Р Е Ш Е Н
И Е
260583/21.12.2020г.
гр.Варна, 21.12.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският районен съд, първи наказателен състав, в открито
съдебно заседание
на двадесет и
шести ноември през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ДИМОВА
при секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното
от председателя АНД № 4082 по описа за 2020 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е
жалба от Т.Ч.Н. *** срещу Наказателно постановление № 20-6252-000703/06.09.2020г.
на началник СПС към ОДМВР-Варна, отдел „Охранителна полиция“-Варна, с което на
лицето било наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.139,
ал.1, т.1 от ЗДвП; административно наказание глоба в размер на 20 лева, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП,
както и административно наказание глоба в размер на 20 лева, на основание чл.53
от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.2, т.1 от ЗДвП. Видно от
текста на жалбата и от изявлението на жалбоподателя в съдебно заседание,
обжалва се наказателното постановление само в частта, с която е наложено
първото от посочените наказания. Поради това в останалата си част НП е влязло в
законна сила.
Жалбоподателят счита
наказателното постановление в обжалваната част за незаконосъобразно и необосновано.
Оспорва фактическите констатации в акта в частта, касаеща
първото от описаните нарушения. Твърди, че е разполагал с пожарогасител и че го
е представил на проверяващите, които не са извършили проверка дали пособието
функционира. Моли наказателното постановление в тази му част да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично,
като поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира
писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли
същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена, моли евентуално претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат присъдени в
минималния размер от 100 лв.
Жалбата е
подадена от надлежна страна– наказаното физическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване
на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна,
по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства,
съдът установи от фактическа страна следното: На 12.08.2020г. около 14,10ч.
жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Тойота Ярис
Версо” с рег.№ В 4685 НХ по ул.“Парижка комуна“ в
гр.Варна, в посока ул.“Кракра“. В близост до дом №30 същият бил спрян за
проверка от свидетелите Я.И.Д. и Г.З.К.–служители в сектор СПС-ОП при ОД на
МВР-Варна. Същите поискали да им бъде представено необходимото оборудване на
автомобила, но жалбоподателят не представил аптечка и
светлоотразителен триъгълник, а пожарогасителят, с
който разполагал, не отговарял на нормативните изисквания. Във връзка с тези
констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно
нарушение на жалбоподателя за това, че управлява лек автомобил, който е
технически неизправен (без пожарогасител), не е оборудван с аптечка
и светлоотразителен триъгълник. Актът бил съставен в
присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан от него с възражения. Писмени
такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на
съставения акт на 06.09.2020г. било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на Т.Н. била наложена глоба в размер на 200 лева за
извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, глоба в размер на 20 лева за
нарушение на чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП, както и глоба в размер на 20 лв. за
извършено нарушение на чл.139, ал.2, т.1 от ЗДвП.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото
доказателства: основно от разпита на свидетелите Я.И.Д. и Г.З.К., както и от приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели
следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви
и логични. Същите не извличат ползи от твърденията си и не се намират в някакви
особени отношения с жалбоподателя, като няма данни изобщо да са го познавали,
при което за съда не съществуват основания за съмнение в достоверността на техните
показания. По искане на жалбоподателя като свидетел е разпитано и лицето П.И.И., чиито показания като цяло кореспондират на изявленията
на останалите свидетели и не обуславят формирането на различни фактически
изводи.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото
производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното
пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният
закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената
от административнонаказващия
орган санкционна норма.
Разпоредбата на чл.139, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП установява задължение движещите се по пътя три-
и четириколесни моторни превозни средства да бъдат оборудвани със: 1. обезопасителен триъгълник; 2. аптечка; 3. пожарогасител. Жалбоподателят не оспорва
обстоятелството, че в момента на проверката собственият му лек автомобил не е
бил оборудван с обезопасителен триъгълник и аптечка, поради което не обжалва наказателното
постановление в тази му част, но твърди, че е разполагал с пожарогасител. От показанията на свидетелите Д. и К. обаче
се установява, че им е бил представен флакон, който не е отговарял на
нормативните изисквания и следователно наличието му не е представлявало надлежно
изпълнение на задължението автомобилът да бъде оборудван с пожарогасител. Макар
и да не конкретизират на кои точно норми не е отговарял флаконът, съдът приема
твърденията на посочените свидетели за достоверни, тъй като в рамките на
служебните си задължения същите са познавали добре съответната нормативна
уредба и са могли компетентно да преценят, че представената им вещ не
удовлетворява изискванията на закона. Поради това правилно е счетено, че случаят
следва да бъде приравнен на липса на пожарогасител.
Макар и правилно да е
констатирано наличието на административно нарушение, при извършената служебна
проверка съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи
отмяната на атакуваното наказателно постановление в обжалваната му част. Съдът
констатира, че както в съставения акт, така и в издаденото въз основа него
наказателно постановление се приема, че нарушението се изразява в движение с технически
неизправен автомобил (без пожарогасител). Деянието е квалифицирано като
нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, установяващ задължение движещите се по пътя пътни
превозни средства да бъдат технически изправни, като е
счетено, че превозното средство се е движело със значителна неизправност.
Понятието „значителни неизправности“ е дефинирано в §6, т. 72 от ЗДвП, според която такива са откритите по време на проверка
неизправности, които могат да
засегнат безопасността на превозното средство
или да имат
въздействие върху околната среда, или да породят
риск за други
участници в движението по пътищата, както
и други по-значителни несъответствия. В случая не се касае за констатирана техническа неизправност на автомобила,
още по-малко за значителна такава, а за липса на елемент от задължителното
оборудване. Както беше посочено, задължението автомобилът да бъде оборудван с
пожарогасител е въведено с разпоредбата на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП.
Цитираната норма е специална и изключва възможността случаят да бъде
квалифициран като нарушение на друга от разпоредбите на ЗДвП. В тази насока е и
практиката на ВАдмС-
в Решение № 254 от
15.02.2019 г. по к. а. н. д. № 3563/2018 г., в Решение № 1371 от 19.07.2017 г. по к. а. н. д. №
1562/2017 г. и мн. др. нарушения от вида на процесното са квалифицирани именно по чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП.
При това положение е налице несъответствие между извършеното деяние и
сочената за нарушена разпоредба. Видно е, че наказателното постановление не
съответства на изискванията на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като наказващият
орган не е изпълнил задължението си да издири правилно законните разпоредби,
които са нарушени виновно. Поради това наказателното постановление
се явява незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят е санкциониран за нарушение, което в действителност не е осъществил, като допуснатият порок не може да
бъде саниран от обстоятелството, че лицето е извършило
друго нарушение на същия закон. В настоящото производство съдът е обвързан от съществените елементи на фактическите
и правни рамки на административно-наказателното обвинение, като в случай, че установи наличието на съществено процесуално нарушение,
допуснато в хода на административнонаказателното
производство, няма процесуална възможност да върне делото на административнонаказващия
орган за отстраняване на констатираните нередовности, а единствената възможност е наказателното постановление да бъде
отменено на това
основание. В случая допуснатата непрецизност е особено съществена,
тъй като е обусловила и налагането на много по-тежко наказание- за нарушение на
чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП санкционната разпоредба на чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП
предвижда наказание глоба в размер на 200 лева. Нарушенията на чл.139, ал.2 от ЗДвП подлежат на санкциониране по реда на общата норма на чл.185 от ЗДвП, предвиждаща
наказание във фиксиран размер от 20 лева. На жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 200 лв., съответстваща на нарушение на чл139, ал.1, т.1 от ЗДвП,
каквото в действителност не е било извършено от Н.. Безспорно е при това
положение, че не се касае за техническа грешка, а за особено
съществено несъответствие на наказателното постановление с изискванията на
чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, довело до накърняване правата на нарушителя.
Предвид изложеното искането за отмяна на наказателното постановление в
обжалваната му част се явява основателно. Същото е
незаконосъобразно, тъй като с него жалбоподателят
е санкциониран не за действително извършеното от него нарушение, а за друго такова,
каквото той не е осъществил, като му е наложена и санкция, която не е предвидена за осъщественото от
него деяние.
Независимо от изхода на делото на жалбоподателя не следва да се присъждат деловодни разноски, предвид
липсата на данни за направени такива, а и на съответно искане.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-6252-000703/06.09.2020г. на
началник СПС към ОДМВР-Варна, отдел „Охранителна полиция“-Варна, в частта, с която
на Т.Ч.Н. ***, ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП, е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 200.00 лева за
нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОБЯВЯВА Наказателно постановление № 20-6252-000703/06.09.2020г. на
началник СПС към ОДМВР-Варна, отдел „Охранителна полиция“-Варна в останалата му част за влязло в законна сила.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
След влизане в сила на съдебното решение,
АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: