№ 8249
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110120546 по
описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ за осъждане на А. Е. Ч. да
заплати на „ЗЕАД ****“ ЕАД сумата от 243.97 лева, представляваща регресно
суброгационно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „***“ за вреди по лек автомобил „****а“ с рег. № СО **** ВС вследствие на
ПТП от 09.10.2019г., настъпило в резултат от виновното и противоправно поведение на
ответника в качеството му на водач на лек автомобил „***“ с рег. № СВ **** КР, чиято
деликтна отговорност към момента на настъпване на инцидента не била обезпечена по
силата на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда- 20.04.2023г., до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 09.10.2019г. в гр. София, на ул. „****“ ответникът управлявал
лек автомобил „***“ с рег. № СВ **** КР, при което ударил паркирания и застрахован по
сключен с ищеца договор за застраховка „***“ лек автомобил „****а“ с рег. № СО **** ВС,
в резултат от което причинил на последния увреждания на стойност 243.97 лева, която сума
била погасена от ищеца в полза на правоимащото по застраховката лице чрез плащане и чрез
прихващане на насрещни задължения. С оглед на това и доколкото към датата на ПТП
гражданската отговорност на водачите на управлявания от ответника лек автомобил не била
обезпечена по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
последният бил поканен извънсъдебно да възстанови заплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение, което не сторил. С оглед на това ищецът претендира процесното вземане,
законна лихва и разноски.
В законоустановения едномесечен срок ответникът не е подал отговор на исковата
молба, негов представител не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание, не е
заявил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като е уведомен за
възможността по отношение на него да бъде постановено решение по реда на чл. 238 ГПК-
указания в този смисъл се съдържат в разпореждането на съда от 29.09.2023г., както и в
постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение, преписи от които актове са надлежно
1
връчени на адресата. С изрична молба от 23.10.2024г. процесуалният представител на ищеца
е заявил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника при
наличие на предпоставките за това. Наред с това, от посочените в исковата молба
обстоятелства и писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна
основателност на предявените искове.
С оглед на изложеното съдът намира, че в случая са налице предпоставките,
регламентирани в разпоредбите на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК, за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявеният иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ за посочената по- горе сума
да бъде изцяло уважен.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в негова полза следва да бъде
присъдена сумата от 194.00 лева, представляваща заплатени държавна такса- 50.00 лева, и
адвокатско възнаграждение в размер на 144.00 лева съобразно изричното отбелязване в
приложените към исковата молба фактура № 9/22.03.2023г. и платежно нареждане към нея,
за настоящото производство, за които по делото са представени доказателства, че са реално
извършени.
По аргумент от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ А. Е. Ч., ЕГН **********,
да заплати на „ЗЕАД ****“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 243.97 лева, представляваща регресно
суброгационно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „***“ за вреди по лек автомобил „****а“ с рег. № СО **** ВС вследствие на
ПТП от 09.10.2019г., настъпило в резултат от виновното и противоправно поведение на
ответника в качеството му на водач на лек автомобил „***“ с рег. № СВ **** КР, чиято
деликтна отговорност към момента на настъпване на инцидента не била обезпечена по
силата на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда- 20.04.2023г., до окончателно изплащане на задължението, а на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 194.00 лева, представляваща разноски за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2