РЕШЕНИЕ
№ 422
гр. Бургас, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Д. П. Стоянов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501151 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. Ж. К., ЕГН: ********** от гр. Б., ж. к. „С.“,
бл.*, вх. А* ет.* против решение № 260509/13.05.2021г., постановено от Районен съд –
Бургас по гр. дело № 7937/2020г. С това решение е отхвърлен иска на Н. Ж. К. с правно
основание чл.109 от ЗС за осъждане на П. Д. К., ЕГН: ********** от гр. Б., ж. к. „С.“, бл.*,
вх. *, ет.* да премахне за своя сметка монтираната в банята на апартамента й душ кабина, на
мястото на ревизионната вертикална шахта и да възстанови съществуващият преди ремонта
вид като подмени монтираните водопроводни тръби със стандартни такива Ф 110. С
процесното решение е отхвърлен иска на Н. Ж. К. с правно основание чл.45, ал.1, вр. чл.52
от ЗЗД да бъде осъдена П. Д. К., ЕГН: ********** от гр. Б., ж. к. „С.“, бл.*, вх. *, ет.* да й
заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 548,98 лева,
представляващи 80 лева – ремонт на повредена пералня, 368,98 лева – стойността на
закупена нова пералня, 100 лева – стойност на услугата за отпушване на отточен канал в
банята и неимуществени вреди, представляващи обезщетение за причинени неудобства,
притеснения и тревоги, предизвикани от поведението на К.. С обжалваното решение К. е
осъдена да заплати на П. Д. К. съдебно-деловодни разноски в размер на 550 лева.
В жалбата Н.К. въвежда оплакване за неправилно и необосновано съдебно решение,
което е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Според К.,
съдът не е изпълнил задължението си да извърши цялостен и обективен анализ на събраните
1
по делото доказателства, на които да основе решението си. Съдът е обсъдил заключението
на съдебно-техническата експертиза без да съобрази, че същото има теоретичен характер и
показанията на експерта са двусмислени. Въззивната страна твърди, че съдът не е обсъдил
изложените от нея факти в писмените бележки. Според К., решението е неправилно и
защото съдът е игнорирал показанията на свидетеля Д. и е кредитирал показанията на
свидетеля К., които се отнасят до обстоятелствата по ремонта, но не и до последиците му.
Жалбоподателката подчертава, че съдът не е изложил мотиви за това как оценява
експертизата. Всички тези оплаквания, К. отнася към оплакването за необоснованост на
съдебното решение. Жалбоподателката иска от въззивната инстанция да отмени процесното
решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове.
В съдебно заседание Н.К. се представлява от адвокат Ели Димова от БАК, която
пледира за уважаване на жалбата и за присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна – П. Д. К. подава писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на жалбата. К. анализира заключението на съдебно-техническата
експертиза и оспорва твърденията на жалбоподателката за неговия теоретичен характер.
Въззиваемата страна намира, че липсва причинно-следствена връзка между увреждането на
ищцата и извършения ремонт и извода на районния съд в този смисъл е правилен и
обоснован. К. иска от въззивната инстанция да потвърди първоинстанционния съдебен акт.
П.К. се представлява в съдебно заседание от адвокат Диляна Койчева, която пледира
за отхвърляне на жалбата и за присъждане на съдебни разноски.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
І. ФАКТИ:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на Н. Ж. К.
против П. Д. К.. Предявени са искове с правно основание чл.109 от ЗС и чл.45 от ЗЗД.
Ищцата иска от съда да осъди ответницата да премахне за своя сметка монтираната в банята
на апартамента й душ кабина на мястото на ревизионната вертикална шахта и да възстанови
банята във вида, преди ремонта като възстанови минаващите през шахтата канализационен
вентилационен клон и подмени монтираните водопроводни тръби със стандартни такива Ф
110. Ищцата иска от съда да осъди ответницата да й заплати обезщетение за имуществени
вреди в размер на 548,98 лева, изразяващи се в ремонт на повредена пералня на стойност 80
лева, покупка на нова пералня на стойност 368,98 лева и заплатена услуга за отпушване на
отточния канал на мивката в банята на стойност 100 лева. Ищцата претендира и
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева, представляващи причинени
неудобства, притеснения и тревоги, предизвикани от поведението на ответницата.
Ищцата твърди, че живее в апартамент, над този на ответницата. Посочва, че през
лятото на 2019г. ответницата е извършила ремонт в банята си, която се намира точно под
нейната кухня. Според ищцата, при ремонта К. прекъсва вентилационния клон, който служи
за вентилиране на сградната и уличната канализация, подменя съществуващите ВиК тръби с
диаметър Ф 110 с такива с диаметър Ф 75 и монтира душ кабина на мястото на шахтата. К.
изтъква, че след ремонта, всички миризми от долния апартамент започват да навлизат в
нейния и е увреден отточния канал, в резултат на което пералнята й се поврежда. След
2
ремонт на пералнята, й се налага да закупи нова. Каналът на мивката започва да се запушва
системно, поради което се налага да използва услугите на ВиК специалист. Ищцата прави
опит да разреши проблема със съседката си, но тя не предприема нищо.
Ответната страна – П. Д. К. подава писмен отговор, в който оспорва предявените
искове. К. посочва, че ремонтът е извършен от нейния баща през 2016г. и тръбата е
подменена с по-малък диаметър с изричното съгласие на ищцата и след консултация с ВиК
експерти. Ответницата твърди, че проблемите с пералнята машина на ищцата не са в
резултат на извършената подмяна и ремонт. Оспорва и твърдението, че е прекъснат
вентилационния клон, тъй като такъв в сградата няма.
В хода на първоинстанционното производство са представени нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот и нотариален акт за дарение на недвижим имот, от
които се установява, че ищцата и ответницата са съседи и ищцата живее над апартамента на
ответницата. Извършена е и е приета съдебно-техническа експертиза, която констатира
следното: 1) сградата, в която се намират апартаментите, не е въведена в експлоатация; 2)
според инвестиционния проект в част ВиК, вертикалните клонове трябва да се изпълнят от
тръби с диаметър Ф 50 (когато отвеждат вода само от мивки и душове) и Ф 110 (когато са
включени в тоалетни), а хоризонталните отклонения за санитарните прибори се изпълняват
от тръби с диаметър Ф 50; 3) според строителните стандарти, вертикалните канализационни
клонове се проектират праволинейни с еднакъв диаметър по цялата им височина; 4) според
инвестиционния проект, отвеждането на отпадъчните води от санитарните прибори в
апартаментите на страните се осъществява чрез общ канализационен клон от тръби с
диаметър Ф 110; такъв е монтиран заедно с водопроводната инсталация във вертикалната
инсталационна шахта, която е разположена в санитарните възли от първия до шестия етаж, а
на седмия етаж канализационният клон преминава в инсталационна шахта, която е
разположена в кухнята на ищцата; 5) според инвестиционния проект, отпадъчните води от
кухнята на седмия етаж се включват в канализационния клон от тръба с диаметър Ф 110 над
подовата плоча чрез разклонител Ф 110/50 общо с една отводна тръба Ф 50; на място са
изпълнени две самостоятелни отводни отклонения от тръба с диаметър Ф 50 за кухнята и
пералнята ниско до пода, които се събират под междинна плоча с разклонител Ф 50/50 и
след това се включват в подменения канализационен клон Ф 50 в банята на ответницата;
свързването е направено под тавана в помещението на долния етаж; това е отклонение от
проекта, според който кухнята трябва да се заусти на пода на горния етаж, а не чрез
създадените връзки в апартамента на долния етаж; 6) при ремонта в апартамента на
ответницата са премахнати две оградни стени на инсталационната шахта и в ъгъла на банята
е монтирана душ кабина с корито; преминаващият през шахтата канализационен клон от
тръба с диаметър Ф 110 е премахнат между пода и тавана и е заменен с тръба с диаметър Ф
50, която се свързва в горната и долната част с редуктор / разклонител 110 / 50; монтирана е
тръба с правоъгълно сечение 110 / 55, за да не се прекъсва естествената вентилация между
етажите; 7) тръба с диаметър Ф 50 е достатъчна, за да отведе количеството вода от пералнята
и мивката, но ако двете работят едновременно, ще се изпълни площта на диаметъра по
вертикала и ще се затрудни движението въздух – вода; това според вещото лице затруднява
само вентилацията на сградата и санитарните помещения; 8) според „ВиК“ проекта трябва
да се изгради тръба за вентилация, което не е изпълнено.
По делото са събрани показанията на свидетелите Д. Д. и Д. К.. Първият посочва, че
прави ремонти на пералнята на К., но последният път се е наложило съдействие от
3
специализирана фирма за продухване на канала. Според специалистите, които са
ангажирали, сменената канализационна тръба с диаметър Ф 50 и създадените чупки при
свързването към пода, пречат на проходимоста на водата. Това според свидетеля и
специалистите създава пречка за изтласкване на водата от пералнята и за качественото й
функциониране и е причина за смяната на две или три перални в последните години и за
запушване на мивката.
Вторият свидетел, баща на ответницата, твърди, че е направил ремонт на банята през
2016г. и е взел съгласието на ищцата за срязването на вертикалния щранг. Тогава са
направили пробно пускане на пералнята и мивката и не е имало проблем. Според свидетеля,
тръба с диаметър Ф 50 е напълно достатъчна за мивка и пералня, при положение, че не се
ползва тоалетна. Освен това, свидетелят е пуснал бяла тръба за естествена вентилация. К.
подчертава, че проблемите с вентилацията в сградата са много отпреди да бъде извършен
ремонта, защото в сградата не е изградена вентилация.
Районният съд анализира събраните по делото доказателства, изследва
предпоставките от фактическия състав на чл.109 от ЗС и заключава, че същият не е
осъществен. Съдът приема, че в конкретния случай не са създадени пречки, по-големи от
обикновените, за използването на имота, собственост на ищцата. По отношение на иска с
правно основание чл.45 от ЗЗД, съдът заключава, че не е доказано наличието на причинна
връзка между повредите и поведението на ответната страна.
ІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това,
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивната инстанция
констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в
пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма.
Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 260709/13.05.2020г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Искът по чл.109 от Закона за собствеността е средство за правна защита на
собственика на един имот срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние,
което не накърнява владението на собственика, но ограничава, смущава или пречи на
собственика му да използва пълноценно имота си според неговото предназначение. Целта на
4
този иск е да се установи неправомерността на действието или бездействието на трето лице,
с които се пречи на собственика да упражнява своето право, и да се задължи това трето лице
да преустанови неправомерното си действие или да премахне последиците от него. Според
т.3 от ТР № 4/06.11.2017г., постановено от ОСГТК на ВКС, за уважаването на иска по
чл.109 от ЗС не е достатъчно ищецът да докаже само, че е собственик на имота и че върху
този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие, но и че това действие или
бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот,
по-големи от обикновените. В конкретния случай от заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че тръба с диаметър Ф 50 е достатъчна, за да отведе количеството
вода от пералнята и мивката. Вещото лице заключава, че ако двете работят едновременно,
ще се изпълни площта на диаметъра по вертикала и ще се затрудни движението въздух –
вода. Това според съдебно-техническата затруднява само вентилацията на сградата и
санитарните помещения, но не е причина за повреда на пералнята и запушване на мивката.
Настоящият съдебен състав възприема като достоверно заключението на съдебно-
техническата експертиза и намира, че същото е обективно и конкретно. Възражението на
жалбоподателя, че заключението е теоретично е неоснователно. Действително, в
заключението са възпроизведени редица качествени стандарти, но това е, за да се съпоставят
същите с фактическото състояние на банята преди и след извършения ремонт. Повечето от
констатациите на експертизата възпроизвеждат предвижданията на „ВиК“ проекта за
сградата и тяхното изпълнение, съответно неизпълнението им, за да се идентифицира
проблема и да се отговори на въпроса дали замяната на канализационния клон от Ф 110 на
Ф 50 е причина за затруднената работа на пералнята и запушване на мивка, съответно за
навлизането на миризми в апартамента на ищцата. Настоящият въззивен състав кредитира
заключението на техническата експертиза и приема, че премахването на двете оградни стени
на инсталационната шахта и монтирането на душ кабина в ъгъла на банята не е причина за
неблагоприятните последици, претърпени от ищцата. Дори и да настъпили изменения в
оттичането на водата от пералнята и мивката, същите не са в резултат на подменените тръби
с Ф 50 и не са по-големи от обикновените, както правилно е преценил районния съд. Този
извод не се опровергава от показанията на свидетеля Д., който безспорно установява
състоянието на пералнята и мивката, но пресъздава чуждо мнение относно възможните
причина за това състояние. Правилен е изводът на районния съд и относно навлизането на
миризми в апартамента на ищцата. Безспорен е фактът по делото, че сградата, в която се
намират жилищата на страните, не е въведена в експлоатация. По делото не е изяснено
какви са отклоненията от строителните норми, заради които сградата не е въведена в
експлоатация и по-конкретно, дали те са свързани с вентилационната система в сградата.
Безспорно е установено също, че в сградата няма изградена вентилация, за което
свидетелстват показанията на свидетеля К.. При това положение, причината за навлизане на
миризми в дома на ищцата трябва да се търси в липсата на вентилационна инсталация в
сградата, а не в поведението на ответната страна.
Неоснователно е възражението, че съдът не е извършил цялостен анализ на
доказателствата, не е оценил заключението на съдебно-техническата експертиза и е
дискредитирал показанията на свидетеля Д.. В конкретния случай, съдът е изяснил
техническата страна на спора, именно чрез заключението на техническата експертиза и
правилно е формулирал решаващия извод, че изпълването на диаметър на тръбата
затруднява вентилацията на сградата, но не предизкива запушване. Изводите на съда са
основани както на заключението, така и на обясненията, които вещото лице дава в съдебно
5
заседание, и на показанията на свидетеля К.. Относно показанията на свидетеля Д.,
настоящия състав намира, че същите са достоверни и обективни, но те свидетелстват за
състоянието в апартамента на ищцата и за неудобствата, а не за причините. В частта, в която
свидетелят Д. възпроизвежда становището на „ВиК“ експертите, посетили дома на ищцата,
без да ги индивидуализира, показанията имат характера на експертно заключение, което не е
допустимо и не е оправдано при наличието на съдебно-техническа експертиза.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Анализът на цитираната правна норма обосновава извод, че за
да се ангажира отговорността на деликвента, е необходимо да са изпълнени следните
кумулативно предвидени материалноправни предпоставки: 1. противоправно действие или
бездействие; 2. вреда; 3. пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между
незаконосъобразното действие или бездействие и увреждането 4. вина. Първите три
предпоставки подлежат на доказване от лицето, което се позовава на тях, а за вината е
разписана презумпция в чл.45, ал.2 от ЗЗД и същата се предполага до доказване на
противното. В конкретния случай от заключението на съдебно-техническата експертиза се
установява, че промяната на ВиК тръбите от такива с диаметър Ф 110 на Ф 50 и
монтирането на душ кабина в ъгъла на банята чрез премахването на две оградни стени на
инсталационната шахта не е причина за вредоносния резултат, постигнат в жилището на К..
При това положение изводът на районния съд, че не е изпълнена третата предпоставка от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД за наличие на пряка и непосредствена причинно-
следствена връзка между действието и увреждането, е правилен и обоснован и се споделя
напълно от настоящия въззивен състав.
По изложените съображения, въззивната жалба на Н.К. е неоснователна и трябва да
се отхвърли със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното решение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. Според алинея трета ответникът също има
право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска. Съдът се произнася по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция – чл.81 от ГПК. В конкретния случай правото на разноски възниква
за ответната страна, която е представлявана от адвокат. Поради това, в полза на
въззиваемата страна трябва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, V І въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260709/13.05.2021г., постановено от Районен съд –
Бургас по гр. дело № 7937/2020г.
6
ОСЪЖДА Н. Ж. К., ЕГН: ********** от гр. Б., ж. к. „С.“, бл.*, вх. А* ет.* да заплати
на П. Д. К., ЕГН: ********** от гр. Б., ж. к. „С.“, бл.*, вх. *, ет.* съдебно-деловодни
разноски в размер на 400 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7