Решение по дело №161/2019 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 октомври 2019 г.
Съдия: Илия Тодоров Илиев
Дело: 20191300600161
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №75

                                     гр.Видин   17.10.2019г.

 

 

                     В   И  М  Е  Т О     НА   Н  А  Р  О Д  А

 

ВИДИНСКИЯТ    ОКРЪЖЕН    СЪД   -  наказателно   отделение    в  открито   съдебно  заседание  - проведено  на  деветнадесети  септември     двехиляди   и  деветнадесета  година   в   състав :

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :И.И.      

 

                                                     ВЛ.С.                

                                ЧЛЕНОВЕ :

                                                     Р.Д.    

 

при   участието   на    секретар   Н.К.     и    прокурора  М.К., след   като   разгледа   докладваното  от  СЪДИЯТА   И.    - въззивно  наказателно  ОХ  дело  №161   от   2019 г. – и   за   да   се   произнесе  взе  в  предвид  следното :

         Производството   по   делото   е   по  чл.318  и  сл. от  НПК.

         Делото   е    образувано    по    въззивен    протест     от   прокурор   от   Районна   Прокуратура   гр.Видин   срещу   Присъда   №253  от   18.06.2019г.  постановена   по   НОХ  дело  №192  от  2019г. на   Видинският    Районен   Съд       която   подсъдимият   З.   П.   С. ***   с    ЕГН:**********   е   признат    за   невинен    и    оправдан    по   повдигнато   му   обвинение    по   чл.206  ал.1  от  НК    в   това   , че     на    неустановена   дата    в    периода    от   месец   юли 2017г. до началото   на   месец   септември   2017г.  в     гр.Видин    в    района    на    бившото    дърводелско   предприятие  „****“ ,противозаконно    присвоил   чужда   движими     вещ   ,която    владеел      именно    лек    автомобил марка   „****“,  модел  „********“  с  ******регистрационен   номер   *********    внесен    от   А.   на   стойност  7200.00/седемхиляди и двеста/лева ,собственост    на   В.    К.    А. ***  ,като   последният    предоставил     вещта     на    З.   П.   С. ***   ,до   сключване    на    окончателен   договор    за   покупко-продажба    с    А.  ,като    е    продаден     на     непознато   лице .

         С  протестта    се    инвокират    оплаквания   за   незаконосъобразност    на    присъдата     на    първоинстанционния   съд ,като   се   твърди    ,че    е    неправилна   ,тъй   като    е    постановена    в    нарушение   на    закона

         Твърди    се,че   неправилно    Видински  РС    е    приел,че   деянието   не    съставлява    престъпление ,тъй   като    автомобила   е     предоставен     лично    от   св.А.    на  подсъдимия   в   едно    с    ключовете    от    него ,а   в  последствие    С.    е      заявил  ,че    автомобила     липсва, за     което    се      е    опитал    да    го    уведоми   по   телефона, но    същия    не     му    отговорил    на   позвъняванията /което   обстоятелство    е   изложено   от   подсъдимия    в    дадената    му    възможност    да   даде    обяснения/.Сочи   се,че  това   е   защитна   теза    на   подсъдимия,а   в  случай,че  това   е   така   е   следвало   той     веднага   да   уведоми    полицията,което    не   е   направил.

           Иска    се    отмяна    на    атакуваната   присъда   и   постановяване     на      нова     присъда    , с     която    подсъдимия    бъде      признат    за    виновен     за       извършеното,   като    престъпление      по    чл.206 ал.1  от   НК    и    му    бъде    определено     справедливо     наказание .

         Делото    е     образувано      и     по     въззивна     жалба     на  частният   обвинител   и   граждански   ищец    В.    К.    А. ***   с   ЕГН:**********  ,чрез   повереника   си - адвокат   Б.   В. ***    срещу    посочената    по  горе    присъда.,като    се   твърди ,че   присъдата     е    незаконосъобразна   и     необоснована .Правят    се    оплаквания    в     жалбата,че   посочения    по  горе автомобил     е     оставен    от     А.    при     подсъдимия    да   го  пази  , докато    пристигнат    документите    му    от    Англия, за     да    бъде     регистриран    в   България.Твърди  се,че   е  имало     уговорка    подсъдимия   да   закупи     автомобила ,за  което    той    е    получил   от   него  първо  1000  лева,след   това  350  лева    и   е  следвало    като   пристигнат  документите    да  даде  още  5000  лева.Твърди,че    като    документите   пристигнали     пред     месец     Септември  2017г.  той     установил ,че    автомобила  го    няма    и    подсъдимия    му  казал ,че     го    е     продал  ,тъй    като   минало   много   време.Сочи,че    подсъдимия   му    казал   , че    няма  да   му  даде    остатъка   от   5000   лева  ,съгласно     уговорката     фактическата    обстановка     се    доказва    със   свидетелските показания     на     разпитаните    свидетели .Иска  се     отмяна     на    присъдата,постановяване    на   нова  присъда,с  която  подсъдимият     бъда   признат    за     виновен    за    извършеното, като    престъпление   по  чл.206  ал.1  от   НК    и    осъден  ,както  и    да    бъде    уважен     предявения    граждански    иск  ,който    е    отхвърлен  от    Видински   РС    и    му   бъдат    присъдени     разноските    по  делото .

         Представителят  на  Окръжна  Прокуратура  гр.Видин  е заявил    в   съдебното   заседание   на    19.09.2019г., че    подържа     протестта    на     основанието      посочено     в     него.

        Частният   обвинител    и    граждански    ищец     редовно призован      не     се   е     явил     в     съдебното    заседание   на 19.09.2019г.,като    е     представляван    от     повереника  си,който   е      подържал      жалбата    в      съдебното   заседание.  

         Подсъдимият    се    е     явил    лично    и    със    защитника   си     в      съдебното    заседание    на   19.09.2019г.   и    е  оспорил     протестта   и   жалбата  ,пледирайки    за    потвърждаване    на    атакуваната    присъда  -  като   законосъобразна      и       правилна.

         ВИДИНСКИЯТ    ОКРЪЖЕН    СЪД   -  след   като   разгледа   въззивния   протест    и   въззивната    жалба,   събраните   по   делото  доказателства,   атакувания   съдебен    акт   и     взе     в   предвид   становището   на   страните – прие    за    установено   следното :

         Въззивният   протест     е    подаден    от    надлежна  страна/прокурор    в    Районна   Прокуратура   гр.Видин /   по  НОХ дело   №192  от  2019г.  на  Видински   РС,с   право   и   интерес   да   протестира  , подлежащ     на    въззивен    протест      съдебен   акт   /Оправдателна    Присъда  / - в   законоустановения   срок     и    е    процесуално   ДОПУСТИМ.

        Въззивната   жалба    е     подадена     от    надлежна   страна/частен  обвинител   и   граждански    ищец,чрез  повереника   му/  по   НОХ дело   №192  от  2019г.  на  Видински   РС,с    право   и    интерес   да    обжалва  , подлежащ     на    въззивна      жалба      съдебен     акт   /Оправдателна    Присъда    с  която   е    отхвърлен  - предявен   граждански    иск / - в   законоустановения    срок     и    е    процесуално   ДОПУСТИМА.

        Разгледани   по    същество ,както    протестта,така   и   жалбата     са      НЕОСНОВАТЕЛНИ  –поради     следното :

         За   да    се    произнесе    с    Присъда   №253   от   18.06.2019г.   по   НОХ  дело  №192  от  2019г.   -   Видинският Районен   Съд     и     признае    подсъдимия   З.  П.   С. ***  с  ЕГН:**********    за     НЕВИНЕН    и     го    оправдае    по обвинението   по   чл.206  ал.1  от   НК    в    това,че    на    неустановена    дата   в    периода   от  месец  юли 2017г. до началото   на   месец   септември   2017г.  в     гр.Видин    в    района    на    бившото    дърводелско   предприятие  „*******“, противозаконно    присвоил   чужда    движими     вещ   ,която    владеел      именно   лек    автомобил     марка   „********“,  модел  „********“  с    регистрационен   номер   ************    внесен    от   А.  на   стойност  7200.00/седемхиляди и двеста/лева ,собственост    на   В.    К.    А. ***  ,като   последният    предоставил     вещта     на    З.   П.   С. ***   ,до   сключване    на    окончателен   договор    за   покупко-продажба    с    А.  ,като    е    продаден     на     непознато   лице  -  правилно    е     установил    фактическата   обстановка   и   правилно   е     приложил    закона .

         Съдебният     му   акт   не   страда   от    пороците    изложени     във     възивния    протест    и     въззивната    жалба  .

         По    делото    е     безспорно    установено   с     показанията   на    свидетелите  В.  А.  ,В.  А.  и   В.  А.,че     частният     обвинител   и    граждански ищец   по   делото      В.    А.    в     края    на   2016г.  закупил    лек    автомобил    марка  „*********“ ,модел   „*******“,с    *******     регистрационен    номер  ****** ,от      ********   и  *******,с    цел     да     го    препродаде   в    Република    България.През   февруари   2017г.  подсъдимият   З.   С.    се    договорил   с     частният    обвинител   и  граждански    ищец    В.  А.   ,да     му    продаде   посоченият     по  горе     автомобил    за   сумата   от   5000.00/пет хиляди/   лева  ,като   С.    дал   1000.00/хиляда/ лева  веднага    на      В.     А.      останалата     част   от  сумата    е     следвало    да    бъде    дадена     при     пристигане   на   документите    от     А.,за    да     може   собствеността   на   автомобила   да   бъде     прехвърлена      по    нотариален     ред    и      автомобила     се     регистрира    с    български     номера.При    тези    уговорки,които    били    извършени     според     свидетелите  А.   и   Т.    в     бившето     предприятие „*******“   в    гр.Видин,  където     дворът     бил    разграден.Подсъдимият   казал    на    частният     обвинител    и    граждански     ищец    А.   автомобила   да    стои    при     него   и      той   да    си   го   ползва ,докато     дойдат     документите    от     А. ,но    А.     настоял     подсъдимия    да     вземе    автомобила ,да    не    би     при    него    той   да    се     повреди    в   с.К.  обл.В. .Тогава     го     оставили   в    двора    на   предприятие „****“ ,като     едните     ключове    останали   при   подсъдимия       другите    при    частния     обвинител   и  граждански   ищец    А. .При    уговорката   е    ставало  въпрос    за     документите,че    ще    дойдат    до     две     седмици   ,  но  минали   близо  6/шест/ месеца   и    документите    не     пристигали,при    което    С.   се    отказал   да    купи   автомобила.Тогава   той    казал   на   А.   да   му    върне   сумата   от   1350  лева     и   да   си   продава    автомобила    на      когото    иска,при    което   А.   му   казал,  че    няма     пари .

      С  оглед    на  обстоятелството  ,че    и   двамата   имали  ключове    от    автомобила   всеки     един   от   тях   имал   достъп   до    същия    в    двора     на     предприятието  „*****. Частният   обвинител  и    граждански    ищец   А.   ходил   до    автомобила    и     взел    от     него   акумулатора,за   да   го    зареди ,при   което   видял  ,че   автомобила    бил   обрасъл   с   растителност .

     През  месец   септември   пристигнали   документите   на    автомобила   от     А.  , при     което   А.   отишъл   при  С.    ,за    да    уредят     отношенията    си    и   С.   му дал    още   350  лева ,за    да   може   да   се   регистрира  автомобила.Впоследствия    С.    се   отказал    да   го   закупи    от    А.    и    му     поискал    сумата   от   1350  лева,но    А.   отново   отказал,казвайки   му,че    няма   пари,  при    което   се    уговорили    да   търсят  да   продадат  автомобила    на    друг    човек.През   месец   декември    А.   намерил   купувач  -  св.Л.    и     се    разбрали    да   заменят  автомобила     с     автомобил   „***“ и   да   се  доплати,при   което   А.    да     върне    на     С.   1350  лева .Свидетелят  Лозанов    отишъл    при   А.,за    да   отидат  да    видят      автомобила     в    двора   на    предприятието  „Бор“  и    отивайки    на  място    заварили   С.   да     реди     двигатели.Установили   ,че     автомобила    го    няма   ,при    което   попитали    С.    за    него    и    той    се    бил     усъмнил     дали     автомобила    не   е    взет  от  А.  ,тъй     като    го      нямало    на    мястото .

         Видински   РС   е    изложил   съображения   за  това  ,че   С.   е    заявил,  че    бил    продал    автомобила ,но   свидетеля   Л. дава   показания    в      съдебно    заседание    при     разпита   си   ,че   А.    му    е     казал ,че     разбрал   от   С. ,че    е    продал     джипа.Видинският   РС    е   изложил   в    мотивите  си,към    присъдата   за    различните     разминавания     в   показанията    на     свидетелите   А.    и    Л.    с    обясненията     на    С.,относно    периодите     от     време     в     които    е    следвало   да   бъдат     уредени отношенията      свързани    с    автомобила  ,за    регистрация  и   покупко-продажба. Въззивната     инстанция   изцяло  споделя  тези     съображения,тъй     като     са    логически     правилни    и  съобразени    с     данните      по делото .  

         Така    изложената    в     мотивите    към  присъдата    фактическа   обстановка    се      споделя    изцяло    от   въззивната     инстанция ,тъй     като    е     изградена    въз   основа   на     събраните     по  делото    доказателства. Основателно    и    обосновано   е   прието   от  първоинстанционния    съд   ,че    дадените    от    подсъдимия   обяснения    съвпадат     с     показанията    на    св.А.  по  отношение    на    обстоятелството    за    уговореното    по  между им  , относно    покупко-продажбата    на    автомобила, несключването   в    предписаната   от    закона   форма     на   предварителен     договор      за     продажбата     на   автомобила, фактическо    предаване     на    подсъдимия,извършеното   частично   плащане    на     уговорените    вноски    и    отказът   на   подсъдимия    да   купи    автомобила     впоследствие.Налице    са,   обаче     редица    неустановени    обстоятелства ,които   са   изчерпателно     изброени     в     мотивите    към   присъдата   във  връзка    с    това,къде    се     намира     автомобила  ,откраднат   ли    е ,продаден    ли    е,разминавания   във    времето    и   уговорени    обстоятелства   във   връзка  с   препродажба   на   трети   лица .В  мотивите    към     присъдата    Видински   Районен   Съд    изчерпателно   е    анализиран     доказателствения    материал    и    е     достигнал   до   единствения   правилен    извод,че    НЕ   Е   ДОКАЗАНО  по   безсъмнен   начин   извършване   на    престъпление   по  чл.206  ал.1 от  НК  ,както    от   обективна ,така    и    от   субективна   страна .Частният   обвинител    и    граждански    ищец    разпитан   в     качеството   на    свидетел   е    заявил ,че     подсъдимия     му  е      казал,че     е     продал    автомобила ,но     свидетеля   Лозанов   не    сочи    в   показанията    си,че   е   чул  от   подсъдимия,че      същия    е     казал ,че   е    продал  автомобила,а  това   обстоятелство   му   е  било  казано  от   А..При    това    положение   обвинението   правилно   е  прието,че   не   е   доказано,както    от  обективна ,така   и  от субективна   страна   от   подсъдимия    да   е   извършено  престъпление    по     чл.206  ал.1   от   НК.Прави    впечатление   и     на      въззивната     инстанция    обстоятелството,че   както   подсъдимия,така    и   частният  обвинител    и    граждански  ищец   имат      ключове   от     въпросния     автомобил.Прави  впечатление,че    А.     ходи     до    автомобила   ,взема   акомулатора,зарежда   го   ,без    подсъдимия    да    се  противопоставя     на      това       обстоятелство .Не     са    налице   безспорни      доказателства,от    които    да    е   видно,че     подсъдимия    е    продал      автомобила    на     трето   лице ,за    да    се     твърди,че    това     е     станало.Прави    впечатление   и   показанията    на    А.,че    не   може   да   каже,кога   точно  са  се   разбрали    с   подсъдимия   да  търсят  купувач,октомври,ноември  или   декември .Видински  РС    е   изложил     в      мотивите   си   съображения    и    относно  обстоятелството ,че   А.    е   отказал   да   върне   на   подсъдимия     парите,които    му    е     дал      подсъдимия    няколко   пъти    е     търсил    А.     да    му   върне   автомобила.Отчетен    е     и     факта ,че   именно    А.   е  настоял   автомобила    да    остане    при     подсъдимия,за     да    не   го     повреди     в     с.Кутово   обл.Видин .

           При    така   събраните   и   правилно    изложени  доказателства  -   Видински    Районен   Съд    е   достигнал   до  единствения    правилен   ,законосъобразен    и     обоснован  извод, че    НЕ   Е   ДОКАЗАНО   ОБВИНЕНИЕТО  СРЕЩУ  ПОДСЪДИМИЯ.Това    е    и   становището    на    въззивната инстанция ,  извършвайки  контрол    на   атакуваната   с  протестта     и      жалбата     присъда .Не     е     доказано   по  безсъмнен     начин,както   от    обективна ,така   и   от  субективна     страна     от    подсъдимия    да    е    извършено   престъпление    по    чл.206  ал.1   от   НК.Обосновано   е   изложено,че    липсата    на    автомобила   НЕ   Е   ДОСТАТЪЧНА, за      да     се    приеме   ,че    подсъдимия    е    извършил   обсебване    на     този      автомобил.Автомобила    е    бил   в  двора    на      предприятие „Бор“   в     гр.Видин  ,като    ключ    от   него   е     имал     както    подсъдимия ,така    и    частния  обвинител    и     граждански     ищец     А..Не   е  доказано  подсъдимия    да     се     е      разпоредил      с     този     автомобил    в     собствена     изгода .НЕ   Е   ДОКАЗАНО  подсъдимия    да    се   е     разпоредил     с    този    автомобил, както   и    не    е  доказано  той    да    се   е     разпоредил    с   ЧАСТИ   ОТ  ТОЗИ    АВТОМОБИЛ.Обосновано     е    изложено    в    мотивите    към     присъдата,че    невръщането    на     вещ,  която    се      владее    на     правно    основание    е    неизпълнение   на    двустранен    договор        не    престъпление    по   чл.206 ал.1  от  НК.Първоинстанционният  съд     се    е     позовал   в  мотивите     си     и     на     съдебна     практика ,за    да    мотивира     законосъобразно    и    обосновано   съдебният   си   акт    и    така    изложените      съображения    се   подкрепят  изцяло   от     въззивната     инстанция.В    подкрепа    на    тези    си     съображения     обосновано     е     изложено     и    това   посочено    от     св.А. „Беше  поникнала   трева   около  джипа“ ,което     обстоятелство    е    в    подкрепа    на     извода,че   НЕ     Е    ДОКАЗАНО    по    безсъмнен    начин    именно   подсъдимия    да     е     този,който    се    е     разпоредил    с    автомобила .Обосновано   е   посочено,че    обстоятелството  че    автомобила     липсва ,НЕ   ЗНАЧИ   ЧЕ    ПОДСЪДИМИЯ  ГО    Е    ОБСЕБИЛ  ,като    това    обстоятелство    следва   да  бъде    доказано ,а     по    производството    това     не    е   налице.

            В   мотивите    към     присъдата   на   Видински   РС  е изложено   и    това ,че    НЕ   Е  ДОКАЗАНО ,КАКТО   ПО  ВРЕМЕ,МЯСТО    И    НАЧИН   подсъдимия    да    е   извършил   деянието    предмет    на     обвинението ,поради   което   съдът    го   е     признал   за     невинен   и   го   е   оправдал.

           Видинският  РС    в     мотивите     си    се    е     спрял   и   на   субективния    момент  ,като    е     изложил   ,че    НЕ   Е   ДОКАЗАНО    подсъдимия    да    е    имал     намерение     да    присвои     автомобила.Не     е    доказано     той     е     третирал  автомобила     като      свой ,както   и     не     е     доказано          след      като    бил     при    него    да     е     отказал    да    го    върне    на     собственика    му.Установено    е,че    автомобила   не    е      намерен    на     мястото    където     се     е     намирал.И   за    въззивната     инстанция    случаят     е     гражданскоправен.

           Видински   Районен  Съд   -  при    това    положение   правилно     е      посочил ,че      присъдата     не    може   да    почива    на     предположения  -  съгласно   чл.303 ал.1  от  НК,а   по  смисъла   на  ал.2  от    същия    член    подсъдимия    следва     да   бъде   признат    за     виновен  ,когато    обвинението   е  ДОКАЗАНО   ПО    БЕЗСЪМНЕН   НАЧИН ,КАКТО  ОТ   ОБЕКТИВНА   ТАКА   И    ОТ   СУБЕКТИВНА    СТРАНА.

          ВИДИНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН    СЪД   намира  ,че    присъдата    на   Видински   Районен  Съд   следва    да   бъде   потвърдена ,като    законосъобразна     и     обоснована ,тъй    като   не   са   налице    инвокираните   с     въззивния    протест   и   жалба    оплаквания.Присъдата    е   правилна    и     не   е постановена   в  нарушение   на  закона - съобразно  гореизложеното .Материалния    закон    е    приложен   правилно,като     не    е     доказано    по    безсъмнен  начин       подсъдимия    да     се    е     разпоредил     с     посочения    по  горе    автомобил.

          Законосъобразно     и     обосновано    е     отхвърлен    и   така     предявения     граждански     иск    от     гражданският ищец    срещу    подсъдимия ,като    неоснователен    -  съобразно    гореизложеното .

        Въззивната    инстанция ,  вземайки   в   предвид    оплакванията    в    протестта   и    жалбата     оглед    на    гореизложеното   счита,че   са    неоснователни,поради   което    не   следва   да     бъдат    уважени      следва     присъдата    на   Видински   РС    да    бъде      потвърдена ,като   законосъобразна     и     обоснована .

        ВИДИНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН   СЪД  -  извърши  проверка  изцяло   на   присъдата   на    основание    чл.314 ал.1 от  НК ,като  я    намира     за   законосъобразна   и   обоснована   и  при   постановяването    и    не   са   допуснати   съществени   нарушения    на     процесуалните    правила. 

         С  оглед  на   гореизложеното  и  на  основание  чл. 338  от НПК във вр. с чл.334 т.6 от  НПК-   ВИДИНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН  СЪД 

                             Р           Е           Ш           И     :

 

          ПОТВЪРЖДАВА  ИЗЦЯЛО   ПРИСЪДА  №253  от  18.06.2019 г. по  НОХ   дело №192  от  2019 г.    на    Видински    Районен    Съд. 

         РЕШЕНИЕТО  НЕ   ПОДЛЕЖИ   НА   ОБЖАЛВАНЕ  И  ПРОТЕСТ.

 

                                                                           1.

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:

                                                                           2.