Р Е Ш Е Н И Е № 1609
гр.
Бургас, 21.10.2015
год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – XL
гр. състав, в публично съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и
петнадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при
секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8548
по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове по
чл.108 от ЗС, предявени от П.Н.П., Й. Н. П. и М.Н.Д.,***.
Ищците
твърдят, че са собственици на недвижим имот: ½ ид. част от ПИ с иден-тификатор
07079.612.211 в гр.Б, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01. 2009г. на
Изп. директор на АГКК, адм. адрес: гр.Б, ул.”” № ,
с площ 170 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин
на трайно ползва-не – ниско застрояване /до 10 м./, по силата на наследствено
правоприемство – по на-следство, останало от баща им Н. П. ***,
починал на 15.12.1994г., въз основа на саморъчно завещание, съставено на
21.02.1994г. и обявено от нотариус при РС Б, на
09.03.1995г., при равни квоти. Твърдят също, че в края на 2013г. ответника го е завладял и
е оспорил правата им в него. Предвид това молят Съда да постанови решение, с което да осъди Общината да им преде владението върху ½ ид. част от имота, като на собственици. Претендират разноски.
Ответникът
оспорва
исковете. Сочи, че процесният имот е отчужден от бащата на
ищците, по реда на чл.55а от ЗПИНМ /отм./, през 1962г.,
който
е обезщетен надлеж-но; че отчуждаването
не е отменено – по направено искане за това е налице влязъл в си-ла отказ, и че собственик на
терена към настоящия момент е Общината. Излага съобра-жения, че
завещателното разпореждане е нищожно по чл.26, ал.2, вр. с чл.44 от ЗЗД, по-ради
невъзможен предмет. Моли Съда да отхвърли претенциите.
Претендира разноски.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ-водство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко
лице, което я владее или държи без да има основание за това. Следователно, за
да бъде уважен ревандикационният иск, трябва да се установи, че ищецът е
собственик на процесната вещ, че същата се намира във владение или държане на
ответника и че той я владее или държи без основание.
Представено
е саморъчно
завещание от 21.02.1994г., с което Н. П. ***, починал на
15.12.1994г., е завещал на ищците недвижим имот в гр.Б,
ул.”” № – дворно място от 239 кв. м., ведно с построената в него
жилищна сграда с площ от 42.35 кв. м.
Спорът
по делото се свежда до това – идентичен ли е имотът с
процесния и при-тежавал ли го е наследодателят на тримата към момента на
откриване на наследството, за да премине надлежно правото на собственост в
техните патримониуми, с оглед твър-денията на ответника за проведена
отчуждителна процедура по отношение на същия.
Представен
е Констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № 878 от 18.12.1919г.,
дело № 981/1919г. на нотариус при ОС Б, с който бащата на Н. Н. и негов
наследодател – П.Н.П., е бил признат за собственик на дворно място от 478
кв. м. в гр.Б, ведно с построена паянтова едноетажна къща.
От
заключенията на вещото лице по СТЕ се установява, че в стопански регистър на
кварталите от 155 до 222, поддържан от Община Б, техническа служба, имотът,
обозначен като парцел I-1 в кв.212, с площ от
244.30 кв. м. –
след приложена улична и дворищна регулация, а впоследствие –
парцел XIV в
кв.198 по плана на ЦГЧ на гр.Б, е записан на наследници на П.П.. Същият,
съгласно писмо № 92-Б-1/09.01. 2007г., е отразен с № 702 в кв.124 с площ от 166
кв. м. По действащата кадастрална кар-та на града, пък, той е с идентификатор 07079.612.211 и
площ от 170 кв. м.
Т.
е. безспорно се установява идентичност на имота по завещанието с този – по
нотариалния акт от 1919г.
– за ½ ид. част, съобразно наследствените права на
завещате-ля –
другата ½ ид. част е принадлежала на О. и Р.З, както и с про-цесния, предмет
на настоящото производство, с оглед и приложената регулация.
По
отношение на втория спорен между страните момент, следва да се посочи, че с
Протокол № 4 от 20.02.1962г. на ИК на ГОНС Б, на основание чл.55а от ЗПИНМ
/отм./, е било взето решение за групиране на парцели V, XIV и XV в кв.198 по плана на ЦГЧ на града в общ –
парцел V,
съответно – за
отчуждаване на имотите и обезщетяване на собствениците чрез включването им в
строеж на апартаменти в сграда, находяща се в друг терен. С Протокол № 13 от 08.06.1962г.
Н. е бил включен в групов строеж № 16/201. С Протокол № 94/18.07.1962г. имотът
му –
½ ид. част от 244.30 кв. м., е бил оценен на общо 2 497.25 лв. Той е
обжалвал оценката, след което съответната сума му е била изплатена –
преведена по сметка, видно от молбата от 21.12.1963г. на л.232 от де-лото, в
която лично е удостоверил това обстоятелство. С Протокол № 14/27.09.1963г., на
основание чл.55в от ЗПИНМ /отм./, за Н., като собственик на отчужден имот, е
бил определен апартамент № 2, на ет.4 – в
групов строеж № 16, кв.201, бл.Б, находящ се на ул.”” № гр.Б. С Протокол № 9/05.06.1964г. е сменен с №
2, на ет.3. Именно за това жилище двамата със съпругата му – М.
Й. Н, са се снабдили с Нотариален акт № 45 от 23.03.1966г., том II,
дело № 699/1966г. на нотариус при БНС. Ирелевантно е отразеното в него
обстоятелство, че апартаментът е закупен по реда на чл.55г от ЗПИНМ /отм./
Безспорно, както от приетите по делото и обсъдени по-горе писмени
доказателства, така и от заключенията по СТЕ, се установя-ва надлежно проведена
отчуждителна процедура по отношение на имота на ул.”” № в гр.Б, включително и с изплащане на
определеното парично обезщетение на бившия собственик. Възстановяването на
собствеността върху него е могло да се из-върши единствено по административен
ред, чрез отмяна на отчуждаването – по
чл.55б, ал.3 от ЗПИНМ /отм./, а впоследствие и по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.
Тъй като това не е било сторено, налице е дори влязъл в сила отказ по нарочна
мол-ба на Н. /Определение от 19.04.2010г. по адм. дело № 3571/2010г. на ВАС/, след-ва
да се приеме, че към момента на смъртта му, респективно – на
откриване на наслед-ството, той не е бил собственик на процесния недвижим имот.
Доколкото в случая се касае за завет, то същият е недействителен, на основание
чл.19, ал.1 от ЗН, и не е поро-дил правно действие.
Липсата
на транслативен вещноправен ефект на завещанието води до направата на извод, че
ищците не разполагат с активна материалноправна легитимация по предя-вените
ревандикационни искове, тъй като при тяхна доказателствена тежест не
устано-вяват да са собственици на процесния недвижим имот на соченото в
исковата им молба основание. Претенциите следва да се отхвърлят. На ответната
Община следва да бъдат присъдени наравените по делото разноски –
100 лв. за СТЕ.
Ето
защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от П.Н.П.,
с ЕГН: **********,***, Й.Н.П., с ЕГН: **********,***, и М.Н.Д., с
ЕГН: **********,*** искове
по чл.108 от ЗС – за предаване, като
на собственици, по силата на наследствено правоприемство – по наследство,
останало от баща им Н.
П. ***, починал на .....г., въз
основа на саморъчно завещание, съставено на 21.02.1994г. и обявено от нотариус
при РС Б, на 09.03.1995г., при равни квоти, на
владението върху ½ ид. част от следния
недвижим имот – ПИ
с идентификатор 07079. 612.211 в гр.Б, по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на Изп. директор на АГКК, адм. адрес: гр.Б,
ул.”” № , с площ 170 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана,
начин на трайно ползване – ниско за-строяване /до 10 м./, като неоснователни.
ОСЪЖДА П.Н.П., Й.Н.П. и М. Н. Д. ***
сумата от 100 лв. –
деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд – в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с
оригинала: З.М.