№ 3171
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100507594 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №7594/2022 г е образувано по въззивна жалба на А. К. Д., ЕГН ********** от
гр.София срещу решение №20219608 от 07.12.2021 г постановено по гр.д.№16800/21 г на
СРС , 140 състав , поправено с решение №20032744 от 28.04.2022 г по същото дело , с което
на основание чл.108 ЗС и чл.109 ЗС е признато за установено по искове на Т. С. К., ЕГН
********** и И. П. В., ЕГН ********** от гр.София срещу въззивника , че ищците са
собственици на идеални части от подпокривното пространство /отразено като четвърти етаж
и имот с идентификатор №68134.513.92.1.6 / на сграда, намираща се в гр. София, ул.
„******* с идентификатор №68134.513.92.1, построена в дворно място имот с
идентификатор №68134.513.92 , представляващо УПИ II-12 от квартал 88А по плана на гр.
София , местност „ГГЦ Зона В-17“, при съседи: ул. *******“, УПИ III-13, УПИ VIII-5, УПИ
XI-11, което подпокривно пространство представлява обща част на сградата, като
ищецът И. П. В. e собственик на 27,198 % идеални части от таванското помещение
придобити по договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № 55/24.08.2005
г. по н.д. № 0951/2005 г. на нотариус В.Б. и с договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № 132/04.05.2007 г. по н.д. № 119/04.05.2007 г. на нотариус Б.Н. , а ищецът
Т. С. К. е собственик на 5,802 % идеални части от таванското помещение, придобити по
договор за покупко-продажба в нотариален акт № 132/04.05.2007 г. по н.д. № 119/04.05.2007
г. на нотариус Б.Н., и въззивникът е осъден да предаде владението на посочените идеални
части от таванското помещение на процесната сградата (обща част на сградата) в полза на Т.
1
С. К., ЕГН ********** и И. П. В. ЕГН ********** от гр.София ; както и въззивникът е
осъден да възстанови комините над покривната конструкция на описаната сграда с
идентификатор №68134.513.92.1 в гр. София, ул. „******* по начин , позволяващ
използването им по предназначение от собствениците на самостоятелни обекти в сградата .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като таванският
етаж не е обща част в етажната собственост . Към 1949 г сградата е била надстроена с трети
етаж и тавански етаж . Одържавена е по ЗОЕГПНС и през 1992 г е реституирана . Ищците
придобиват през 2005 г и 2007 г апартаменти в процесната сграда, докато още от 1976 г
ответникът се легитимира като собственик на апартамент от 48,48 кв.м. на втория етаж на
сградата . На таванския етаж могат да се обособят отделни складови помещения . Етажната
собственост е възникнала през 1976 г когато е прехвърлен един от обектите в сградата и към
този момент или по-рано е налице съгласие за промяна на предназначението на таванското
помещение. СРС не е изследвал дали на собствениците при одържавяването са оставени
части от имота и докладът му е непълен . Процесният имот е заснет и отразен в кадастъра
като четвърти етаж на сградата . Евентуално таванският етаж е придобит по давност .
Поради неоснователност на исковете по чл.108 ЗС са неоснователни и исковете по чл.109 ЗС
.
Въззиваемите страни са подали писмени отговори , в който оспорват въззивната жалба .
Според СТЕ подпокривното пространство представлява едно цяло помещение /таван/ и не
представлява жилище.Подпокривното пространство е обща част по предназначение на ЕС ,
а не самостоятелен обект . Без значение е дали таванът е заснет като самостоятелен обект в
кадастъра , а по друго дело ответникът е претендирал суми за ремонт на покрива .
Предназначението на таванското помещение не е променяно по съгласие на етажните
собственици . Като обща част таванът не може да се придобие по давност . Доказано е , че
ответникът е прекъснал комините над покривната конструкция .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 14.12.2021 г ,
поради което въззивна жалба от 29.12.2021 г /първи работен ден след Коледни празници / е
подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна СРС е приел следното . Съгласно нотариален акт № 55/24.08.2005
г. по нот.дело №0951/2005 г. на нотариус В.Б., ищецът И. П. В. е придобил по силата на
договор за покупко-продажба следния имот - апартамент, намиращ се в гр. София, ул.
*******“ № 145, ет. 1, с площ от 48,48 кв.м., заедно с избено помещение, заедно с 21,397 %
идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от мястото, върху което
е построена сградата, съставляващо УПИ II-12 от квартал 88А по плана на гр. София.
Съгласно нотариален акт № 132/04.05.2007 г. по нотар.дело №119/04.05.2007 г. на нотариус
Б.Н., ищците И. П. В. и Т. С. К. са придобили по силата на договор за покупко-продажба
2
следния имот - апартамент, намиращ се в гр. София, ул. *******“ № 145, на първи надземен
етаж, с площ от 26,29 кв.м., заедно с избено помещение, заедно с 11,603 % идеални части от
общите части на жилищната сграда и толкова идеални части от правото на строеж върху
мястото, върху което е построена сградата, съставляващо УПИ II-12 от квартал 88А по плана
на гр. София. На основание чл.30 ал.2 ЗС частите на собствениците се считат за равни до
доказване на противното , поради което следва да се приеме, че всеки от ищците е
собственик на 1/2 идеална част от посочения имот, доколкото не се твърди и доказва друго
съотношение в съсобствеността между тях.
Следователно, всеки от ищците притежава самостоятелен обект в процесната сграда , като
ищецът И. П. В. притежава 27,198 % идеални части от общите части на сградата - 21,397
%, придобити по договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт №
55/24.08.2005 г. по н.д. № 0951/2005 г. на нотариус В.Б., 1/2 част от 11,603 %, придобита по
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 132/04.05.2007 г. по н.д. №
119/04.05.2007 г. на нотариус Б.Н., а ищецът Т. С. К. - 5,802 % - 1/2 част от 11,603 %,
придобита по договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 132/04.05.2007
г. по н.д. №119/04.05.2007 г. на нотариус Б.Н..
Съгласно нотариален акт за дарение № 17/01.04.1976 г. по нотар.дело № 1171/1976 г. по
описа на нотариус при СРС, ответникът А. К. Д. се легитимира като собственик на
самостоятелно жилище с площ от 48,48 кв.м., намиращо се гр. София, ул. *******“ №
145, етаж №2 , заедно със зимнично помещение, заедно със следващите се на жилището
идеални части от общите части на сградата и 41/263 идеални части от дворното място, в
което е построена сградата.
Съгласно нотариален акт за дарение № 56/01.04.1993 г. по нотар.дело № 6805/1993 г. по
описа на СНС, ответникът А. К. Д. е придобил целия трети етаж от триетажна къща,
намираща се в гр. София, ул. *******“ № 145, заедно с две избени помещения и таванско
помещение, заедно с 33/100 идеални части от общите части на сградата и от дворното място.
По делото се спори дали процесното таванско помещение, изградено над третия етаж на
сградата, е обща част или е в изключителна собственост на ответника. Според приетата пред
СРС съдебно-техническа експертиза, неоспорена в тази част, вещото лице не е установило
да има проектна документация относно извършеното строителство на третия етаж и
таванското помещение на процесната сграда. До таванското помещение се стига по дървено
стълбище, което е общо за всички етажи. Пред таванското помещение има дървена
стълбищна площадка, като е монтирана врата към подпокривното пространство със секретен
ключ. Минималната височина на таванското помещение е 0,70 м., а максималната - 2,34 м.,
като площта му е 70,93 кв.м. Вътре таванското помещение е без обособени отделни
помещения, като представлява едно цяло помещение, което е оставено недовършено с
видими тухлени зидове. Вещото лице сочи, че съгласно измерените височини в
подпокривното пространство , същото не се определя като жилище, а като таванско
помещение. В о.с.з. на 10.11.2021 г. вещото лице уточнява , че в подпокривното
пространство е възможно да се обособят отделни помещения, които да се използват като
3
складове.
От правна страна СРС е приел , че според Тълкувателно решение №34/15.08.1983 г. по
тълк.д. № 11/1983 г. на ОСГК на ВС, подпокривното пространство (таванът) на сгради,
притежавани в етажна- собственост, когато не е изградено като жилища, ателиета, стаи за
творческа дейност, тавански складови помещения или други отделни обекти или сервизни
помещения към такива, е обща част от сградата. Подпокривното пространство (таванът) -
обща част от сградата, който има нужната височина, пространство, обем, до който има
нормален достъп от стълба и от което могат при спазване съответните законни изисквания
да се изградят отделни обекти или сервизни помещения към обектите в долните етажи, е
обща част по предназначение. Когато в подпокривното пространство (таванът) или част от
него не са изградени съобразно строителните норми жилища или ателиета, а представлява
общ незастроен обем между последната етажна плоча или плочата на изградената част и
покривната конструкция, стойността на този обем е разпределена между отделните обекти
съобразно идеалните им части.
Според СРС процесното подпокривно простраство е обща част по предназначение на
сградата, в която страните притежават самостоятелни обекти. Подпокривното пространство
на сградата не е изградено като жилище, ателие, стая за творческа дейност, тавански
складови помещения или други отделни обекти или сервизни помещения към такива, има
нужната височина, обем, пространство, до който има нормален достъп от стълба.
Действително, в документа за собственост, легимиращ ответника като собственик на третия
етаж от сградата, е посочено, че същият е собственик на тавана на сградата. По делото обаче
не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че процесният таван е
самостоятелен обект на правото на собственост, съответно - че като такъв е бил в
собственост на праводателя на ответника.
СРС е счел възражението на ответника за придобиване на процесното таванско помещение
по давност е неоснователно. Дори съгласно показанията на свидетелите Елеонора
Костадинова Милева и Добромир К. Д. ответникът да владее самостоятелно процесното
таванско помещение, то съгласно т. 4 от цитираното по-горе ТР № 34/15.08.1983 г. по т.д. №
11/1983 г. на ОСГК на ВС подпокривното пространство (таванът) който е обща част от
сградата, не може да бъде обект на прехвърлителни сделки и съдебна делба, нито да се
придобива с давностно владение, докато не бъде променено предназначението му.
Отделните етажни собственици не могат да извършват разпоредителни действия със своята
идеална част от него. Не се установява по делото да е променяно предназначението на
процесния таван от обща част на самостоятелен обект на правото на собственост,
поради което същият не може да бъде обект на прехвърлителна сделка, нито да се
придобива по давност. Според СРС исковете с правно основание чл. 108 ЗС са основателни,
поради което следва да бъдат уважени изцяло.
Според СРС исковете по чл.109 ЗС също са основателни . Съгласно показанията на
свидетеля Елеонора Костадинова Милева, при ремонт на покрива на процесната сграда,
извършен по възлагане на ответника, е разрушен коминът на сградата, достъп към който има
4
от кухните на апартаментите. Изложеното се потвърждава и от показанията на свидетеля
Добромир К. Д., който сочи, че в момента над сградата няма комини, тъй като същите са
премахнати, вероятно при извършения ремонт на покрива по възлагане на ответника.
Посоченото от свидетелите се установява и от заключението на вещото лице, който при
извършен оглед на сградата е констатирал, че един от комините е демонтиран в рамките на
подпокривното пространство, а останалите три броя са налични, но не излизат над покрива.
Същото констатации са направени и в констативен акт № 1-РСР17-ДИ04-159 от 10.02.2020
г. на комисия от Столична община, район „Сердика“, в който акт е посочено, че всички
комини в сградата са прекъснати, като има и премахнати комини - на етаж 1 - комини,
обслужващи югоизточната и югозападната стая, на етаж 2 - комин, обслужващ югозападната
стая. Доколкото по делото се установява, че процесният таван е владян само от ответника,
съответно само ответникът е имал достъп до комините на сградата, и на базата на събраните
гласни доказателаства съдът приема за доказано, че ответникът е премахнал коминните тела
на сградата, което препятства ползването им от ищците като обслужващи имотите им
съоръжения, обща част на сградата, съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС. Исковете с правно основание
чл. 109 ЗС следва да се уважат, като ответникът бъде осъден да възстанови комините на
процесната сградата по начин, позволяващ използването им по предназнамение от
собствениците на самостоятелни обекти в сградата.
Решението на СРС е частично неправилно . Действително , по делото не е установено по
категоричен начин моментът на възникване на етажната собственост , като има твърдения ,
че преди това сградата е била еднофамилна . Очевидно невярно е обаче твърдението на
въззивника , че сградата е била „реституирана през 1992 г на наследодателите на ответника“
. Според акт за одържавяване на имота от 1949 г е одържавена само част от имота - първи и
втори етаж /за него има поправки в акта/ , като същевременно е посочено , че сградата е
триетажна . Фактът , че сградата е одържавена само частично се потвърждава и от
нотариален акт за дарение №17 от 01.04.1976 г по нотар.дело № 1171/1976 г. по описа на
нотариус при СРС, с който ответникът А. К. Д. се легитимира като собственик на
самостоятелно жилище с площ от 48,48 кв.м., намиращо се гр. София, ул. *******“ № 145
на втори етаж . Ако сградата беше изцяло одържавена нямаше да има възможност
ответникът да получи като дарение част от нея 1976 г .
Следователно етажната собственост е възникнала най-късно 1949 г при одържавяване на
поне първия етаж на сградата , а не през 1976 г . Този факт обаче е без значение в случая .
Видно от документите за собственост на ищците и от нотариален акт за дарение №17 от
01.04.1976 г в тях не е посочено наличие на тавански помещения и очевидно такива
никога не са съществували /въпреки посочване в обратен смисъл в акт за одържавяване на
имота от 1949 г/ . Ищецът не е представил доказателства , че към момента на възникване
на етажната собственост или към по-късен момент е налице съгласие за промяна на
предназначението на таванското помещение и отреждането му в собственост на ответника
или на него и други етажни собственици . Според СТЕ в случая става въпрос за един
обикновен таван на сграда със скатен /наклонен/ покрив . Подпокривното пространство
5
представлява общо помещение , което в едни части има скосяване и ниска височина , а в
други части е с достатъчна височина. Възможността за ново строителство и обособяване на
тавански помещения е чисто хипотетична . Според ясните указанията на Тълкувателно
решение №34/15.08.1983 г. по тълк.д. № 11/1983 г. на ОСГК на ВС процесното подпокривно
пространство безспорно е обща част по предназначение . Без значение е посочването му в
кадастралния план като отделен имот с идентификатор . Като обща част подпокривното
пространство не може да бъде самостоятелен обект на собственост , който да се
прехвърля /самостоятелно/ чрез сделки или да се придобива по давност . Ищците са
доказали с представените от тях нотариални актове , че притежават посочените по-горе
идеални части в общите части , а с това и същата квота и в подпокривното пространство .
От друга страна първоинстанционният съд не е съобразил особеностите при разглеждане на
ревандикационни искове между етажни собственици за общи части в етажната
собственост . Както е посочено в решение №113 от 18.01.2021г. по гр.д.№1160/2020г., I ГО
на ВКС, общите части на сгради, изградени в режим на етажна собственост, не са
самостоятелни обекти на права. Такива обекти са отделните жилища, а общите части са
нужни, за да могат да се използват отделните жилища. Затова според определението на
закона (чл.38 ал.1 ЗС) те са общи на всички собственици и служат за общо ползване. Поради
това общите части не могат да бъдат предмет на предаване на владението в
отношенията между етажните собственици. Засегнатият етажен собственик може да иска
осигуряване на достъп до съответната обща част, но не може да претендира нейната
ревандикация. При спор относно естеството на дадена част от сградата съдът следва да се
произнесе, след като се съберат необходимите доказателства и се прецени дали се касае за
обща част (по естеството си или по предназначение) и дали не е извършено преустройство,
в резултат на което общата част да е променила своето предназначение и да се е превърнала
в помещение, присъединено към някой от самостоятелните обекти в сградата. В подобна
хипотеза, ако установи, че съответният обект е обща по естеството си част, съдът следва да
се произнесе по същество по предявения по реда на чл.108 ЗС иск.
Според решение №36 от 22.03.2022 г по гр.д.№4313/19 г на ВКС , I ГО между страните
може да съществува спор не само за естеството и предназначението на вещта (обекта на
претендираното право), но и за принадлежността на правото на собственост. В такъв случай
– ако ищецът е поискал не осигураване на достъп до общата част в етажната собственост / с
негаторен иск / , а е предявил иск по чл.108 ЗС , то следва този иск да бъде уважен само в
установителната му част.
Такъв е и процесният случай . С първоначалната искова молба ищците са поискали „достъп
до покрива на сградата“ . След указания на СРС , вместо да уточнят искането за „достъп“ с
конкретен петитум на негаторни искове за осигуряване на достъпа /премахване на
конкретни препятствия за свободен достъп , предоставяне на ключ за покрива и пр./ , с
молба от 06.04.2021 г ищците са уточнили исковете си в посока ревандикация и те са
били законосъобразно разгледани като такива . Както се посочи , така предявени исковете
могат да бъдат уважени само в установителната им част . Неправилно СРС е уважил
6
исковете по чл.108 ЗС и в осъдителната им част - общите части не могат да бъдат предмет
на предаване на владението в отношенията между етажните собственици.
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени в частта , в която ответникът е
осъден да предаде на ищците владението на посочените идеални части от таванското
помещение на процесната сградата и да се потвърди в установителната част на исковете за
ревандикация .
По исковете по чл.109 ЗС . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна
проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като
такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е
ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по
тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи въззивният съд следи служебно
за дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на исковете .
В случая въззивната жалба не съдържа отделни /специфични/ доводи за неправилност
касаещи само негаторните искове , освен вече разгледаните във връзка с исковете по чл.108
ЗС . Дадената правна квалификация е законосъобразна . По изложените по-горе мотиви
решението на СРС трябва да се потвърди по отношение на исковете по чл.109 ЗС . По
отношение на описанието на имота следва да се отбележи в диспозитива на въззивния съд ,
че спорното подпокривно пространство е отразено като четвърти етаж и имот с
идентификатор №68134.513.92.1.6 .
Решението на СРС трябва да се измени и в частта за разноските . Както е посочено в
определение №31 от 07.02.2018 г по ч.гр.д.№5128/17 г на ВКС , I ГО независимо от
уважаване на установителната му част от гл.т. на присъждане на разноски искът по чл.108
ЗС се счита за отхвърлен . Като се вземат предвид платените от страните разноски Т. С. К.
няма право на разноски , а дължи 80,76 лева разноски пред СРС /по компенсация/ , а И. В.
има право само на 173 лева разноски пред СРС /по компенсация /. Пред СГС въззивникът
дължи на въззиваемите страни по 412 лева разноски по компенсация .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20219608 от 07.12.2021 г постановено по гр.д.№16800/21 г на
СРС , 140 състав , поправено с решение №20032744 от 28.04.2022 г по същото дело , в
частта , с което на основание чл.108 ЗС е признато за установено по искове на Т. С. К. ЕГН
********** и И. П. В., ЕГН ********** от гр.София срещу А. К. Д., ЕГН ********** от
гр.София , че ищците са собственици на идеални части от подпокривното пространство
/отразено като четвърти етаж и имот с идентификатор №68134.513.92.1.6 / на сграда,
намираща се в гр. София, ул. „******* с идентификатор №68134.513.92.1, построена в
дворно място имот с идентификатор №68134.513.92 , представляващо УПИ II-12 от квартал
88А по плана на гр. София , местност „ГГЦ Зона В-17“, при съседи: ул. *******“, УПИ III-
7
13, УПИ VIII-5, УПИ XI-11, което подпокривно пространство представлява обща част
на сградата, като ищецът И. П. В. e собственик на 27,198 % идеални части от таванското
помещение придобити по договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт №
55/24.08.2005 г. по н.д. № 0951/2005 г. на нотариус В.Б. и с договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 132/04.05.2007 г. по нотар.дело № 119/04.05.2007 г. на
нотариус Б.Н. , а ищецът Т. С. К. е собственик на 5,802 % идеални части от таванското
помещение, придобити по договор за покупко-продажба в нотариален акт №132/04.05.2007
г. по нонар.дело. № 119/04.05.2007 г. на нотариус Б.Н., в частта , с която А. К. Д., ЕГН
********** от гр.София на основание чл.109 ЗС е осъден да възстанови комините в
частта им над покривната конструкция на описаната сграда с идентификатор
№68134.513.92.1 в гр. София, ул. „******* по начин , позволяващ използването им по
предназначение от собствениците на самостоятелни обекти в сградата ; както и в частта , в
която А. К. Д., ЕГН ********** от гр.София е осъден да заплати на И. П. В. ЕГН
********** от гр.София 173 лева разноски пред СРС .
ОТМЕНЯ посоченото решение в частта , в която А. К. Д., ЕГН ********** от гр.София е
осъден е осъден на основание чл.108 ЗС да предаде владението на посочените идеални
части от описаното по-горе таванското помещение на процесната сградата (обща част на
сградата) в полза на Т. С. К., ЕГН ********** и И. П. В. ЕГН ********** от гр.София ;
както и в частта , в която А. К. Д., ЕГН ********** от гр.София е осъден да заплати на Т. С.
К., ЕГН ********** 938,49 лева разноски пред СРС и да заплати на И. П. В. ЕГН
********** от гр.София разликата над 173 лева до 1446,01 лева разноски пред СРС ; и
вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете на Т. С. К. ЕГН ********** и И. П. В. ЕГН ********** от гр.София
срещу А. К. Д., ЕГН ********** от гр.София по чл.108 ЗС в частта им да се осъди Д. да им
предаде владението на идеални части от подпокривното пространство /отразено като
четвърти етаж и имот с идентификатор №68134.513.92.1.6 / на сграда, намираща се в гр.
София, ул. „******* с идентификатор №68134.513.92.1, построена в дворно място имот с
идентификатор №68134.513.92 , представляващо УПИ II-12 от квартал 88А по плана на гр.
София , местност „ГГЦ Зона В-17“, при съседи: ул. *******“, УПИ III-13, УПИ VIII-5, УПИ
XI-11, което подпокривно пространство представлява обща част на сградата, като
ищецът И. П. В. e собственик на 27,198 % идеални части от таванското помещение
придобити по договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № 55/24.08.2005
г. по н.д. № 0951/2005 г. на нотариус В.Б. и с договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № 132/04.05.2007 г. по нотар.дело № 119/04.05.2007 г. на нотариус Б.Н. , а
ищецът Т. С. К. е собственик на 5,802 % идеални части от таванското помещение,
придобити по договор за покупко-продажба в нотариален акт №132/04.05.2007 г. по
нотар.дело № 119/04.05.2007 г. на нотариус Б.Н. .
ОСЪЖДА Т. С. К. ЕГН ********** да заплати на А. К. Д., ЕГН ********** от гр.София
сумата от 80,76 лева разноски пред СРС .
ОСЪЖДА А. К. Д., ЕГН ********** от гр.София да заплати на всеки от Т. С. К., ЕГН
8
********** и И. П. В., ЕГН ********** от гр.София суми от по 412 лева разноски пред СГС
/по компенсация / .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9