Р Е Ш Е Н И Е № 134
Гр. Разград, 19 ноември 2019 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и втори октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря РАЛИЦА
ВЪЛЧЕВА и в присъствието на прокурора ….. разгледа докладваното от СЪДИЯТА дело
№ 224 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.211 от ЗМВР.
Образувано
е по жалба на Н. П. Н.
от гр. Л., обл. Р.
против Заповед № 8121К-11555/09.08.2019 г. на Министъра на вътрешните работи, с
която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратено служебното
правоотношение с него.
В
жалбата и по същество се излагат доводи, че заповедта е
издадена при съществени нарушения на процесуалните правила
и норми, в противоречие на материалния закон и при
недоказаност на вмененото му дисциплинарно нарушение. Претендира се за нейната отмяна от съда, ведно с произтичащите от това
законни последици.
Ответникът по спора, чрез своя процесуален представител, заявява, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли, ведно с произтичащите от това
последици.
Разградският административен съд, след като прецени събраните
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна против акт,
който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по
следните фактически и правни съображения:
Събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства
установяват, че Н. Н. е работел като полицейски инспектор при ОДМВР-Разград,
РУ-Лозница.
С Протоколно определение от 21.11.2018г., постановено по НОХД №588/2018г. по
описа на Разградски районен съд (л.175- л.181) свидетелят З. А. М., живущ ***.,
е осъден за извършено от него престъпление по чл.212, ал.1 от НК, като му е
наложено наказание „Пробация“ за срок от една година, включваща следните
пробационни мерки:
1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 1 година с
периодичност два пъти седмично;
2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1
година.
Пробационният служител С. М. е предприел действия за привеждане в
изпълнение па наложеното наказание, като на 06.12.2018г. провел среща с
осъденото лице и изготвил Уведомително писмо с рег. №1688/06.12.2018г. до
Началника на РУ-Лозница (л.125), План за изпълнение на пробационната мярка по
чл.42а, ал.2, т. 1 от НК и чл.210, ал.4 от ЗИНЗС с
рег.№1689/06.12.2018г.(л.124), в който е указано, че „Задължителна регистрация
по настоящ адрес“ се изпълнява два пъти седмично (понеделник и четвъртък) от
съответния месец в РПУ гр.Лозница в периода от 08, 00 часа до 12, 00 часа и от
13, 00 часа до 17, 00 часа за срок от една година, както и Отчетен картон за
задължителна регистрация по настоящ адрес №96/06.12.2018г. (л.191-л.194).
Посочените документи са постъпили в РУ- Лозница на 11.12.2018г., като
началникът на управлението е поставил резолюция върху тях „ПИ Н.Н.“. Още същия
ден те са предадени от служителката Т. К. лично на жалбоподателя. В
изпълнение на възложената задача осъденото лице полагало в негово присъствие
своя подпис в графа „Подпис на осъдения“ в Графика за регистрация за месец
декември 2018г. (л.193), а текстът (дата и час), както и подписите в графата
„Подпис на длъжностно лице“ се полагали от жалбоподателя.
Със Заповед №296з-12/16.01.2019г. (л.289) на Началника на РУ МВР-Лозница за
подобряване на контрола и работата в ОДЧ на РУ-Лозница е разпоредено на ст.инспектор
Н. И. К. - началник група „Криминална полиция“ при РУ да контролира цялостната
дейност на ОДЧ при РУ-Лозница, като на всяко тримесечие да извършва проверка на
работата на ОДЧ и да изготвя писмена справка с направените констатации. Във
връзка с това на 23.01.2019г. служителят извършил проверка на дейността на
ОДЧ-Лозница, при която установил, че в помещението на ОДЧ е наличен само един
отчетен картон на осъденото лице С. Т. С. От дежурния разбрал, че има и друго
лице З. А. М., изтърпяващо наказание „Пробация“, което също е на отчет в районното
управление. Неговият отчетен картон бил намерен в стаята на жалбоподателя Н. Н.
След извършена справка в база данни на МВР АИС „Граничен контрол“ за
задграничните пътувания на осъденото лице е установено, че З. А. е напуснал пределите на Република България
на 30.12.2018г. през ГКПП-Лесово и е влязъл в страната на 02.01.2019г. през същия
граничен пункт, а според отчетния картон той се е подписал на 31.12.2018г. (понеделник)
в 18.00 часа в РУ-Лозница.
За установените обстоятелства ст.инспектор Н. К. изготвил Рапорт с per.
№296р-842/24.01.2019г. (л.189) до началника на РУ-Лозница. В последствие за тях
бил уведомен и директорът на ОДМВР-Разград, който разпоредил да се извърши
проверка, която възложил на инспектор К. К. - служител в
сектор „ПИП“ при ОДМВР-Разград. В изпълнение на възложената задача служителят
събрал документи, снел обяснения, назначил графологическо изследване и изготвил справка (л.184 - л.187), в която е
посочил, че срещу положения подпис от З. А. полицейският служител Н. Н. е изписал
датата 31.12.2018г. въпреки, че подписът не е положен на тази дата…, поради
което са налице данни за грубо служебно нарушение и извършени неправомерни
действия. При тези констатации Директорът на ОДМВР-Разград изготвил Предложение
за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната
дисциплина рег. №330р-4134/18.02.2019г. (л.160 –л.163). За деянието е уведомена
и Окръжна прокуратура, като е образувано досъдебно производство № 5/2019 г. по
описа на Окръжен следствен отдел за извършено престъпление по чл.311, ал.1 от НК, по което е привлечен в качеството на обвиняем Н.
Н.
Въз основа на предложението и съдържащата се в него информация със Заповед
№ 8121к-8263/02.04.2019 г. на Министъра на вътрешните работи е образувано
дисциплинарно производство срещу жалбоподателя, като е определен и съставът на
дисциплинарно разследващия орган (ДРО). Жалбоподателят е бил надлежно запознат
със заповедта и правата му по чл.207, ал.8 от ЗМВР на 04.04.2019г., видно от
ръкописното отбелязване върху нея. В хода на дисциплинарното производство са
приобщени множество писмени доказателства, снети са обясненията на полицейски
служители и трети лица (пробационни служители, З. А. М. и С. А. И., с която
живее на съпружески начала). Предоставена е възможност на наказания служител да
даде обяснения във връзка с него, видно от Покана рег.№330р-14202/10.06.2019г.
(л.61), както и да се запознае със събраните материали, видно от Протокол рег.
№330р-14377/11.06.2019г. (л.62). Той е депозирал писмени обяснения с peг. №330р-14615/12.06.2019г.
(л.64) и peг. №330р- 15938/25.06.2019г. (л.66), които са докладвани и приобщени.
За резултатите от разследването и в изпълнение на чл.207, ал.7 от ЗМВР е
изготвена Обобщена справка с рег. №330р-15394/20.06.2019г. (л.49-л.59), с която
жалбоподателят е бил надлежно запознат.
ДРО е изготвил Становище по чл.207,
ал.12 от ЗМВР рег. №330р-16348/01.07.2019г. до Министъра на вътрешните работи
(л.37 - чл.48). В него е посочено, че са събрани безспорни доказателства за
това, че с действията си инспектор Н. Н. е злоупотребил с доверието на
началника на РУМВР-Лозница, респективно на ръководството на ОДМВР-Разград и
МВР, тъй като за 31.12.2018г. той е положил подпис в графата „Подпис па
длъжностно лице“, ред № 9-ти в Отчетен картон №96/06.12.2018г. за задължителна
регистрация по настоящ адрес, като по този начин е удостоверил неверни
обстоятелства, че пред него на посочената дата се е явил осъденият З. А. М. и е
положил подпис в графа „Подпис на осъдения“, ред. № 9-ти в горепосочения
отчетен картон и е изпълнил наложената му пробационна мярка „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“. Прието е, че с противоправното си деяние
служителят е осъществил тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194,
ал.2, т.1, предл. 4 от ЗМВР, изразяващо се в злоупотреба с доверие, за което на
основание чл.203, ал.1, т.8, предл. 2 от ЗМВР се предвижда налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“.
При тези обстоятелства е издадена Заповед №8121К-11555/09.08.2019г. на
Министъра на вътрешните работи, с която за вмененото дисциплинарно нарушение на
основание чл.203, ал.1, т.8, предл.2 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР на Н. П. Н. му
е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение с него при посочени фактически и правни
констатации, които са аналогични с изложените в справката и становището. Същата
е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен административен орган, действал в кръга на
предоставените му по закон правомощия (чл.204,
т.1 от ЗМВР) при спазване на предвидените в чл.195, ал.1 от ЗМВР срокове. Съгласно
цитираната разпоредба дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването
му. Моментът на откриване на дисциплинарното нарушение е юридически факт, който
законодателят е дефинирал легално. Според разпоредбите на чл.196, ал.1 и ал.2
от ЗМВР дисциплинарното нарушение се
смята за открито, когато компетентният орган е установил извършеното нарушение
и самоличността на извършителя, като законодателят изрично е определил момента
на установяване на дисциплинарното нарушение - когато материалите от
дисциплинарното производство постъпят при този орган. В случая това е станало с
предоставяне на изготвените становище и справка от проведеното дисциплинарно
разследване и материалите към тях на Министъра на вътрешните работи на 09.08.2019г.,
видно от поставената дата и резолюция „Запознат!“. С оглед на това съдът
приема, че на тази дата нарушението и самоличността на извършителя му са били
открити от компетентния дисциплинарно наказващ орган по смисъла на чл. 196,
ал.1 и ал.2 от ЗМВР, поради което неоснователно и недоказано е възражението на
жалбоподателя в тази насока.
Спазена е
и установената форма – издадената заповед е писмена, в нея са посочени фактическите и правни основания, съдържа и изискуемите
от разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити. В нея
достатъчно пълно, точно и ясно от фактическа страна е описано деянието, с което
е осъществено нарушението, както и
доказателствата, които го установяват. Посочени са и правните основания, въз
основа на които е ангажирана дисциплинарната отговорност на Н. Н. Дисциплинарното
производство е проведено в съответствие с регламентираните правила в чл. 207,
ал.1 – ал.12 ЗМВР, при спазване на изискванията на чл.205, ал.3 и чл.206, ал.1
от ЗМВР. Жалбоподателят своевременно е запознаван с
издаваните заповеди в хода на дисциплинарната процедура. Имал е възможност да участва
в производството и да упражни правата си, като се запознае със събраните
материали по преписката, представи обяснения
и възражения. С оглед на това съдът намира,
че в хода на дисциплинарното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Заповедта
за налагане на дисциплинарното наказание е издадена в съответствие с
материалния закон и преследваната от него цел.
При преценка на събраните в хода на производството доказателства се
установява, че с писмена резолюция на Началника на РУМВР- Лозница на
жалбоподателя е възложено да отговаря за изпълнението на пробационната мярка „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“, наложена на свидетеля З. А. М. Той е бил
своевременно уведомен за това, като са му предадени и необходимите книжа (Уведомително
писмо с рег. №1688/06.12.2018г., План за изпълнение на пробационната мярка по
чл.42а, ал.2, т. 1 от НК и чл.210, ал.4 от ЗИНЗС с рег.№1689/06.12.2018г. и
Отчетен картон за задължителна регистрация по настоящ адрес №96/06.12.2018г.). Н.
Н. е изпълнявал вмененото му служебно задължение, като от
07.12.2018г. до 21.01.2019г. осъденото лице е полагало подпис в Отчетния картон
(Графика за регистрация) в негово присъствие, той е изписвал датата и часа и се
е подписвал в графата „Подпис на длъжностното лице“. С оглед на това съдът
приема, че той е съзнавал какво е дължимото правомерно поведение за да се
изпълни възложеното му служебно задължение. В подкрепа на този извод е и
депозираната от него Докладна записка рег. №УРИ-296р-852/25.01.2019г. (л.196).
Според утвърдения План за изпълнение на пробационната мярка З. М. е
следвало да се яви пред полицейския служител и да се подпише на 31.12.2018 г. В
този смисъл е и отбелязването в Отчетния картон (График за регистрация), където
на ред „9“ има положен подпис от него в графа „Подпис на осъдения“, и изписани
дата „31.12“, час „18.00“ и подпис в графата „Подпис на
длъжностното лице“, изпълнени от Н. По това време обаче З. М. е бил извън
страната и обективно е било невъзможно да се е явил на посочените там дата, час
и място и да положи своя подпис пред полицейския служител. Този извод се
подкрепя от справката от АИС „Граничен контрол“, според която З. А. е напуснал
пределите на Република България на 30.12.2018г. в 14, 20 часа през ГКПП Лесово
и е влязъл в страната на 02.01.2019г. в 16, 40 часа през същия граничен пункт.
В тази насока са и обясненията на С. А.
И., с която той живее на съпружески начала (л.96 и л.230), както и дадените
обяснения от З. А. в хода на дисциплинарното производство на 31.05.2019г. (л.97
–л.98) и на 13.06.2019г. (л.100). В тях той категорично заявява, че на
31.12.2018г. е бил в Република Турция, като сочи, че е уведомил Н., че ще е
извън страната за новогодишните празници и няма да може да се яви на
определената дата (31.12.2018г.), а той
му предложил предварително да се подпише в отчетния картон. В съдебно заседание
това лице е разпитано като свидетел и то променя своите показания, като твърди,
че на 30.12.2018г. е отпътувал за Република Турция с личния си автомобил, на
31.12.2018г. се е върнал обратно в Република България, подписал се е в отчетния
картон и отново е отпътувал за Република Турция. Съдът намира, че тези показания не следва да
се кредитират, тъй като те са житейски нелогични и в противоречие с посочените
по-горе обяснения на лицето и на неговата фактическа съпруга, както и с
представените данни от АИС „Граничен контрол“.
Въз основа на така установеното съдът приема, че с действията си наказаният
полицейски служител е удостоверил неверни обстоятелства, че пред него на 31.12.2018г.
в 18.00 часа се е явил осъденият З. А. М. и е положил подпис в изпълнение на
наложеното му наказание, включващо пробационната мярка „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“. С това поведение е създадена възможност за
облагодетелстване на осъдения, който въпреки, че не е изпълнил стриктно
наложената му пробационна мярка, няма да понесе неблагоприятните последици от
това. Това поведение е не само противоправно, но и морално укоримо и
несъвместимо с изискването към полицейските служители да съблюдават за спазване
на закона и да бъдат за пример и еталон за поведението на другите граждани. С
оглед на това правилно и обосновано наказващият орган е квалифицирал действията
на жалбоподателя като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл.203, ал.1, т.8, предл.2 от ЗМВР, изразяващо се в злоупотреба с
доверието. В ЗМВР няма легално
определение на понятието „злоупотреба с доверие". В съдебната практика обаче
последователно и непротиворечиво се приема, че това дисциплинарно нарушение
може да се прояви в различни форми, като тяхна обща характеристика е
злепоставянето на отношенията на доверие между служителя и органа по
назначаване. Следователно това са случаи, в които служителят, възползвайки се
от служебното си положение, е извършил действия и/или бездействия,
компрометиращи оказаното му доверие. В конкретния казус е безспорно установено
извършването на вмененото нарушение от обективна и субективна страна, тъй като
с действията си Н. съзнателно е удостоверил в отчетния картон неверни факти, които
обективно е било невъзможно да се случат, а именно, че на 31.12.2018г.
(понеделник) в 18, 00 часа осъденото на пробация лице З. А. М. е положило своя
подпис, докато се е намирал на територията на Република Турция.
Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът приема,
че издадената заповед се явява законосъобразна, поради което подадената жалба
като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.4 от АПК оспорващият
следва да заплати в полза на ответника по делото сторените от него разноски в
размер на 200 лв.- юрисконсултско възнаграждение, които са своевременно
предявени и определени по размер на основание чл.78, ал.8 ГПК във вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран
така Разградски административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.
П. Н. от
гр. Л., обл. Р.
против Заповед №8121К-11555/09.08.2019г. на Министъра на вътрешните работи, с
която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено
служебното правоотношение с него.
ОСЪЖДА Н. П. Н.
да заплати на Министервство на вътрешните работи сумата
от 200 (двеста)
лева- дължими деловодни разноски.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението му пред
Върховен административен съд.
СЪДИЯ: /п/