МОТИВИ
към нчхд № 431/10г.
Производството е образувано по
тъжба на И.П.Л. *** против И.В.А. ***
извършено от него на 29.08.09г. престъпление по чл. 130, ал.1 от НК
Приет за съвместно разглеждане
в настоящия наказателен процес е граждански иск от против подсъдимия за сума в
размер на .3000 лв. представляваща обезщетение за причинените на тъжителската
неимуществени вреди болки и страдания в резултат на инкриминираното деяние по
чл. 130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието до
окончателното изплащане на сумата.
Кат граждански ищец е
конституирана тъжителката И.Л..
В съдебно заседание
обвинението се поддържа от повереника на тъжителката, който пледира подсъдимият
да бъде признат за виновен и се уважи гражданския иск.
Защитникът на подсъдимия настоява,
че авторството не е доказано от събраните по делото доказателства , поради
което счита че подсъдимият следва да бъде оправдан.
Подсъдимият не се явява в
с.з., като се намира извън територията на страната.
Районният съд, като прецени
събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност , по свое вътрешно
убеждение, при спазване разпоредите на чл. 301 от НПК и ръководейки се от
закона, установи:
На 29.08.09г. тъжителката
и св. Нейчев се прибирали с автомобил
към дома си. Когато стигнали пред гаража, установили, че пред същия е паркиран
автомобила на подсъдимия, което възпрепятствало възможността да ползват гаража.
Поради това и тъжителката се качила по етажите и повикала подсъдимия с молба да
премести автомобила си. След като го преместил , заедно със св. Нейчев се
качили на асансьора , за да се качат на горните етажи на блока. На третия етаж
асансьора спрял и подсъдимият изблъскал свидетеля на площадката. Там била св. Венета
Маргаритова , а впоследствие излязъл от апартамента си и св. Петър маргаритов,
съответно тъща и тъст на подсъдимия. . Подсъдимият замахнал да нанесе удари в
главата нас в. Нейчев,при което същият вдигнал ръце в защитна позиция. Св.
Петър Маргаритов хванал и извил назад ръцете на Нейчев, при което подсъдимият
успял да му насене няколко удара директно в лицето. От същите свидетелят
загубил съзнание и когато успял да се изправи, видял отстрани и вляво от в него
тъжителката, която била с видимо нараняване на устната, срещу свидетеля бил
подсъдимия и зад свидетеля – св. П. Маргаритов.
На място по сигнал на Нейчев
пристигнал дежурен автопатрул на РУ Пазарджик, в състава на който влизали
свидетелите Ваденичарова и К..
На 31.08.09г. тъжителката
посетила амбулаторията на отделението в катедрата по Съдебна медицина при МУ
Пловдив , където е освидетелствана и е издадено СМУ 1293/09г. , в което са описани следните обективирани находки по
долната устнана устата срещу втори и трети долни зъби леви – рана с неравни
ръбове , с остри ъгли и с дължина 13мм., като тъканите около нея са
кръвонаседнати и с изразен травматичен оток. ; на четвърти долен ляв зъб –
разклащане в предно-задна посока, като лигавицата около алвеолата е кръвонаседната . съобщени са болки и в темпорално-манипуларната
става вдясно, където е установен лек травматичен оток и болезненост при активни
и пасивни движения. По вътрешната повърхност на дясната мишница се намирали 4
кръвонасядания с кръговата форма, едно под друго, със синкаво-кафеникав цвят и
размери по 15 мм.
Горните обстоятелства по
делото съдът възприе в резултат на внимателен и обстоен анализ на събраните по
делото доказателства.
Същите , традиционно за този
вид дела и престъпления , формират две групи противопоставени по отношение на
част от обстоятелствата от инкриминираната ситуация. Обединяващото по отношение
на всички доказателствени източници, както напълно основателно поддържа
защитника е, че нито един от тях не съдържа информация подсъдимият да нанасял
директен удар на тъжителката. Включително и в показанията на св. Нейчев не се
съдържа твърдение да е възприел нанасяне на удар от страна на подсъдимия към
тъжителката. Така, че изводите по този факт могат да се правят само предвид
данните за конкретната ситуация и участниците в нея, предвид техните взаимни
действия и положение един спрямо друг в рамките на една динамична ситуация. Информация
за тях дават самите участници , с изключение разбира се на тъжителката и
подсъдимият, който не се явява по делото. Така инцидентът се описва в
показанията на свидетелите Н., с когото тъжителката живее от години във
фактическо съжителство и показанията от друга страна на свидетелите П.
маргаритов и В. маргаритова, които са съответно тъст и тъща на подсъдимия.
Визираните гласни доказателства следва да се противопоставят по отношение на
обстоятелството кой е инициирал физическия конфликт между Нейчев и подсъдимия.
Според ангажираните в подкрепа на защитната теза свидетели П. М. и В. М.
подсъдимият е бил нападнат и ударен от свидетеля
докато излизал от асансьора , следван от Н.. Според защитника показанията на
свидетелите маргаритова следва да се възприемат като възпроизвеждащи реално
настъпили факти при това в спомената от тях хронология, тъй като съществуващите
в тях противоречия само убеждават в достоверността им. Вярно е, че „еднаквите”
показания създават съмнения за своята достоверност, но това се отнася до
случаите, в които свидетелите възпроизвеждат по дословно еднакъв начин една и
съща възприета от тях ситуация. В конкретния случай всеки от двамата свидетели
възпроизвежда по собствен начин
възприетото от него, а различията им по отношение на някои обстоятелства следва
да се отдават само на лъжесвидетелстване, провокирано от инициативата им да
осигурят защитна версия за подсъдимия като свой зет. При това разминаванията в техните показания са
съвсем съществени: М. твърди, че Н. ударил с юмрук подсъдимия по главата отзад, докато М. сочи
удар от Нейчев с глава отзад наподсъдимия. М. твърди, че И. слязла и той
приканил тогава Н. да се качва с нея
нагоре. Твърдейки това М. не споменава участието си във развилия се вече
конфликт между подсъдимия и Нейчев, по начина по който го съобщава М., защото
тя изрично сочи, че М. дори застанал между тях в опита си да възпре разправията
им. Всъщност показанията на М.заслужават персонален анализ, тъй като сдържат
вътрешни противоречия и непоследователност. Така , възпроизвеждайки
първоначално в хронология известните и обстоятелства, заявява, че когато
подсъдимия и св. Нейчев слезли от асансьора
и след удара от подследния нанесен на подсъдимия,тогава двамата
започнали да „ръкомахат” един срещу друг
и „ в този момент” слязла тъжителката” и се „ пъхнала между тях”. Въпроизведеното
от М.а завършва с категоричено заявеното, че не е виждала подсъдимия да удря И.. Едва след това свидетелката е „намерила и
мястото” на съпруга си и то по повод вече на конкретни въпроси – Петър дошъл,
започнал да ги отбранява , но без да ги докосва, а само с въпроси (?) и така
застанал между тях, а след това и И. „влязла и тя между тримата”.
Освен, че горното даде
директно основание на съда да изключи
показанията на свидетелите М. и М. от онези доказателства, въз основа на които
изгради фактическите си изводи съдът ги дискредитира и тъй като те са напълно
опровергани от показанията на св. Н., които са съвсем детайлни, последователни
и потвърдени от показанията на с. В. – полицаят , който по негов сигнал е
посетил мястото на инцидента и пред когото тъжителката и Н. са възпроизвели
инцидента по аналогичен начин съответно на твърденията в тъжбата и показанията
на Н. в с.з. . При това, достоверността в показанията на Н.
е възприета и защото същият, независимо от отношенията си с тъжителката, с
която живее дълги години във фактическо съжителство, не твърди изгодни за нея
факти. Нейчев не твърди да е възприел удара върху Л. , а само нараняването й.
Описва обаче и ситуацията, в момента, в който е възприел това след
зашеметяването си и при която тъжителката се е намирала от лявата страна на
свидетеля и е протягала ръце между него , подсъдимия и свидетеля Маргаритова с
призиви към последните двамата да не нанасят повече удари на Нейчев. Всъщност
местоположението на тъжителката в динамичната ситуация и по-конкретно
заставането й между Нейчев от една страна и биещия го подсъдим от друга страна
се сочи дори от св. маргаритова ( „ И. слиза от горе и се пъха между тях”). Именно
при опитите на подсъдимия да нанесе последващи удари на Нейчев , жертва на
същите се оказва именно тъжителката. Точно такива признания е направила тя и
пред св.В., която заедно със своя колега св. К. е посетила мястото на инцидента по сигнал
на Н.. При това, съдът прие фактът за
нанасяне на физическо въздействие от страна на подсъдимия спрямо тъжителката за
установен.
Несъмнено е, че той съзнавал противоправността на деянието си,
като дори и да не е целял ( доколкото физическият конфликт е бил между него и Н.)
да увреди тъжителката, несъмнено е допускал това , имайки предвид насочеността
на ударите си – към Н. и местоположението й при заставането й по между им.
Такова решение за развитието на
инкриминираната ситуация, нейните участници и техните роли в нея, а дори и
конкретно увреждането на тъжителката от подсъдимия, е възприел съдът ,
постановил влязлата вече в сила присъда по НЧХД 2496/ 09г. на ПРС. С последната
са били признати за виновни подсъдимият А. и свидетелят по настоящото дело
Маргаритов за виновни като съизвършители и съответно като извършител и помагач
в причиняване на лека телесна повреда на св. Нейчев.
Показанията на св. А. не
променят горните изводи на съда относно възприетите фактически положения, тъй
като те възпроизвеждат не непосредствени лични възприятия, а обяснения на
подсъдимия относно случилото, което несъмнено той е илюстрирал изцяло в свой
интерес.
Това, което в действителност
се е случило е , че подсъдимият е увредил телесно тъжителката като й е причинил
увреждания в рамките на описаната горе ситуация , които са били детайлно
обективирани пред съдебен лекар при посещението й катедрата по Съдебна медицина
на 31.08.09г. Същите са визирани от издаденото на тъжителката удостоверение
1293/ 09г. и са следните: рана с неравни ръбове по долната устна на устата втори
срещу трети леви зъби, която е с остри ъгли и с дължина 13 мм, като тъканите около
нея са кръвонаседнати и с изразен
травматичен оток. Констатирано е разклащане на долен ляв зъб четвърти ,
като лигавицата около него на алвеолата е кръвонаседната . предвид съобщенията
за болки в темпаро-манипуларната става вдясно, е установен от съдебния лекар и
лек оток с болезненост при активни и пасивни движения, а по вътрешната
повърхност на дясната предмишница са намерени четири кръвонасядания с кръговата
форма , едно под друго , със синкаво –кафеникав цвят и размери по 15 мм. заклъчението е за
разкъсно-контузна рана по долната устна на устата, което несъмнено съставлява
лека телесна повреда, тъй като се касае до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота и извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК., както и други
телесни увреждания, които са
кръвонасядане по кожата на дясната мишница и разклащане на зъб, което
също следва да се преценят като телесни увреждания от типа и степента на
първото . Тъй като са причинени
еднакви по характер телесни увреждания,
касае се до причиняването на една повреда, защото в резултат на посегателството
се осъществява от обективна и субективна страна изпълнителното деяние на едно и
също престъпление ( ПВС 3/78г. ).
Предвид горното , съдът призна
подсъдимият да виновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал.1 от НК .
Доколкото към датата на
деянието същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл. 78 а ал.1 от НК, като от деянието не са причинени имуществени
вреди, а и предвид вида и размера на наказанието, което се предвижда за извършеното
престъпление, съдът на основание чл. 78 а , ал.1 от НК освободи подсъдимия от
наказателна отговорност като му наложи административно наказание глоба. При
отмерване на последната се взеха предвид от една страна липсата на предходни
осъждания, но от друга както последващото освобождаване от наказателна
отговорност за същото престъпление, но извършено по отношение на св. Нейчев,
така и конкретната проява на подсъдимия, чието некоректно поведение с паркиране
пред чужд гараж е станало въобще повода за словесен конфликт със св. Нейчев,
прераснал изцяло по вина на подсъдимия във физическа саморазправа , при който е
пострадала и тъжителката. На последната при това са били причинени и няколко
отделни увреждания . Поради това съдът прие, че за да се мотивират очаквания за
постигане на промени в съзнанието на подсъдимия към спазване на добрите нрави и
установения правов ред, както и предупредително-възпиращо въздействие , а и
общопревантивен ефект , следва на същия да се наложи
глоба в размер на 1500 лв. на основание чл. 130, ал.1 вр. чл. 78а ал.1 вр. чл.
2, ал.2 от НК.
Несъмнено в резултат на
действията на подсъдимия , покриващи състава на престъпното деяние , в
извършване на което бе признат за виновен,
на тъжителката са били причинени неимуществени вреди – болки и
страдания. Освен наличието им обаче, доказателства за продължителността на тези
усещания по делото липсват. Медицинските документи – СМУ и амбулаторен лист са
съответно от дати 31.08.09г. и 01.09.09г. ,тоест до до три дни след датата на
деянието, като в последното има данни и за психическа травма от инцидента. Св. Нейчев не дава показания относно
продължителността на търпените болки и страдания. При пасивно поведение от
страна на гражданския ищец в това отношение, съдът прие, че за трите отделни
увреждания , обективирани пред съдебния лекар и описани от него, едното от
които е било разкъсно –контузна рана на устната , а другото е разклащане на
зъб, подсъдимият следва да обезщети пострадалата като й заплати сумата от 1000 лв. , ведно със законната лихва от датата
на деянието до окончателното изплащане на сумата. До пълният размер на
претенция 3000 лв. , искът се отхвърли като неоснователен.
Подсъдимият се осъди да
заплати ДТ върху уважения гр. иск в размер на 50 лв., както и да заплати на
тъжителката сторените от нея разноски по
делото в размер на 512лв.
По изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………..