Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Русе, 08.08.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ – ти граждански състав, в публично съдебно заседание на
девети юли през 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Балджиева
при
секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 1202 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК .
Ищецът К.Б.К. е предявил
отрицателен установителен иск за недължимост на сумата в размер на 4444,40 лв.,
представляваща претендирана от ответника
цена за доставена ел. енергия на ищеца в качеството му на абонат на ответника
за недвижим имот в гр. Р., ул.„Р.“, №., вх.., ет... Като такъв редовно е заплащал дължимата електрическа
енергия, но бил известен от ответника за претенцията му за заплащане на такава
за 23440 кВтч за периода от 21.10.2017 г. до 20.10.2018 г. по извършена корекция
на сметка на основание чл. 50 от Правила за измерване на количество
електрическа енергия при направено софтуерно прочитане на паметта на
електромера, като му била издадена фактура за сумата от 4444,40 лева с ДДС. Счита, че не дължи въпросната сумата, тъй като не са
налице законови основания за начисляване на същата, защото не било констатирано
нарушение в целостта на електромера, а само нарушение във функционалността му,
като въпросното количество електрическа енергия било отчетено по регистър три,
който не се визуализирал на дисплея на средството за търговско измерване /СТИ/.
Ищецът не бил давал съгласие за измерване по този регистър, нито бил известен по някакъв начин за
показанията на същия през периода, за който ответника е начислил служебно въпросното
количество електроенергия. Ищецът счита, че въпросното количество електрическа
енергия не е реално доставено, поради което не дължи заплащането му. Поради
тези съображения ищецът счита, че неправилно му е начислена сумата от 4444,40
лв. и моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не му
дължи тази сума за доставена електроенергия за периода от 21.10.2017 г. до
20.10.2018 г. по фактура № **********/20.02.2019 г.
Ответникът “Енерго-Про Продажби”
АД гр. Варна оспорва иска. Счита, че редовно е била извършена проверка на СТИ
на ищеца в качеството му на абонат за имот с адрес гр. Р., ул.„Р.“, №., вх..,
ет.. и законосъобразно бил съставен констативен протокол от 20.10.2018 г. В
последствие била направена и метрологична експертиза в БИМ. Именно въз основа
на протокола за тази експертиза служебно било начислено количество от 23440 кВтч потребена ел. енергия за процесния
период и била издадена фактура за сумата от 4444,40 лева. Счита, че се дължи
заплащането й, тъй като въпросното количество електрическа енергия било
преминало през СТИ, било доставено на абоната, но не било визуализирано на
дисплея на устройството и това било установено при софтуерното прочитане на
същото по време на проверката. Счита, че страните се намират в облигационни
отношения по силата на Закона за енергетиката, Правилата за измерване на
количествата електрическа енергия, както и Общите условия на ищеца. Счита, че
те са годен източник на облигационни отношения и са задължителни за
потребителя. Ответникът счита, че е налице външна намеса в софтуера на
електромера, в резултат на която част от доставената електроенергия била
отчитана във въпросния трети регистър, който не се визуализирал на дисплея на
устройството. Счита, че същата не следва да бъде за сметка на доставчика, тъй
като той е предприел действия за защита на частите и на механизмите на СТИ
срещу нерегламентиран достъп и го е поддържал технически изправно.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
По делото не се спори, че между
ищеца и ответника е налице облигационна обвързаност по договор за продажба и
доставка на електрическа енергия за имот, находящ се в гр.Русе, ул. „Рига“, №2,
вх.2, ет.1, като електромерът /СТИ/ е собственост на дружеството.
На 20.10.2018 г. била извършена
проверка от служители на “Енерго-Про България мрежи” АД на СТИ, при която било
констатирано отклонение в измерването на потребена електрическа енергия,
определено за периода от 21.10.2017 г. до 20.10.2018 г., оценено на 4444,40
лв., за което абонатът бил уведомен с писмо, а за дълга била издадена ф-ра № **********/20.02.2019
г.
За извършената проверка бил
съставен Констативен протокол № 1701739/ 20.10.2018 г. в присъствието на двама
свидетели, т.к. по време на проверката клиентът не е присъствал.
В процесния протокол е отразено,
че при проверката е констатирана неточност в измерването, СТИ е демонтирано и
поставено в пломбирана безшевна торба, за да се предаде за проверка в БИМ.
В Констативен протокол № 51305/ 15.02.2019
г. на БИМ е записано, че при софтуерно четене се установява външна намеса в
тарифната схема на уреда-наличие на преминала енергия през тарифа 1.8.3 – 0023440,361кВтч,
която не е визуализирана на дисплея. Посочено е, че електромерът съответства на
метрологични характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване
на електрическата енергия, но не и на техническите характеристики.
Св. И.К., служител в
електроразпределителното дружество, изготвил
протокола от 20.10.2018 г., установява, че не си спомня подробности.
След предявяване на протокола, същия поясни, че при проверка на електромера в
имота на ищеца, била отчетена електрическа
енергия в тарифа, която не се вижда на дисплея, а може да се разчете
само софтуерно. Уредът бил демонтиран и изпратен за експертиза в БИМ.
Това се установява и от приетата
по делото техническа експертиза. Вещото лице по същата установява още, че
процесното СТИ е електромер който е статичен, еднофазен, двутарифен, за активна
енергия, клас на точност А и се използва за измерване на консумираната
електрическа енергия в мрежи с ниско напрежение, захранващи битови абонати. Вещото
лице е обяснило какво представляват отделните регистрите и тарифи на процесното
СТИ. В случая, при измерване на потребената ел. енергия от битов абонат като
ищеца, уредът следвало да отчита само по тарифа Т1 и Т2/1.8.1 и 1.8.2/. Тъй
като абонатът е битов, трета тарифа не се използва и не се визуализира. Същото
се отнася за тарифи 1.8.4 и 1.8.0. Общото количество електроенергия, отчетено
през периода от 21.10.2017 г. – 20.10.2018 г. е 27063 квтч, а неотчетеното до
момента на проверката- 23440 квтч, регистрирана от тарифния регистър 1.8.3.
Тази енергия съответно не е била таксувана на абоната. Последната, отнесена за
периода от 21.10.2017 г. – 20.10.2018 г., е разпределена пропорционално на броя
дни през изследваните подпериоди, съгласно действалите цени към него момент.
Отчетената енергия е фактурирана. Показанията на електромера са снети визуално
от отчетниците по дисплея на електромера в момента на отчитането. В
заключението е посочено, че няма данни за нарушаване работоспособността на СТИ,
а за умишлено действие-препрограмиране на електромера, което е довело до
невъзможност да се отчете цялата консумирана електроенергия от абоната.
От заключението на вещото лице е
видно още, че през процесното СТИ е преминала енергия, която не е
визуализирана, съответно неотчетена, то не съответства на техническите
характеристики, както е отбелязано в протокола на БИМ. Следователно е била
нарушена функционалността на СТИ. За процесния период е начислена неотчетена електрическа
енергия на стойност така, както е вписано в представените от ответника
документи, касаещи проверката. Тя е била регистрирана в регистър 1.8.3 на
електромера и е разпределена в 2 подпериода с различна цена на електрическата
енергия–пропорционално на броя дни през съответния подпериод. Няма информация
за момента на настъпване на евентуалната софтуерна намеса. Вещото лице е
посочило, че отчетеното количество е
било потребено от абоната, както и че е реално измерено и отчетено от СТИ, но
само в регистър 1.8.3, който не се визуализира на дисплея на електромера.
Последният е работел в параметрите на съответния клас на точност, но поради
тази неправомерна външна намеса и отклоняване част от доставената енергия в
регистър, който не се визуализира, отклоненото количество не е било
своевременно отчетено, за да се начисли следващата се за него цена.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предявен
е отрицателен установителен иск, като за ищеца е налице интерес да установи със
сила на присъдено нещо по отношение на ответника, че не им дължи визираната по
исковата молба сума за ел.енергия.
По делото няма спор, че
ищецът е потребител на продаваната от
ответното дружество електроенергия и процесната сума в размер на 4444,40 лв. е
била начислена като коригирана цена на неточно измерена електрическа енергия,
доставена на абоната.
Ответникът счита, че в случая са били налице
предпоставки дружеството им служебно да коригират сметките на абоната за
доставена му електроенергия за минал период от време. Съдът намира, че
събраните в производството доказателства не могат да обосноват такъв извод.
Съгласно чл.83 ал.1 т.6 и ал. 2
от ЗЕ, устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществяват съгласно норми, предвидени в Правила за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ), издадени от Председателя на ДКЕВР, обн., ДВ, бр.
98 от 12.11.2013 г., които имат характер на подзаконов нормативен акт.
Нормите на чл.1-чл.47 и
чл.52–чл.56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по
адм.дело № 2385/2016 г., 5- членен състав, обн. ДВ, бр.15/14.02.2017 г. На
основание чл.195 ал.1 във вр. чл.194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се
смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. Следователно
посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към настоящия спор, доколкото
корекцията по настоящия спор е осъществена след тази дата – на 20.02.2019 г.,
когато ответникът е издал фактура.
Следва да се има предвид и
разпоредбата на чл.50 от ПИКЕЕ, съгласно която при установено несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на
използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на
съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между
отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества
електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й,
но за период, не по-дълъг от една година.
Съдът намира, че правото на
едностранна корекция на сметките на потребителя за минал период, регламентирано
в цитираната разпоредба не е възникнало за ответното дружество. Ответникът не е
доказал дали и кога натрупаната в тарифа 1.8.3 енергия е била доставена на
абоната, респ. потребена от него. По делото не се установява при монтажа
на процесния електромер какви са били
стойностите на показанията на скритите регистри. Това води до невъзможност да
се обоснове категоричен извод, че констатираното при проверката на 20.10.2018
г. количество ел.енергия, натрупано в регистър 1.8.3 и потвърдено при
извършената метрологична проверка, представлява действително потребена от
абоната електрическа енергия, но неотчетена при регулярните месечни отчети.
Неустановен се явява и точният момент, от който електромерът, настроен за
двутарифен отчет, е започнал да отчита енергия в трети регистър. Поради липсата
на данни за началния момент на грешката не може да бъде установено и
обстоятелството дали погрешно отчетеното количество ел.енергия е било
действително потребено от абоната през процесния период. Не става ясно каква
електроенергия всъщност се отчита по регистър 1.8.3, доколкото липсват данни
ищецът да е пожелал да му се отчита ел.енергия, различна от дневна и нощна
тарифа. В случая, дори да се приеме, че отчетеното количество енергия по
регистър 1.8.3 реално е преминало, не е възможно да се определи в кой момент е
станало това. При това положение не може да се определи как операторът е
преценил каква част от общо отчетеното количество електроенергия в регистър
1.8.3 следва да се отнесе към съответен подпериод. Съдът намира, че ответникът
не е провел пълно и главно доказване на факта, че ищецът е потребил реално през
спорния период отчетеното му количество ел.енергия.
Съгласно възприетата практика на
ВКС, за извършване на корекция на
сметките на абонат за минал период, доставчикът следва да предвиди в общите
условия на договора с потребителите ред за уведомяване на клиента при извършена
корекция на сметка, съгласно правилата по чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ, т. е. съгласно
новите ПИКЕЕ (в този смисъл Решение № 115 от 20.09.2015 г. по гр.дело №
1156/2016 г. на ВКС, II т.о. и Решение № 111 от 17.07.2015 г. по т.д. №
1650/2014 г. на ВКС, I т.о.).
Според чл.10 ал.1 от ЗЕ, регулирането на
дейностите в енергетиката се осъществява от КЕВР. Общите условия на договорите
между енергийните дружества и техните клиенти се отличават от останалите
договори, сключвани при общи условия по това, че съгласно нормата на чл.21 ал.1
т.4 от ЗЕ, същите задължително следва да бъдат одобрени от КЕВР. След като след
изменението си през 2012 г., чл. 98а ал.1 т.6 от ЗЕ предвижда, че ОУ съдържат
задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка
съобразно правилата по чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ (т.е. по глава IХ от ПИКЕЕ), се
налага допълването на заварените към
момента ОУ с изрични разпоредби, касаещи реда за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка съобразно правилата по чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ. След
корекцията на ОУ от страна на дружеството, същите подлежат на одобряване от
КЕВР, т.е. на регламентиран държавен контрол, както и на разгласяване по реда
на чл. 98а ал.3 ЗЕ (публикуване най-малко в един централен и един местен
вестник). Предвидена е и възможност несъгласният с тях клиент да поиска специални
условия-чл.98а ал.5 ЗЕ. Спазването от страна на ответника на посочената
законова процедура налага нарочно регламентиране на начина за уведомяване на клиентите при извършване на
корекция на сметка съобразно правилата по чл.83 ал.1 т. 6 от ЗЕ след приемането
на ПИКЕЕ. В случая ОУ на дружеството, действащи за процесния период, са приети
преди изменението на ЗЕ от 2012 г. и приемането на ПИКЕЕ през 2013 г. Правилата
по чл.24 ал.2 от ОУ и общият ред за уведомяване, предвиден в чл.42 от същите,
се явяват неприложими в конкретния спор.С оглед изложеното, съдът намира, че в
процесния случай липсва извършено редовно уведомяване на клиента за корекцията.
Ответникът не е установил по период и
стойност реално потребената в обекта електрическа енергия, респ. не е доказал
наличието на законосъобразно проведена корекционна процедура, поради което
искът следва да се уважи изцяло.
В тежест на дружеството са
направените от насрещната страна разноски за производството.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ”ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, бул.” Владислав Варненчик ” № 258, Варна-Тауърс-Г, че К.Б.К., ЕГН:********** не дължи на дружеството сумата от 4444,40
лв., представляваща коригирана цена на консумирана електрическа енергия за
периода от 21.10.2017 г. до 20.10.2018 г.
ОСЪЖДА ”ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, бул.” Владислав Варненчик ” № 258,
Варна-Тауърс-Г, да заплати на К.Б.К., ЕГН:********** сумата от 528,00 лв.–разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски
окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :