№ 1469
гр. Варна, 16.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20243100500675 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. С. В., с ЕГН **********, с адрес: гр.В.,
ж.к.“П.“, ул.“Т.“ №*, ет.*, ап.**, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Самарско знаме“ №1а, чрез
адв.И. И., против Решение №15/03.01.2024г. постановено по гр.д.№2711/2023г. по описа на
РС Варна, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя, против “Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център “Люлин-6“, ет.2, действащо чрез юрисконсулт
И. С., иск с правно основание чл.439 от ГПК за приемане на установено, че поради по
погасяването на вземанията по давност, ищецът не дължи на ответника сумите, които са
предмет на изпълнение по изп.дело №2180/2011г. по описа на ЧСИ с рег.№808 образувано
по изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.№7134/2011г. на РС Варна, а именно: -970.51лв.,
представляваща главница по Договор за кредит от 12.05.2011г.; -258.21лв., представляваща
надбавка печалба; -344.55лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от 30.05.2008г. до 12.05.2011г., ведно със законната лихва върху главницата считано
от датата на подаване на заявлението в съда 12.05.2011г. до окончателното й изплащане и -
131.47лв. разноски по делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна, е неправилно и незаконосъобразно,
като се оспорват изводите на съдът относно прекъсването на давността в изпълнителният
процес в резултат от действия на взискателя. Сочи се, че единственото извършено
изпълнително действие по изпълнителното дело №2180/2011г., водещо до прекъсване на
давността, е това от 27.03.2012г. когато е изпратено съобщение до работодателя на
длъжника за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение. Поддържа се, че
1
молбата на ответника от 25.08.2015г. за конституирането му като взискател по делото на
основание Договор за продажба и прехвърляне на вземанията предмет на изпълнителния
лист издаден по ч.гр.д.№7134/2011г. по описа на ВРС, не е същинско изпълнително
действие и не води до прекъсване на давността. Твърди се, че макар да не е необходимо
предприетото действие в рамките на даден изпълнителен способ да е успешно, за да се счита
давността прекъсната, то в случая поисканите от взискателя с молби от 14.11.2017г.,
19.01.2018г., 07.09.2021г. и 30.11.2022г. изпълнителни действия, въобще не са били
предприети. Ето защо се поддържа, че въпросните молби не водят до прекъсване на
давността, но дори се приеме, че действия по молбите са извършени, то тези действия не са
били валидни, поради настъпила перемпция на изпълнителното производство, съответно
нямат валидно правно значение на прекъсващи давността. Развити са подробни съображения
за характеристиките на изпълнителното производство, за приложимият в разглежданият
казус давностен срок и за изпълнителните действия, които водят до прекъсване на този срок,
както и за правната природа на договора за цесия и нейният транслативен ефект. Сочи се
относима съдебна практика. Моли се за отмяна на атакуваното решение и уважаване на
иска, както и за присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Оспорват се доводите на
жалбоподателите относно валидността на извършените действия за събиране на вземането в
изпълнителният процес. Поддържа се, че част от оплакванията на жалбоподателя са развити
едва с въззивната жалба, поради което тяхното разглеждане е преклудирано. Оспорват се
доводите на жалбоподателя за опорочаване на част от изпълнителните действия поради
настъпила перемпция на изпълнителното дело, съответно че те са без правно значение за
давността. Изложени са подробни аргументи за законосъобразното развитие на
изпълнителният процес и за наличието на валидни изпълнителни действия, който са
прекъснали многократно давността по отношение на процесните вземания, респективно са
осуетили погасяването им по давност. Сочи се относима актуална съдебна практика и се
моли за оставяне без уважение на въззивната жалба, ведно с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответното дружество.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
С оглед горното и тъй като постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл.260 от ГПК, като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ
на обжалване акт и съдържаща останалите необходими приложения, и на основание чл.267
от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба на И. С. В., против Решение
№15/03.01.2024г. постановено по гр.д.№2711/2023г. по описа на РС Варна, с което е
отхвърлен предявения от жалбоподателя, против “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД,
2
иск с правно основание чл.439 от ГПК, за приемане на установено, че поради по
погасяването вземанията по давност ищецът не дължи на ответника сумите, които са
предмет на изпълнение по изп.дело №2180/2011г. по описа на ЧСИ с рег.№808 образувано
по изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.№7134/2011г. на РС Варна.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№675/2024г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 15.05.2024г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3