Решение по дело №71218/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14126
Дата: 17 юли 2024 г.
Съдия: Илина Любомирова Гачева
Дело: 20221110171218
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 14126
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20221110171218 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Подадена е искова молба от “Л” ЕООД с ЕИК ххх, представлявано от
законовия си представител С Т, чрез адв. Б. З., срещу И. М. Г. с ЕГН
**********. В исковата молба се твърди, че на основание сключен между
страните договор за посредничество, ищецът се задължил да намери адвокат,
който да изготви и подаде искова молба в защита на интересите на ответника
във връзка със сключени договори за кредит и връщане на изначално
платеното при липса на правно основание, като адвокатското възнаграждение
ищецът заплатил със собствени средства, а именно сумата от 360 лв., по
сключен договор с адвокатско дружество “Д М”, като в защита на интересите
на ответника, адв. Д М изготвил и подал искова молба, по която било
образувано гр.д.№2482/2022г., по описа на РС -П, което производство било
прекратено с влязло в сила определение поради отказ от иска, направен по
молба на ответника И. М. Г., подадена лично. На основание на изложеното,
ищецът отправя искане съдът да признае в отношенията му с ответника, че
последният му дължи сума в размер на 360 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно уговореното между страните по сключения
договор за посредничество, както и да му се присъдят разноските по
производството.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, ответникът лично е подал отговор на
исковата молба, като счита че не дължи посочената в исковата молба, като
навежда подробни съображения за нищожност на договора за посредничество,
поради което счита, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен в цялост.
1
Отправя възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните по настоящото производство сключили договор за посредничество.
Със сключения договор, ищецът се задължавал да съдейства на ответника за
намирането на адвокат, който да му окаже правна защита и съдействие, като
изготви и подаде искова молба във връзка със сключени договори за кредит и
за връщане на изначално платеното при липса на правно основание. Страните
изрично уговорили, че ищецът с негови средства се задължавал да плати
дължимото адвокатско възнаграждение, както и разноските по воденото
съдебно производство, като в случай на успешно проведено такова,
присъдените в полза на ответника суми, в т.ч. тези за разноски, остават в полза
на ищеца.
В изпълнение на сключения договор за посредничество, ищецът от името и
за сметка на ответника, сключил договор за правна защита и съдействие от
30.03.2023г., с адвокатско дружество “Д М”, съобразно с уговореното между
страните по договора за поръчка, като било уговорено заплащането на
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. За осъществяване на правна
защита и съдействие е налице и изрично упълномощаване от страна ответника
в полза на адв. Д М. Последният изготвил и подал искова молба, по която било
образувано гр.д.№2482/2022г., по описа на РС -П, което производство било
прекратено с влязло в сила определение поради отказ от иска, направен по
молба на ответника И. М. Г., подадена лично.
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.285 от
ЗЗД, вр. чл.415 ГПК за сумата от 360 лв., представляваща заплатена от ищеца
сума за адвокатско възнаграждение по сключен договор за посредничество
ведно със законната лихва от подаване заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното изплащане на задължението.
За основателността на предявената искова претенция, ищецът при условията
на пълно доказване е следвало да установи наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните, със съдържанието посочено в
исковата молба, както и че е изпълнил съобразно уговореното между страните,
възложеното му по мандатно правоотношение.
От представените с исковата молба и приети като писмени доказателства,
документи се установява по безспорен начин, че между страните е било
налице валидно възникнало мандатно правоотношение, като ищецът е
изпълнил задълженията си, съобразно уговореното между страните. Видно от
съдържанието на представеното и прието като писмено доказателство по
настоящото производство Определение № 2343/07.07.2022г., гр.д.
№2482/2022г., по описа на РС -П, става ясно че ответникът е оттеглил
пълномощията си от адв. Д М, като е отправил лично изявление за отказ от
2
иск, на основание на което производството е било прекратено. Макар и в
самия договор за посредничество, сключен между страните по настоящото
производство, задълженията на ищеца за намиране на адвокат, който да окаже
правна защита и съдействие на ответника, в т.ч. чрез предприемане на
конкретно посочени правни действия, в защита на интересите му във връзка
със сключени договори за кредит и връщане на изначално платеното при
липса на правно основание, то съдът намира и с оглед обстоятелството, че
уговореното между страните не е скрепено с конкретен срок на действие на
договора за посредничество, то образуваното производство по гр.д.
№2482/2022г., по описа на РС -П, е именно в резултат на изпълнение на
задълженията на ищеца по мандатното правоотношение и сключения от името
и за сметка на ответника договор за правна защита и съдействие с адв. Д М, по
силата на който последният се задължавал да изготви и подаде искова молба в
защита на правния интерес на ответника, а дължимото адвокатско
възнаграждение било уговорено в размер на 360 лв., съобразно предвидения
минимум по Наредба 1/2004г. на ВАдвС.
По силата на уговореното между страните с договора за посредничество,
дължимото адвокатско възнаграждение се заплаща от ищеца, като при
успешно проведено съдебно производство, същото остава в негова полза.
Договорът за поръчка/мандат е неформален, консенсуален и безвъзмезден
договор, т.е. възнаграждение по същия се дължи само ако такова е изрично
уговорено между страните - чл.286 ЗЗД. В настоящата хипотеза макар и
изрично такова да не е било уговорено /уговорено под отлагателно условие в
последния абзац от договора/, като претендираната от ищеца сума е била
необходима за изпълнение на поръчката в защита на интереса на доверителя.
От представените и приети писмени доказателства, се установява наличието
на тaкава сума, с оглед уговореното в сключения в изпълнение на договора за
поръчка - договор за правна защита и съдействие с АД “Д М” - адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв., като съдът намира, че за основателността
на иска по настоящото производство е необходимо ищецът да е доказал, че
уговорената сума е заплатена в полза на адвокатското дружество. С оглед на
установеното в разпоредбата на чл.285 вр. чл.280 от ЗЗД, че поръчката следва
да се изпълни със средства на доверителя, като довереникът разполага с
процесуалната възможност да поиска средствата, необходими за нейното
изпълнение още преди да е предприел осъществяване на същото. Макар и в
конкретната хипотеза, страните изрично да са уговорили, че ищецът със свои
средства ще осигури правна помощ и съдействие, като заплати дължимото
адвокатско възнаграждение, то съобразно с установеното в разпоредбата на
чл.285 от ЗЗД, правно гарантирана е възможността на същия да иска
предоставяне на всички средства и разноски, при условие, че установи по
безспорен начин, че е изпълнил предмета на уговореното с договора за
поръчка, каквото изпълнение настоящият съдебен състав приема, че се доказа
от ищеца по настоящото производство. Именно с оглед на приетото за
установено, че ищецът в изпълнение на поръчката на ответника е сключил от
3
негово име и за негова сметка, договор за правна защита и съдействие, по
който договор такава действително е осъществена и то съобразно с изрично
уговореното /да се изготви и подаде искова молба/, то съдът намира, че
претендираната от ищеца сума е за действително осъществени разноски в
интерес на ответника и в изпълнение на поръчката, поради което дължимостта
на същата следва да бъде призната.
По възраженията на ответника за нищожност на договора за поръчка
сключен с ищеца, съдът намира, че същият не противоречи на закона и
добрите нрави, като подробно изложените в отговора на исковата молба
съображения в тази насока са изцяло неоснователни. Не следва да бъдат
споделени и съображенията за недействителността на договора, поради липса
на съгласие между страните, с оглед на приетото за установено по-горе от
фактическа и от правна страна. Не могат да бъдат споделени като основателни
и съображенията на ответника относно приложимостта на ЗЗП към
правоотношението, възникнало между страните на основание сключения
договор за поръчка, с оглед липсата на изрични доказателства в насока на
това, че ищецът осъществява посредническа дейност, със съдържанието на
уговореното между страните, по занятие с цел извличането на търговска
печалба.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че
предявената положителна установителна искова претенция с правно
основание чл.285 от ЗЗД, вр. чл.415 ГПК за сумата от 360 лв., представляваща
заплатена от ищеца сума за адвокатско възнаграждение по сключен договор за
посредничество ведно със законната лихва от подаване заявлението по чл.410
ГПК до окончателното изплащане на задължението.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските за държавна такса и
адвокатско възнаграждение, сторени в настоящото производство, за които са
представени доказателства, в общ размер на 550 лв., за исковото и за
заповедното производство, като възражението за прекомерност на
претендираното от процесуалния представител на ответника адвокатско
възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.
Претендираното и присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.,
е към минимума, предвиден в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 ГПК от Наредба
1/2004г. на ВАдвС, в приложимата и редакция с измененията с ДВ бр.88 от
04.11.2022г.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните по предявената положителна
установителна искова претенция с правно основание чл.285 от ЗЗД, вр. чл.415
4
ГПК, че И. М. Г. с ЕГН ********** дължи на “Л” ЕООД с ЕИК ххх,
представлявано от законовия си представител С Т, сумата от 360 лв.,
представляваща заплатена от ищеца сума за адвокатско възнаграждение по
сключен договор за посредничество ведно със законната лихва от подаване
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, И. М. Г. с ЕГН ********** да
заплати на “Л” ЕООД с ЕИК ххх, представлявано от законовия си
представител С Т, сумата от 550 лв. за разноски, включваща държавна такса и
адвокатско възнаграждение, сторени в исковото и в заповедното
производство.


Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5