Р Е Ш Е Н И Е № 1183
гр.Пловдив, 21.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, Х-ти състав, в публично заседание на деветнадесети септември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР
ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Гълъбова, като
разгледа докладваното от председателя в.гр.дело № 1089/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото
е образувано по въззивна
жалба на „Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг Живот и
Здраве“ АД, ЕИК
*********, със седалище и
адрес на управление
гр.София, бул. „Г.
М. Димитров“ №1,
чрез пълномощника му по
делото юрк.И.В., против
Решение № 1104 от 21.03.2019 г., постановено по гр.д. № 17621/2018 г. по
описа на Районен съд- Пловдив, V
гр.с-в, в частта му, с която дружеството е осъдено да
заплати на П.Л.М. с ЕГН ********** *** сумата от 12 000 лв., представляваща
неизплатено застрахователно обезщетение по Договор за имуществена застраховка
„КАСКО" на МПС от 15.08.2018г., както и мораторна лихва в размер на 60 лв.
за периода от 20.10.2018 г. до
06.11.2018 г., както и законна лихва върху главницата от 12 000 лв., считано от
датата на предявяване на иска –
07.11.2018 г. до окончателното
изплащане. В
жалбата се излагат
доводи за неправилност на решението в тази част, като
се иска отмяната
му и постановяване
на ново решение, с
което исковете да
бъдат отхвърлени изцяло, а при условията
на евентуалност- присъденият размер на обезщетението да
бъде намален.
Въззиваемият П.Л.М. чрез пълномощника си по
делото адв.К.А. оспорва жалбата като
неоснователна, като прави искане обжалваното
решение да бъде
потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК,
прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията, доводите
и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок,
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което се явява процесуално допустима.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното и
на основание чл.269, изр.2
от ГПК следва
да бъде проверена
правилността на решението
съобразно посоченото в жалбата, както
и при служебна
проверка от въззивната
инстанция за допуснато
при постановяването му
нарушение на императивни материалноправни норми
Първоинстанционният съд
е бил сезиран с
иск с правно основание
чл.405, ал.1 от КЗ.
Ищецът в
исковата молба е изложил твърдения на 24.09.2018 г. в гр.Пловдив да е претърпял ПТП при
управления на собствения му лек автомобил марка БМВ, модел 530 Д с ДК № ***,
който е придобил от С.П.К. с договор за покупко-продажба на 23.08.2018 г., в
резултат на което автомобилът е бил увреден. Изложени са и твърдения преди
прехвърлянето на автомобила С.П.К. да е сключил с ответника договор за
имуществена застраховка „Каско“ със застрахователна сума от 12 000 лв.,
както и относно това застрахователят да е бил уведомен за прехвърлянето на
собствеността върху автомобила едновременно с уведомлението за настъпване на
щети по същия, на 25.09.2018 г.
Ответникът в отговора си по чл. 131
от ГПК e оспорил иска
по основание и размер. Основните му възражения се свеждат до това между
страните да липсва валидно застрахователно правоотношение поради липсата на
уведомяването му от новия собственик за прехвърлянето на правото на собственост
върху автомобила в 7 дневен срок от прехвърлянето, като се е позовал на нормата
на чл.413, ал.1 КЗ. Позовава се и на т.23.2 от Общите условия по имуществена
застраховка „Сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства“, като
заявява, че договорът за застраховка следва да се счита прекратен, тъй като не
е дал съгласие за продължаване действието на договора за застраховка с новия
собственик на автомобила в 7 дневен срок от уведомлението от 25.09.2018 г. за
настъпване на събитието. Заявил, че е налице и съществено увеличение на риска
за застрахователя поради наличието на осезаема разлика във възрастта и опита
като водач на МПС между прехвърлител и приобретател. На последно място е
възразено и срещу пълния размер на претенцията поради несъответсвието и със
средните пазарни цени, по които е възможно да бъде отремонтиран автомобила.
По делото между страните е безспорно
установено обстоятелството, че ищецът П.Л.М. е собственик на лек автомобил марка
БМВ, модел 530 Д с ДК № ***, както и че правото на собственост върху
автомобила е придобито от С.П.К. с
договор за покупко-продажба на 23.08.2018 г. с нотариална заверка на подписите
/ договорът е представен на л.5 от първоинстанционното дело/.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел,
че между
ответника в качеството на застраховател и третото на спора лице С.П.К. в
качеството на застрахован е сключен договор за имуществено застраховане по
застраховка „Каско“ на лек автомобил марка БМВ, модел 530 Д с ДК № ***, с рама ***,
двигател № *** със срок на валидност на застраховката от 16.08.2018 г. до
15.08.2019 г. при уговорена застрахователна сума от 12 000 лв. и застрахователна премия от 841,26 лв., платима
на 4 вноски, както и че първата вноска
от 210,31 лв. е платена към 15.08.2018 г. Съдът е приел за установено, че с
договор за покупко – продажба на МПС от 23.08.2018 г. правото на собственост
върху застрахования автомобил е било прехвърлено от С.К. на ищеца.
Първоинстанционният съд е приел, че
въз основа на Протокол за ПТП от 24.09.2018 г. по делото е установено
обстоятелството на 24.09.2018 г. в 23.35
часа да е настъпило ПТП в гр. Пловдив, бул. Асеновградско шосе с участието на
управляваният от ищеца процесен лек автомобил, който при движение с
несъобразена скорост с десен завой е излязъл
в лявото платно за движение, като се е блъснал в разделитените
мантинели. Прието е за установено по делото, че на ищеца е съставен АУАН и е
издадено наказателно постановление за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Прието е за установено въз основа на справка за нарушител/водач, че ищецът има
книжка от 12.03.2015 г. и няма други издадени актове и наказателни
постановления, освен процесните. Въз основа заключението на вещото лице по САТЕ
районният съд е приел, че е установено по делото, че действителната стойност на
процесния лек автомобил БМВ 530 към датата на настъпване на застрахователното
събитие възлиза на сумата от 12 000 лв., а размерът на нанесените щети по
средни пазарни цени е 18585,22 лв. Прието е че стойността на ремонтно
възстановителните дейности, необходими за възстановяване на л.а. БМВ 530 надвишават 70 на сто от действителната му
стойност към датата на настъпване на застрахователното събитие, следователон е
налице тотална щета.
Във въззивната
жалба тези фактическите констатации и правни изводи на първоинстанционния съд не
се оспорват, ето защо тези факти следва да се приемат за безспорни. В жалбата
се излагат доводи единствено за неправилност на решението, тъй
като не е взет предвид фактът, че застрахователят не би сключил съществуващия
застрахователен договор с приобретателя на МПС – ищеца поради съществено
увеличение на риска, тъй като периодът на придобиване на процесното МПС и
настъпилото ПТП е твърде кратък и навежда на извода, че П.М. няма практически
опит като шофьор в рамките на трите години след придобиването му на СУМПС. На
второ място в жалбата се възразява относно размера на присъденото обезщетение,
като се счита, че доколкото е налице тотална щета, обезщетението следва да бъде
определено чрез приспадане на стойността на запазените части на автомобила.
Счита се , че от обезщетението следва да бъде приспаднат и размера на
незаплатените три застрахователни премии в размер на 630,93 лв. Тези последни
възражения не са направени с отговора на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, в който
единственото възражение по размера на претенцията се свежда до несъответствието и със средните пазарни цени,
по които е възможно да бъде отремонтиран автомобила. Ето защо, доколкото тези
възражения относно
размера на присъденото обезщетение са наведени за първи път с въззивната жалба, поради преклузията, въведена с нормата на
чл.133 ГПК същите не следва да бъдат разгледани за първи път в настоящото
производство.
По отношение на
оплакването за неправилност на решението, тъй като не е взет предвид фактът, че
застрахователят не би сключил съществуващия застрахователен договор с ищеца
поради съществено увеличение на риска, Съдът намира същото за неоснователно.
Според нормата на чл. 415,
ал.1 КЗ, прехвърлителят или приобретателят уведомява писмено застрахователя за
прехвърлянето в 7-дневен срок от прехвърляне на правото на собственост. Ако не
е извършено уведомяване, застрахователят не е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, в случай че застрахователното събитие е настъпило след изтичането
на един месец от датата на прехвърляне на правото на собственост и при условие
че той не би сключил съществуващия договор с приобретателя поради съществено
увеличение на риска.
Споделя
се извода на районния съд, че не е налице „съществено
увеличение на риска” по смисъла
на посочената разпоредба, за да има право ответникът-застрахователно дружество
да откаже на ищеца плащане на
застрахователно обезщетение. Макар и да има данни по делото, че ищецът е на по-ниска възраст от
прехвърлителя, който факт сам по себе си би могъл да сочи и на по-малък опит за
управление на МПС, то по делото липсват данни опитът и ниската възраст да са
критерии, приети от застрахователя като имащи отношение при преценката от
негова страна за сключване на застрахователните договори. Такива критерии не са
посочени в представените по делото действащи Общи условия, не са налични и в представеното по делото предложение за
сключване на застрахователен договор.
Ето защо следва да се приеме, че са
налице условията за ангажиране на отговорността на ответника – застрахователно
дружество – установено е
по делото наличието на
застрахователно правоотношение с ищеца към датата на настъпване на
застрахователното събитие, както и факта на настъпване на вреди по
застрахования автомобил в претендирания от ищеца размер от 12 000 лв.,
които са настъпили в резултат на
станалото ПТП - застрахователното събитие. Настоящата инстанция
изцяло споделя изводите в мотивите на първоинстанционния
съдебен акт и на основание
чл.272 от ГПК препраща
към тях. Обжалваното решение в посочената част е правилно и следва да
бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на
въззивната жалба жалбоподателят следва
да заплати на въззиваемата страна направените
по делото разноски по делото. Същият е представляван от
адвокат при условията на чл.38, ал.3 ЗА, видно от представения договор за
правна помощ, поради което адвокатското възнаграждение се определя от съда на
891 лв.
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1104 от 21.03.2019 г., постановено
по гр.д. № 17621/2018 г. по описа на Районен съд- Пловдив, V гр.с-в, в частта му, с която „Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг Живот и
Здраве“ АД, ЕИК
*********, със седалище и
адрес на управление
гр.София, бул. „Г.
М. Димитров“ №1, е
осъдено да заплати
на П.Л.М. с ЕГН
********** *** сумата от 12 000
лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по Договор за
имуществена застраховка „КАСКО" на МПС от 15.08.2018г., както и мораторна
лихва в размер на 60 лв. за периода от
20.10.2018 г. до 06.11.2018 г., както и законна лихва върху главницата
от 12 000 лв., считано от датата на предявяване на иска – 07.11.2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Далл Богг: Живот и Здраве“АД
ЕИК200299615 със седалище и адрес на управление гр.София бул.“Г.М. Димитров“№1 да заплати на П.Л.М. с ЕГН ********** *** сумата от 891 /осемстотин
деветдесет и един/лв. разноски
за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.3 ЗА пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :