Решение по дело №27055/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2587
Дата: 28 март 2022 г.
Съдия: Стефан Исаков Шекерджийски
Дело: 20211110127055
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 май 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2587
гр. София, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20211110127055 по описа за 2021 година
искове с пр. основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - Фирма, ЕИК **********, представлявано от Ст. П. Цв., със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н "Красно село", ул. „Я." № ********, e-mail: ***********, в
исковата си молба и уточнение на същата от 01.06.2021г., моли да се ОСЪДИ
ответникът/ите да му заплати/ят при условията на разделност (3/4 + 1/4):
- сумата от 3 781,01 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ на топлоснабден имот за периода м. 05.2017г. до м. 04.2019г.; и
- сумата от 736,22 лева - мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2018г. до 12.04.2021г.
Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - ИЛК. КР. З., оспорва иска:
- нямало доказателства, че наследството е прието;
- прави възражение за давност; и
- навежда и други правни доводи.
Ответникът - П.Д. Стоянов, оспорва иска:
- не била ясно квотата на ответника;
- прави възражение за давност;
- навежда възражения за неравноправни клаузи;
1
- навежда и други правни доводи.
Третото лице-помагач на ищеца - Фирма, не се ангажира със становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
от фактическа страна:
Съобразно ОУ на ищеца, потребителят заплаща цената на потребената енергия на
11 месечни вноски в 30 дневен срок след изтичане на периода (по новите условия 45 дена -
чл. 33 от ОУ) - Решение № 142 от 30.09.2010г. по т.д. № 117/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС:
според чл. 143, ал. 3 ЗЕ консумираната топлинна енергия се разпределя между всички
потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
потребителите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-
дневен срок след отчитане на периода, за който се отнася. Става въпрос за срок по смисъла
на чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Някаква допълнителна особена покана не е нужна.
Общоизвестно е че сумите за консумативите (ток, парно, вода и т.н.) се заплащат
ежемесечно, като размерът на дълга се проверява или в интернет или в най-близкия пункт за
заплащане на подобни задължения. Ищецът има задължение да издава фактури, но,
евентуалната им липса, не предполага невъзникване на забава.
ИЛК. КР. З. е призната за собственик на жилището (НА от 1969г.). Нейният мъж, съобразно
Удостоверение за наследници (л. 39), е починал през 2010г. и е оставил за наследници:
- П.Д. Стоянов (З.), ЕГН ********** (син);
- още един починал на 17.01.2021г. син – А. Д. З. (Удостоверение – л. 98).
За последния няма данни да е имал наследници.

Депозирана е комплексна СЕ, неоспорена от страните и приета от съда, като
компетентно изготвена. От нея се установява, че:
- главницата, при съобразена давност, възлиза на 2 227,32 лева + 30 лева (цена на
дялово разпределение, редуцирана по реда на чл. 162 от ГПК с оглед възражението за
давност, доколкото в.л. е пропуснало да го стори) = 2 257,32 лева; а
- лихвата на 334,12 лева + 5 лева = 339,12 лева.
от правна страна:
Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между … производител и различни субект, включително и пряко
присъденили се към топлоснабдителната мрежа, но не и отделни членове на ЕС (чл. 149 от
ЗЕ). Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват
топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на етажната
собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за упражняването, реда и
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено. Задължително е да
2
има такова дружество, съответно да е проведено ОС на ЕС, в което да е взето решение. Това
е начин да се съгласуват волите на отделните етажни собственици.
Правна същност на сделката (двустранен облигационен договор) е характеризирана от КС в
решение № 5 от 22.04.2010г. Тя е особена и има социален характер и произтича от договор
(при изясняването на отношенията между обществения снабдител -енергийно предприятие и
потребителя следва да се има предвид, че договорна е отговорността за неизпълнение на
задължение по съществуващо облигационно отношение между страните, докато при деликта
облигационната връзка между страните възниква едва с причиняването на вредата. В
разглеждания случай, между енергийното предприятие и потребителя е налице
облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на
предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я
заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е
как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по
друг начин. Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия
на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение
е и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган.
Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е
сключен договорът – чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг
начин). Собственик на отоплен имот (или ползвател на когото е прехвърлена партидата) е
страна в подобно правоотношение - чл. 153, във вр. с чл. 149 от ЗЕ - ТР 4 от 29.01.2013г. по
тълк. д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС; ТР на ВКС ОСГК № 2/2016 от 25 май 2017г.
(Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата ... Непоискана е тази доставка, при
която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без
той да е изразил съгласи е за това. Именно поради това законът постановява, че
непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя
задължение за плащане). Аналогично е разбирането, залегнало в Решение на Съдът на ЕС
(четвърти състав) от 5 декември 2019г. по съединени дела С 708/17 и С 725/17.
Съгласно Определение № 315 от 23.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3092/2015 г., I г. о., ГК,
докладчик председателят Теодора Нинова, действително приема нещо различно, но е
предходно на цитираната по-горе практика, а и логика на процеса. Ищецът не следва да
бъде ограничаван процесуално, вследствие от неправомерното поведение на ответника;
също: Определение № 138 от 2.08.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2806/2017 г., II г. о., ГК,
докладчик съдията Здравка Първанова. Но, след като, отказът от наследство е лично
действие, то и възражението, че наследството не е прието, също е такова поведение -
Решение № 4350 от 14.07.2020г. на СГС по в.гр.д. № 12449/2019г. Доводът е недопустим.
Отделен е въпросът и че има разпадната съпружеска имуществена общност.
Давността е 3 години назад, считано от 17.05.2018г., като периодът от 01.04.2018г. също не е
покрит от давност, с оглед падежа на вземането.
3
Искът е основателен за сумите, посочени по-горе.
Предполага се съпружеска имуществена общност, което означава, че квотите са ½ + 1/3 ид.ч
(чл. 28 от СК и чл. 9, ал. 1 от ЗН), а впоследствие и 1/3 на починалия син = 5/6 ид.ч.
Делът на втория ответник е 1/6 ид.ч.
При това положение:
1. ответницата дължи:
2 257,32 лева / 4 = 564,33 лева Х 3 = 1 692,99 лева (главница), тъй като в този размер на
дялове се претендира; и
339,12 лева / 4 = 84,78 лева Х 3 = 254,34 лева (лихва).
2. ответникът дължи:
2 257,32 лева / 6 = 376,22 лева;
339,12 лева / 6 = 56,52 лева.

На относно подписите на договора, сключен между ищеца и третото лице, с оглед нормата
на чл. 293, ал. 3 от ТЗ, е неоснователен, а по-вероятно и недопустим. В тази връзка и Р. №
872 от 14.12.2009г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 2011/2008г: по предявения иск ответната
страна може да се брани, като предявява с възражение всякакви насрещни права, но само в
случай, че тези права са нейни – например възражение за изтекла придобивна давност.
Съдът не следва да взема предвид предявените пред него чужди права, каквото е правото на
страните да претендират нищожността на договора, след като правещият възражението не е
страна по този договор.
Фактът, че етажните собственици евентуално не са осъществили задълженията си да изберат
топлинен счетоводител не може да ги ползва (никой не може да черпи права от
неправомерното си поведение).
Клаузата за половингодишната (а често и за по-дълъг период) изравнителна сметка е
неравноправна, тъй като смисълът ѝ е само да „удължи давността“, с която се погасяват
вземанията на ищеца. Нормата в ЗЗД е императивна (чл. 111) - Р. № 23 от 07.07.2016г. по
т.д. № 3686/14 на ВКС ТК, I т.о. и ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Същото се отнася и до тази на чл. 32 от ОУ (Р. № 99 от 15.07.2015г. на ВКС, II т.о., т.д. №
617/2015г.
по разноските:
На ищеца се дължат разноски, съобразно уважената част от иска – 484,38 лева, от
ответницата и 297,03 лева, от ответника (чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК).


4
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, ИЛК.
КР. З., ЕГН **********, съд.адр.: адв. Т. М. В., определен от САК, e-mail: ************, гр.
С., ул. „Гр. И.” №**, ет. **, ап. **, тел. *********, да заплати на Фирма, ЕИК **********,
представлявано от Ст. П. Цв., със седалище и адрес на управление гр. С., р-н "Кр. с.", ул.
„Я." № **, e-mail:******
- сумата от 1 692,99 (хиляда шестстотин деветдесет и два лева и деветдесет и девет
стотинки) лева, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от 17.05.2018г. до м. 04.2019г., ведно със законната лихва, считано от 17.05.2021г.
до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния
предявен размер от 2 835,76 (две хиляди осемстотин тридесет и пет лева и седемдесет и
шест стотинки) лева, както и за периода от 05.2017г. до 16.05.2018г., като ПОГАСЕНА
ПО ДАВНОСТ
- сумата от 254,34 (двеста петдесет и четири лева и тридесет и четири стотинки) лева,
мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 12.04.2021г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията
за горницата до пълния предявен размер от 552,16 (петстотин петдесет и два лева и
шестнадесет стотинки) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА, както и на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 от ГПК,
- сумата от 484,38 (четиристотин осемдесет и четири лева и тридесет и осем стотинки)
лева, сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената
част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, П.Д. Ст.,
ЕГН **********, , съд.адр.: адв. Т. М. В., определен от САК, e-mail: ************, гр.
София, ул. „Гр. И.” № **, ет.**, ап.**, тел. ***********, да заплати на фирма, ЕИК
***********, представлявано от Ст. П. Цв., със седалище и адрес на управление гр. София,
р-н "Кр. с.", ул. „Я." № ***, e-mail: *************
- сумата от 376,22 (триста седемдесет и шест лева и двадесет и две стотинки) лева,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
17.05.2018г. до м. 04.2019г., ведно със законната лихва, считано от 17.05.2021г. до
окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния
предявен размер от 945,25 (деветстотин четиридесет и пет лева и двадесет и пет
стотинки) лева, както и за периода от м. 05.2017г. до 20.04.2018г., като частично
НЕОСНОВАТЕЛЕН и частично ПОГАСЕНА ПО ДАВНОСТ
- сумата от 56,52 (петдесет и шест лева и петдесет и две стотинки) лева, мораторна лихва
за периода от 15.09.2018г. до 12.04.2021г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до
5
пълния предявен размер от 184,06 (сто осемдесет и четири лева и шест стотинки) лева,
като НЕОСНОВАТЕЛНА, както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК,
- сумата от 297,03 (двеста деветдесет и седем лева и три стотинки) лева, сторени
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от
исковете.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца - фирма, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр. С. 1111, р-н „Сл.”, ул. „П. Г. П.” № *,
електронна поща: **********
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6