№ 3777
гр. Варна, 25.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20213100502580 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 22984 от 2.08.2021 г., депозирана от
Средно училище „Любен Каравелов“ – гр. Варна, БУЛСТАТ: *********, представлявано
от директора – Димитринка Георгиева /уточнена с молба от 13.08.2021 г./ срещу Решение
№ 955 от 26.07.2021 г., постановено по гр. д. № 7077/2021 г. по описа на Районен съд –
Варна, в ЧАСТТА, с която е:
признато за незаконно и е отменено уволнението на ЗЛ. Ч. СТ., ЕГН: **********,
извършено със заповед № РД07-309 от 12.04.2021 г. на директора на Средно училище
„Любен Каравелов“ – гр. Варна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ;
възстановена ЗЛ. Ч. СТ. на заеманата преди уволнението длъжност „технически
секретар“ при Средно училище „Любен Каравелов“ – гр. Варна, на основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ;
осъдено Средно училище „Любен Каравелов“ – гр. Варна да заплати на ЗЛ. Ч. СТ.
сумата от 3049,80 лева, представляваща обезщетение за времето, през което
служителят е останал без работа поради незаконното уволнение за периода от
13.04.2021 г. до 12.07.2021 г., ведно със законна лихва за забава от датата на исковата
молба – 19.05.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор на
въззивната жалба от насрещната страна – ЗЛ. Ч. СТ., чрез адв. А.П..
Депозирана е и въззивна жалба с вх. № 23901 от 5.08.2021 г. от ЗЛ. Ч. СТ., ЕГН:
**********, чрез адв. А.П. срещу Решение № 955 от 26.07.2021 г., постановено по гр. д. №
7077/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска й за
заплащане на обезщетение за времето, през което служителят е останал без работа поради
1
незаконното уволнение, за разликата над присъдената сума от 3049,80 лева до пълния
претендиран размер от 6099.60 лева за периода от 13.07.2021 г. до 13.10.2021 г., ведно със
законна лихва за забава от датата на исковата молба – 19.05.2021 г. до окончателното
изплащане на обезщетението, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК не е депозиран отговор на въззивната
жалба от насрещната страна - Средно училище „Любен Каравелов“ – гр. Варна.
В производството е депозирана и частна въззивна жалба с вх. № 30441 от
13.09.2021 г. от ЗЛ. Ч. СТ. , чрез адв. А.П. срещу определение № 4701 от 30.08.2021 г.,
постановено по гр. д. № 7077/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е оставена
без уважение молбата на ЗЛ. Ч. СТ. за изменение на горепосоченото решение в частта за
разноските, по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор
на частната жалба от страна на Средно училище „Любен Каравелов“ – гр. Варна.
І. По допустимостта на въззивното производство:
Въззивните и частната въззивна жалба са подадени в законоустановения преклузивен
срок. Същите са редовни, съдържат изискуемите реквизити и приложения и са надлежно
администрирани, поради което са процесуално допустими.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на
районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
II. По доклада на въззивната жалба и отговора:
В депозираната въззивна жалба от страна на Средно училище „Любен Каравелов“
– гр. Варна /уточнена с молба от 13.08.2021 г./ се излагат доводи за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваните части, поради постановяването му при
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и необоснованост. Сочи, че служителят не отговаря на новите изисквания за заемане на
длъжносттта, а именно: средно образование от област „стопанско управление и
администрация“, с придобита квалификация деловодител, специалност „деловодство и
архив“. Твърди, че са били налице предпоставките за извършване на уволнението на
посоченото в заповедта основание – чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. За неправилни намира доводите
на съда относно съдържанието на длъжностната характеристика.
Счита за неправилен извода на съда за липсата на реална промяна в трудовите
функции за заемане на длъжността, както и че предприетото изменение не е обусловено от
образователните потребности на училището, а е насочено към заобикаляне на закрилата по
чл. 333, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение. В допълнение, посочва, че
от представените доказателства се установява, че служителят не се ползва със закрилата по
реда на чл. 333, ал. 3 КТ.
Позовавайки се на съдебна практика намира, че ако трудовият договор е сключен в
нарушение на нормативно установените изисквания за заемане на длъжността до
обявяването на недействителността му по реда на чл. 74 КТ, може да бъде прекратен по реда
на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Сочи, че работодателят може да предвиди и по-високи изискания за
заемане на длъжността от нормативно установените.
2
Намира за неправилен извода на съда за осъществена злоупотреба с право от страна
на работодателя, доколкото от представените констативни протоколи, заповеди и
уведомителни писма било видно, че ищцата не се справяла с възложената й трудова
функция, поради липсата на необходимата квалификация. Излага доводи, че предходните
действия по реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя и връчването на
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение не водели до извод за
нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ. Сочи, че преценката на работодателя относно необходимостта
за въвеждане на нови изисквания за образование и/или професионална квалификация е по
целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, при проверка на законосъобразността на
уволнението по реда на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, освен при релевирани доводи от служителя в
насока за недобросъвестно поведение на работодателя. Твърди, че новите изисквания за
професионална квалификация съответстват на изпълнението на трудовите функции, както и
на динамичните процеси в съвременния живот, особено в дистанционна форма на
обучението. За необоснован счита извода на съда, че извършената промяна в изискванията
за заемане на длъжността не е свързана с характера на изпълняваната трудова функция, а с
ангажирането на дисциплинарната отговорност на служителя.
Позовавайки се на съдебна практика намира, че законосъобразността на уволнението
по реда на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ няма отношение към задължението на работодателя по чл.
127, ал. 1, т. 4 КТ за връчване на длъжностната характеристика на работника.
Посочва, че нововъведеното изискване за образование и квалификация в
длъжностната характеристика е поради настъпването на обективни причини, а именно:
подобряване на техническото и административното обслужване в училището. Излага
доводи, че работодателят е действал добросъвестно при извършването на промяната на
изискванията за заемане на длъжността, доколкото то било въведено от нуждите на
работата.
Моли за отмяна на решението в обжалваните части, както и за отхвърляне на
предявените искове.
В срока по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от страна на ЗЛ.
Ч. СТ., чрез адв. А.П.. В същия се излагат доводи за неоснователността на въззивната жалба,
депозирана от насрещната страна. За правилен намира извода на първоинстанционния съд за
наличието на злоупотреба с право при прекратяване на трудовото правоотношение. Сочи, че
недобросъвестното упражняване на трудовите права и задължения се установявало от
предхождащите действия на работодателя за връчването на предизвестие по чл. 326, ал. 2 КТ
с вх. № 2702 от 15.06.2020 г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал.
1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата, считано от 15.11.2020 г., както и искането за даване
на информация по чл. 333 КТ за лицата, които се ползват от предварителна закрила при
уволнение. Във връзка с получения отрицателен отговор от председателя на СС към КТ
„Подкрепа“ при СУ „Любен Каравелов“ е сключено споразумение от 15.09.2021 г. за
оттегляне на отправеното предизвестие. Сочи, че ищцата не е приела предложеното й
прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 331, ал. 1 КТ, считано от
15.10.2020 г. срещу заплащане на обезщетение в петкратен размер на последното брутно
трудово възнаграждение.
Счита, че правилно съдът е обсъдил приетите доказателства, а именно писмо с вх. №
2941 от 7.10.2020 г., подадено от З.С. за осигуряване на достъп до служебната поща, която
била със сменена парола от директора на училището, както и последващата я заповед № 07-
552 от 8.10.2020 г. на директора на учебното заведение, в която се сочи, че ако ищцата не
изпълнява трудовите си задължения чрез общия служебен адрес ще се ангажира
дисциплинарната й отговорност.
3
За правилен намира извода на съда, че предприетото изменение на образователните
изисквания за заемане на длъжността са свързани единствено с прекратяване на трудовото
правоотношение. Сочи, че от събраните свидетелски показания се установява, че З.С. е
изпълнявала служебните си задължения, вкл. и при работа с MS Office 365. Излага доводи,
че последната длъжностна характеристика е идентична с предходната от 1.09.2008 г., като
единствено разлика имало по повод на въведеното образование за заемане на длъжността,
както и допълнението в трудовите функции с „ежедневно попълване на отсъстващите
учители в материалната книга по надлежния ред“. Твърди, че притежаваната от ищцата
квалификация „бобинарка“ не е пречела за изпълнение на трудовите й задължения, както и
че през целия й трудов стаж не й е било налагано дисциплинарно наказание. Намира, че
твърденията за липса на качества за изпълнение на трудовата функция се отнася до
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, а не на
посоченото в заповедта основание – чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Счита, че в случая не са налице
обективни причини, които да доведат до промяна в квалификационните изисквания.
За неприложима намира цитираната съдебна практика във въззивната жалба,
доколкото за заемане на длъжността „технически секретар“ с КБПД 41202006 няма
нормативно въведени изисквания, като квалификационното ниво „2“-обхващало втора
степен на професионална квалификация и/или завършен десети клас. Излага доводи, че от
1994 г. ищцата водела кореспонденция в училището и архива, като не е имало забележки
или въведени образователни изисквания за длъжността. Намира, че даденото разрешение по
гр. д. № 13/2011 г. на ВКС е неприложимо към настоящия случай, доколкото касае различна
казуистика, при която е нямало твърдения, свързани с приложението на чл. 8 КТ. Счита, че
промяната в изисквания за заемане на длъжността е свързано единствено с прекратяването
на трудовото правоотношение.
Моли за потвърждаване на решението в обжалваните части. Претендира разноски.
В депозираната въззивна жалба от страна на ЗЛ. Ч. СТ. , чрез адв. А.П., се излагат
доводи за неправилността на първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлен
иска й за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради
незаконното уволнение за разликата над присъдената сума от 3049,80 лева до пълния
претендиран размер от 6099.60 лева за периода от 13.07.2021 г. до 13.10.2021 г. Твърди, че
към настоящия момент З.С. продължава да не полага труд, поради което търпи вреди от
незаконното уволнение. Счита, че искът е основателен и за периода след постановяване на
първоинстанционното решение до шестмесечния срок по чл. 225, ал. 1 КТ, а именно от
13.07.2021 г. до 13.10.2021 г.
Моли за отмяна на решението за разликата над присъдените 3049,80 лева и за
уважаване на иска в пълния предявен размер на обезщетението от 6099.60 лева. Претендира
разноски.
В законоустановения срок не е депозиран отговор на въззвивната жалба от
насрещната страна - Средно училище „Любен Каравелов“ – гр. Варна.
Подадена е и частна въззивна жалба от ЗЛ. Ч. СТ. , чрез адв. А.П. се излагат
доводи за неправилност на обжалваното определение. За правилен намира извода на съда, че
размерът на адвокатското възнаграждение по уважения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е в
размер на 650 лева, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Счита, че съобразно уважената част от иска по чл. 344, ал.
1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 443,49
лева, изчислен по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата. Предвид фактическата и правна сложност на
спора, както и липсата на наведено възражение за прекомерност, намира, че следва да й бъде
4
присъден пълният размер на претендираното адвокатско възнаграждение от 1290 лева.
Моли за отмяна на определението.
В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор
на частната жалба от страна на Средно училище „Любен Каравелов“ – гр. Варна.
III. По доказателствените искания:
Във въззивната жалба, подадена от Златина Чанева С. е релевирано искане за предоставяне
на възможност до насроченото о. с. з. пред Окръжен съд – Варна да представи оригинал на
трудовата й книжка, регистрационната карта от Бюрото по труда, за да се направи справка за
последващи вписвания след датата 12.07.2021 г.
Съдът, намира, че искането е допустимо, доколкото касае изясняване на
обстоятелства, възникнали след приключване на съдебното дирене в първоинстанционното
производство. Същото се явява относимо и необходимо за правилното разрешаване на
спора, иницииран по предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225,
ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение на служителя за времето за оставане без работа
следствие на уволнението.
С оглед на горното, на основание чл. 266, ал. 1, т. 2 ГПК, съдебният състав намира, че
доказателствените искания на Златина С., наведени в депозираната от същата въззивна
жалба, се явяват основателни и като такива следва да бъдат уважени. Ето защо, на страната
следва да се предостави възможност в насроченото о. с. з. да представи оригинал на
трудовата си книжка, както и на регистрационната си карта от Бюрото по труда за
извършването на справка от съдебния състав по повод на вписаните в тях обстоятелства след
датата на приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 22984 от 2.08.2021 г.,
депозирана от Средно училище „Любен Каравелов“ – гр. Варна, БУ:СТАТ: *********,
представлявано от директора – Димитринка Георгиева срещу Решение № 955 от 26.07.2021
г., постановено по гр. д. № 7077/2021 г. по описа на Районен съд – Варна /уточнена с молба
от 13.08.2021 г./, в ЧАСТТА, с която е: признато за незаконно и е отменено уволнението
на ЗЛ. Ч. СТ., ЕГН: **********, извършено със заповед № РД07-309 от 12.04.2021 г. на
директора на Средно училище „Любен Каравелов“ – гр. Варна, на основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ; З.Ч. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „технически
секретар“ при Средно училище „Любен Каравелов“ – гр. Варна, на основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 КТ; както и осъдено Средно училище „Любен Каравелов“ – гр. Варна да заплати на ЗЛ.
Ч. СТ. сумата от 3049,80 лева, представляваща обезщетение за времето, през което
служителят е останал без работа поради незаконното уволнение за периода от 13.04.2021 г.
до 12.07.2021 г., ведно със законна лихва за забава от датата на исковата молба – 19.05.2021
г. до окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл.
225, ал. 1 КТ.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 23901 от 5.08.2021 г.,
депозирана от ЗЛ. Ч. СТ., ЕГН: **********, чрез адв. А.П. срещу Решение № 955 от
26.07.2021 г., постановено по гр. д. № 7077/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, в
ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за времето, през което
5
служителят е останал без работа поради незаконното уволнение за разликата над
присъдената сума от 3049,80 лева до пълния претендиран размер от 6099,60 лева за
периода от 13.07.2021 г. до 13.10.2021 г., ведно със законна лихва за забава от датата на
исковата молба – 19.05.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението, на основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ частна въззивна жалба с вх. № 30441 от
13.09.2021 г., депозирана от ЗЛ. Ч. СТ., чрез адв. А.П. срещу определение № 4701 от
30.08.2021 г., постановено по гр. д. № 7077/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което
е оставена без уважение молбата на ЗЛ. Ч. СТ. за изменение на горепосоченото решение в
частта за разноските, по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ЗЛ. Ч. СТ., ЕГН: ********** в насроченото о.
с. з. да представи оригинал на трудовата си книжка, както и на регистрационната си карта от
Бюрото по труда за извършването на справка от съдебния състав по повод на вписаните в
тях обстоятелства след датата на приключване на съдебното дирене в първоинстанционното
производство.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 2580/2021 г. на ОС-Варна за 17.11.2021
г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6