Р Е
Ш Е Н
И Е
№ *64 10.07.2014 год. гр.Добрич
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На единадесети юни 2014
год.
В открито заседание в следния
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Д. ДЯКОВА
Секретар:П.П.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 973 по описа за 2013
год.
за да се произнесе съобрази следното:
Предявените
от И.А.Ч. ,ЕГН **********,от с.П.Г.,Добричка Община срещу
Р.Г.Ч. ,ЕГН **********,***
обективно съединени искове са за І.УСТАНОВЯВАНЕ ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ
НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ : 1./гараж,находящ се на партерния етаж
на жилищна сграда с административен адрес:гр.Добрич,бул.”В.Л.” № *, с площ от
21.7 кв.м.,съставляващ самостоятелен обект с идентификатор *****.***.****.*.** в сграда № *,изградена в
поземлен имот с идентификатор *****.***.****,при съседи на същия етаж *****.***.****.*.**;
*****.***.****.*.** и *****.***.****.*.**;под обекта –няма;над обекта *****.***.****.*.*
и 2./апартамент
,в жилищна сграда с административен адрес: гр.Добрич,бул.”В.Л.” № * вх.”*”,ет.*,ап.*,с
площ от 119.9 кв.м.,съставляващ самостоятелен обект с идентификатор *****.***.****.*.** в сграда № *,изградена в поземлен имот с
идентификатор *****.***.****,при съседи:на същия етаж *****.***.****.*.** и *****.***.****.*.*;под
обекта -*****.***.****.*.*;над обекта *****.***.****.*.**,с прилежащо избено помещение №*
,с площ от 10.89 кв.м. и таванско помещение № *,с площ от
20.02. кв.м. и 3.461% ид.части от общите части на сградата и ІІ.ПРЕДАВАНЕ
ВЛАДЕНИЕТО на апартамент ,в жилищна сграда с административен адрес: гр.Добрич,бул.”В.Л.”
№ * вх.”*”,ет.*,ап.*,с площ от 119.9 кв.м.,съставляващ самостоятелен обект с
идентификатор *****.***.****.*.** в сграда
№ *,изградена в поземлен имот с идентификатор *****.***.****,при съседи:на
същия етаж *****.***.****.*.** и *****.***.****.*.*;под обекта -*****.***.****.*.*;над
обекта *****.***.****.*.**,с прилежащо избено помещение №* ,с
площ от 10.89 кв.м. и таванско помещение № *,с площ от
20.02. кв.м. и 3.461% ид.части от общите части на сградата.
Изложени са обстоятелства,че страните са бивши съпрузи,като
гражданския брак между тях е бил сключен на дата 09.08.1981 год. и прекратен с
развод с влязло в сила на дата 22.03.2013 год. решение на Добричкия районен
съд по гр.д.№ *423/2012 год.
По
силата на сключен с родител договор за
дарение от 1979 год.,ищецът притежавал
3/12 ид.ч. от недвижим имот:дворно място
и жилищна сграда.Със заповед № 1563/1985 год. на ОК на ОбНС –Т. този
негов личен недвижим имот бил отчужден за строеж на ЖСК по стопански начин,като
със заповед № *22/26.02.1986 год. било учредено право на строеж на ЖСК”Л.”,а
ищецът обезщетен с апартамент и гараж.Оценката на отчуждения имот била
определена в размер от 3 63*.*1 лв. по протокол от 04.09.1985
год.Съобразно ценообразуването към
момента на отчуждаването и започването на строителството,ищецът е следвало да
придобие имоти :апартамент,оценен на сумата от 30 528 лв. и гараж,оценен
на сумата от 5 061 лв. ,а разликата между изплатеното обезщетение за
отчуждения имот и пълната стойност на получените като обезщетение имоти била покрита
с лични средства на ищеца по дарение от родителите му и заем от ДСК.На дата
07.06.1992 год. бил съставен окончателния разделителен протокол за обектите в
ЖСК и впоследствие същата прекратена и член-кооператорите й снабдени с нотариални актове. Окончателната стойност на
придобитите имоти при прекратяването на ЖСК възлизала на сумата от 231 238
лв.,спрямо която стойност първоначално внесената вноска била незначителна,а
заради качеството си на член-кооператор по право,ищецът не бил заплащал разликата
между първоначално определената стойност
на дадените в обезщетение имоти и
окончателната им цена.Заемът от ДСК,с който била покрита по-голяма част от
първоначалната стойност на имотите бил изплатен след 1992 год.,като в резултат
на инфлационните процеси ,сумата се равнявала само на няколко месечни заплати. Като
собственик на отчужден от държавата
недвижим имот за строеж на ЖСК,обезщетен с жилище и гараж в сградата й,ищецът
бил член-кооператор по право,а след прекратяването на кооперацията и снабдяването му с нотариален акт,процесните
имоти били обект на негово лично
притежание.Евентуалния принос на ответницата за придобиването им бил
незначителен и не съставлявал основание същите да се третират като част от
съпружеската имуществена общност. След прекратяване на брака,ответницата упражнявала фактическа власт върху
апартамента и въпреки отправените покани,отказвала да заплаща обезщетение.
