Решение по дело №1463/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 717
Дата: 18 ноември 2021 г. (в сила от 7 декември 2021 г.)
Съдия: Снежана Стоянова
Дело: 20215220201463
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 717
гр. П., 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Р.К.
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20215220201463 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЕК. БЛ. ИЛ. от град П., ЕГН: **********
против Електронен фиш Серия К № ***** издаден от ОДМВР – П., с който на
жалбоподателката за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189,
ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено наказание „глоба" в
размер на 400 лв.
В жалбата са развити съображения за незаконосъобразност на
издадения ЕФ поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, като се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява.
Постъпило е становище от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и
излага становище за основателност на същата, като доразвива съображения в
тази насока. Претендира присъждане на сторените от жалбоподателката
разноски, за които представя списък.
За въззиваемата страна не се явява процесуален представител.
Депозирано е писмено становище с кратко изложение по същество за
1
потвърждаване на издадения електронен фиш и искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и
становището на процесуалния представител на въззивника и прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие
за установено следното:
На 30.07.2020 г. в 15,51 часа посредством автоматизирано техническо
средство – мобилна радарна система ARH CAM S1 било заснето движението
на лек автомобил „М.“ с регистрационен № ****** в гр. П. на бул. „С.С.“ в
посока на движение към кръстовище с ул. „Д. Г“. Техническото средство
заснело движението на автомобила, измерило, фиксирало и записало
скоростта му на движение на 82 км/час (след редукция с 3 км/ч в полза на
водача на действително измерената скорост от 85 км/час), при установена
максимално разрешена скорост за движение в населеното място от 50 км/ч.
Впоследствие, от паметта на устройството били разпечатани 5 бр.
фотоснимки, на които може да се възприеме автомобила, измерената скорост
на движение на автомобила, датата и часа на заснемането му.
След справка в масивите на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - П.
се установило, че посоченият автомобил е регистрирана собственост на
жалбоподателката ЕК. БЛ. ИЛ. от град П., ЕГН: **********. С оглед на това
бил издаден обжалвания в настоящото производство електронен фиш Серия
К № 4300590 от ОДМВР - П., с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл.
182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателката било наложено наказание
„глоба" в размер на 400 лева.
Видно е от приложените по делото доказателства автоматизирано
техническо средство АRH CAM S1, с което е заснето нарушението,
представлява преносима система за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на номера и комуникации, с фабричен № **** и вписано под
номер 5126 в Регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване. Към датата на нарушението 30.07.2020 г. съответства на
одобрените типове средства за измерване и е преминало изискуемия
технически преглед.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства, обективирани в писмените и
2
веществените доказателствени средства, които са непротиворечиви и
допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да
поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
В хода на настоящото производство по безспорен начин се доказа факта
на извършеното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати съществени
процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно.
Електронният фиш е издаден при кумулативното наличие на всички
предпоставки за издаването му съгласно чл. 189, ал.4, изр. първо ЗДвП – при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Съгласно § 6, т.
65 от ДР на ЗДП: „Автоматизирани технически средства и системи са уреди
за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес“. Това означава, че при мобилните
автоматизирани технически средства контролният орган по никакъв начин не
оказва влияние върху процеса на самото измерване на скоростта от
съответното АТСС, което е абсолютно независимо и на база вградения му
софтуер и радар извършва измерване, респ. заснемане и се констатира
евентуално превишение. Задължението на контролния орган при боравене с
техническото средство е единствено да го позиционира, да го включи и да
зададе ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола да го
3
изключи и демонтира, за което да състави и попълни съответния протокол. В
процесния случай е ноторно и служебно известно на съда, че използваният по
делото тип АТСС ARH CAM S1 представлява преместваемо устройство,
което се разполага от контролния орган на пътното платно върху т.нар.
триножник, преносима поставка с три крака. Посоченото изключва същото
да е „прикрепено“ към земята, а следва да се приеме, че има характер на
временно разположено на участък от пътя, тоест явява се „мобилно“ по своя
характер. При това положение е несъмнено, че нарушението се констатира в
отсъствие на намеса на контролния орган. В приложения по делото протокол
за използване на АТСС /лист 5 от делото/, съставен на основание чл. 10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, е отразено мястото на разположението
на АТСС, както и че последното е било в режим на измерване „С“ –
стационарен, с посока на действие „П“ – приближаващ, поради което
настоящият случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11,
ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Това е така, тъй като нарушението
е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение, а временно
позиционирано на участък от пътя, поради което не е имало забрана за
санкциониране на нарушението с електронен фиш. В този смисъл се явява
неоснователно възражението на пълномощника на жалбоподателя за
неправилна процедура и необходимост от издаване на АУАН и НП. Спазено е
било и изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532, а именно
направена е била снимка /лист 6 от делото/, отразяваща разположението на
АТСС на конкретните дата, час и участък от пътя.
От приетия като писмено доказателство протокол за използване на
АТСС се установява също, че мястото, където е извършен видеоконтрол на
скоростта, не е било предварително обозначено с пътен знак за ограничение
на скоростта, поради което е действала нормативно определената максимално
допустима скорост за движение на процесното МПС в населено място, а
именно: 50 км/ч.
Мястото не е било обозначено и с поставянето на пътен знак Е24, като с
измененията на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДП през 2017 г. и с отмяната на чл. 7 от
Наредба 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР това изискване е отпаднало, както
4
е отпаднало изискването и за оповестяване на мястото на контрол на
скоростта чрез средствата за масово осведомяване или на интернет
страницата на Министерството на вътрешните работи.
Електронният фиш е съпроводен и от снимков материал, като
приложените снимки представляват годни веществени доказателствени
средства по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДП, като може да се заключи, че
снимките са заснети от техническото средство, с което е било регистрирано
нарушението, и че са напълно валидни и изготвени в съответствие с
техническите изисквания. Визираните реквизити най-долу на снимките
съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на
нарушението. Установява се посока на измерване, която напълно съвпада с
посоката на движение на МПС. Засичани са били приближаващите се
автомобили, какъвто на фотосите е процесния автомобил. Установява се
въведеното ограничение на скоростта 50 км/ч, както и конкретно засечената
скорост на автомобила. От снимката на л.11 в делото се установява, че
процесния автомобил е заснет на разстояние от 113 метра от разположението
на АТСС, т.е. попада в полето за контрол на техническото средство, като
мястото на извършване на нарушението съвпада с мястото, на което се
извършва контрол на скоростта. Тук е мястото да се отговори на
възраженията на пълномощника на жалбоподателката, който оспорва
отразеното местоизвършване на нарушението, като намира същото за
недостатъчно конкретизирано, поради непосочване на номера на булеварда.
Това възражение е неоснователно. В оспорения документ е посочено като
местоизвършване на нарушението: „в гр. П. по бул. "Ст. С.“ с посока на
движение към ул. „Д. Г“ и това конкретизиране съдът намира за напълно
достатъчно, като по никакъв начин не препятства правото на защита на
санкционираното лице. Липсата на по-ясна конкретизация се явява излишна,
доколкото мястото на извършване на нарушението може да се идентифицира
посредством посочените географски координати в представения снимков
материал от АТСС.
Видно е също така, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в
рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател.
Съдържанието му съответства на изискванията на чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от
ЗДП, като отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е
5
установено нарушението, а нарушението е описано по време, място и
констатирано превишаване на скоростта. Разминаването между скоростта,
която се сочи като измерена по данните от фотоса на л.11 и възприетата като
установена в ЕФ се отдава на редуцирането й, предвид възможността за
допустима техническа грешка от 3 км/ч при движение до 100 км/ч, която е
отчетена в полза на нарушителя. Посочени са нарушените разпоредби на
ЗДвП /чл. 21, ал. 1/, както и наложената глоба по размер, място, начин и срок
на плащане. В този смисъл възраженията в жалбата, че не е приспаднат
толеранс от минус 3 км/ч са неоснователни.
При издаването на обжалвания електронен фиш материалният закон е
приложен правилно. От събрания по делото и безпротиворечив
доказателствен материал се доказва, че жалбоподателката е осъществила от
обективна и от субективна страна административното нарушение по чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, за което е наказана. От обективна страна на 30.07.2020 г. в
15:51 часа в гр. П. на бул. „С.С.“ в посока на движение към ул. „Д. Г“
жалбоподателката е управлявала лек автомобил с марка и модел „М.“ с рег. №
****** със скорост 82 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Не възниква
никакво съмнение или неяснота къде точно е осъществено движението на
жалбоподателката в нарушение на установените правила, както и че това е
станало в границите на населено място. В тази връзка по делото е доказано и
че максимално разрешената скорост за движение в процесния пътен участък е
била 50 км/ч, удостоверено в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. Същевременно е налице и правилно попълване на
протокола, като са попълнени необходимите реквизити, поради което не
съществува съмнение, че е изготвен във връзка с използване на посоченото
АТСС на датата, на която е извършено нарушението, за което е издаден
процесния ЕФ. Непопълнената част на първо и последно статично
изображение не прави ЕФ необоснован, така както твърди процесуалния
представител на жалбоподателката, доколкото в протокола е посочено
началото и края на използване на АТСС като време, при което не може да има
съмнение че процесното нарушение е установено във времевия интервал на
използването му. Що се касае до възражението, че липсват данни за лицето,
настроило АТСС за работа, следва да се посочи, че това не е реквизит на ЕФ,
тоест липсва токова законово изискване.
6
В обобщение на изложеното следва да се заключи, че възраженията във
въззивната жалба и допълнителното становище за допуснати съществени
процесуални нарушения, накърняващи правото на защита, респ. за нарушение
на материалния закон, при издаването на обжалвания ЕФ са неоснователни.
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателката е
ангажирана в пълно съответствие със закона. Законосъобразно е определен и
размера на наложената глоба, която е определена в твърд (фискиран) размер
от закона. Поради всичко изложено съдът счита, че издадения електронен
фиш е законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН вр. чл.
37 от ЗПП вр. чл. 27е от НЗПП право на разноски има въззиваемата страна.
Депозирано е писмено становище от юрисконсулта на ОДМВР П. по
съществото на спора, с което се претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и
правна сложност, намира, че справедливият размер, който следва да се
присъди възлиза на 80 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Районен съд – П.
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № ***** издаден от
ОДМВР – П., с който на ЕК. БЛ. ИЛ. от град П., ЕГН: ********** за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено наказание „глоба" в размер на 400
(четиристотин) лева.
ОСЪЖДА ЕК. БЛ. ИЛ., ЕГН: **********, адрес: гр. П., ул. „П.Б.“ №
****** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР-П., представлявана от директор, с
административен адрес гр.П., пл. „С.“ № 2 сума в размер на 80 /осемдесет/
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - П. в 14 -
дневен срок от съобщението за изготвянето му по реда на Глава ХІІ от АПК.
7
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8