Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали, 06.11.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Мариана Кадиева
и с участието на Бонка Василева – прокурор в
ОП Кърджали
като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 100 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 63в от ЗАНН, във вр.
с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна
жалба на Д.В.Д. от ***, чрез пълномощник, срещу Решение № 120/ 24.05.2023 г.,
постановено по а.н.д. № 289/ 2023 г. на РС – Кърджали. Изложени са доводи за
неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон и
съществени нарушения на процесуалните правила.
Твърди се, че съжденията на
съда в мотивите относно приложимостта на разпоредбата на чл. 39, ал. 4, във вр. с ал. 2 от ЗАНН са вътрешно противоречиви. От една
страна въззивната инстанция приема, че с издаването
на електронен фиш в размер на 50 лева се нарушава материалната разпоредба на
чл. 39, ал. 4, във вр. с ал. 2 от ЗАНН, но въпреки
това приема в мотивите си, че нарушения от подобен тип можело да се
санкционират по облекчен ред с издаването на ЕФ.
Посочва се, че електронният
фиш е издаден в нарушение на правилото по чл. 39, ал.4 от ЗАНН.
Необжалваемият минимум по чл. 39, ал. 2
от ЗАНН, към който препраща чл.39, ал. 4 от ЗАНН, е в размер от 10 до 50 лева.
Граматическото тълкуване на разпоредбата чрез употребата на предлога „над“ води
до ясен и единствен
възможен извод, че действащата нормативна
уредба допуска контролните органи да осъществяват административнонаказателната
отговорност на лицата чрез издаване на ЕФ, единствено когато налагат глоби в
размер над 50 лева.
Разпоредбата на чл. 39, ал.
4 от ЗАНН съдържа общо правило за поведение, приложимо спрямо всеки случай, при
който след като нарушението е било установено с АТСС, отговорността се
реализира чрез налагане на глоба с електронен фиш. Разпоредбата на чл. 39, ал.
4 от ЗАНН урежда специално правило за поведение, тъй като поставя допълнително
изискване за начина, по който да се реализира отговорността в хипотезите,
когато съгласно общите правила на чл. 182 от ЗДвП следва да се наложи наказание
глоба, което не надвишава 50 лева.
Нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН има императивен характер и неспазването му е съществено процесуално
нарушение, тъй като се достига до налагане на наказание с електронен фиш в
хипотеза, когато това е изрично изключено от действащото законодателство.
От една страна е налице
„маловажен случай“, като по правилата на цитираните по-горе законови разпоредби
в тези случаи редът за санкциониране е този с фиш (но не електронен такъв), а
при оспорване на нарушението от нарушителя или при отказ да плати глобата, е
следвало да се състави АУАН, респ. издаде НП. Този извод следва недвусмислено и
от разпоредбата на чл. 85а ЗАНН, според която - „Доколкото в този закон няма
особени правила за административнонаказателния процес
при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл. 39,
ал. 4, се прилагат разпоредбите на Закона за движението по пътищата". Т.е.
в случаи от категорията на процесния ЗАНН има
приоритет пред разпоредбите на ЗДвП. В този смисъл е и най новата съдебна практика
- Решение № 1113/18.06.2022г. по КАНД № 1018/2022г. на Административен съд -
Пловдив; Решение № 1114/18.06.2022г. по КАНД № 1093/2022г. на Административен
съд - Пловдив; Решение № 325/23.02.2022г. по КАНД № 3245/2021г. на
Административен съд - Пловдив; Решение № 1991/27.10.2021г. по КАНД №
1557/2021г. на Административен съд - Пловдив; Решение № 2549/20.12.2021г. по
КАНД № 2732/2021г. на Административен съд — Пловдив; Решение № 986/14.05.2021г.
по КАНД № 668/2021г. на Административен съд - Пловдив; Решение №
1324/25.06.2021г. по КАНД № 1418/2021г. на Административен съд - Пловдив;
Решение № 2429/09.12.2021г. по КАНД № 2292/2021Г. на Административен съд -
Пловдив; Решение № 1031/20.05.2021г. по КАНД № 740/2021г. на Административен
съд - Пловдив; Решение № 986/14.05.2021г. по КАНД № 668/2021г. на
Административен съд - Пловдив; Решение № 1831/21.10.2020г. по КАНД №
1789/2020г. на Административен съд - Пловдив и др. Претендира се присъждане на
деловодни разноски. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът
не се явява и не се представлява. В молба на пълномощник поддържа жалбата си по
изложените в нея съображения.
Ответникът – ОДМВР –
Кърджали, редовно призован, не се представлява. В становище на пълномощник се
твърди, че касационната жалба е неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Представителят на ОП –
Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност
на оспореното решение.
Касационният съд,
след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от страна по а.н.д. № 289/ 2023 г. по описа на РС – Кърджали, за
която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима.
За да се произнесе по същество на жалбата АС –
Кърджали взе предвид следното от фактическа страна:
С оспореното решение
РС – Кърджали е потвърдил електронен фиш за налагане на глоба серия ** № ***,
издаден от ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50 лв. на Д.В.Д. с ЕГН ********** ***, за
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП установено с автоматизирано техническо
средство на 06.12.2022 г. в гр.Кърджали. Със същото решение е присъдено юрисконсултско възнаграждение от 80 лв. в полза на ОДМВР –
Кърджали.
РС – Кърджали е
изложил мотиви, че разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП забранява на водачите на
пътни превозни средства при избиране скоростта на движение да превишават в
населено място скоростта от 50 км/ч. Видно от атакувания електронен фиш мястото
на нарушението е в гр.Кърджали. Тъй като в настоящия случай е отчетено
превишаване на допустимата скорост за движение в населено място с 18 км/ч., е
приложена санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, предвиждаща
налагане на административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. за водач,
който превиши разрешената максимална скорост в населено място, ако
превишаването е от 11 до 20 км/ч. Следователно деянието, за което е реализирана
отговорността на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с
административно наказание. Посочената в електронния фиш скорост е намалена с 3
км/ч., тъй като административнонаказващият орган е
отчел възможната грешка на техническото средство, съобразно чл.16, ал.5 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. па МВР вр.
чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол.
В решението е
посочено, че в случая правилно не е съставен АУАН, тъй като чл.189, ал.4 от ЗДвП повелява за нарушенията, установени и заснети с автоматизирано техническо
средство или система, за които не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки (каквато
е настоящата хипотеза), да се издава именно електронен фиш. РС – Кърджали е
приел за неоснователен и доводът на жалбоподателя, че разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП изисквала нарушението да е установено и заснето с техническо
средство в отсъствие на контролен орган и нарушител. Изписването в разпоредбата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП „в отсъствието на контролен орган и на нарушител” е
пояснение, което се отнася за процедурата по издаването на електронния фиш, а
не до установяването на нарушението с техническото средство. Не е необходимо
самото нарушение да е установено в отсъствие на контролен орган. Мястото на
нарушението е в гр.Кърджали, т.е. населено място, където по закон действащото ограничение на скоростта е 50 км/ч. и
наличието на пътен знак в случая не е необходимо.
Настоящият състав на
АС – Кърджали приема, че решението е валидно, допустимо и правилно.
Районният съд е
събрал всички необходими доказателства и е направил законосъобразен извод, че
не са установени съществени нарушения при издаване на ЕФ.
Основният довод в
касационната жалба за неправилност на обжалваното решение се свежда до неправилност
на решението поради неотчитане от районния съд, че е извършено съществено
нарушение като е съставен електронен фиш, а не фиш съгласно разпоредбата на
чл.39, ал.2 от ЗАНН.
Настоящият касационен
състав не споделя този довод поради следните съображения:
Разпоредбата на чл.
39, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че за случаи на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в
размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което
се издава електронен фиш.
Така регламентираното не игнорира
възможността за нарушение, установено и заснето с техническо средство или
система, в отсъствие на контролен орган, наказанието за което е в размер на 50
лв., да се издаде електронен фиш. Обратно на вижданията на касатора,
подобна забрана разпоредбата не въвежда. Според чл. 85а от ЗАНН, доколкото в
този закон няма особени правила за административнонаказателния
процес при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл.
39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на Закона за движението по пътищата. С
оглед тази законова делегация, пряко приложима е разпоредбата на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, съгласно която при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В тази
връзка единственото ограничение за издаване на ЕФ касае случаите, когато за
нарушението е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки (чл. 189, ал. 4 от ЗДвП),
какъвто не е процесният.
От
изложеното следва, че касационната жалба е неоснователна, а решението като
правилно следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на спора, съгласно чл. 63д, ал. 4, във с вр.
ал. 5 от ЗАНН, в полза на ответника по касация се дължи своевременно поискано юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.,
определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във
вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.
Ето
защо и на основание чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, във вр.
с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
Оставя в сила Решение № 120/24.05.2023 г., постановено по а.н.д. № 289/2023 год. по
описа на Районен съд - Кърджали.
Осъжда Д.В.Д. с ЕГН ********** и адрес: ***,
да заплати на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв. (осемдесет лева).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.