№ 3862
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно гражданско
дело № 20231100512585 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Етажна собственост с
административен адрес гр. София, ул. „****“ № 10, представлявано от „Вход
Мениджър“ ЕООД, ЕИК *********, чрез юрк. А., ответник в
първоинстанционното производство, срещу решение № 20102548 от
11.09.2023 г. по гр. дело № 69642/2019 г. по описа на Софийски районен съд,
155-ти състав, с което са отменени по предявения от Б. З. С., ЕГН **********,
иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, решенията, взети на проведеното на 31.10.2019 г.
общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим
на етажна собственост на адрес гр. София, ул. „****“ № 10.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението.
Ищецът не успял да докаже по реда на чл. 154 ГПК, че общото събрание (ОС)
било проведено в нарушение на разпоредбите на ЗУЕС. В обжалваното
решение било посочено, че основание за отмяна на решенията на ОС е липсата
на подпис в поканата за свикване на събранието. Същата била изготвена и
поставена на видно и общодостъпно място, 7 дни преди датата на неговото
провеждане съгласно чл. 13, ал. 1 ЗУЕС. Общото събрание било свикано от
законно избрания управител на ЕС с адрес гр. София, ж.к. ****, а именно
ответното дружество. Искът бил недопустим, тъй като бил предявен след
изтичане на 30-дневния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Този срок започвал да тече
от датата на поставяне на съобщението за изготвен протокол и поставянето на
1
самия протокол на информационното табло, а не датата, на която ищецът бил
разбрал за проведеното събрание, поискал или получил протокола. Искането
към СГС е решението да бъде отменено като предявеният иск бъде отхвърлен
изцяло. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Б. З. С., ищец в
първоинстанционното производство, чрез адв. Б., е подала отговор на
въззивната жалба. Излага доводи за нейната неоснователност. Ищецът не бил
уведомен по надлежния ред за проведеното ОС. Срокът по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС
бил спазен. Районният съд правилно бил приел, че по делото не са
представени никакви доказателства в подкрепа на твърденията на ответника.
Искането към СГС е обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият състав
намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово
компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове,
предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е
валиден и допустим. По въпроса за неговата правилност въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва
да приложи императивна правна норма и когато е длъжен да следи служебно
за интереса на някоя от страните (така Тълкувателно решение № 1 от
09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Съдът, на основание чл. 12 ГПК, след като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение, и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт, както и възраженията на насрещната
страна, достигна до следните фактически и правни изводи:
По същество жалбата е неоснователна.
В мотивите на решението районният съд е приел фактически положения
и направил правни изводи, които въззивният съд споделя и на основание чл.
272 ГПК, препраща към тях. Събраните в първата инстанция доказателства са
правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора обстоятелства,
поради което не следва повторно да се описват в мотивите на настоящия
съдебен акт.
По възраженията в жалбата съдът намери следното:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за
отмяна на решения на общо събрание на етажна собственост. Фактическият
състав на този иск включва установяване на обстоятелствата, че ищецът е
собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост,
провеждане на общо събрание на етажните собственици, на което е прието
оспорваното решение, неговата незаконосъобразност и предявяване на иска в
преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. В конкретиката на спора се иска
отмяна на взетите решения, тъй като те били взети при нарушение на
правилата за свикване на общото събрание.
От уведомление от 29.08.2017 г., изпратено по електронен път до
2
ответника от адв. Ж. Б., в качеството му на пълномощник на ищеца, се
установява, че ищецът го е уведомил за електронния си адрес, на който да му
бъдат изпращани съобщения за насрочване на общи събрания на етажната
собственост.
От имейл, изпратен от ответника до ищеца на 30.11.2017 г., се установява,
че ответникът е отбелязал електронната поща на ищеца в системата си за
уведомяване.
На основание обсъдените електронни изявления, съдът приема, че е
налице хипотезата на чл. 13, ал. 2 ЗУЕС, съгласно който собственик или
ползвател, който не ползва самостоятелния си обект или ще отсъства повече
от един месец, уведомява писмено управителя или председателя на
управителния съвет, като посочи електронна поща и адрес в страната, на
които да му бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание, както и
телефонен номер.
Срокът по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС започва да тече от получаването на
решението на ОС на ЕС от ищеца по реда на чл. 16, ал. 7 от същия закон. В
случая, е приложима разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗУЕС и ответникът е
следвало да изпрати на електронната поща на ищеца протокола от ОС и
приложенията към него. По делото няма доказателства, че това е сторено.
Налага се изводът, че за ищеца изобщо не е започнал да тече срок за
предявяване на настоящия иск. Правилна е забележката на първата инстанция,
че 30-дневният срок е очевидно спазен като се съпоставят датата на
провеждане на ОС, 31.10.2019 г., и датата на входиране на исковата молба в
съда, 29.11.2019 г.
За да е налице редовно уведомяване на ищеца за проведеното на
31.10.2019 г. ОС на ЕС, то ответникът следва да докаже, че го е уведомил на
посочената електронна поща, не по-късно от седем дни преди датата на
събранието.
По делото не са представени никакви доказателства за уведомяване на
ищеца по реда на чл. 13, ал. 2 ЗУЕС от страна на ответника. Няма и
доказателства, че етажният собственик изрично се е съгласил да бъде
уведомен по някой от другите предвидени в закона начини за процесното ОС.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите,
на които основава своите твърдения. СРС правилно е изпълнил задължението
си по чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК като в доклада по делото е указал на ответника, че
именно в негова тежест да докаже, че процесното събрание е свикано и
проведено съгласно изискванията на ЗУЕС, а направеното в противна насока
възражение в жалбата е неоснователно.
Във жалбата са направени неотносими към предмета на делото твърдения
за липса на подпис в поканата за свикване на ОС и че събранието било законно
свикано от управител на сграда в ж.к. „Люлин“, гр. София, поради което тези
възражения на ответника нямат връзка с разглеждания казус.
В жалбата не са направени други оплаквания срещу обжалваното
3
решение, поради което предметът на въззивната проверка е изчерпан.
Крайният извод, който направи СГС е, че в процеса въззивникът не е
успял да проведе успешно пълно доказване на възложените в негова тежест
обстоятелства, поради което предявеният иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, е
основателен, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
решението на СРС да бъде изцяло потвърдено.
По разноските
На основание чл.78, ал. 3 ГПК, с оглед изхода на спора пред настоящата
съдебна инстанция, право на разноски има въззиваемият. В производството
пред СГС е представен договор за правна помощ и съдействие, сключен
между адв. Ж. Б. и Б. С. на 20.06.2024 г., за процесуално представителство по
настоящото дело. Договореното възнаграждение е в размер на 500 лева и е
изплатено в брой при сключване на договора. Ето защо са налице основанията
за възлагане на направените от въззиваемата страна разходи за адвокатско
възнаграждение пред СГС в размер на 500 лева на въззивника.
Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20102548 от 11.09.2023 г. по гр. дело №
69642/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 155-ти състав
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК етажните собственици в сграда
в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „****“ № 10, да
заплатят Б. З. С., ЕГН **********, сумата от 500 лева, представляваща
направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството
пред Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав, по въззивно гр. дело №
12585/2023 г.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,
ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4