С оглед
на горното се настоява правото на собственост върху недвижимите имоти да бъде
съдебно установено и ответницата осъдена да предаде владението на един от
тях-апартамента.
Ответницата счита
предявените искове за допустими,но неоснователни.
Изложени
са доводи,че недвижимите имоти били придобити по време на брака на страните и в
режим на съпружеска имуществена общност.Личен недвижим имот-гараж,ответникът
никога не бил притежавал,такъв не му бил отчуждаван,т.е. получаването на
процесния гараж не било резултат на трансформация на лично имущество.Процесния
апартамент пък бил придобит не само в резултат на частично влагане на лично на
ищеца имущество- стойността на отчуждени
3/12 ид.ч. от дарен му от преди сключване на брака на страните недвижим
имот,а и срещу заплащане на разликата до пълната стойност на дадения в
обезщетение недвижим имот,посочена в издадена по време на брака им заповед по
чл. 100 от ЗТСУ (отм.).Заплащането на разликата било със собствени на съпрузите
средства и със заемни такива,които били набрани по време на брака и с участието
на ответника от постоянна в годините трудовата заетост,работа в домакинството,грижите за децата и майката
на ищеца.Стойността на отчуждени от ответника негови лични имоти в гр.В.Т. пък
била вложена в извършване на подобрения в апартамента.Понастоящем ответникът
ползвал само семейното жилище въз основа на решението за развода.До прилежащите
му избено и таванско помещение,както и до гаража нямал достъп.
Настоява
за отхвърляне на исковата претенция в цялост
.
От
събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
Бракът между страните е бил
сключен на дата 09.08.1981 год. и е
прекратен с развод с влязлото в сила в
тази му част по реда на чл. 325 от ГПК на дата 22.03.2013 год. решение № 70 т.ІІ стр.83/25.02.2013 год. по гр.д.№
*423/2012 год. на Добричкия районен съд .
С решение № 70 т.ІІ
стр.83/25.02.2013 год. по гр.д.№ *423/2012 год. на Добричкия районен съд ,потвърдено
с решение № *434/05.06.2013 год. по гр.д.№ *09/2013 год. на Добричкия окръжен
съд,влязло в сила на дата 11.07.2013 год.,правото на ползване на семейното
жилище, находящо се в гр.Добрич, ул. „В. Л.” №*, вх.*, ет.*, ап.* е
предоставено на Р.Г.Ч..Не е спорно между
страните,че към настоящия момент ответницата ползва процесния
апартамент,респективно че не ползва процесния
гараж.
От брака на страните са родени
децата Д. (28.01.1982 год.) и Г. (31.05.1989 год.),понастоящем пълнолетни.
С договор от 02.11.1979
год.,сключен с н.а. *** т.* н.д.№ ****/**** год., А.И.Ч. е дарил на сина си И.А.Ч.
3/12 ид.ч. от недвижим имот:дворно място от 400 кв.м.,находящо се в чертите на
гр.Т.,ул.”В.Л.”№*,представляващи част от пл.№ *803 кв.70 по регулационния план
на града,заедно с построеното в същото място жилищна сграда,паянтова постройка,състояща
се от четири стаи,салон и втори етаж.
ЖСК”Л.” е била учредена през 1983
год.-така заповед № 737/30.06.1983 год. на председателя на ИК на ОбНС гр.Т. за
утвърждаване решението за учредяването й,определение № 545/06.07.1983 год. на
ТРС за вписването на новообразуваната юридическа личност
Съгласно оценителен протокол № */04.09.1985 год. на
комисията,назначена със заповед № 1029/11.07.1985 год. са били оценени
подлежащите на отчуждаване недвижим имоти за обект : ЖСК по стопански начин по
улиците „В.Л.”,”Ц.С.” и „Д.Г.”.Изготвена е оценка на имот с пл.№ * по плана на
града,находящ се на ул.”В.Л.” № *,собственост на съпрузите А.И.Ч. и Д. И.Ч. и И.А.Ч. в размер
от 14 53*.*1 лв. , разпределена между съсобствениците:за А.И.Ч. -9/12
части от общата стойност на имота,равняващи се на 10 900.40 лв. и за И.А.Ч.
3/12 части от общата стойност на имота,равняващи се на 3 63*.*1 лв.
Със заповед № 1563/05.12.1985 год.
на председателя на ИК на ОбНС гр.Т.,на основание чл. 63 ал.1 и чл. 98 от
ЗТСУ за обект ЖСК по ул.”Д.Г.” са били отчуждени имоти,сред които и
този с пл.№ * по плана на града ,с
административен адрес ул.”В.Л.” № *,съставляващ дворно място от 400 кв. и
самостоятелно жилище от 110.50 кв.м. ,собственост на съпрузите А.И.Ч. и Д. И.Ч.
и И.А.И.Ч.,оценен на сумата от 14 53*.*1 лв., съгласно приложения
оценителен протокол на комисията по чл. 265 от ППЗТСУ и определено обезщетение
и същите са били обезщетени както следва:1./съпрузите А. и Д. Чобанови,заедно с
тричленното семейство на сина им Велю А.Ч.
с жилище от четири стаи и кухня в ЖСК,която ще се строи на същото място без да
се прилага чл. 90 от ЗТСУ,като на блокиран влог им е приведена сумата от
10 900.40 лв.Искането да обезщетяване с гараж не е било уважено,тъй като
не се отчуждава такъв;2./И.А.Ч. и
тричленното му семейство с жилище
от три стаи и кухня в ЖСК,която ще се строи на същото място без да се прилага
чл. 90 от ЗТСУ,като на блокиран влог е
приведена сумата от 3 63*.*1 лв. Искането да обезщетяване с гараж не е
било уважено,тъй като не се отчуждава такъв.
С решение № ІV-55/25.04.1986 год.
на особената комисия при Комитета по териториално и селищно устройство е била
отменена заповед № 1563/05.12.1985 год. на председателя на ИК на Об.С Т. в
частта,в която жалбоподателя И. А. Ч. не е отчужден с гараж и преписката върната на
органа по чл. 95 от ЗТСУ за разглеждане на заповедта в отменената част.
Със заповед № *09/24.06.1986 год.
на председателя на ИК на ОбНС –Т.,на основание чл.103 и чл.109 от ЗТСУ и
решение № ІV.55/25.06.1986 год. на особената комисия по чл.265 от ППЗТСУ е допълнена заповед №
1563/05.12.1985 год. т.3 пункт 4”б” и вместо с тристайно жилище собственика И.А.
е обезщетен с тристайно жилище и гараж,ако се строят такива в ЖСК без чл.90 от
ЗТСУ.
По силата на заповед № *22/1985
год. на председателя на ИК на ОбНС гр.Т. и на основание чл.*** ал.2 от ЗТСУ е
било отстъпено право на строеж на ЖСК”Л.” в кв.* върху парцели с пл.№№***,***,*** и *** по плана на града,които имоти от
площадката са били отчуждени със заповед № 1563/05.12.1985 год. за кооперативно
жилищно строителство по стопански начин.Възложено е проектиране на жилищния
блок ,съобразено с броя и големината на апартаментите,с които се обезщетяват
собствениците на отчуждените имоти и на останалите кооператори,по раздел ІІ т.3.31
–И.А.Ч. –собственик с право на апартамент от 3 стаи,кухня и гараж.
Със заповед № *94/06.05.1987 год.
на председателя на ИК на ОбНС –Т.,на основание чл.100 и чл.102 от ЗТСУ,И.А.Ч. е бил обезщетен с апартамент № * вх.* на ет. ** в ЖСК”Л.”,състоящ се от три
стаи,кухненска ниша и сервизни помещения на 110.39 кв.м.,заедно с изба № *,таван
№ *, общо на стойност 30 528 лв.
и гараж № * вх.* на 21.77 кв.м. на
стойност 5 061 лв. Било му е
отстъпено право на стоеж върху държавната земя,където е построен жилищния блок.
На дата 07.06.1992 год. е било
проведено Общо събрание на ЖСК”Л.” за приемане окончателна цена на имотите,за
което е бил съставен допълнителен окончателен разпределителен
протокол.Съобразно т.15 апартамент № * вх.*
ет. ** ,собственост на И.А.Ч.,със
застроена площ от 119.90 кв.м. и 3.461% ид. части от общите части сградата и от
отстъпеното право на строеж е на обща
стойност от 138 686 лв.,а гараж № * на 22.77 кв.м. и припадащите се 0.539% ид.части от общите
части на сградата и от отстъпеното право на строеж на
стойност от 20 033 лв.
Общото събрание е приело,че
окончателните квадратури и стойности на всички обекти в сградата
(апартаменти,гаражи,тавански стаи и мази) не са променени спрямо одобреното
ценообразуване, съставено при отпочване на строителството на основание НЦНИ от
1981 год.Допълнителни стойности спрямо първоначалното ценообразуване няма да се събират от всички членове на ЖСК”Л.” (собственици и кооператори).Във връзка с
вписването на нотариалните актове в Районния съд е съставено ново
ценообразуване въз основа на НБПЦНИ от 1991 год.Новата методика при
изчисляването на квадратурите дава отражение при определянето им,а стойността
държи сметка за инфлационните процеси.
С издаден на дата **.**.**** год.
нотариален акт № * т.* н.д.№ ****/**** год. за собственост на жилище,дадено
като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятия по ЗТСУ с отстъпено право
на строеж върху държавна земя на ЖСК по ул.”В.Л.” гр.Добрич,И.А.Ч. е бил
признат за собственик на недвижим имот:жилище
№ *,находящо се на трети етаж в жилищна сграда-блок”Л.” вх.* ,построена върху
държавна земя ,парцел №*** кв.* ул.”В.Л.” №*,състоящо се три
стаи,столова,кухненска ниша и сервизни помещения със застроена площ на
жилището-119.90 кв.м.,заедно с избено помещение № * на площ от 10.89 кв.м. и
таванско помещение № * на площ от 20.02 кв.м.,3.461% ид.части от общите части
на сградата; 3.461% ид.части от правото на строеж върху държавна земя и гараж
№ * с площ от 21.77 кв.м. и 0.539% ид.части от общите части на сградата и
0.539% ид.части от правото на строеж върху държавна земя.Направено е
отразяване, че имотът е придобит като обезщетение срещу отчужден недвижим имот
в гр.Добрич,ул.”В.Л.” № * на основание заповед № 1563/05.12.1985 год. на община
гр.Добрич.Общата стойност на имота е 231 206 лв.,включваща цената на
правото на строеж за жилището - 13 196 лв.,цената на жилището - 188 208
лв.,цената на правото на строеж за гаража - 2 353 лв. и цената на гаража -27 451
лв.Цената на имота се покрива от припадащите се суми срещу отчуждения
имот,собствени средства и разрешен заем от ДСК в размер на 15 000 лв. ,за
изплащането на който от ДСК е вписана законна ипотека № * т. ** от **.**.****
год.
Съгласно заключение рег.№ *095/09.05.2014
год. на вещите лица,изготвили назначената по делото комплексна съдебно
техническа и икономическа експертиза, констатираното разминаване в
индивидуализацията на недвижимия имот:самостоятелен обект с идентификатор
*****.***.****.*.**,
посочена в
исковата молба ,като апартамент № 5 и с площ от 119.9 кв.м.,а в
представените доказателства като апартамент
№ * и площ от 110.39 кв.м. (заповед №
*91/1987 год. по чл.100 от ЗТСУ), съответно жилище № * с площ от 119.90 кв.
(н.а.№ */**** год.)
се дължи на промяна в нормативната уредба относно изчисляването на жилищните
площи.Съобразно и данните за адресната регистрация на имота,посочени в
удостоверение от 26.02.2014 год. на ”Ж.-И.”ЕООД
,гр.Добрич налице е идентичност на
описания с разминаване в посочените документи апартамент.
Вещите
лица са посочили,че сумата от обезщетението срещу отчуждения недвижим имот в
размер от 3 63*.*1 лв. е била приведена в ДСК на блокиран влог на името на И.А.Ч.,съобразно
приложеното на л.35 от делото платежно нареждане на СД”Изграждане на селищни
системи”-Т..Стойността на дадените в обезщетение жилище и гараж възлизали общо
на сумата от 35 589 лв. (30 528 лв. за апартамента и 5 061 лв.
за гаража),т.е. разликата за довнасяне била в размер от 31 955.49 лв.
Съобразно приложеното също на л.35 от
делото уведомително писмо № *94/07.07.1987
год. от Банка *** до И.А.Ч.
е бил ликвидиран жилищно-спестовния му влог в размер от 20 589 лв. и със
сумата е била заверена сметка на обект”ЖСК”Л.”,като е отбелязан и записан и
разрешен заем от 15 000лв.Вещите лица са посочили,че при извършената проверка
не са открили документи от банковата сметка на ЖСК”Л.”,поради което не могат да
дадат категорично заключение ,че със
сумата от ликвидирания жилищно спестовен влог е била заверена сметка на кооперацията.Отново
по причина- несъхранена документация от банкова
сметка на кооперацията и банковата сметка на ищеца,по която е отпуснат заема от
15 000 лв.,вещите лица не могат да
дадат заключение и на въпросите: с какви средства е направено
първоначалното покритие за имотите,дадени като обезщетение; каква е била
окончателната стойност на изграждането на обектите;правени ли са допълнителни
вноски за покриване увеличена стойност на обектите;как,кога и от кого е било
погасен заемът към ДСК.
