П Р
И С Ъ Д А
|
№ 578 |
30.10.2009
година |
град Пловдив |
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД ХI нак. състав
На
тридесети октомври
2009 година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: АТАНАСКА АНАСТАСОВА
Съдебни заседатели: ЙОРДАНКА НЕДКОВА
ПЕТКА
КРАНТОВА
Секретар:
МАРИЯ СЛАВОВА
Прокурор: ДОБРИНКА КАЛЧЕВА
Сложи
за разглеждане докладваното от СЪДИЯТА
НОХ
дело № 4715 по описа за 2009 година
П Р И С Ъ Д И
ПРИЗНАВА подсъдимия Н.Д.Н. – роден на ***г***, ***, български
гражданин, със средно образование, неработещ, разведен, осъждан, ЕГН **********
за ВИНОВЕН в това, че на 15.07.2003г. в гр. Пловдив в условията на опасен
рецидив – извършил е престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнението
на което не е отложено по чл.66 от НК и е извършил престъплението след като е
бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлено престъпление
от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл.66 от НК, след като се е представил за длъжностно лице – служител
на „Кооперативна банка” гр. Пловдив след предварителен сговор с две лица с
неустановена самоличност, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага
е възбудил и поддържал заблуждение у И.И.Г. *** и с това му е причинил имотна
вреда в размер на 9 676.35 лв., като причинената вреда е в големи размери
и измамата е извършена от повече от две лица, сговорили се предварително за
нейното извършване, поради което и на основание чл.211 пр.2 вр.
чл.210 ал.1 т.1 пр.І т.2 и т.5 вр.
чл.209 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и „б” вр. чл.58а вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК го ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ПРИЗНАВА подсъдимия Н.Д.Н. /със снета по делото
самоличност/ за ВИНОВЕН в това, че през периода от 08.09.2005г. до 19.12.2006г.
в гр. Пловдив при условията на продължавано престъпление, в условията на опасен
рецидив – извършил е престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнението
на което не е отложено по чл.66 от НК и е извършил престъплението след като е
бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлено престъпление
от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл.66 от НК, след като се е представил за длъжностно лице – банков
служител, след предварителен сговор с лице с неустановена самоличност, с цел да
набави за себе си и за другиго имотна облага е възбудил заблуждение, както
следва:
·
на
08.09.2005г. в гр. Пловдив като се е представил за длъжностно лице – охранител
в банка „ДСК” ЕАД Пловдив е възбудил и поддържал заблуждение у П. П. К. от с. З.
и с това й е причинил имотна вреда в
размер на 2 400 лв.
·
на
13.10.2005г. в гр. Пловдив като се е представил за длъжностно лице – служител
на „Пощенска банка” ЕАД Пловдив е възбудил и поддържал заблуждение у И.П. *** и
с това й е причинил имотна вреда в
размер на 1 470 щатски долара с левова равностойност в размер на
2 399.89 лв.
·
на 21.03.2006г.
в гр. Пловдив като се е представил за длъжностно лице – служител на „Булбанк”
ЕАД Пловдив е възбудил и поддържал заблуждение у Д.И.Т. и И.А.М. *** и с това е
причинил на Д.И.Т. имотна вреда в размер
на 1 953 лв.
·
на
09.05.2006г. в гр. Пловдив като се е представил за длъжностно лице – служител
на „Булбанк” ЕАД Пловдив е възбудил и поддържал заблуждение у Г.А. *** и с това
му е причинил имотна вреда в размер на
780 лв.
·
на
11.05.2006г. в гр. Пловдив като се е представил за длъжностно лице – служител
на „ДСК банк” ЕАД Пловдив е възбудил и поддържал
заблуждение у Р.П.Щ. и Х.Я.М. *** и с това е причинил на Р.П.Щ. имотна
вреда в размер на 1 400 евро, с
левова равностойност в размер на 2 738.16 лв.
·
на
19.06.2006г. в гр. Пловдив като се е представил за длъжностно лице – главен
касиер на „ОББанк” ЕАД Пловдив е възбудил и поддържал
заблуждение у М.А.Н. и В.Г.М. *** и с това е причинил на „Променергомонтаж”
АД гр. Пловдив имотна вреда в размер на
5 000 лв.
·
на
19.12.2006г. в гр. Пловдив като се е представил за длъжностно лице – финансов
инспектор в „Райфайзенбанк” ЕАД Пловдив е възбудил и
поддържал заблуждение у Д.Б.П. *** и с това й е причинил имотна вреда в размер на 6 000 лв.,
като общата стойност на причинената имотна
вреда възлизаща на 21 271.05 лв. е в големи размери и измамата е извършена
от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното извършване,
поради което и на основание чл.211 пр.2 вр. чл.210
ал.1 т.1 пр.І т.2 и т.5 вр.
чл.209 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и „б” вр. чл.26 ал.1 вр. чл.58а вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК го ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ И
ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На
основание чл.23 ал.1 от НК КУМУЛИРА така наложените на подсъдимия Н.Д.Н.
наказания, като му НАЛАГА едно общо най – тежко наказание в размер на ДВЕ
ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На
основание чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ
така наложеното на подсъдимия Н.Д.Н. общо най – тежко наказание в размер
на ДВЕ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да бъде изтърпяно при
първоначален СТРОГ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
ОСЪЖДА подсъдимия Н.Д.Н.
ДА ЗАПЛАТИ на граждански ищец И.И.Г. сумата от 9 676,35 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по
чл.211 пр.2 вр. чл.210 ал.1 т.1 пр.І
т.2 и т.5 вр. чл.209 ал.1 вр.
чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането – 15.07.2003г. до окончателното изплащане на
същата.
ОСЪЖДА
подсъдимия Н.Д.Н. ДА ЗАПЛАТИ на граждански ищец П. П. К. сумата
от 2 400 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от
престъплението по чл.211 пр.2 вр. чл.210 ал.1 т.1 пр.І т.2 и т.5 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и „б” вр. чл.26
ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането – 08.09.2005г. до окончателното изплащане на същата.
ОСЪЖДА подсъдимия Н.Д.Н.
ДА ЗАПЛАТИ на граждански ищец Д.И.Т. сумата от 1 953лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл.211 пр.2 вр. чл.210 ал.1 т.1 пр.І т.2 и
т.5 вр. чл.209 ал.1 вр.
чл.29 ал.1 б.”а” и „б” вр. чл.26 ал.1 от НК.
ОСЪЖДА подсъдимия Н.Д.Н.
ДА ЗАПЛАТИ на граждански ищец Г.А.Г. сумата от 780лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл.211 пр.2 вр. чл.210 ал.1 т.1 пр.І т.2 и
т.5 вр. чл.209 ал.1 вр.
чл.29 ал.1 б.”а” и „б” вр. чл.26 ал.1 от НК.
ОСЪЖДА подсъдимия Н.Д.Н.
ДА ЗАПЛАТИ на граждански ищец Д.Б.П. сумата от 6 000лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл.211 пр.2 вр. чл.210 ал.1 т.1 пр.І т.2 и
т.5 вр. чл.209 ал.1 вр.
чл.29 ал.1 б.”а” и „б” вр. чл.26 ал.1 от НК.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО по
делото – 1 бр. амбулаторна книга на Хирургична амбулатория при МБАЛСМ “Н. И.
ПИРОГОВ” ДА СЕ ВЪРНЕ на болничното заведение, след влизане в сила на
присъдата.
На основание чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Н.Д.Н. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВСС
сумата от 20 лв., представляваща направени по делото разноски, както и сумата
от 832,37 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на
гражданските искове.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 – дневен срок от днес
пред ПОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
М О Т
И В И към
Присъда от 30.10.2009г., постановена по НОХД № 4715/2009г. по описа на Пловдивски
районен съд, XІ н. с.
РП П. е повдигнала обвинение срещу Н.Д.Н. – роден на ***г***,
***, български гражданин, със средно образование, неработещ, разведен, осъждан,
ЕГН ********** за това, че:
- На 15.07.2003г. в гр. Пловдив в условията на опасен
рецидив – извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една година, изпълнението
на което не е отложено по чл.66 от НК и е извършил престъплението, след като е
бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлено престъпление
от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл.66 от НК, след като се е представил за длъжностно лице –
служител на „Кооперативна банка” гр. Пловдив, след предварителен сговор с две
лица с неустановена самоличност, с цел да набави за себе си и за другиго имотна
облага е възбудил и поддържал заблуждение у И.И.Г. *** и с това му е причинил
имотна вреда в размер на 9 676.35 лв., като причинената вреда е в големи
размери и измамата е извършена от повече от две лица, сговорили се
предварително за нейното извършване – престъпление по чл.211 пр.2 вр. чл.210 ал.1 т.1 пр.І т.2 и
т.5, вр. чл.209 ал.1 вр.
чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК;
- През периода от 08.09.2005г. до 19.12.2006г. в гр. Пловдив
при условията на продължавано престъпление, в условията на опасен рецидив –
извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една година, изпълнението
на което не е отложено по чл.66 от НК и е извършил престъплението, след като е
бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлено престъпление
от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл.66 от НК, след като се е представил за длъжностно лице – банков
служител, след предварителен сговор с лице с неустановена самоличност, с цел да
набави за себе си и за другиго имотна облага е възбудил заблуждение, както
следва:
- на 08.09.2005г. в гр. Пловдив, като се е представил
за длъжностно лице – охранител в банка „ДСК” ЕАД Пловдив е възбудил и поддържал
заблуждение у П. П. К. от с. З. и с това й е причинил имотна вреда в размер на 2 400 лв.;
- на 13.10.2005г. в гр. Пловдив, като се е представил
за длъжностно лице – служител на „Пощенска банка” ЕАД Пловдив е възбудил и
поддържал заблуждение у И.П.Д. *** и с това й е причинил имотна вреда в размер на 1 470 щатски долара с левова
равностойност в размер на 2 399.89 лв.;
- на 21.03.2006г. в гр. Пловдив, като се е представил
за длъжностно лице – служител на „Булбанк” ЕАД Пловдив е възбудил и поддържал
заблуждение у Д.И.Т. и И.А.М. *** и с това е причинил на Д.И.Т. имотна
вреда в размер на 1 953 лв.;
- на 09.05.2006г. в гр. Пловдив, като се е представил
за длъжностно лице – служител на „Булбанк” ЕАД Пловдив е възбудил и поддържал
заблуждение у Г.А.Г. *** и с това му е причинил имотна вреда в размер на 780 лв.;
- на 11.05.2006г. в гр. Пловдив, като се е представил
за длъжностно лице – служител на „ДСК банк” ЕАД Пловдив
е възбудил и поддържал заблуждение у Р.П.Щ. и Х.Я.М. *** и с това е причинил на
Р.П.Щ. имотна вреда в размер на
1 400 евро, с левова равностойност в размер на 2 738.16 лв.;
- на 19.06.2006г. в гр. Пловдив, като се е представил
за длъжностно лице – главен касиер на „ОББанк” ЕАД Пловдив
е възбудил и поддържал заблуждение у М.А.Н. и В.Г.М. *** и с това е причинил на
„Променергомонтаж.” АД гр. Пловдив имотна вреда в размер на 5 000 лв.;
- на 19.12.2006г. в гр. Пловдив, като се е представил
за длъжностно лице – финансов инспектор в „Райфайзенбанк”
ЕАД Пловдив е възбудил и поддържал заблуждение у Д.Б.П. *** и с това й е
причинил имотна вреда в размер на 6 000
лв.,
като общата стойност на причинената имотна вреда,
възлизаща на 21 271.05 лв. е в големи размери и измамата е извършена от
две или повече лица, сговорили се предварително за нейното извършване – престъпление
по чл.211 пр.2 вр. чл.210 ал.1 т.1 пр.І т.2 и т.5 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и „б” вр. чл.26
ал.1 от НК.
За съвместно разглеждане в наказателното производство
е приет предявеният от св. И.И.Г. срещу подс. Н. граждански
иск за сумата от 9 676.35 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от престъплението по чл.211 пр.2 вр.
чл.210 ал.1 т.1 пр.І т.2 и т.5, вр.
чл.209 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането –
15.07.2003г. до окончателното изплащане на същата. Св. Г. е конституиран като
граждански ищец по делото.
За съвместно разглеждане в наказателното производство е
приет и предявеният от св. П. П. К. срещу подс. Н.
граждански иск за сумата от 2 400 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от престъплението по чл.211 пр.2 вр.
чл.210 ал.1 т.1 пр.І т.2 и т.5 вр.
чл.209 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и „б” вр. чл.26 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждането – 08.09.2005г. до окончателното
изплащане на същата, като се претендира и за направените по делото разноски.
Св. К. е конституирана като граждански ищец и частен обвинител по делото.
За съвместно разглеждане в наказателното производство
е приет и предявеният от св. Д.И.Т. срещу подс. Н.
граждански иск за сумата от 1 953 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от престъплението по чл.211 пр.2 вр.
чл.210 ал.1 т.1 пр.І т.2 и т.5 вр.
чл.209 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и „б” вр. чл.26 ал.1 от НК. Св. Т. е конституирана като
граждански ищец по делото.
За съвместно разглеждане в наказателното производство
е приет и предявеният от св. Г.А.Г. срещу подс. Н.
граждански иск за сумата от 780 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от престъплението по чл.211 пр.2 вр.
чл.210 ал.1 т.1 пр.І т.2 и т.5 вр.
чл.209 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и „б” вр. чл.26 ал.1 от НК. Св. Г. е конституиран като граждански
ищец по делото.
За съвместно разглеждане в наказателното производство
е приет и предявеният от св. Д.Б.П. срещу подс. Н.
граждански иск за сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от престъплението по чл.211 пр.2 вр.
чл.210 ал.1 т.1 пр.І т.2 и т.5 вр.
чл.209 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и „б” вр. чл.26 ал.1 от НК. Св. П. е конституирана като граждански
ищец по делото.
Производството е по реда на чл.372 ал.4 от НПК.
Прокурорът поддържа повдигнатите
срещу подс. Н. обвинения, като предлага на същия за
престъплението по чл.211 пр.2 вр. чл.210 ал.1 т.1 пр.І т.2 и т.5, вр. чл.209 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК да му бъде наложено
наказание в размер на две години лишаване от свобода, а за престъплението по
чл.211 пр.2 вр. чл.210 ал.1 т.1 пр.І
т.2 и т.5 вр. чл.209 ал.1 вр.
чл.29 ал.1 б.”а” и „б” вр. чл.26 ал.1 от НК – в
размер на две години и единадесет месеца лишаване от свобода. На основание
чл.23 ал.1 от НК така наложените наказания на подсъдимия да бъдат кумулирани и определено едно общо най – тежко наказание в
размер на две години и единадесет месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно
при първоначален строг лежим в затвор или затворническо общежитие от закрит
тип. Прокурорът предлага така определеното наказание да бъде увеличено с една
втора, на основание чл.24 от НК. Представителят на държавното обвинение
предлага предявените граждански искове да бъдат уважени, на подс.
Н. да бъдат възложени направените по делото разноски, а вещественото
доказателство - върнато на Хирургична амбулатория при МБАЛСМ “Н. И. Пирогов”.
Гражданският ищец и частен обвинител К.,
гражданските ищци – Г., Т., Г. и П. молят съда да уважи предявените от тях
граждански искове.
Защитникът на подс. Н. – адв. В. моли съда да признае подзащитния му за виновен в извършване на
престъплението по чл.211 пр.2 вр. чл.210 ал.1 т.1 пр.І т.2 и т.5 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и „б” вр. чл.26
ал.1 от НК и да му наложи наказание в размер на две години и шест месеца
лишаване от свобода и за невинен в извършване на престъплението по чл.211 пр.2 вр. чл.210 ал.1 т.1 пр.І т.2 и
т.5, вр. чл.209 ал.1 вр.
чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК.
Подс. Н. се признава за виновен и моли съда за по - леко наказание.
На основание чл.373 ал.3 от НПК, съдът
приема за установена следната, изложена в обвинителния акт фактическа обстановка:
Подс. Н.Д.Н. е роден на ***г***, ***, български гражданин,
със средно образование, неработещ, разведен, осъждан, ЕГН **********.
С присъда, постановена по НОХД № 3553/1996г. по описа
на Софийски районен съд, влязла в сила на 15.02.2001г. на подс.
Н. е наложено наказание в размер на четири месеца лишаване от свобода.
С присъда, постановена по НОХД № 209/2001г. по описа на
Районен съд гр. Горна Оряховица, влязла в сила на 17.08.2001г.
на подс. Н. е наложено наказание в размер на три
години лишаване от свобода.
С присъда, постановена по НОХД № 2699/2002г. по описа
на Районен съд гр. Варна, влязла в сила на 27.12.2002г. на подс.
Н. е наложено наказание в размер на една година и два месеца лишаване от свобода.
С присъда, постановена по НОХД № 345/2001г. по описа на
Районен съд гр. Кърджали, влязла в сила на 10.07.2003г. на подс.
Н. е наложено наказание в размер на три години лишаване от свобода.
С определение от 20.11.2003г., постановено по НОХД №
2699/2002г. на ВРС, на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23
ал.1 от НК на подс. Н. е определено едно общо най - тежко
наказание за осъжданията по НОХД № 3553/1996г. по описа на СРС, НОХД №
209/2001г. по описа на РС Горна Оряховица, НОХД №
2699/2002г. по описа на ВРС и по НОХД № 345/2001г. по описа на РС Кърджали, а
именно – в размер на три години лишаване от свобода.
С присъда, постановена по НОХД № 63/2003г. по описа на
Районен съд гр. Дупница, изменена от ВКС, влязла в сила на 09.11.2006г. на подс. Н. е наложено наказание в размер на две години
лишаване от свобода.
С присъда, постановена по НОХД № 882/2006г. по описа
на Районен съд гр. Русе, влязла в сила на 07.12.2006г. на подс.
Н. е наложено наказание в размер на осем години лишаване от свобода.
Цитираните осъждания обуславят правната квалификация
на деянията, предмет на настоящия обвинителен акт, като извършени при условията
на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК.
Подс. Н. е лице познато от години на полицейските и
съдебни органи като извършител на измами на територията на цялата страна, за
което е и многократно осъждан. Измамите, вкл. и тези предмет на настоящото
производство, подсъдимият извършвал по идентична, утвърдена и отработена с годините
престъпна схема. Водейки със себе си поне един свой съучастник, с когото се
сговарял предварително за осъществяване на конкретната измама – неустановено в
хода на разследването лице или лица, подс. Н.
пристигал в гр. Пловдив и подбирал обществена сграда с асансьор или с два
входа. След това набелязвал жертвата си в някой банков офис, където или той,
или негов съучастник наблюдавал клиентите и попълваните от тях документи и така
придобивал информация за точната изтеглена от тях сума. След излизането на
улицата на набелязаното лице, подс. Н. го настигал и,
представяйки се за банков служител го въвеждал в заблуждение, че току - що
изтеглените от съответната банка пари са или фалшиви, или белязани и това
недоразумение следва да бъде поправено чрез подмяната им. За достоверност подс. Н. се обаждал по мобилен телефон на „шефа”, с който
уточнявал пред пострадалите начина, по който ще стане подмяната на парите. След
това завеждал жертвата си в предварително набелязаната сграда, обяснявайки, че
там се намира или трезора на банката, или друг неин офис. На стълбището го
чакал негов съучастник, който се представял за клиент на банката, чиито пари
също трябвало да бъдат подменени. Подс. Н. „сменял”
парите първо на съучастника си, а след това взимал и парите на пострадалия, за
да смени и тях. Последното затвърждавало създаденото по - рано у пострадалите
лица впечатление, че в действията на подсъдимия няма нищо нередно. Докато
пострадалите го чакали на някоя от междустълбищните
площадки, подс. Н. напускал сградата с парите им или
чрез асансьора, или през втория й вход.
На 15.07.2003г. около 09.40ч. св. И.Г. решил да обмени
сумата от 5 600 щатски долара, която държал в дома си, в български лева,
като за целта се спрял пред офис на Кооперативна банка, находящ се на ул.
„Белград” в гр. Пловдив, за да се информира за курса на щатския долар спрямо
лева. Придвижвайки се пеша към хотел „Марица”, на ул. „Ибър”
бил застигнат от съучастник на подс. Н. – неустановен
в хода на разследването, който му казал, че ако иска да обмени изгодно долари,
трябва да се върне пред входа на банката. Свид. Г. се
съгласил и се върнал обратно. Там го чакал подс. Н.,
който се представил за служител на въпросната банка, като му обяснил, че до
обяд на същия ден трябва да съберат голяма сума щатски долари и ако той
предлага такива, ще му ги обменят при много изгоден курс. В този момент към тях
се присъединил и друг неустановен съучастник на подсъдимия, който поискал да му
бъдат обменени 2 000 щатски долара. Тъй като свидетелят не носел в себе си
въпросната сума долари се върнал до дома си, за да ги вземе. След около половин
час се върнал отново и бил поканен от подс. Н., който
го чакал на място, да го придружи до съседна сграда, намираща се на ъгъла на
ул. „Белград” и ул. „Ибър”, в която банката по думите
на подсъдимия имала трезор на петия етаж. С тях тръгнал и мъжът, на когото също
щели да бъдат обменени долари. Тримата се качили на площадката между четвъртия
и петия етаж, като подс. Н. им казал да чакат там.
Взел от съучастника си пачка с долари, като след няколко минути се върнал с
такава с български лева, дал му я, при което мъжът си тръгнал. Последното
затвърдило у св. Г. впечатлението, че всичко е редовно и той дал на подс. Н. сумата от 5 600 щатски долара, за да му ги
обмени в лева. Подсъдимият се качил на горния етаж и посредством асансьора, с
който била снабдена сградата, я напуснал. Чувайки шума от асансьора св. Г. се
качил на горния етаж, където не видял подс. Н., но
видял, че асансьорът се движи към първия етаж на сградата. Веднага тръгнал по
стълбите надолу, но слизайки пред сградата не успял да види подсъдимия.
Свидетелят сигнализирал за извършената му измама органите на полицията.
Видно от назначената оценъчна експертиза
равностойността на 5 600 щатски долара към момента на извършване на
деянието възлиза на 9 676.35 лв.
На 08.09.2005г. около 13.30ч. св. П.К. изтеглила от
офис на „ДСК банк”, намиращ се на ул. „Антим І” № 1 в
гр. Пловдив сумата от 2 400 лв. След това тръгнала по главната улица в
посока на Централна поща. По средата на пътя си свидетелката била настигната от
подс. Н., който й се представил за служител от
охраната на банка „ДСК”. Обяснил й, че погрешка са й
били дадени фалшиви банкноти от служителката и, че трябва да го придружи до
офиса на „Експрес банк”, за да й бъдат подменени с
истински. Подс. Н. набрал и телефонен номер по
мобилния си телефон, като подал слушалката на свидетелката, за да разговаря с
„шефа”. Действително по телефона непознат мъжки глас потвърдил на св. К. казаното
й преди това от подсъдимия. Св. К. и подс. Н. се
придвижили до сграда, находяща се на площада срещу Централна поща. Качили се на
третия етаж, където на стълбището подсъдимия казал на свидетелката да изчака.
На същото място чакал и неустановен в хода на разследването съучастник на подс. Н., когото същият попитал: „Има ли горе много хора да
чакат?”. Мъжът отговорил, че чакат около 14 човека. Тогава по описания по -
горе начин подс. Н. уж сменил първо фалшивите
банкноти на съучастника си, при което последният си тръгнал, след което взел и
парите на св. К. – сумата от 2 400 лв. Качил се отново на горните етажи на
сградата, откъдето с асансьора я напуснал. След като изчакала от 20 мин. от
действително намиращия се на въпросния етаж офис на банка излязла служителка,
която я попитала защо не влиза, за да я обслужат. Св. К. обяснила защо чака,
при което й било обяснено, че на горните етажи не се помещават офиси на банки и
била поканена в офиса, откъдето сигнализирали и органите на полицията.
На 13.10.2005г. св. И.Д. изтеглила от офиса на
„Пощенска банка”, находящ се на ул. „Антим І” в гр. Пловдив сумата от
1 470 щатски долара. След като излезнала от
банката същата се отправила към обменно бюро, намиращо се срещу входа на бар
„Каменица”, където възнамерявала да обмени доларите в левове. Преди да влезе в
същото била настигната от подс. Н., който,
представяйки се за служител на „Пощенска банка” й обяснил, че току що
изтеглените от нея банкноти са фалшиви и следва да й бъдат подменени. Казал й
също така, че централата на банката се намира на ул. „Кавала” № 20 на петия
етаж, където именно ще бъде извършена подмяната на парите. Първоначално подсъдимият
казал на свидетелката, че ще трябва сама да отиде до указаното й място, но след
като провел разговор по мобилния си телефон, обяснил че шефът му държи да я
придружи. С наето от подсъдимия такси двамата се придвижили до административна
сграда, находяща се на ул. „Кавала” № 20. Качили се на петия етаж с асансьор,
където ги чакал отново неустановен съучастник на подс.
Н., чиито пари в приложение на гореописаната подробно престъпна схема уж били
сменени с истински преди тези на пострадалата. След като взел от св. Д. сумата
от 1 470 щатски долара, подс. Н. й казал да
изчака малко, след което бързо напуснал сградата. След известно време
свидетелката започнала да търси подсъдимия и, почуквайки по стаите била
информирана от намиращите се в тях служители, че в тази сграда няма офис на
банка. Разбирайки, че е измамена, св. Д. сигнализирала органите на полицията.
Видно от изисканата и постъпила по делото информация
от БНБ левовата равностойност на 1 470 щатски долара към момента на извършване
на инкриминираното деяние възлиза на 2 399.89 лв.
На 21.03.2006г. св. Д.Т., придружена от баща си св. И.М.
изтеглили от сметка на първата в „Булбанк” АД, от офис намиращ се на ул. „Иван
Вазов” сумата от 1 953 лв. След като излезнали от
офиса били настигнати по пътя си от подс. Н., който,
след като се представил за служител на банката им обяснил, че банкнотите, които
са им дадени са фалшиви и ще им бъдат подменени с истински в офис на „Евро банк”, находящ се на бул. „Васил Априлов”. Подсъдимият и
двамата свидетели се придвижили до сградата с такси, като се качили по стълбите
до последния етаж на сградата. Тогава по идентичен с неколкократно описания по -
горе начин подс. Н. взел предадената му от св. Т.
парична сума в размер на 1 953 лв. и напуснал сградата. Разбирайки, че са
измамени свидетелите сигнализирали полицейските органи.
На 09.05.2006г. около 15.00ч. сви. Г.Г. изтеглил от
сметката си в банка „Булбанк”, находяща се на ул. „Иван Вазов” № 4 в гр. Пловдив
сумата от 780 лв. След излизането си от офиса бил настигнат от подс. Н., който след като се представил за служител на
банката, му обяснил, че дадените му банкноти са фалшиви, ще му бъдат подменени
с истински, като за целта трябвало да бъде съставен протокол за бракуването им
във финансовото управление на банката. Тъй като думите и видът на подсъдимия не
събудили у свидетеля, каквото и да е съмнение, той се съгласил да го последва.
Двамата се придвижили с такси до сграда, намираща се на бул. „Васил Априлов” №
1. Тогава по идентичен с неколкократно описания по - горе начин подс. Н., след като първо обслужил другия „клиент” на
банката – неустановен негов съучастник, взел предадената му от св. Г. парична
сума в размер на 780 лв. и напуснал сградата с парите. Разбирайки, че е измамен
свидетелят сигнализирал полицейските органи.
На 11.05.2006г. св. Р.Щ., придружена от св. Х.М., с
когото живеела на съпружески начала, изтеглила от сметката си от банка „ДСК” от
офис, находящ се на кръстовището на ул. „Скайлер” и
ул. „Хр. Г. Данов” сумата от 1 400 евро. След
като напуснали банката с изтеглената сума двамата били настигнати от подс. Н., който след като показал, че знае в подробности
каква е била целта на посещението им в банката и каква точно сума пари са
изтеглили им обяснил, че същата им е била изплатена във фалшиви банкноти. За да
разсее породилите се у св. М. съмнения в думите му, подс.
Н. набрал по мобилния си телефон „шефа си”, предоставил слушалката на свидетеля,
за да разговаря с него. Гласът в телефонната слушалка потвърдил казаното от
подсъдимия, като призовал свидетеля да побързат, защото имало много други хора
за смяна на изтеглени от тях пари. Подс. Н. наел
такси, след което той и двамата свидетели се придвижили до намираща се на ул.
„Кавала” № 20 гр. Пловдив сграда. Пред входа на същата подсъдимия взел от св. Щ.
сумата от 1 400 евро, казал на двамата да го изчакат 5 мин. и се качил
нагоре по стълбите. След това напуснал същата с отнетите пари през неин втори
вход. След като почакали около 50 мин. св. Щ. и св. М. установили, че са
заведени пред сградата на радио „Веселина” и на практика са били измамени.
Видно от изисканата и постъпила по делото информация
от БНБ левовата равностойност на 1 400 евро към момента на извършване на
инкриминираното деяние възлиза на 2 738.16 лв.
На 19.06.2006г. св. М.Н. – *** в „Променергомонтаж”
АД гр. Пловдив, в изпълнение на служебните си задължения, изтеглила сумата от
5 000 лв. от сметка на дружеството в „ОББ” АД, от офис на банката, находящ
се на ул. „П. Парчевич” № 2. С нея била и св. В.М.,
също служителка на дружеството. След като изтеглили парите свидетелките се
движели пеша към намиращия се в близост офис на фирмата. На кръстовището след
военния стол на бул. „Цар Борис ІІІ Обединител”, държейки лист в ръка ги
застигнал запъхтян подс. Н.. Същият им обяснил, че
току - що изтеглените от тях пари са фалшиви и ще им бъдат подменени в сейф на
банката, който се намирал в Синдикалния дом на културата. За да затвърди
заблуждението у двете свидетелки същият провел телефонни разговори, в които
уточнявал подробностите около подмяната на парите. Двете свидетелки и
подсъдимият се придвижили с наето от последния такси до горепосочената сграда и
се качили на втория етаж. Тогава по идентичен с неколкократно описания по -
горе начин подс. Н., след като първо обслужил
появилия се друг „клиент” на банката – неустановен негов съучастник, взел
предадената му от св. Н. парична сума в размер на 5 000 лв. и напуснал сградата
с парите. След като не се върнал, двете свидетелки попитали портиера на
сградата дали не е виждал човек с описанието на подс.
Н. да я напуска, той им отговорил, че не бил видял подобно лице. Разбирайки, че
са били измамени двете свидетелки уведомили ръководството на дружеството за
отнетите им служебни пари, като за случая били сигнализирани полицейските
органи.
На 19.12.2006г. св. Д.П. изтеглила от офиса на „Райфайзен банк” на ул. „Авкс. Велешки” в гр. Пловдив сумата от 6 000 лв., след
което потеглила с автомобила си в посока бул. „Руски”. Докато се
придвижвала бавно в очерталото се
задръстване на шофьорското стъкло на автомобила й почукал подс.
Н., като я помолил да отбие автомобила и спре. След като сторила това
подсъдимият я попитал дали току - що е изтеглила от банката сумата от
15 000 лв. Едновременно с това същият говорил по мобилния си телефон, като
казвал, че току - що е настигнал една от жените, изтеглили пари от банката.
След като уточнила, че е изтеглила 6 000 лв., подс.
Н. се представил на св. П. за служител на „Райфайзен банк”, като носел и бадж на врата си. Обяснил на
свидетелката, че са й били дадени белязани банкноти, като я помолил да не
подава жалба, тъй като щял да бъде отнет лицензът на банката. Казал й, че
проблемът ще бъде решен, като парите й бъдат подменени с небелязани, които се
намират в трезора на банката, който се намирал до кино „Гео
Милев”. Св. П. предложила да се придвижат до там със собствения й автомобил. Подсъдимият
обаче отказал под предлог, че като длъжностно лице не можел да се качва в
частни автомобили. Така двамата се придвижили с такси до офис сграда, намираща
се на гърба на кино „Гео Милев”. Пред входа на
сградата към тях се присъединил неустановен в хода на разследването съучастник
на подсъдимия, който казал, че е клиент на банката, поставен в положение,
идентично с нейното, като дал вид, че е много ядосан от създаденото му
неудобство. Тримата се качили на третия етаж на сградата, в която се помещавали
офиси на „Банк софт”. След
като подсъдимият и съучастникът му изиграли сцената с подмяната на парите, Н.
взел и тези на пострадалата. Помолил я да го изчака на междустълбищната
площадка между третия и четвъртия етаж, след което с асансьора се придвижил
надолу до изхода на сградата и я напуснал. Пострадалата търсила подсъдимия и
след като не го намерила и била информирана, че в тази сграда няма трезор на
банка, разбрала че е била измамена и сигнализирала органите на полицията.
При проведените в хода на досъдебното
производство разпознавания от страна на свидетелите И.Г., Д.П., М.Н., В.М., П.К.,
И.Д., Д.Т., Г.Г. и Х.М., същите категорично посочват подс.
Н.Н. като лицето, въвело ги в заблуждение, представяйки се за банков служител,
на когото са дали парите си.
Описаната по – горе фактическа обстановка, съдът
приема за установена на основание направеното от страна на подс.
Н. самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство. В подкрепа на фактическата обстановка са показанията на
свидетелите –Р.П.Щ., Х.Я.М., П.П.К., И.П.Д., Д.И.Т., И.А.М., Г.А.Г., Д.Б.П., М.П.А.,
Д.Б.Л., М.А.Н., В.Г.М., Е.Г.М., Л.Д.Л., Е.Н.Н., И.З.А., И.И.Г., В.Г.А., Г.В.А.,
К.Й.А., И.Л.П., В.А.К. и Г.С.М.. От обективна страна, фактите по делото се
подкрепят и от събраните писмени доказателства. В подкрепа на фактическата
обстановка е и заключението на изготвената по делото стоково – оценъчна
експертиза.
При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна, че подс. Н. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.211 пр.2 вр. чл.210 ал.1 т.1 пр.І т.2 и
т.5, вр. чл.209 ал.1 вр.
чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК за това, че на 15.07.2003г. в гр. Пловдив в
условията на опасен рецидив – извършил е престъплението, след като е бил осъждан
за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и е извършил
престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от
свобода за умишлено престъпление от общ характер, ако поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, след като се е
представил за длъжностно лице – служител на „Кооперативна банка” гр. Пловдив,
след предварителен сговор с две лица с неустановена самоличност, с цел да
набави за себе си и за другиго имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение
у И.И.Г. *** и с това му е причинил имотна вреда в размер на 9 676.35 лв.,
като причинената вреда е в големи размери и измамата е извършена от повече от
две лица, сговорили се предварително за нейното извършване.
От субективна страна, престъплението е извършено с
пряк умисъл. Подс. Н. е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици.
Предвиденото от закона наказание за престъпление по чл.211
пр.2 вр. чл.210 ал.1 т.1 пр.І
т.2 и т.5, вр. чл.209 ал.1 вр.
чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК е лишаване от свобода от три до десет години. С
оглед на обстоятелството, че настоящето производство е такова по реда на чл.372
ал.4 от НПК, то съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК на подсъдимия
следва да бъде определено наказание при условията на чл.58а от НК вр. чл.55 от НК и без да са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, в случая при условията на
чл.55 ал.1 т.1 от НК, тъй като е предвиден най – ниският предел на наказанието
за това престъпление. При определяне на точния размер на наказанието лишаване
от свобода в допустимите от закона в случая граници, Съдът отчита всички
обстоятелства по делото и намира, че на подс. Н.
следва да бъде наложено наказание в размер на две години лишаване от свобода,
което се явява справедливо и би постигнало целите на специалната и генералната
превенция на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна, че подс. Н. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.211 пр.2 вр. чл.210 ал.1 т.1 пр.І т.2 и
т.5 вр. чл.209 ал.1 вр.
чл.29 ал.1 б.”а” и „б” вр. чл.26 ал.1 от НК за това,
че през периода от 08.09.2005г. до 19.12.2006г. в гр. Пловдив при условията на
продължавано престъпление, в условията на опасен рецидив – извършил е
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по - малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК и е извършил престъплението, след като е бил осъждан
два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ
характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл.66 от НК, след като се е представил за длъжностно лице – банков служител,
след предварителен сговор с лице с неустановена самоличност, с цел да набави за
себе си и за другиго имотна облага е възбудил заблуждение, както следва:
- на 08.09.2005г. в гр. Пловдив, като се е представил
за длъжностно лице – охранител в банка „ДСК” ЕАД Пловдив е възбудил и поддържал
заблуждение у П. П. К. от с. З. и с това й е причинил имотна вреда в размер на 2 400 лв.;
- на 13.10.2005г. в гр. Пловдив, като се е представил
за длъжностно лице – служител на „Пощенска банка” ЕАД Пловдив е възбудил и
поддържал заблуждение у И.П.Д *** и с това й е причинил имотна вреда в размер на 1 470 щатски долара с левова
равностойност в размер на 2 399.89 лв.;
- на 21.03.2006г. в гр. Пловдив, като се е представил
за длъжностно лице – служител на „Булбанк” ЕАД Пловдив е възбудил и поддържал
заблуждение у Д.И.Т. и И.А.М. *** и с това е причинил на Д.И.Т. имотна
вреда в размер на 1 953 лв.;
- на 09.05.2006г. в гр. Пловдив, като се е представил
за длъжностно лице – служител на „Булбанк” ЕАД Пловдив е възбудил и поддържал
заблуждение у Г.А.Г. *** и с това му е причинил имотна вреда в размер на 780 лв.;
- на 11.05.2006г. в гр. Пловдив, като се е представил
за длъжностно лице – служител на „ДСК банк” ЕАД Пловдив
е възбудил и поддържал заблуждение у Р.П.Щ. и Х.Я.М. *** и с това е причинил на
Р.П.Щ. имотна вреда в размер на
1 400 евро, с левова равностойност в размер на 2 738.16 лв.;
- на 19.06.2006г. в гр. Пловдив, като се е представил
за длъжностно лице – главен касиер на „ОББанк” ЕАД Пловдив
е възбудил и поддържал заблуждение у М.А.Н. и В.Г.М. *** и с това е причинил на
„Променергомонтаж” АД гр. Пловдив имотна вреда в размер на 5 000 лв.;
- на 19.12.2006г. в гр. Пловдив, като се е представил
за длъжностно лице – финансов инспектор в „Райфайзенбанк”
ЕАД Пловдив е възбудил и поддържал заблуждение у Д.Б.П. *** и с това й е
причинил имотна вреда в размер на 6 000
лв.,
като общата стойност на причинената имотна вреда,
възлизаща на 21 271.05 лв. е в големи размери и измамата е извършена от
две или повече лица, сговорили се предварително за нейното извършване.
От субективна страна, престъплението е извършено с
пряк умисъл. Подс. Н. е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици.
Предвиденото от закона наказание за престъпление по чл.211
пр.2 вр. чл.210 ал.1 т.1 пр.І
т.2 и т.5, вр. чл.209 ал.1 вр.
чл.29 ал.1 б.”а” и „б” вр. чл.26 ал.1 от НК е
лишаване от свобода от три до десет години. С оглед на обстоятелството, че
настоящето производство е такова по реда на чл.372 ал.4 от НПК, то съгласно
разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК на подсъдимия следва да бъде определено наказание
при условията на чл.58а от НК вр. чл.55 от НК и без
да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, в случая при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, тъй като е
предвиден най – ниският предел на наказанието за това престъпление. При
определяне на точния размер на наказанието лишаване от свобода в допустимите от
закона в случая граници, Съдът отчита всички обстоятелства по делото и намира,
че на подс. Н. следва да бъде наложено наказание в
размер на две години и единадесет месеца лишаване от свобода, което се явява
справедливо и би постигнало целите на специалната и генералната превенция на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
На основание чл.23 ал.1 от НК така наложените на подс. Н. наказания следва да бъдат кумулирани,
като на същия бъде наложено едно общо най – тежко наказание в размер на две
години и единадесет месеца лишаване от свобода.
На основание чл.61 т.2 вр.
чл.60 ал.1 от ЗИНЗС така наложеното на подс. Н. общо
най – тежко наказание в размер на две години и единадесет месеца лишаване от
свобода следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
Както бе посочено по - горе за съвместно разглеждане в
наказателното производство е приет предявеният от св. Г. срещу подс. Н. граждански иск за сумата от 9 676.35 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл.211
пр.2 вр. чл.210 ал.1 т.1 пр.І
т.2 и т.5, вр. чл.209 ал.1 вр.
чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането – 15.07.2003г. до окончателното изплащане на
същата. Така предявеният граждански иск се явява доказан по основание и размер,
тъй като именно в следствие на противоправните действия на подс.
Н. за св. Г. са настъпили имуществени вреди в размер на 9 676.35 лв. Така
уваженият размер на гражданския иск следва да бъде заплатен ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 15.07.2003г. до окончателното
изплащане на сумата.
За съвместно разглеждане в наказателното производство
е приет и предявеният от св. К. срещу подс. Н.
граждански иск за сумата от 2 400 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от престъплението по чл.211 пр.2 вр.
чл.210 ал.1 т.1 пр.І т.2 и т.5 вр.
чл.209 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и „б” вр. чл.26 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждането – 08.09.2005г. до окончателното
изплащане на същата, като се претендира и за направените по делото разноски. Така
предявеният граждански иск се явява доказан по основание и размер, тъй като
именно в следствие на противоправните действия на подс.
Н. за св. К. са настъпили имуществени вреди в размер на 2 400 лв. Така
уваженият размер на гражданския иск следва да бъде заплатен ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 08.09.2005г. до окончателното
изплащане на сумата. Тъй като по делото не са представени доказателства за
направени от св. К. разноски, то такива не следва да и бъдат присъдени.
За съвместно разглеждане в наказателното производство
е приет и предявеният от св. Т. срещу подс. Н.
граждански иск за сумата от 1 953 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от престъплението по чл.211 пр.2 вр.
чл.210 ал.1 т.1 пр.І т.2 и т.5 вр.
чл.209 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и „б” вр. чл.26 ал.1 от НК. Така предявеният граждански иск се
явява доказан по основание и размер, тъй като именно в следствие на
противоправните действия на подс. Н. за св. Т. са
настъпили имуществени вреди в размер на 1 953 лв.
За съвместно разглеждане в наказателното производство
е приет предявеният от св. Г. срещу подс. Н.
граждански иск за сумата от 780 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от престъплението по чл.211 пр.2 вр.
чл.210 ал.1 т.1 пр.І т.2 и т.5 вр.
чл.209 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и „б” вр. чл.26 ал.1 от НК. Така предявеният граждански иск се
явява доказан по основание и размер, тъй като именно в следствие на
противоправните действия на подс. Н. за св. Г. са
настъпили имуществени вреди в размер на 780 лв.
За съвместно разглеждане в наказателното производство
е приет и предявеният от св. П. срещу подс. Н.
граждански иск за сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от престъплението по чл.211 пр.2 вр.
чл.210 ал.1 т.1 пр.І т.2 и т.5 вр.
чл.209 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и „б” вр. чл.26 ал.1 от НК. Така предявеният граждански иск се
явява доказан по основание и размер, тъй като именно в следствие на
противоправните действия на подс. Н. за св. П. са
настъпили имуществени вреди в размер на 6 000 лв.
Вещественото доказателство по делото – 1 бр.
амбулаторна книга на Хирургична амбулатория при МБАЛСМ “Н. И. Пирогов” следва да се върне на болничното заведение, след
влизане в сила на присъдата.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подс.
Н. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВСС сумата от 20 лв.,
представляваща направени по делото разноски, както и сумата от 832.37 лв.,
представляваща държавна такса върху уважените размери на гражданските искове.
Причини за извършване на деянието – незачитане на
установения в страната правов ред.
По изложените съображения Съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
АМ