Р Е Ш Е Н И Е
№ 71 / 28.02.2022 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесет и втора година, в състав :
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар Лазарова и с участието на прокурора Александрова
разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 18/2022 г. по описа на Административен съд Монтана
Производство е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Касаторът С.В.Н., чрез пълномощника адв.М.Й., със съдебен адрес ***, офис 9, са обжалвали като неправилно решение № 260142 от 22.11.2021 година, постановено по АНД № 568/2020 г. по описа на РС Лом. В касационната жалба касаторът поддържа, че решението е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила.
В жалбата подробно са изложени доводи за нарушения при издаване на АУАН и НП, неправилно РС не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Процесните АУАН и обжалваното НП съдържат множество неверни констатации, неправилно е описана фактическата обстановка, административнонаказаното лице не е управлявало влекач, не е вярно, че съществува цитираната в НП заповед за временна забрана РД-11-69/24.07.2020 г., не е ясно кой е издател на така посочената заповед. Релевира се, че съдът целенасочено е обсъдил доказателства единствено в подкрепа на обвинителната теза, като не е събрал доказателства за тезата на касатора. Що се касае до нарушаването на закона, оплакванията са, че съдът неправилно приел, че е налице съставомерно деяние, тъй като въобще не е ясно кой знак е нарушен, нито къде е бил поставен и във основа на какво се твърди, че е имало временна забрана.С тези и други аргументи този касатор иска отмяната на решението и отмяната на НП. Подадената от пълномощника касационна жалба се базира на същите касационни основания и на идентични оплаквания за същността им.
Ответникът по касацията, чрез юрк.Димитрова изразява становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура дава мотивирано заключение, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно.
Административен съд Монтана, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните наведените в жалбата касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е основателна.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил като законосъобразно НП № 20-0924-002013/14.09.2020 г., издадено то впд началник РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Лом с който на касатора на основание чл. 183, ал.7 от ЗДвП е наложена глоба от 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец. Въззивният съд е приел, че е налице безспорно установено административно нарушение. Така мотивиран, въззивният съд е счел, че при установяване на нарушението не са допуснати съществени нарушения, които да опорочават воденото административнонаказателно производство, поради което е потвърдил издаденото наказателно постановление.
Настоящата съдебна инстанция счита въззивното решение за неправилно при следните доводи:
В случая пред въззивния съд е обжалвано НП, издадено от впд началник към ОД на МВР Монтана, РУ Лом, като изрично са направени възражения за съществени нарушения на материалния и процесуален закон, оспорва се твърдяното нарушение.
При постановяване на решението въззивният съд въобще не е обсъдил направените възражения, въобще не е счел за необходимо да събере относимите към спора писмени доказателства. Макар в жалбата да се сочи, че цитираната заповед за временна забрана № РД-11-69/24.07.2021 г. да не съществува и не е ясно от кого е издадена, въззивният съд въобще не е счел за нужно да обсъди това възражение. В решението е посочено, че улицата е била затворена и в двете посоки със заповед на АПИ, без въобще да са събрани доказателства за така приетите от съда факти.
Съдът след като и посочил приложимите разпоредби на ЗДвП, се е ограничил да посочи“ Съдът не споделя наведените доводи от жалбоподателя по приложението на закона, като намира,че е доказано нарушението описано в АУАН и НП..“, което по разбиране на настоящата инстанция не може да бъда споделено, без въобще да са обсъдени всички факти и обстоятелства. Още повече, че за същите има направено възражение в жалбата, съдът е следвало да събере относимите писмени доказателства, да ги обсъди и едва тогава да постанови мотивирано решение. Доколкото въззивният съд въобще не е събрал и обсъдил всички доказателства, като основателно се твърди и в касационната жалба, настоящият съдебен състав намира, че е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въззивният съд въобще не е изложил мотиви относно направените възражения, не е събрал доказателства и не е ясно защо приема, че изложените възражения са неоснователни и защо не намира за необходимо същите да бъдат изследвани и обсъдени в производството.
Съгласно разпоредбата на чл. 220 от АПК, касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В настоящия случай, такава проверка не може да бъде извършена, тъй като в постановеното съдебно решение не са изложени мотиви относно приетите за установени обстоятелства. Именно съобразно тях съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи. При мотивиране на фактическите и правни изводи съдът следва да се произнесе по доводите и възраженията на страните, както и да събере и обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на тези процесуални изисквания за постановяването му. В съдебния акт не са изложени мотиви по съществото на спора. Липсата на мотиви по основните въпроси, свързани с обективната страна на деянието и неговото авторство, не може да бъде преодоляно от касационната инстанция, тъй като от една страна би я лишило от възможността да извърши дължимата проверка за законосъобразност на проверявания акт, а от друга – недопустимо би лишило страните от инстанция по съществото на спора.
Предвид изложеното, касационният състав намира, че е налице касационно основание за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260142/22.11.2021 г., постановено по АНД № 568/2020 г. на Районен съд Лом, с което е потвърдено НП № 20-0294-0020213/14.09.2020 г. на впд началник РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Лом
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Лом.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: