№ 422
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110215627 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 42-0002513/28.09.2021 г., издадено от
директора на РД „АА“-София, на КР. С. С. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева за извършено административно
нарушение по чл. 18, т. 1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ,
изразяващо се в това, че на 09.08.2021 г., около 12.00 часа, в гр. София, ж.к.
„Стефан Караджа“, на около 10 метра преди бул. „Владимир Вазов“ с посока
на движение към кв. „Левски“ управлява т.а. марка „Ман“ с рег. № ********,
собственост на фирма „********“ ООД, извършвайки превоз на товари за
собствена сметка по маршрут гр. София-гр. София съгласно Заповед №
44/09.08.2021 г. без трудов договор за назначение.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице КР. С. С., с която са иска неговата отмяна като
незаконосъобразно. В жалбата са релевирани доводи, че е имал сключен
трудов договор № 663/17.03.2021 г. с работодателя си „********“ ООД,
валиден към датата на проверката, но не го е носил по време на извършване на
същата. В този смисъл е изложено, че извършеното нарушение се изразява в
1
непредставяне на процесния трудов договор, а не непритежаването на такъв,
което нарушение е следвало да се санкционира по чл. 93, ал. 2 ЗАвПр, а не по
чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвПр. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени
обжалваното НП като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в хода на
съдебното производство и не взема становище по подадената жалба.
Жалбоподателят също не се явява в хода на съдебното производство, като
представя писмени бележки, с които поддържа изложените в жалбата
съображения за отмяна на атакуваното НП.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, съдът констатира, че са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 17.03.2021 г. бил сключен трудов договор № 663/17.03.2021 г. между
„********“ ООД и КР. С. С., по силата на който последният изпълнявал
длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил“, считано от 18.03.2021 г., с
работодател „********“ ООД. Трудовият договор бил регистриран на същата
дата – 17.03.2021 г., в НАП въз основа на подадено уведомление по чл. 62, ал.
3 КТ от „********“ ООД.
На 09.08.2021 г. КР. С. С. осъществявал превоз на товари за собствена
сметка с т.а. марка „Ман“ с рег. № ******** по маршрут София-София
съгласно Заповед № 44/09.08.2021 г., издадена от управителя на „********“
ООД. Около 12.00 часа на 09.08.2021 г. жалбоподателят С. бил спрян за
проверка от св. КР. и АНДР. с управлявания от него т.а. „Ман“ в гр. София,
ж.к. „Стефан Караджа“ на около 10 метра преди бул. „Владимир Вазов“ с
посока на движение към кв. „Левски“. При извършената проверка
жалбоподателят К.С. не представил сключения с работодателя му „********“
2
ООД трудов договор.
При така установената фактическа обстановка св. КР. съставил АУАН №
293847/09.08.2021 г. срещу КР. С. С. за извършено от последния
административно нарушение по чл. 18, т. 1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г.
на МТ.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено НП № 42-
0002513/28.09.2021 г., с което за описаното в АУАН административно
нарушение на КР. С. С. била наложена „глоба“ в размер на 2000 лева.
НП било връчено на КР. С. С. на 21.10.2021 г., като последният в
законоустановения 7-дневен срок подал жалба срещу връченото му НП, която
инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетеля КР., копие от Трудов договор № 663/17.03.2021 г.;
уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ, справка от ТД на НАП-Пловдив, Заповед №
44/09.08.2021 г., издадена от управителя на „********“ ООД и Заповед № РД-
08-30/24.02.2020 г. на министъра на транспорта, информационни технологии
и съобщения.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства,
приобщени от съда към доказателствената съвкупност по делото, но същата
се различава съществено от отразената такава в АУАН и НП. Единственият
спорен момент между страните по делото е дали към момента на извършване
на процесната проверка жалбоподателят С. е имал сключен трудов договор с
работодателя си „********“ ООД. От приложения по делото трудов договор
№ 663/17.03.2021 г. и справка от ТД на НАП-Пловдив е видно, че
жалбоподателят е имал сключен и валиден към датата на проверката трудов
договор с „********“ ООД, което дружество е осъществявало процесния
превоз на товари за собствена сметка на 09.08.2021 г. От показанията на
свидетеля К.В. се установява, че при извършената на място проверка на
документите на жалбоподателя, последният не е предоставил трудов договор
с „********“ ООД, но е категоричен, че не е извършвал последваща проверка
дали действително водачът на автомобила има сключен такъв договор.
Безспорно установено е, че по време на проверката К.С. не е носил в себе си и
3
не е представил на проверяващите служители от РД „АА“-София
горепосочения трудов договор, обстоятелство, което не се оспорва от самия
жалбоподател.
Съдът кредитира изцяло и останалите приети от съда по реда на чл. 283
НПК писмени доказателства, като относими към предмета на доказване по
делото съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира за установено от правна страна следното:
При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на вмененото му административно
нарушение по чл. 18, т. 1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и
реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка,
издадена от министъра на транспорта.
Съгласно посочената разпоредба при извършване на превози на товари за
собствена сметка водачът представя при поискване от контролните органи
заверено копие на трудовия договор, с който е назначен, или заверено
извлечение от него, което съдържа името на работодателя, името на водача,
датата на сключване и срока, за който е сключен договорът, и/или заверено
копие на договор, с който водачът е предоставен на разположение на лицето
по чл. 9 от същата Наредба.
В настоящия случай по безспорен начин се доказа, че жалбоподателят С. е
осъществявал превоз на товари за собствена сметка с процесното МПС по
маршрут гр. София-гр. София, като към момента на проверката не е
представил на контролните органи от РД „АА“-София копие от сключения с
„********“ ООД трудов договор № 663/17.03.2021 г. С това жалбоподателят е
осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 18,
т. 1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г.
Според настоящия съдебен състав обаче е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН и НП,
доколкото в същите е налице противоречие между словесното описание на
вмененото на жалбоподателя административно нарушение и дадената на
същото правна квалификация. Така, от една страна, в АУАН и НП е посочено,
4
че при проверката водачът е бил без трудов договор за назначение, тоест,
твърди се, че същият не е имал сключен такъв договор, а от друга страна,
деянието е квалифицирано като нарушение, изразяващо се в непредставяне на
контролните органи на трудов договор. Освен съществената разлика в
изпълнителното деяние на посочените две административни нарушения –
непредставяне на необходимия документ и непритежаването на такъв, е
налице и различна санкционна разпоредба за извършването на всяко едно от
тях. В този смисъл, непритежаването на сключен валиден трудов договор с
работодателя се санкционира по чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвПр, докато
непредставянето му към момента на проверката – по чл. 93, ал. 2 ЗАвПр.
Следва да се посочи, че от показанията на актосъставителя – св. В. по
безспорен начин се установява, че АУАН е съставен за това, че
жалбоподателят не представя сключен трудов договор с „********“ ООД, а
не за това, че изобщо не е сключен такъв договор, като не е проверявано дали
последният е притежавал трудов договор с посоченото дружество към датата
на проверката. С оглед на това е допуснато нарушение на разпоредбите на чл.
42, т. 4 и т. 5 ЗАНН, по отношение на АУАН, и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН,
по отношение на издаденото НП, доколкото е налице противоречие между
фактическото описание на административното нарушение и правната му
квалификация. По този начин санкционираното лице е поставено в
невъзможност да разбере фактическите и правни рамки на вмененото му
„административно обвинение“, с което е нарушено правото му на защита.
Следва да се посочи, че посоченият порок в НП не може да бъде
преодолян от съда чрез регламентираното в разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1
ЗАНН правомощие за изменение на НП, доколкото се касае за допуснато
съществено процесуално нарушение в хода на
административнонаказателното производство, отстраняването на което
предполага както промяна на санкционната разпоредба, така и съществено
изменение на обстоятелствената част на „административното обвинение“ чрез
вменяване на нарушителя на различно нарушение от описаното такова в НП.
По изложените съображения съдът счита, че подадената жалба се явява
основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен
5
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0002513/28.09.2021 г.,
издадено от директора на РД „АА“-София, с което на КР. С. С. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева за извършено
административно нарушение по чл. 18, т. 1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г.
на МТ
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд София-град на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6