Вещото
лице,изготвило назначената по делото допълнително икономическа експертиза е
посочило в заключение рег.№ *669/30.05.2014 год.,че средната работна заплата за
страната е била в размерите както следва: към датата на усвояване на
заема-07.07.1987 год. - 224.67 лв.,съответно равняваща се на 149.78 щатски
долара;към дата на снабдяване с нотариален акт
-19.12.1992 год.- 2 663 лв.,съответно равняваща се на 107.54 щатски
долара;към датата на погасяване на заема-06.0*.*996 год.- 8 477.67 лв., съответно
равняваща се на 108.99 щатски долара.На
база статистически данни към 31.12.1996 год.,средната годишна работна заплата е
била в размер от 159 228 лв.,равняваща се на 326.722 щатски долара,
съответно тези стойности за средната месечна годишна работа са в размерите от 13 269
лв. и 27.23 щатски долара. На база статистически данни към 31.12.1997
год.,средната годишна работна заплата е била в размер от 1 534 913 лв.,равняваща се на 864.01 щатски долара, съответно
тези стойности за средната месечна годишна работа са в размерите от
127 909.42 лв. и 72 щатски долара.
В с.з.
от дата 09.04.2014 год., ищецът е посочил ,че след отпускането на заема на дата
07.07.1987 год.,за период от две (няколко) години вноски са били правени от ответницата,но само
за погасяване на лихвите по заема,а впоследствие и по време на брака до 1992 год.,изплатен
напълно от него.
Видно
от трудова книжка № 987,издадена на дата 16.08.1977 год.,ответницата е била
трудово заета в периода на изграждане на ЖСК и за времето на изплащане на заема
,направен за първоначалното покритие.
Св.А.И.Ч. (баща на ищеца) е дал показания,че
строителството на кооперацията е осъществено в период,когато страните са били
младо семейство и без спестявания.Той е съпругата му им дали 20 000 лв.,с които страните по
делото участвали в кооперацията и платили апартамента.Сумата от 20 000 лв.
превел на сина си по банков път.Средствата били спестявания на свидетеля,който
освен работата по трудов договор,отглеждал и продавал годишно 8-10 прасета.Сочи,че
е пенсионер от 1986 год.Свидетелят и другия му син,също получили в обезщетение
жилище.Свидетелят,макар пенсионер
изтеглил заем от 20 000 лв. ,с който доплатил разликата в стойностите на отчуждения ,респективно
дадения му в обезщетение имот.Св.Г. Е. Д. (без родство със страните) дава
показания,че е бил член-кооператор в ЖСК,строителството на която е отпочнало
около 1987 год.Ищецът бил активно ангажиран в строежа и участвал с доброволен
труд въпреки,че не бил длъжен.Както повече от кооператорите –млади семейства,
ищецът вложил средства,получени от родителите
му,размера на които свидетелят не може да уточни и заемни средства от
ДСК.Горното свидетелят научил в разговор с ищеца.Св.Д.Д.П. (без родство със
страните ) дава показания,че поддържа приятелски отношения с ответницата,от
която е научила ,че семейството е теглило заем за построяване на
жилище,изплащан продължително време от съпругата. Ответницата работила в
Макаронената фабрика на три смени,именно за да имат средства за изплащане на
заема.През цялото време се грижела за домакинството и двете деца,както и за
друг селски имот на семейството.Св.Д.И.Ч. (дъщеря на страните ) дава
показания,че заема за жилището е бил изплащан от майка й,която работела на
трудов договор.Баща й бил огняр и имал магазин за кафе и алкохол.Не отрича и
неговото участие в изплащането на заема.Баба и дядо й отглеждали животни ,но в
двора на селската им къща и за лична консумация,не за нещо „корпоративно”.Няма
спомен,родителите на баща й да са разполагали със спестявания и да са ги
подпомагали.
Преценени по реда на чл. 172 от ГПК, показанията на свидетелите не водят
до доказателствен извод,че сума в размер от 20 000 лв. е била предоставена
от св.А.Ч. на ищеца по делото и като дарение за него.Съдът не кредитира
показанията на този свидетел поради близката му роднинска връзка с ищеца,вътрешната
им противоречивост и опровергаване на
достоверността им от показанията на друг свидетел-Д.Ч.,дъщеря на страните и
писмените данни,че сума в посочения размер е постъпила по сметка на ЖСК от
жилищно спестовен влог на ищеца.Св.Ч. е твърдял наличие на негови спестявания в
размер от 20 000 лв. от дейност по отглеждане на животни,каквото според
св.Ч. същият не е осъществявал.Сумата е предоставена от свидетеля по
време,когато сам се е нуждаел от средства в посочения размер и които според
него ,макар като пенсионер си е набавил от отпуснат му от ДСК заем.Използваните
от свидетеля изрази (примерно „аз и бабата им дадохме 20 000 лв.”) не
сочат несъмнено дарствено намерение само по отношение на сина,а и на неговото
семейство. Св.Г. Д. няма конкретни
възприятия относно твърдяния факт,а възпроизвежда споделеното му в
разговор от ищеца .Същевременно от
всички събрани доказателства по делото,съдът намира за безспорно
установено,че двамата съпрузи са
изпълнявали възложените им от СК
задължения и чрез общи усилия и съобразно със своите възможности, имущество и
доходи са осигурявали благополучието на семейството. Получавали са доходи от
трудовото възнаграждение,развивали са и странична търговска дейност,както
и са полагали труд в домакинството на семейството и за
отглеждането на децата от брака,т.е. придобиванията по време на брака са в
резултат от съвместния им принос.
Така изложената фактическа
обстановка води до следните правни изводи:
Исковете
черпят правното си основание в разпоредбите на чл.124 ал.1 от ГПК и чл. 108 от
ЗС,във връзка с чл. 77 пр.ІІІ-то от ЗС,във връзка с чл.21 ал.1 от СК ( 1985
отм.),сега чл.23 ал.1 от СК (2009 год.),във връзка с чл.20 ал.1 от СК (1985
год.отм.),сега чл.22 ал.1 от СК (2009 год.) и чл.100 от ЗТСУ (отм.).
Защитата на ответника е основана на доводи,че приложимите
правни норми относно притежанието на имотите в режим на съпружеска имуществена
общност са тези на чл.19 ал.1 от СК (1985 год. отм.),сега чл. 21 ал.1 от СК
(2009 год.) и чл.21 ал.2 от СК (1985 год. отм.),сега чл.23 ал.2 от СК .
Съобразно разпоредбата на чл.19 ал.1 от СК (отм.)
вещите и правата върху вещи ,както и
паричните влогове ,придобити по време на брака в резултат на съвместен принос принадлежат
общо на двамата съпрузи независимо от това ,на чие име са придобити. Моментът на придобиването следва
да се определи съобразно общите правила за прехвърлителното действие на
съответния придобивен способ .Придобитите през време на брака недвижими и
движими вещи и права върху вещи не принадлежат общо на двамата съпрузи, ако са
придобити със средства, получени срещу вещи, индивидуална собственост на единия
съпруг, които той е притежавал преди брака или е получил след сключването му по
наследство или дарение-чл.20 ал.1 от СК (отм.).Лични са вещите, придобити през
време на брака изцяло с лично имущество по чл.20 ал.1 от СК, а в случай ,че
придобиването е с отчасти лично имущество ,лично притежание на съпруга е
съответна част от придобитото ,освен ако тази част е незначителна-чл.21 от СК (отм.)
Ако срещу индивидуален имот на единия съпруг, отчужден по реда на ЗТСУ, бъде
отстъпен друг имот и срещу отстъпения в тези случаи имот следва да се доплати
известна разлика и това стане през време на брака, съответната на тази разлика
част от собствеността на отстъпения имот
се включва в съпружеската имуществена общност, макар отстъпеният имот да
е придобит изцяло на името на съпруга, чийто индивидуален имот се обезщетява по
реда на ЗТСУ-така Постановление № 5 /
31.X.1972 год. на Пленума на ВС.
Собственик на недвижим имот ,отчужден за
кооперативно жилищно строителство ,става член-кооператор по право съобразно разпоредбите на чл. 82 ал.2 от ЗТСУ
(отм.) и чл.10 от ЗЖСК в случай ,че е
обезщетен с обекти, които ще се строят от ЖСК . Като такъв има преимуществото
по отношение избора на жилище, стойността на жилището и другите
обекти ,които получава като имотно обезщетение ,за него не е предвидено
задължението да прави други вноски освен сумите, необходими за направени
подобрения, извън проектосметната документация и пр. , а увеличението на
цената, определена в заповедта по чл. 100 ЗТСУ поради поскъпване на материали,
на труд и др. се понася от останалите член-кооператори.
На общо основание ,по останалите
въпроси регламентацията на отношенията му с ЖСК се уреждат от специалния
закон-ЗЖСК. Приложното му поле изключва общите разпоредби на ЗТСУ, вкл. относно настъпване на вещноправния ефект на
преминаване на собствеността. Собствеността върху дадените в обезщетение обекти
преминава от ЖСК в полза на член-кооператора не въз основа на заповедите по чл.98 и чл.100 от ЗТСУ, във връзка с
чл.103 ал.1 от ЗТСУ, а с издаването на нотариалния акт по чл.35 ал.2 от
ЗЖСК-така решение № *97/31.0*.*992 год. по гр.д.№ 114/1992 год. на І г.о. на
ВКС;т.2 и 5 от Постановление № */12.11.1983 год. по гр.д.№ 1/83 год. на Пленума
на ВС;т.6 от Постановление № */10.12.1980
год. по гр.д.№ */1980 год. на Пленума на ВС.
Ищецът по делото е придобил през 1979 год. по дарение и преди сключване на граждански брак през
1981 год. с ответницата 3/12 ид.ч. от
дворно място и къща в гр.Добрич,т.е. недвижимия имот е негово лично
притежание-така чл. 20 ал.1 от СК от 1985 год. (отм.)
В
отчуждително производство ,собственият
на ищеца имот е бил оценен на сумата от 3 63*.*1 лв. и определено имотно
обезщетение с апартамент и гараж на обща стойност от 35 589 лв. В
окончателния разделителен протокол от
дата 07.06.1992 год.,окончателната цена на имотите по чл.28 ал.1 т.6 от ЗЖСК е
била определена от Общото събрание в размерите от по 138 686 лв. и
20 033 лв. Стойностите
на процесния апартамент и гараж са посочени в общ размер от 231 206 лв. в издадения
по реда на чл.35 ал.2 от ЗЖСК нотариален акт № * т. ** н. д.№ ****/**** год. За
ЖСК и нейното Общо събрание е задължителна заповедта по чл.100 от ЗТСУ както
относно предоставените на член-кооператор по право в имотно обезщетение обекти
,така и относно цената им ,определена в нея,т.е. посочената в същата цена е
действителната придобивна стойност на отстъпените в обезщетение обекти на
член-кооператора по право-така решение № 184/15.0*.*985 год. по гр. д.№
125/1985 год. на ІІ г.о. на ВС. Окончателния разделителен протокол се издава на
база проектно-сметна документация ,като цената по НБПЦНИ е ирелевантна за
уреждане отношенията между кооперацията и бившите съпрузи-така определение №
741/21.07.2009 год. по гр. д. № *15 /2009 год. на І г.о. на ВКС. Общото събрание е посочило ,че
стойностите на всички обекти в сградата (апартаменти , гаражи, тавански стаи и
мази) не са променени спрямо одобреното ценообразуване, съставено при отпочване
на строителството съобразно НЦНИ ,поради което допълнителни стойности спрямо
първоначалното ценообразуване няма да се
събират от всички членове на ЖСК”Л.”
(собственици и кооператори). Новото
ценообразуване по НБПЦНИ отчита инфлационните процеси и е извършено по повод
вписването на нотариалните актове .
С
оглед посоченото по-горе относно вещноправния ефект на преминаване на
собствеността върху отстъпените в
обезщетение обекти по силата на нотариалния акт по чл.35 ал.2 от ЗЖСК и цената
им, момента на придобиването им следва да бъде определен на датата на
издаването му- **.**.****
год. ,т.е. по време на брака на страните по делото, а стойността им в размер от 35 589
лв.Този размер на действителната придобивна стойност на спорните недвижими
имоти следва да бъде съобразяван от съда
при определяне правата на страните в резултат на техния принос и осъществена
трансформация на имущество.
Правото
на собственост върху процесния апартамент и гараж на обща стойност от
35 589 лв. е придобито по време на брака на страните и по възмезден
начин-отчасти за сумата от 3 63*.*1 лв. срещу отчужден по ЗТСУ (отм.)
недвижим имот,съставляващ лична собственост на ищеца по смисъла на чл. 20 ал.1
от СК от 1985 год. (отм.) и в по-голямата си част за сумата от 31 955.49
лв. със семейни средства въз основа на получен по време на брака заем от ДСК за задоволяване
нужди на семейството и собствени средства на съпрузите .В този смисъл ,ищецът неоснователно настоява,че
приносът на ответницата е незначителен.
При
частично преобразуване размерът на дяловете-този ,който се придобива в лична
собственост и този, който се придобива в имуществена общност се определя според
отношението между стойността на личното имущество,което се трансформира в лична
идеална част и общата стойност на новопридобитото имущество.По отношение на
частта от процесните имоти,придобита срещу отчуждения личен недвижим имот въз основа на заповедта по чл.100 от ЗТСУ
(отм.) е налице частична трансформация на лично имущество в имущество,придобито
по време на брака по смисъла на чл. 21 ал.2 от СК (отм.) и тази 3633/35589
ид.ч. е лично притежание на ищеца. По отношение останалата 31955/35589 ид.ч. от
процесните имоти,презумпцията за съвместен принос по чл.19 ал.3 от СК (отм.)
не е оборена и правото на собственост върху тази идеална част от имотите
е съставна част от съпружеската имуществена общност между страните в процеса.За
да бъде призната трансформация на лично имущество в имущество,придобито по
време на брака,следва да е налице влагане на лични на претендиращия съпруг
средства към момента на юридическото придобиване на общата по презумпцията на
чл.19 ал.1 от СК (отм.) вещ,т.е. имущество по смисъла на чл.20 ал.1 от СК.От
изложеното по-горе не се установява,лични по дарение на ищеца 20 000 лв.
да са били вложени в придобиването на недвижимите имоти .Заемните
средства,вложени за придобиване на вещ по време на брака на
страните,предназначена за задоволяване на нуждите на семейството,съставляват по
силата на самия закон-чл.25 ал.2 от СК (отм.) солидарно задължение на
съпрузите,а не лично облигационно задължение само на съпруга-заемател.
Възникналата по силата на закона пасивна солидарност предполага отговорност за
изпълнението на задължението да върнат заетите парични средства с цялото,общо
на страните имущество.Тази същност на задължението налага и извода,че не може
придобитото по време на брака имущество със средства,за които двамата съпрузи
отговарят ex lege в еднакъв обем пред
кредитора,да има личен характер и да не е част от съпружеската имуществена
общност. Правноирелевантни за настоящия спор са фактите относно времето и
начина на погасяване на задължението по договора за заем и доводите във връзка
с инфлационни процеси.От значение за правния спор относно вещноправния режим на
процесните недвижими имоти е характера на заема,т.е.поемането му с цел
задоволяване жилищните нужди на семейството .
Налице
е съсобственост между страните върху апартамента и гаража от които за ищеца -3633/35589 ид.ч., съставляваща
трансформирано лично имущество по смисъла на чл.21 ал.2 от СК (отм.) ,а след
прекратяване на имуществената общност
след развода, разликата от
31956/35589 ид. ч. е съпритежание на страните при равни квоти –така
разпоредбите на чл. 27 ал.1 и чл. 28 от СК. При съобразяване,че формално в издаден на дата **.**.****
год. нотариален акт № * т.* н.д.№ ****/**** год. за собственост на
жилище,дадено като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятия по
ЗТСУ,придобивната стойност на имотите е
посочена в общ размер от 231 206 лв., посоченото съотношение от 3633/35589
ид.ч. следва да бъде преведено
спрямо тази стойност и преизчислено на 23602/231206 ид.ч.
Ищецът
не е изключителен собственик на апартамента и гаража на твърдяното правно
основание,а само съсобственик ведно с ответницата .След като стойността на
дадения в обезщетение не покрита изцяло със стойността на отчуждения
имот,претенцията по чл.21 ал.1 от СК (отм.) за пълна трансформация е
неоснователна . Искът за установяване
вещни права следва да бъде уважен отчасти и по отношение както на
апартамента,така и на гаража ,поради наличието на предпоставките по чл. 21 ал.2
от СК (отм.) за частична трансформация в посочения по-горе размер.Не са налице
предпоставките за уважаване на ревандикационна
претенция по отношение на апартамента.Правото на собственост върху същия
се съпритежава от страните.С решението по допускане на развода,същият е
предоставен за ползване на ответницата .По силата на
съдебното решение,с което се предоставя ползването на семейното жилище между
бившите съпрузи възниква наемно отношение-така чл. 57 ал.1 във връзка с чл. 56
ал.5 от СК,т.е. ответницата го владее на правно основание,което е пречка да
бъде осъдена да предаде владението му.
Всяка
от страните е направила искане да й бъдат присъдени сторените по делото
съдебно-деловодни разноски. Такива са сторени от ищеца ,както следва : 724
лв.-заплатена ДТ, както и суми от по 300 лв. и 150 лв. за възнаграждения на
вещите лица , изготвили комплексната и допълнителната експертиза ,т.е общо 1 174 лв. Ответницата е сторила разноски
в размер от 2000лв. за адвокатско
възнаграждение . С оглед изхода по спора и по правилата на чл.78 ал.1 и 3 от ГПК ,на ищеца се следват разноски в размер от
117 лв. ,а на ответницата разноски в размер от 1 800 лв.
По тия
съображения ,съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Г.Ч. ,ЕГН **********,*** ,че И.А.Ч. ,ЕГН **********,от с. П.Г., Добричка
община е собственик на 23 602/231 206 ид.ч. от недвижим имот: апартамент
,в жилищна сграда с административен адрес: гр. Добрич, бул.”В.Л.” № * вх.”*”,ет.*,ап.*,с
площ от
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Г.Ч. ,ЕГН **********,*** ,че И.А.Ч. ,ЕГН **********,от с. П.Г., Добричка
община е собственик на 23 602/231 206 ид.ч. от недвижим имот: гараж, находящ се на партерния етаж
на жилищна сграда с административен адрес: гр. Добрич, бул. ”В.Л.” № *, с площ
от
ОСЪЖДА
Р.Г.Ч. ,ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на
И.А.Ч. ,ЕГН **********,от с. П.Г. ,Добричка община сумата от 117 лв.,сторени съдебно-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА И.А.Ч.
,ЕГН **********, от с. П.Г., Добричка община ДА ЗАПЛАТИ на Р.Г.Ч. ,ЕГН **********,*** сумата от 1 800 лв .,сторени съдебно-деловодни разноски.
ДАВА 6-месечен срок на ищеца да отбележи решението по реда на
чл.115 ал.2 от ЗС.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: