Решение по дело №2093/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1426
Дата: 13 ноември 2020 г.
Съдия: Десислава Георгиева Жекова
Дело: 20203100502093
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 142613.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Варна
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова
Секретар:Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20203100502093 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 35706/10.06.2020г., подадена от „ТОП
ПРИНТ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, 9005,
община Варна, р-н Приморски, ул.Студентска №1, срещу решение №1867/29.04.2020г.,
постановено по гр.д. № 3236/2019г. на ВРС, с което са отхвърлени исковете на въззивника
срещу ЕТ „Г.И.Д. - МАРКЕТ - Ивелина Камбурова", ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление в гр.Варна, 9009, р-н Младост, ул."Младежка", бл.27, вх.А, ет.7, ап.20, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца,
сумите, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 16797/2018 г.
по описа на PC - Варна XXIV с-в, в размер на главницата от 5651,37 лева - дължима по
договор за изработка в полза на трето лице, с осъществено изпълнение в периода от януари
до ноември 2016год. и по-конкретно в периода от 18.01.2016год. до 16.11.2016год., по който
договор са съставени фактури, както следва: № ********** /16.11.2016г; № **********/
16.11.2016г., № **********/ 14.07.2016г.; № **********/ 12.05.2016г., № **********/
18.01.2016г. и лихва за забава в размер от 1236,55 лева, изчислена за всяка една фактура
от датата на падеж до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху
главното вземане, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане.
В жалбата се навежда оплакване за неправилност на първоинстанционното решение.
Поддържа се, че ищецът е представил подробно описани писмени доказателства,
обективиращи същестуването на твърдяното договорно правоотношение. Допуснатата ССче
1
се твърди, че безспорно установява осчетоводяването на процесните фактури и ползването
на данъчен кредит от въззиваемия. Счита се, че първоинстанционното решение е
необосновано, като съдът не е взел предвид направени от ищеца оспорвания на писмени
доказателства и не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Поддържа се, че
съдът е допуснал процесуално нарушение, давайки възможност на ответника да отстрани
нередовности на отговора на исковата молба. Счита се, че съдът е следвало да открие
производство по чл.193 ГПК по направено от ищеца оспорване на две извлечения от сметка
421 персонал и 411 клиенти, както и оспорване на опис на извършени банкови преводи.
Поддържа се подробно, че събраните доказателства установяват вземането на въззивника.
Моли се за отмяна на обжалваното решение, решаване на спора по същество и присъждане
на разноски. В открито съдебно заседание въззивната жалба се поддържа.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна ЕТ „Г.И.Д. - МАРКЕТ - Ивелина Камбурова", ЕИК *********, с който
се оспорва жалбата. Поддържа се, че не са налице твърдяните от въззивника пороци на
обжалваното решение, което счита за правилно. Излага съображения, че събраните по
делото доказателства не установяват облигационна връзка между страните, респективно
вземането на ищеца. Поддържа липса на търговски отношения между едноличния търговец
и „Сабуей България“ ЕООД поради издаването само на една фактура в процесния период.
Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените
пред въззивната инстанция разноски. В открито съдебно заседание отговорът на въззивната
жалба се поддържа.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което
въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по предявени кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът ЕТ „Г.И.Д. - МАРКЕТ - Ивелина
Камбурова", ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.Варна, 9009, р-н
Младост, ул."Младежка", бл.27, вх.А, ет.7, ап.20 дължи на ищеца „ТОП ПРИНТ" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, 9005, община Варна, р-н
Приморски, ул.Студентска №1, сумата от 5651,37лв., представляваща възнаграждение по
договор за изработка на широкоформатен печат, с осъществено изпълнение в периода
2
18.01.2016год. до 16.11.2016год., за което са съставени фактури, както следва: фактурата №
********** /16.11.2016г; № **********/ 16.11.2016г., № **********/ 14.07.2016г.; №
**********/ 12.05.2016г., № **********/ 18.01.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 06.11.2018г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 1236,55лв., представляваща обезщетение за забава, изчислено
за всяка една фактура от датата, следваща датата на издаването на всяка фактура, до
05.11.2020г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№8391/07.11.2018г. по ч.гр.д. № 16797/2018 г. по описа на PC - Варна XXIV с-в.
В исковата молба се твърди, че ответникът е направил към ищеца в периода януари
до ноември 2016г. по електронен път поръчка на широкоформатен печат върху материали
от различни видове, размери и брой, описани подробно в приложени към исковата молба
приемо-предавателни протоколи. Изработеното следвало да бъде доставено на третото лице
„Сабуей България“ ЕООД. Поддържа се, че изработеното било извършено в срок, без
възражения от поръчващия едноличен търговец и предадено на куриер „Интерлогистика“,
който доставил изработеното на третото лице. Доставките били извършени в срок и приети
без възражения от „Сабуей България“ ЕООД. За изработеното ищецът издал процесните
фактури, като по фактури № **********/ 14.07.2016г. и № **********/ 18.01.2016г.
ответникът извършил частични плащания. Остатъкът е незаплатен. Моли се по тези
съображения за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски,
включително в заповедното производство. В открито съдебно заседание пред първата
инстанция исковете се поддържат.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника ЕТ
„Г.И.Д. - МАРКЕТ - Ивелина Камбурова", ЕИК *********, в който е посочил, че между
ищеца и ответника е имало различни поръчки за различни периоди, а между ответника и
третото лице е издадена само една фактура на стойност 314лв. Оспорват се предявените
искове като неоснователни. Поддържа се, че договор между страните за процесните периоди
няма; че е налице несъответствие между датите на поръчките и датите на фактурите. Във
фактурите не е посочено коя поръчка за кой клиент се отнася, а само в един от
представените приемо-предавателни протоколи има подпис за „приел“. Сочи се, че
кореспонденцията е с лицето Ирена, а такова лице се поддържа, че не е работило при
ответника. Сочи се, че за процесния период ответникът е заплатил на ищеца общо
21 633.62лв. по множество различни поръчки за печатни услуги и е нелогично да се
претендира задължение за 2016г. при налични плащания за следващи години. В открито
съдебно заседание ответникът не се явява.
Третото лице – помагач „Сабуей България“ ЕООД, ЕИК *********, конституирано
на страната на ищеца, не изразява становище.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че от представените по
делото фактури и приемо-предавателни протоколи не може да се изведе индиция, че същите
са съставени по повод твърдения от ищеца договор за изработка, както и че ответникът е
приел изпълнение на работата.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Приобщени като писмени доказателства са процесните фактури с № **********
/16.11.2016г; № **********/ 16.11.2016г., № **********/ 14.07.2016г.; № **********/
12.05.2016г., № **********/ 18.01.2016г. Последните са издадени от доставчика „Топ принт“
ООД на получателя ЕТ „ГИД Маркет – Ивелина Камбурова“ с вид на услугата – „печат
3
Събуей“ и „широкоформатен печат“. Фактурите не носят подписи за страните.
На л.16 до л.35 от първоинстанционното дело са ангажирани от ищеца като писмении
доказателства приемо-предавателни протоколи с дати в периода 08.01.2016г. до
04.11.2016г., в които отбелязано, че ищецът е предал на куриер „Интерлогистика“ описани в
протоколите материали. Един от протоколите с дата 04.11.2016г. обективира предаване на
лицето Камбуров и този протокол носи подпис за „приел“.
Ангажирана е от ищеца електронна кореспонденция, водена между лицето Антония
Иванова и лицето Ирена с електронна поща *****@**********.*** в периода август до
ноември 2016г. по повод заявки за печат на рекламни материали за „Събуей“.
Съобразно документ, издаден от „Интерлогистика куриер“ ЕООД по повод издадено
по делото съдебно удостоверение, в периода 08.01.2016г. до 04.11.2016г. ЕТ „ГИД Маркет –
Ивелина Камбурова“ е изпратила 303бр. пратки с получател „Сабуей България“ ЕООД. Към
документа са представени копия на 165бр. товарителници, носещи подпис за получателя
„Събуей“.
Съобразно заключението на вещото лице по проведената съдебно-счетоводна
експертиза, счетоводството на ответника е водено редовно по отношение на процесните
фактури. Последните са осчетоводени в счетоводствата на ищеца и ответника. Ответникът е
ползвал данъчен кредит по процесните фактури. Общият размер на неизплатената главница,
след приспадане на извършените частични плащания, е 5651.37лв. Общият размер на
лихвата за забава по всяка фактура от датата на падежа на всяка една от тях до 05.11.2018г.,
е 1244.39лв.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания, съдът намира
следното от правна страна:
Съобразно чл.266, ал.1 ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за
приетата работа.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи, че
между страните е налице валидно сключен договор за изработка, размерът на уговореното
между страните възнаграждение, изпълнение на възложената работа, както и предаване от
изпълнителя, съответно приемане на изработеното в случая от третото лице «Сабуей
България» ЕООД. Ищецът следва да установи и иска за обезщетение за забава по основание
и размер. В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на договорните си
задължения.
Няма спор по делото, че по две от процесните фактури са извършени частични
плащания от ответника. Установява се от заключението на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено и неоспорено от страните, осчетоводяване на тези фактури от ответника,
включването им в дневниците за покупки, а така също и ползване на данъчен кредит по тях,
които обстоятелства, налагат безпротиворечив извод както за наличието на правоотношение
между страните, имащо за предмет именно остойностените с тези конкретни фактури
услуги, а така също и за приемане на резултата.
Последният извод се подкрепя и съвкупния анализ на приетите писмени
доказателства, коментирани в тяхната взаимовръзка. От ангажирания от ищеца документ,
издаден от куриерска фирма „Интерлогистика“ и представените към този документ голям
брой товарителници се доказва редовното получаване на доставки от третото лице – помагач
4
от едноличния търговец в рамките на процесния период, което опровергава поддържаното
от ответника за липса на отношения между едноличня търговец и третото лице с
твърдението, че в процесния период е издадена само една фактура между тях.
Представената ел. кореспондениция и приемо-предавателни протоколи, макар да не
се установява по несъмнен начин да са свързани с предмета на конкретните фактури, касаят
именно периода, в който са издадени тези фактури и са индиция в подкрепа на извода за
трайни търговски отношения в процесния период между страните. Възражението, че лицето,
изпращало съобщения от ел. поща *****@**********.*** не е свързано с ответника е
неоснователно доколкото видно от публично известните обстоятелства в Търговския
регистър именно на домейн gidconsult.com е и обявения ел. адрес на ответника.
За наличието на трайни търговски отношения между ищеца и ответника свидетелства
и твърдението на самия ответник, че за процесния период ответникът е заплатил на ищеца
общо 21 633.62лв. по множество различни поръчки за печатни услуги. А възникването на
правоотношение именно конкретно по отношение на вземанията, остойностени с
процесните фактури, се установява от факта на осчетоводяване и ползване на данъчен
кредит, респективно недвусмислено приемане на тези фактури от страна на ответника.
Поради това и съставът на въззивния съд намира за неоснователни доводите за недоказване
на възникнала облигационна връзка по конкретните фактури.
Поради това, настоящата инстанция приема, че за ответника е възникнало
задължението да заплати начислените суми по фактури с № ********** /16.11.2016г; №
**********/ 16.11.2016г., № **********/ 14.07.2016г.; № **********/ 12.05.2016г., №
**********/ 18.01.2016г. Твърдения и доказателства за заплащане от ответната страна не са
ангажирани. Искът за главница от 5651,37лв. е доказан по основание, а от заключението на
вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява и неговият
размер.
С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната
претенция за обезщетение за забава на основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Съобразно заключението
на вещото лице, размерът на обезщетението за забава по всяка фактура от датата на падежа
на всяка една от тях до 05.11.2018г., е 1244.39лв. Доколкото установеният от вещото лице
размер на лихва надвишава претендирания, искът следва да бъде изцяло уважен в рамките
на заявения размер от 1236.55лв.
Поради несъвпадане правните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде изцяло отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което
предявените кумулативно обективно съединени искове да бъдат изцяло уважени.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства, на
основание чл.78, ал.1 ГПК и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР
4/2013г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното
производство разноски в общ размер от 610.76лв., от които 137.76лв. за заплатена
държавна такса и 473лв. адвокатско възнаграждение. Ответникът следва да заплати на
ищеца разноски за първата инстанция в общ размер от 1017.16лв., от които 137.76лв.
заплатена държавна такса, 5лв. такса за издаване на съдебно удостоверение, 200лв. депозит
за вещо лице и 674.40лв. заплатено адвокатско възнаграждение. За въззивното производство
в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер от 801.17лв., от които
138.03лв. държавна такса и 663.14лв. адвокатско възнаграждение.
5
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №1867/29.04.2020г., постановено по гр.д. № 3236/2019г.
по описа на Районен съд – Варна, 16-ти съдебен състав, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът ЕТ
„Г.И.Д. - МАРКЕТ - Ивелина Камбурова", ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в гр.Варна, 9009, р-н Младост, ул."Младежка", бл.27, вх.А, ет.7, ап.20 дължи на
ищеца „ТОП ПРИНТ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
9005, община Варна, р-н Приморски, ул.Студентска №1, сумата от 5651.37лв. /пет хиляди
шестстотин петдесет и един лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща главница -
възнаграждение по договор за изработка на широкоформатен печат, с осъществено
изпълнение в периода 18.01.2016год. до 16.11.2016год., за което са съставени фактури, както
следва: фактурата № ********** /16.11.2016г; № **********/ 16.11.2016г., № **********/
14.07.2016г.; № **********/ 12.05.2016г., № **********/ 18.01.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 06.11.2018г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 1236.55лв. /хиляда двеста тридесет и шест лева
и петдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава, изчислено за всяка една
фактура от датата, следваща датата на издаването на всяка фактура, до 05.11.2020г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №8391/07.11.2018г. по
ч.гр.д. № 16797/2018 г. по описа на PC - Варна XXIV с-в, на основание чл.422, ал.1, вр. с
чл.415, ал.4 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Сабуей България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.Осми приморски
полк 83, ет.2, конституирано на страната на ищеца „ТОП ПРИНТ" ООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА ЕТ „Г.И.Д. - МАРКЕТ - Ивелина Камбурова", ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление в гр.Варна, 9009, р-н Младост, ул."Младежка", бл.27, вх.А,
ет.7, ап.20, да заплати на „ТОП ПРИНТ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, 9005, община Варна, р-н Приморски, ул.Студентска №1, сумата
от 610.76лв. /шестстотин и десет лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща
сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 16797/2018 г. по описа на PC - Варна
XXIV с-в разноски; сумата от 1017.16лв. /хиляда и седемнадесет лева и шестнадесет
стотинки/, представляваща сторени в първата инстанция разноски, както и сумата от
801.17лв. /осемстотин и един лева и седемнадесет стотинки/, представляваща сторени във
въззивното производство разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6