№ 2259
гр. София, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110200440 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 572754-F597336/07.05.2021 г., издадено от Светлана Славчева Паунова –
заместник-директор на ТД на НАП София, на М. П. Г., с ЕГН **********,
за това, че М. П. Г., в качеството си на представляващ на „ХХХ“ ЕООД, ЕИК ХХ, не
била изпълнила задължението си да осигури публикуването на годишния финансов отчет за
2019 г., чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенцията по
вписванията – Търговски регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел в
законоустановения срок – до 30.09.2020 г., съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, във вр. с § 33
от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, като нарушението било
извършено на 01.10.2020 г. С горното М. П. Г. осъществила състава на чл. 16, ал. 1, т. 4, вр.
чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, поради което, на основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч, й е наложена глоба
в размер на 200 лева.
Постановлението е обжалвано в срок от М. П. Г., която в подадената жалба моли НП
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се изразява недоволство,
че АНО неправилно бил приел липса на хипотезата на чл. 28 от ЗАНН за „маловажен
случай“, тъй като нарушението било първо и от него не били настъпили никакви вредни
последици или засегнати финансови интереси на държавата. АУАН бил издаден
незаконосъобразно след изтичане на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Цитират се
разпоредбите на чл. 37 и чл. 38, ал. 4 от ЗСч, съгласно които публикуването на годишния
финансов отчет (ГФО) било предоставено на преценката на управляващия орган на „ХХХ“
1
ЕООД, тъй като дружеството не подлежало на независим финансов одит. В тази връзка в
АУАН и НП липсвали мотиви какво било предприятието (малко, средно или голямо),
позволяващо преценката дали същото е подлежало на независим финансов одит. За с. з.,
редовно призован, жалбоподателят не се явява.
Административно наказващият орган изпраща представител, който моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Не били налице предпоставките за чл. 28 от
ЗАНН, тъй като ГФО бил подаден със закъснение. Сочи се, че в чл. 38 от ЗСч било
предвидено, че всички търговци подават ГФО за дейността си без изключения. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването му по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушението; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ЗСч; Заповед № ЗМФ-644 от 28.08.2020 г. на
министъра на финансите и Заповед № 410.1/08.06.2011 г. за преназначаване – относно
компетентността на Светлана Славчева Паунова – заместник-директор на ТД на НАП
София да издава НП за нарушения на ЗСч; Заповед № 211.1/21.02.2014 г. за преназначаване
– относно компетентността на актосъставителя Д. Д.); налице е съответствие между
текстовата част на АУАН и НП; нарушените законови разпоредби са посочени в АУАН и
НП по непротиворечив начин, тоест не се констатират нарушения по чл. 34, 42 и 57 от
ЗАНН.
По отношение изтъкнатите доводи за издаване на АУАН след изтичане на
тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, следва да се посочи, че същите са приети за
неоснователни с Решение № 127 от 09.01.2023 г. на АССГ по КНАХД № 8714 по описа за
2022 г. при предходно касационно обжалване и отмяна на въззивното решение на друг
съдебен състав от СРС по същото обжалвано НП.
3.Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
„ХХХ“ ЕООД, ЕИК ХХ, в качеството си на „търговец“ по смисъла на ТЗ,
регистриран в Агенцията по вписванията – Търговски регистър, както и юридическо лице,
вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ), воден от Агенция по
вписванията, следвало да публикува, чрез подаване на заявление за вписване и представяне
за обявяване в Агенцията по вписванията – Търговски регистър и в регистъра на ЮЛНЦ на
годишния финансов отчет (ГФО) за 2019 г. в законоустановения срок – до 30.09.2020 г.
Посоченият извънреден срок е определен в § 33 от ПЗР на Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за
преодоляване на последиците. Управител на „ХХХ“ ЕООД била жалбоподателя М. П. Г..
2
На 14.12.2020 г. в ЦУ на НАП била получена информация с вх. № 12-00-
353/14.12.2020 г. от Агенцията по вписвания относно юридическите лица, които не били
подали ГФО за 2019 г. в горепосочения законоустановен срок. В списъка било и „ХХХ“
ЕООД.
Заявлението за вписване и представяне за обявяване в Агенцията по вписванията –
Търговски регистър и в регистъра на ЮЛНЦ на ГФО за 2019 г. било подадено от „ХХХ“
ЕООД на 05.03.2021 г.
Дружеството било подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. с вх.№
2215И0262423/17.06.2020 г. по описа на ТД на НАП София, офис „Младост“, съгласно
която нетните приходи от продажби на дружеството за 2019 г. възлизали на 30 927, 90 лева.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – показанията на свидетелите, непосредствено
установили нарушението, в лицето на Д. Д. и Д. И., както и от приложените по преписката и
приобщени на съдебното следствие писмени доказателства – пълномощно от управителя М.
Г.; ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. с вх. № 2215И0262423/17.06.2020 г. и извлечение от
Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ по отношение на „ХХХ“ ЕООД.
Гласните доказателства са в достатъчна степен подробни, логични и кореспондиращи
помежду си, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло. Същите кореспондират и на
писмените доказателства, като в съвкупност с тях допринасят за установяване на
фактическата обстановка. Последната не се опровергава от нито едно гласно или писмено
доказателство. Следва да се има предвид, че жалбоподателят не оспорва фактите по делото,
а има претенции единствено от правно естество.
При така установената фактическа обстановка, безспорно доказано е, че дружеството
„ХХХ“ ЕООД се явява задължено лице, по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, в качеството
си на търговец по ТЗ, регистриран в Търговски регистър и в регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел, воден от Агенция по вписванията, и като такова е следвало да
публикува годишния си финансов отчет чрез заявяване за вписване и представяне за
обявяване в регистъра, воден от Агенцията по вписванията, в срок до 30 юни на следващата
година, а в случая за ГФО за 2019 г. - до 30.09.2020 г., съгласно § 33 от ПЗР на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от
13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците. Видно от установените по делото факти,
дружеството не е публикувало в Агенция по вписванията и в регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел годишния си финансов отчет за 2019 г. до 30.09.2020 г. Това
дружеството е сторило на 05.03.2021 г. – със 156 дни закъснение спрямо законоустановения
извънреден срок. Задължението за публикуване на ГФО от юридическите лица по чл. 38, ал.
1, т. 1 от ЗСч е безусловно, доколкото дружеството не попада в изключенията по чл. 38, ал. 9
от ЗСч, след като е реализирало нетни приходи от продажби през 2019 г., видно от ГДД по
3
чл. 92 от ЗКПО за 2019 г.
Същевременно, съгласно чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч, ръководителят на предприятието
(какъвто несъмнено е управителят на дружеството, в лицето на жалбоподателя М. П. Г.)
отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на
годишните доклади, изисквани по ЗСч. Съгласно § 1, т. 24 от ДР на ЗСч, "Ръководител на
предприятие" е лице или лица, които лично ръководят предприятието в качеството си на
собственици, управители или упълномощени с договор, които носят отговорност за
цялата икономическа дейност на предприятието пред собственика или собствениците –
акционерите, съдружниците, пред местното самоуправление или пред държавата.
В този смисъл, безспорно е доказано, че с бездействието си М. Г., в качеството си на
управител и представляващ „ХХХ“ ЕООД, ЕИК ХХ, не е предприела необходимите
действия, с които да осигури публикуването на ГФО на дружеството за 2019 г. в
законоустановения срок, с което на 01.10.2020 г. (първия ден, следващ последния ден от
извънредния законоустановен срок за подаване на ГФО за 2019 г.) е допуснала формално
нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл.16, ал. 1, т. 4 от ЗСч, като наложената в тази връзка
глоба по относимата санкционна разпоредба на чл. 74, ал. 1 от ЗСч («Който е задължен и не
публикува финансов отчет в сроковете по чл. 38, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000
лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от
нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният
финансов отчет, но не по-малко от 200 лв.») в минималния размер от 200 лева, се явява
правилна и съответна на тежестта на нарушението. Административно-наказателната
отговорност по посочената санкционна разпоредба на физическото лице, явяващо се
„ръководител на предприятието“, е самостоятелна и независима от отговорността на самото
юридическо лице.
Вярно е, че нарушението се явява първо за жалбоподателя и ГФО за 2019 г. в крайна
сметка е бил подаден, но това са единствените смекчаващи обстоятелства. На тях
противостои отегчаващото вината обстоятелство - закъснението по подаване на
декларацията по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч от 156 дни, спрямо извънредния законоустановен
срок, което е определено драстично и изключващо възможността случаят да бъде третиран
като «маловажен» по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед потвърждаването на атакуваното НП, искането на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и съобразено с разпоредбата на чл.
63д, ал. 4 от ЗАНН („В полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал
акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование “). Съобразно
разпоредбите на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН и чл. 27е („Възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.“)
от Наредбата за заплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да заплати на НАП
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
4
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 572754-F597336/07.05.2021 г., издадено от Светлана
Славчева Паунова – заместник-директор на ТД на НАП София, на М. П. Г..
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, М. П. Г. да заплати на НАП за
юрисконсултско възнаграждение сумата от 80 (осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5