените по делото приемателно-предавателни протоколи се установяват
горепосочените обстоятелства, а и показанията на водомерите се потвърждават.
От измерената консумация по общя водомер за периода по оспорената фактура
30.04.2021 г. - 23.07.2021 г., оставащи за разпределение между потребителите са 13 929
куб.м., получено от разликата между отчетите на общия водомер и фактурираната
консумация за периода. Изразходваното количество вода следва да се разпредели за
заплащане от всеки потребител пропорционално на консумацията по индивидуалните
водомери, както бе посочено по-горе. Последните са отчитани на всеки три месеца от
проверител или по самоотчети, като в междинните месеци е начислявана усреднена
консумация, която след това съгласно чл. 35, ал. 2 от Наредба № 4/2004 г. е
изравнявана.
Индивидуалният дял от консумацията по общия водомер е 457,196 куб.м. за
процесния имот, изчислена на база консумация за процесния период от 13 929 куб.м. и
коефициент за разпределение 12,355. Обемът потребена вода по индивидуални
водомери за периода възлиза на 37 куб.м., 20 куб.м., от които са фактурирани с
междинно издадени фактури, или общото количество потребена вода, фактурирано с
оспорената фактура, е 474,20 куб.м., стойността на които възлиза на процесната сума,
видно от заключението на експертизата.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от ОУ изразходваното количество питейна вода за
отклонения, към които са присъединени повече от един потребител, се разпределя въз
основа на отчетите по чл. 22 и отчетите по индивидуалните водомери, като в
разпределението се включват всички разходи на вода и загубите на вода във
вътрешната водопроводна инсталация. В допълнение следва да се посочи, че
установяването на повишена консумация съгласно чл. 32, ал. 7 от Наредбата не е
основание за неплащане на изразходваното количество вода.
По изложените по-горе съображения, съдът приема, че ответникът
законосъобразно е начислил сумата по процената фактура като дължима.
По възражението на ищцата, че ответникът не е изпълнил задължението си да
отчита уредите за консумация ежемесечно следва да се подчертае, че нормативната
уредба /напр. чл.34а, ал. 5, чл. 35, ал. 1, ал. 2, ал. 4 от Наредбата/ допуска отчетът да
бъде извършван и в срок, различен от едномесечния. В конкретния случай по делото е
установено, че сумата по процесната фактура е начислена след като са били отчетени
уредите в имота на ищцата, а също и показанията на общия водомер /отчетени на
30.04.2021 г., 04.06.2021 г. и на 23.07.2021 г./, с оглед което и обстоятелството дали
водомерите са отчитани ежемесечно или на три месеца само по себе си не може да се
третира като неизпълнение от страна на ответника на договорно задължение, водещо
до отпадане на задължението на потребителя да заплаща цената на начислените в
съответствие с действащата нормативна уредба ВиК услуги.
Възражението на ищцата, че ответното дружество не е спазило процедурата по
чл. 32, ал. 5 и ал. 6 от Наредбата следва да се прецени като неоснователно. Съгласно
тези разпоредби при разлика в отчетеното количество вода по ал. 2 и в сбора на
отчетите по индивидуалните водомери по ал. 3, по-голяма от 20 на сто, в 7-дневен срок
7
операторът уведомява упълномощения представител на етажната собственост. При
подаване на молба от упълномощения представител на етажната собственост в 10-
дневен срок от уведомяването за установяване на причините операторът определя
комисия, в която се включват молителят и представители на оператора. В 14-дневен
срок комисията съставя протокол, в който отразява установените причини и
предложенията за тяхното отстраняване. Когато установените причини се дължат на
неизправност в сградната инсталация, те се отстраняват от потребителите в етажната
собственост, които заплащат разходите за извършената проверка.
В конкретния случай съдът приема, че при извършването на проверка на
04.06.2021 г. в присъствието на представители на ответника и на ищцата, при която са
отчететни показанията на общия водомер и същите са били вписани в съставения и
подписан от страните контролен лист, е била установена причината за повишената
консумация – а именно силен теч между двата жилищни блока. Ето защо и
задължението, което за ответника произтича от разпоредбата на чл. 32, ал. 5 от
Наредбата, по отношение на ищцата се явява изпълнено. По делото не са налице данни
от страна на етажната собственост да е инициирано продължаване на производството,
още повече в конкретния случай причината за повишената консумация е изначално
установена, с оглед което провеждането на допълнителна процедура, чиято крайна цел
е да установи причината за повишената консумация, би било формалност.
Следователно липсата на данни по делото за изпълнението на това задължение не води
до извод за недължимост на сумата, начислена с процесната фактура.
Възражението за изтекла погасителна давност също се явява неоснователно. В
случая е приложима тригодишната давност, доколкото задълженията за заплащане
цената на предоставените ВиК услуги представляват "периодични плащания" по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД (ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК на
ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми. Съгласно чл. 31, ал. 2 от общодостъпните и
приложими в отношенията между страните общи условия към договора, потребителите
са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен
срок след датата на фактуриране. Фактурата за процесното вземане е издадена на
20.08.2021 г., а исковата молба е депозирана на 22.12.2021 г., предвид което за
начислените суми в периода давността не е изтекла.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква само за
ответника. Сторените разноски са в размер на 400 лева – депозити, от които е
изплатено възнаграждение на вещите лица. На основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК
съдът определя юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 50 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Н. Л., ЕГН **********, съдебен адрес: [населено
място], [улица] срещу [фирма-О], ЕИК [ЕИК], седалище и адрес на управление:
8
[населено място], [улица], ет. 2 и 3, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване
недължимостта на сумата от 1 391,86 лева, представляваща стойност на предоставени
водоснабдителни и канализационни услуги (ВиК) до имот с административен адрес:
[населено място], [жк], [улица], [жилищен адрес], кл. № [номер] по фактура №
[номер]/20.08.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК Е. Н. Л., ЕГН **********,
съдебен адрес: [населено място], [улица] да заплати на [фирма-О], ЕИК [ЕИК],
седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 2 и 3, сумата от 450
лева - разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9