ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№732
Гр.Варна,25.11.2019 г.
Апелативен
съд град Варна, гражданско отделение, на 25.11.2019 г. в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ:
Петя Петрова
Мария Маринова
Като
разгледа докладваното от съдия Петрова ч.гр.д. № 544 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по ч.гр.д. № 544/2019 г. по описа на Апелативен съд –Варна
е по чл. 274 ГПК и е образувано по частна жалба вх. № 28766/01.10.2019 г. на А.Е.Ц.,
подадена в качеството й на настойник на поставената под пълно запрещение нейна
дъщеря М.С.К., против определение № 2740/18.09.2019 г. постановено по гр.д. №
1432/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е прекратено
производството по делото.
Частната жалба е подадена в срок и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт на първата инстанция. Същата, обаче
следва да бъде оставена без разглеждане и производството да бъде прекратено,
поради следните съображения:
Производството по гр.д.№ 1432/2019 г.
пред Варненския окръжен съд е било образувано след отделяне в самостоятелно
производство от гр.д № 1077/2019 г. на ВОС на иска по чл. 2, ал.1 ,т.1 пр.2 от ЗОДОВ, предявен от запретената М.С.К., чрез настойника й А.Е.Ц., срещу Районен
съд за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000
лв. от отменено настаняване за принудително лечение, уточнен с молбата от
26.07.2019 г. на назначения й по реда на правната помощ, процесуален
представител адв. Т.С.. Във връзка с указанията на съда от 31.07.2019 г. за
оставяне без движение на исковата молба, връчени чрез адв. С., А.Ц. е подала
молба от 19.08.2019 г., в която е използвала изключително вулгарни и обидни
думи и изрази, такива определения, обвинения в престъпления и недопустими квалификации,
насочени към съда. С
инкорпорирани в разпореждане № 5719/11.09.2019 г. указания, връчени чрез адв. С., съдът е предупредил А.Ц., действаща като
настойник на М.К., че следва да се въздържа от употреба на недопустим език,
изразяващ се чрез всички нецензурни изрази и обиди, отправени в писмените молби
до съда, подронващ авторитета на българската правосъдна система и представляващ
злоупотреба с права, като е предупредил същата в случай, че тези действия не
бъдат преустановени, производството по делото ще бъда прекратено.
На 17.09.2019 г., А.Ц. е депозирала
пред съда т.н. „жалба“, в която отново е използвала недопустим език, изразяващ
се в множество вулгарни думи, директни обиди и обвинения в престъпления,
отправени към съда. Последвало е атакуваното пред настоящата инстанция
определение № 2740 от 18.09.2019 г. на окръжния съд, с което той е прекратил
производството по делото, поради злоупотреба с право. Определението е връчено чрез
адв. С., като в срока е депозирана и частната жалба, предмет на настоящото
производство.
Тази частна жалба, подадена от А.Ц.
на практика не съдържа развити оплаквания по същество срещу съдебния акт, освен
твърдението за отказ от правосъдие, като целият й текст се изразява в
изключително вулгарна реч с обиди и обвинения в престъпления, насочени към съда.
Използваният в частната жалба (вх.№ 28766/01.10.2019 г.) език е недопустим като
оскърбителен, провокативен, надхвърлящ легитимната сфера на изразяване пред
съд, съдържащ обиди, клеветнически твърдения, вулгарни изрази, насочени срещу
магистратите, засягащ независимостта на съдиите и явно подронващ авторитета на
правосъдието. Поради това и предвид, че съдържанието на жалбата не е насочено
към реална защита на правата на страната, се налага извода за умишлена злоупотреба
с процесуални права. Това е така, по следните съображения:
Злоупотребата с процесуални права не
е допустима от закона, като тя е регламентирана в чл.3
от ГПК, според който участниците в съдебните производства под страх от
наказателна отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им
процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. В чл.57, ал.2 от Конституцията на Р България също е предвидено, че не се допуска злоупотребата с
права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси
на други. Принципът за добросъвестност при упражняване на права е прогласен и в
чл.17 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи
/ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли
1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г., в сила за Република България от 7
септември 1992 г./, който гласи, че „Никоя разпоредба на тази конвенция не може
да се тълкува като предоставяща правото на някоя държава, група или лице да
осъществява дейност или действия, имащи за цел нарушаване на което и да е от
правата и свободите, предвидени в тази Конвенция или ограничаването им в
по-голяма степен от предвидената в конвенцията“, а чл.10, ал.2 гласи, че
правото на свободата на изразяване на мнение може да бъде обусловено от
ограничения, които са предвидени от закона и са необходими за поддържане
на авторитета и безпристрастността на правосъдието. Съгласно
разпоредбата на чл.35, т.3, б.“а“ недопустима е всяка индивидуална жалба, която
представлява злоупотреба с правото на жалба. Когато превратно се упражняват права,
увреденият може да иска и следва да получи преустановяване на увреждащата го
злоупотреба.
Съгласно приетото в постановено по
реда на чл. 290 от ГПК решение № 257 от 14.07.2011 г. по гр.д. № 1149/09 г. на IV
г.о. на ВКС –
превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения
интерес и правните последици са отказ от защитата им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които
злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно или
обезщетение, или преустановяване на увреждащата злоупотреба, или и двете.
Съдът, от друга страна, има задължението да поддържа баланса между страните и
да гарантира, че всяка от тях ще получи справедливо изслушване, разглеждане и
произнасяне. В този смисъл съдът е длъжен да вземе мерки да организира
адекватно своевременното разглеждане на делото, в разумен срок, вкл. да
преустанови действия, съставляващи злоупотреба с право. Безспорно, като такава
злоупотреба с право е прието от Върховния касационен съд (ВКС) последователно
създаваната от страна верига от частни жалби (разпореждане № 321/04.12.2018 г.
по ч.гр.д. № 3772/2018 г. на ВКС за връщане на частна жалба; определения по
ч.т.д. №№ 497/2012 г., 350/2010 г. на I т.о. на ВКС), както и шиканирането на процеса, протакането
на делото, преченето на развитието на производството, като в тази насока е и цитираната
от ВКС практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делата
Капуано с/у Италия, № 9381/81; Шюмели с/у Германия, № 75529/01; Минчева с/у
България, № 21558/03; Берлин с/у Люксембург, № 44978/98; Кюркчян с/у България,
№ 44626/98; Освен посочените обаче, една
от хипотезите на злоупотреба с право е именно използването на недопустим обиден
или заплашителен език, насочен към страните в производството или към съда, като
в тази насока е решението на Европейския съд по правата на човека по делото Rehak v Czech Republik №67208/01 от 18 май 2004г. Там е посочено, че жалбоподателят
системно е оспорвал безпристрастността на съдиите, като със своите обвинения и
обиди е засегнал репутацията на институцията и нейните членове. В същото
решение, съдът е припомнил, че по принцип молба може да бъде отхвърлена като
злоупотреба по чл. 35, ал. 3 от Конвенцията, само ако съзнателно се основава на
неверни факти, дори ако използва обиден език, като е цитирал и по-стара своя
практика (вкл. делото Върбанов с/България, решение от 5 октомври 2000 г., №
31365/96), но в случая е бил на мнение, че твърденията на жалбоподателя са
нетърпими и превишават границите на нормалната критика (макар и неправилна)
като представляват неуважение към съда. Според ЕСПЧ, подобно поведение на
жалбоподателя дори да се предполага, че първоначалната му молба няма да се
счита за явно необоснована, противоречи на целта на правото на индивидуална
петиция, както е предвидено в чл. 34 и 35 от Конвенцията и представлява
злоупотреба с правото на жалба по смисъла на чл. 35, ал.3 от Конвенцията. Съдът
е заключил, че жалбата следва да се отхвърли като недопустима, поради
злоупотреба с право съгл. чл. 35, ал.3 и ал.4 от Конвенцията.
Настоящият случай е именно такъв,
като в частната жалба е използван недопустим, оскърбителен език, надхвърлящ
легитимната сфера на изразяване пред съд, съдържащ вулгарни изрази, обиди,
клеветнически твърдения, насочени срещу магистратите, засягащ независимостта на
съдиите и подронващ авторитета на правосъдието, поради което и като
представляваща злоупотреба с процесуално право, жалбата следва да бъде оставена
без разглеждане и производството по нея – прекратено. За тези последици
жалбоподателката е била предупредена от съда, като в съответствие с указанията
тя не е преустановила използването на недопустим език. В този смисъл
прекратяването не представлява отказ от правосъдие, каквото жалбоподателката би
могла да получи в случай на добросъвестно упражняване на представените й със
закон процесуални права.
С оглед изложените съображения, Варненският
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна
жалба вх. № 28766/01.10.2019 г. от А.Е.Ц., подадена в качеството й на настойник
на поставената под пълно запрещение нейна дъщеря М.С.К., против определение №
2740/18.09.2019 г., постановено по гр.д. № 1432/2019 г. по описа на Варненския
окръжен съд и ПРЕКРАТЯВА настоящото
производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС с частна
жалба по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: