Решение по дело №1885/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба вх. № 12113/22.08.2023г. на И.Р.П., ЕГН: **********,***, срещу Решение № 62/07.06.2023г., постановено по н.а.х.д. № 20233120200028/2023г. на Районен съд гр. Девня, първи състав.

С обжалваното решение районния съд е потвърдил Наказателно постановление № 23-0000449/29.06.2022г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Варна, с което за извършено нарушение на чл.87, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, на И.Р.П. ЕГН: **********,***, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева.

С жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради издаването му в противоречие с процесуалния и материалния закон. Иска съдът да отмени първоинстанционното решение и потвърденото с него наказателното постановление. Алтернативно е направено искане в случай, че не са налице посочените съществени процесуални нарушения, съдът да измени наказателното постановление, като преквалифицира санкционната норма по чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози на чл.105, ал.1 от същия закон.

Ответникът по касационната жалба – Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Варна с отговор на касационна жалба от 20.07.2023г. оспорва жалбата, като намира същата за неоснователна, а визираните в нея твърдения за неправилни и необосновани.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

В атакуваното решение съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

На 23.03.2022 г. в землището на гр. Девня, област Варна, въззивникът И.П. управлявал пътно превозно средство – влекач с ДК № РВ **** НА, кат. N 3, с прикачено полуремарке с ДК № РВ **** ЕВ, по маршрут гр. Девня – гр. Суворово, извършващ обществен превоз на товари. Свидетелят Калоян Калоянчев – служител при Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна преустановил движението на пътното превозно средство, като при извършената проверка установил, че водача не притежавал валидна карта за квалификация. Срещу водача е съставен акт за установяване на административно нарушение, а въз основа на него е издадено процесното наказателно постановление.

За да потвърди наказателното постановление Районен съд – Варна е приел, че процесното НП е издадено от компетентен орган – Директор на регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна. Установил е, че АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Позовал се е на Директивата за първоначално и периодично обучение на професионалните водачи 2003/59/ЕО, транспонирана в националното ни законодателство чрез Наредба № 41/04.08.2008г.

Настоящата инстанция счита, че първоинстанционното решение е неправилно поради следното:

Съгласно чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН описанието на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, са сред задължителните реквизити на наказателното постановление. Всеки един от посочените елементи от описанието на нарушението е кумулативно задължителен. Нормата е императивна. В разглеждания случай касационната инстанция счита, че описанието на нарушението не е прецизно, което е довело да ограничаване на правото на защита на наказаното дружество.

Според АУАН и НП, изпълнителното деяние се изразява в следното: "Водачът извършва обществен превоз на товари, без да притежава валидна карта за квалификация на водача.“ Така формулираното обвинение е непрецизно и създава неяснота по отношение на приетото за противоправно негово поведение.

Съобразно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 41 от 4.08.2008г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, водачи - граждани на държава, която е член на Европейския съюз, удостоверяват, че отговарят на изискванията за начална квалификация или периодично обучение 1. с карта за квалификация на водача или 2.със свидетелство за управление на моторно превозно средство, на което е маркиран хармонизираният код „95“ на Европейския съюз, предвиден в приложение І към Директива 2006/126/ЕО, отбелязан към съответните категории в свидетелството за управление, издадени от компетентния орган на съответната държава

Тази национална подзаконова разпоредба е съобразена с чл.10 от ДИРЕКТИВА 2003/59/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 юли 2003 година относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета, където също е подчертана алтернативната възможност на основание издаденото удостоверение за професионална квалификация за удостоверяване на начална квалификация или на последващо обучение, водачите на МПС да могат да представят свидетелство за управление на превозно средство, или карта за квалификация на водача на превозно средство, изготвена по модела, съдържащ се в приложение II към настоящата директива. В параграф 2 на същата разпоредба от горецитираната Европейска директива е уточнено, че карта за квалификация на водача на превозно средство се издава, ако компетентните органи на държавата членка, в която е получено УПК, не могат да отбележат кода на Съюза в свидетелството за управление на превозно средство.

От това следва, че картата за квалификация на водачите не е единственото средство за удостоверяване на тяхната професионална квалификация в Република България, а това обстоятелство може да бъде вписано в свидетелството за управление на МПС на водача. Това обстоятелство е от значение за доказване на извършеното нарушение и след като по административнонаказателната преписка не са налице доказателства дали в СУМПС на водача е вписан хармонизиран код, то нарушението остава недоказано, съответно издаденото НП следва да се отмени.

По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.

С оглед изхода на спора и предвид обстоятелството, че от страна на жалбоподателя не е направено искане за присъждане на разноски, съдът не дължи произнасяне.

Водим от горното и на осн. чл. 221 , ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № № 62/07.06.2023г., постановено по н.а.х.д. № 20233120200028/2023г. на Районен съд гр. Девня и вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000449/29.06.2022г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Варна, с което за извършено нарушение на чл.87, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози на И.Р.П. ЕГН: **********,***, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: