Определение по дело №171/2019 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 219
Дата: 29 май 2019 г. (в сила от 29 май 2019 г.)
Съдия: Тихомир Пенков Петков
Дело: 20193500500171
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 27 май 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                              29.05.2019 година                 гр.Търговище

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                гр.колегия

На двадесет и девети май                                             2019 година

В закрито съдебно заседание в състав

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Тихомир Петков

                                                           Членове:       Милен Стойчев

                                                                                  Бисера Максимова                                                                         

 

Като разгледа докладваното от Б.Максимова

в.ч.гр.д. №171/2019 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

          Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

           С определение №6/17.05.2019 г. на съдията по вписванията при Районен съд-Търговище е постановен отказ по молба с вх. №1771/17.05.2019 год. за вписване на нотариален акт за дарение на недвижими имоти №7, т.1, рег.№2315, д.№226 от 2019 г. по описа на Г.Г., нотариус, вписана под № 223 на Нотариалната камара, с район на Търговищки районен съд, на основание чл.32 „а” от Пвп и чл.83 от ЗКИР във връзка с неспазване на изискването на чл.264, ал.1 от ДОПК.

           Производството е образувано по постъпила от жалба от Г.Г., нотариус, вписана под № 223 на Нотариалната камара, район на действие Р.С.Търговище, адрес:гр.Търговище ,ул.”Иван Асен”№1-партер.

          В жалбата се излагат следните съображения: Въпреки приложените изискуеми от закона документи към нотариалния акт, включително декларация по чл. 264, ал.1 от ДОПК от дарителя СТЕФАН ВАСИЛЕВ ХАРИЗАНОВ, от която е видно, че същият няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, съдията по вписванията е постановил цялостен отказ от вписване на нотариалния акт, позовавайки се единствено и само на това, че по отношение на ВИЛНА СГРАДА-ЕДНОФАМИЛНА със застроена площ от 18.00 кв.м. /осемнадесет квадратни метра/ на един етаж с идентификатор №73626.524.191.1 по кадастрална карта на гр. Търговище, общ.Търговище, обл.Търговище, е представена данъчна оценка №********** от 23.04.2019 г. на Община Търговище по чл. 3, ал. 2 от Приложение №2 към ЗМДТ, в която не е отразено наличието или липсата на данъчно задължение за имота.

        Според жалбоподателя проверката, която извършва съдията по вписванията съгласно чл. 32 от Правилника за вписванията относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника съдържание, както и дали са представени доказателства за изпълнение на чл. 264, ал. 1 ДОПК.  Жалбоподателят твърди, че в случая това задължение е изпълненено като е представена от дарителя декларация по чл. 264, ал.1 от ДОПК, от която е видно, че дарителят няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски.

           Поради изложените съображения жалбоподателят моли съда да отмени отказа и да задължи съдията  по вписвания да разпореди извършване на поисканото вписване на нотариален акт за дарение на недвижими имоти №7, т.1, рег.№2315, д.№226 от 2019 г. по описа на Г.Г., нотариус, вписана под № 223 на Нотариалната камара, с район на действие Р.С.Търговище, ведно със законовите от това последици и да присъди направените разноски.

          Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разгледана по същество същата се явява основателна.

         Отказът на съдията по вписванията е мотивиран от следното:

          „За част от посочените по-горе недвижими имоти са приложени удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК- Збр., като за недвижим имот, представляващ вилна сграда с идентификатор №73626.524.191.1 с площ от 18 кв.м. е приложено Удостоверение за данъчна оценка по чл.3, ал.2 от Приложение №2 към ЗМДТ. Последното не отговаря на изискванията на чл.264, ал.1 от ДОПК, като от същото по никакъв начин не се придобива представа относно наличието или липсата на непогасени задължения за имота.“

          По съществото на правния спор, отнесен пред съда, настоящият състав съобрази следното:

         Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ДОПК прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.“

        Изискването на чл. 264, ал. 1, изр. 1 ДОПК е императивно – прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти, се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. За представяне на декларацията по образец /ал. 3/ съдията по вписванията следи служебно, с оглед и предвидената в чл. 265 ДОПК солидарна отговорност за задълженията на прехвърлителя. Съдържанието на декларацията изисква изявление на прехвърлителя за липса на задължения към годината, в която се осъществява разпореждането. Съгласно разясненията, дадени в т. 6 на ТР № 7/2013 год. по т.д.№ 7/2012 год. на ОСГТК на ВКС, проверката на съдията по вписванията се ограничава до валидността на заявения за вписване акт и отказът не може да бъде постановен на формално основание.

