№ 67
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ Административно
наказателно дело № 20231110210139 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Х. М. Б.
против Наказателно постановление №23-4332-008040 от 15.05.2023г. на
Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР, с което са наложени
административни наказания на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 20 (двадесет) лева за
нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и на осн. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП глоба
в размер на 80 (осемдесет) лева и лишаване от право на управление на
моторно превозно средство за срок от един месец за нарушение на чл. 123, ал.
1, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното наказателно
постановление. Твърди, че не били доказани по несъмнен начин авторството
на нарушението, вината на извършителя и причинно следствената връзка
между деянието и настъпилите общественоопасни последици. Позовава се на
неяснота на посочване на мястото на извършване на нарушението с
посочването на улица „без име“.
Въззиваемата страна не е взела становище по обжалваното наказателно
постановление.
1
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 12.04.2022г. около 17:03 часа в гр.София лек автомобил „Хонда
Джаз“ с рег. №***, собственост на Х. М. Б. е управляван на паркинг пред бл.
24, вх. „Г“, като при извършена маневра движение назад, при която водачът
не се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в
движението, автомобилът му се ударил в лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.
№***, след което водачът на лекия автомобил „Хонда Джаз“ с рег. №***,
заедно със същия автомобил, напуснал местопроизшествието, като не спрял,
за да установи нанесените щети и не останал на място до пристигането на
компетентните органи.
Установената фактическа обстановка се доказва от административно-
наказателната преписка, съдържаща акт за установяване на административно
нарушение от 12.04.2023г., сведение от Н. В. В., декларация от Х. М. Б.,
декларация от М.А.Т., Протокол за пътнотранспортно произшествие от
12.04.2022г., скица съм същия, договор за покупко-продажба на моторно
превозно средство от 25.11.2016г., регистрационни данни за лек автомобил с
рег. №***, докладна записка от мл.автоконтрольор В. В. и показанията на
свидетелите В. Р. В., Н. В. В..
Съдът дава вяла на показанията на свидетелите В. и В., които са
взаимно непротиворечиви и допълващи се. Полицейският служител В. е
свидетел по акта за установяване на административно нарушение. Същият е
потвърдил, че актът е съставен по сведение на свидетеля В., който
идентифицирал автомобила на нарушителя след преглед на видео запис от
инцидента. Изложеното се подкрепя от съставената от В. докладна записка и
показанията на свидетеля В., който е потвърдил, че видял през прозореца на
дома си инцидента, а след това и на видеозапис, на който ясно се видял удар в
автомобила му. Съпругата на свидетеля също видяла какво се случило и
заснела номера на автомобила с телефона си, което се потвърждава в
съставената от Марияна Тодорва декларация.
Регистрационните данни за автомобил с рег. №*** и договор за
покупко-продажба на моторно превозно средство от 25.11.2016г. еднопосочно
отразяват собствеността на автомобила в лицето на жалбоподателя Б..
2
При установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице – наказания жалбоподател срещу обжалваем наказателен
акт в срока на обжалването му, поради което разглеждането й е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Приложената Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи на Р.България установява материалната компетентност на
административнонаказващия орган – т. 3.6. Длъжностното качество на
наказващия орган Даниела Дескова, като Началник сектор „Административно
обслужване” към ОПП СДВР, се удостоверява с Акт за встъпването и в
́
длъжност от 29.10.2019г. и Заповед №8121к-13312/23.10.2019г. на Министъра
на вътрешните работи на Р.България.
Въпросната Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи на Р.България удостоверява и компетентността на
актосъставителя.
Актът за установяване на административно нарушение от 12.04.2021г. е
съставен в присъствието на нарушителя и двама свидетели на съставянето му,
в изпълнение на изискванията на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Актът е връчен на
нарушителя на 20.04.2023г. срещу подпис, който е вписал в акта принципно
възражение за несъгласие с описаното нарушение и е препратил към своя
декларация. Разминаването на датата на съставянето с датата на връчването на
акта води до извод за съставянето му в отсъствие на нарушителя, който не е
бил поканен за това действие, видно от липсата на доказателства за това.
Изложеното нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН не е съществено и не
накърнява значимо правото на защита, с оглед връчването на нарушителя на
акта, с което е дадена възможност за предварителна защита преди издаването
на наказателното постановление.
Съдът не намира нарушения в реда на съставяне и връчване на акта.
Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, тъй като актът е съставен
в рамките на тримесечния срок от извършване на твърдените нарушения.
Според разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН наказателното постановление е
3
издадено в шестмесечния срок от съставянето на акта.
Не е основателно възражението за неяснота на описанието на мястото
на извършване на нарушението, доколкото в наказателното постановление
същото е определено като паркинг пред бл. 24, вх. „Г“ в ж.к. „Свобода“.
Посочването на ул. „без име“ не внася неяснота, с оглед конкретизацията с
административен адрес.
I. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП въвежда задължение водачът на
пътно превозно средство преди да започне движение назад да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението. От показанията на
свидетеля В., отразените увреждания в протокола за пътно транспортно
произшествие и скицата към същия, отразяваща взаимното разположение на
автомобилите и траекторията на движение на автомобила на нарушителя се
установява, че при движение назад водачът на автомобил с рег. №*** е
причинил удар между неговия автомобил и паркирания автомобил марка
„Опел Зафира“ с рег. №***, след което напуснал мястото на пътно
транспортно произшествие, като ударил със задната част на автомобила,
който управлявал в странична дясна задна част на автомобила с рег. №***.
При удара настъпили материални щети, описани като щета върху дясна задна
броня и др. С оглед настъпилия сблъсък и траекторията на движение на
автомобила на жалбоподателя се доказва, че водачът му не се е убедил че,
пътят зад превозното средство е свободен – в случая от паркирания
автомобил с рег. №*** и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението.
Поради изложеното се установява по несъмнен начин извършването на
нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП по посочените в наказателното
постановление време и начин. Нарушената разпоредба корелира със състава
на административното нарушение на чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, който
предвижда административнонаказателна отговорност на водач, който
нарушава правилата за движение назад.
От субективна страна нарушението е извършено при условията на
съзнавана непредпазливост, като косвен умисъл, като водачът на автомобила
е предвиждал нарушаването на правилото за поведение на чл. 40, ал. 1 от
ЗДвП и се е съгласявал със същото. Настъпилото пътно транспортно
4
произшествие се явява несъставомерна последица на иначе формалното
нарушение, за което не е изискуемо формирането на представи в
субективната страна на нарушението за същото.
Съдът не намира за основателно възражението за недоказано авторство
на извършване на деянието, доколкото разпоредбата на чл. 188, ал. 1,
изречение второ от ЗДвП предвижда, че собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
представил моторното превозно средство, което жалбоподателят, като
собственик на автомобила, не е сторил.
Правилно административнонаказващият орган е наложил
административното наказание глоба в абсолютно определения му размер от
двадесет лева, поради което обсъждането на въпроса за неговата
прекомерност е безпредметно.
Поради изложеното, обжалваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено в частта му относно наложеното наказание на основание чл.
183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП.
II. Посочената за нарушена разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
вменява задължение на водача на пътно превозно средство, който е участник
в пътнотранспортно произшествие без да създава опасност за движението по
пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. От
показанията на свидетеля В. и попълненото от него сведение по еднозначен
начин се установява, че водачът на автомобила с рег. №*** е сторил това,
като излязъл от превозното средство и видял нанесената щета, но след това си
тръгнал без да уведоми съответната служба за контрол на МВР, което
представлява задължение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. Поради
изложеното е налице основание за изменение на наказателното
постановление, като съдът преквалифицира същото нарушение, описано в
текстовата част на наказателното постановление – вместо по чл. 123, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, нарушението е по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
От субективна страна нарушението е извършено при условията на пряк
умисъл, тъй като водачът на автомобила е съзнавал настъпването на
въпросното пътно транспортно произшествие с причинени само имуществени
вреди и задължението си да съобщи за същото на съответната служба за
контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е
5
настъпило произшествието, и да изпълнява дадените му указания, но въпреки
това е напуснал местопроизшествието без да уведоми за същото.
Съдът отново не намира за основателно възражението за недоказано
авторство на извършване на деянието със същите изложени по-горе
аргументи, касаещи разпоредбата на чл. 188, ал. 1, изречение второ от ЗДвП.
В разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са предвидени
административни наказания глоба от 50 до 200 лв. и лишаване от право на
управление на моторно превозно средство за срок от един до шест месеца за
водач, който наруши задълженията си като участник в пътно транспортно
произшествие. Нарушената разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” от ЗДвП
корелира на хипотезата на санкционната разпоредба, която правилно е
приложена от административно наказващият орган. Съдът намира, че
наказващият орган правилно е индивидуализирал размера на
административните наказания в рамките на относителноопределените
предели и с оглед тежестта на извършеното административно нарушение.
И двете нарушения не представляват маловажни случаи, тъй като са
типични случаи на такъв вид противоправни прояви.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, във вр. с ал. 9, ал. 2, т.
4, във вр. с ал. 7, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-4332-008040 от
15.05.2023г. на Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР, в
частта му, с която на Х. М. Б. е наложено административно наказание на
основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП глоба в размер на 20 (двадесет) лева за
нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №23-4332-008040 от 15.05.2023г.
на Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР, в частта му, с
която на Х. М. Б. са наложени административни наказания на осн. чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП глоба в размер на 80 (осемдесет) лева и лишаване от право на
управление на моторно превозно средство за срок от един месец относно
квалификацията на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която изменя
на нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” от ЗДвП.
6
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд София-
град с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението на
страните по реда на АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7