      В случая съдията по вписванията е приел, че издаденото удостоверение за данъчна оценка по чл.3, ал. 2 от Приложение №2 към ЗМДТ относно вилната постройка от 18 кв.м. не установява дали дарителят има непогасени данъчни задължения за имота.

      Удостоверението за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК е акт, свързан с изповядване на сделка пред нотариуса и отразява вече определената данъчна оценка на деклариран недвижим имот и задължението за данък върху недвижимия имот, доколкото същият не е платен към датата на издаване на удостоверението. Това е удостоверителен акт, а не е акт установяващ размера на данъчната оценка и данъчното задължение - данък недвижими имоти за съответната година по реда на ЗМДТ. По арг. от чл.264, ал.1 от ДОПК и чл.6, ал.1, буква „г“ от Правилника за вписванията, представянето на удостоверение за данъчна оценка от продавача е условие за изповядване на сделката – да удостовери, че прехвърлителят няма непогасени задължения, и е изискване за нейното вписване. Съгласно чл. 3, ал.1 от Приложение 2, данъчната оценка се определя от служителите на общинската администрация по местонахождение на имота в 2-седмичен срок от подаване на искане по образец. Удостоверение за данъчна оценка се издава за целите на облагането с данък върху наследствата и данък при придобиване на имущества, за определяне на държавните и нотариалните такси в производствата по Гражданския процесуален кодекс и в други предвидени от закона случаи.

         Удостоверението за данъчна оценка по чл.3, ал. 2 от Приложение №2 към ЗМДТ се издава от съответната община. Ако в същото липсва отразяване на обстоятелството дали собственикът има непогасени данъчни задължения за имота, тази липса не би следвало да се тълкува във вреда на прехвърлителя. Последният няма как да влияе върху съдържанието на удостоверението. След като общината, която има интерес от събиране на местните данъци и такси, не е посочила в удостоверението, че спрямо имота има непогасени данъчни задължения, то несъмнено следва да се приеме, че такива няма.

        Предвид изложеното частната жалба е основателна и следва да се уважи като се отмени атакуваният отказ за вписване и се постанови вписване на акта.

        Що се отнася до искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, същот не може да бъде уважено поради едностранния характер на производството.

    Водим от горното, съдът

 

                               О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И    :

 

        ОТМЕНЯ Определение №6/17.05.2019 г. на съдията по вписванията при Районен съд-Търговище, с което е постановен отказ по молба с вх. №1771/17.05.2019 год. за вписване на нотариален акт за дарение на недвижими имоти №7, т.1, рег.№2315, д.№226 от 2019 г. по описа на Г.Г., нотариус, вписана под № 223 на Нотариалната камара, с район на Търговищки районен съд, на основание чл.32 „а” от Пвп и чл.83 от ЗКИР във връзка с неспазване на изискването на чл.264, ал.1 от ДОПК, и вместо него постановява:

        ДА СЕ ВПИШЕ по заявление вх. №1771/17.05.2019 год.  на нотариус Г.Г., вписана под № 223 на Нотариалната камара, с район на действие Търговищки районен, нотариален акт за дарение на недвижими имоти №7, т.1, рег. №2315, д.№226 от 2019 г. по описа на Г.Г., нотариус, вписана под № 223 на Нотариалната камара, с район на действие Търговищки районен съд.

        ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Търговищкия районен съд за извършване на необходимите действия по вписването.

       Определението  не подлежи на касационно обжалване.

                                            

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

 

     

                      ЧЛЕНОВЕ:  1.                                                 2.