№ 15760
гр. София, 16.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110170152 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 194, ал. 1 от КТ за отмяна на
дисциплинарно наказание „забележка”, наложено със Заповед № ЛС-162/
30.11.2023г. на Командира на *********** -бригаден генерал Т. Д. Т..
Твърди се в исковата молба, че наложената на ищцата В. Д. С. на
длъжност „главен юрисконсулт” в отдел „Договори и обществени поръчки” на
***********, с код по длъжностно ниво Е1-4 и с код по Националната
класификация на професиите и длъжностите 2611 7022 дисциплинарно
наказание е незаконосъобразно. В тази връзка ищцата твърди, че деянието, за
което е ангажирана дисциплинарната й отговорност, е несъставомерно и не
представлява дисциплинарно нарушение.
Поддържа се в исковата молба, че служителят изпълнявала
задълженията си при условие на “ненормиран работен ден”, че работното
време не е фиксирано, а че се определя от ежедневната натовареност и
времето на изпълнение на поставените задачи, и че в Заповед № ЛС-162/
30.11.2023г. е констатирано нарушение на трудовата дисциплина на
служителя, изразено в “преждевременно напускане на работа преди края на
работното време” на 16.11.2023г. Твърди, че след изпълнение на поставените
задачи е напуснала работното си място предвид характеристиката на
1
работната длъжност, а именно – като такава на ненормирано работно време и
че е получила устно разрешение за напускане на работното място.
На следващо място, ищцата твърди, че не са искани, нито давани
предвидените в КТ обяснения, и че в Заповедта погрешно е внушено, че
проведеният на 16.11.2023г. телефонен разговор представлява поискани и
дадени такива. Излага доводи и съображения, че процесната Заповед за
налагане на дисциплинарно наказание „Забележка“ противоречи на
разпоредбата на чл. 193 от КТ и е съставена преди да са искани обяснения от
служителя, с което е нарушена формата на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание.
Сочи, че е изпълнила задълженията си съвестно и точно при спазване на
трудовата дисциплина спрямо длъжностната й характеристика и че Заповед
№ ЛС-162/ 30.11.2023г. не съдържа законоустановените реквизити по чл. 195,
ал. 1 от КТ, тъй като не е описано релевантно нарушение. Моли за отмяна на
заповедта и наложеното с нея наказание. Претендира разноски за
производството.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът ***********,
представляван от бригаден генерал Т. Д. Т., чрез процесуалния си
представител- главен юрисконсулт на ***********, е подал писмен отговор, в
който оспорва иска. Не оспорва съществуването на валидно трудово
правоотношение между страните преди и по време на налагане на посоченото
дисциплинарно наказание. Сочи, че наказанието е наложено законосъобразно,
като счита тежестта на нарушението да е съобразена с наложеното наказание.
Твърди се, че ищцата е била запозната с Правилника на вътрешния трудов ред
в ***********, както и с работното място и работно време, което е
определено на 8 (осем) часов работен ден, и че е извършила умишлено
нарушение на трудовата дисциплина. Поддържа, че твърденията на
служителя, че е свободна да напусне работно си място преди края на 8 (осем)
часовия работен ден /17.30часа/ , след изпълнение на поставените задачи, е
невярно и е налице нарушение на установеното работно време.
На следващо място, ответникът сочи, че не са налице сочените от
ищцата нарушения, доколкото са били поискани и дадени от нея устни
обяснения, след отказ да даде писмени обяснения , поради което е била
изслушана от комисия на работодателя. Поддържа се с отговора, че при
2
проведеното изслушване ищцата е потвърдила, че съзнателно е напуснала
работа без изрично разрешение или друго основание. Твърди се , че при
определяне на наказанието работодателят е взел предвид тежестта на
нарушението и е спазена процедурата по налагане на дисциплинарно
наказание, установена в КТ, както и че не са допуснати твърдените от ищцата
нарушения. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото намира следното от фактическа страна:
По предявения иск ищецът носи тежестта да докаже съществуването на
трудово правоотношение между страните, към момента, към който се твърди
налагане на дисциплинарното наказание.
В тежест на ответника е да докаже законосъобразното упражняване на
работодателска власт, посредством упражняване чрез атакуваната заповед на
правото да наложи дисциплинарно наказание “забележка” на ищцата, при
спазване на законовите изисквания и преклузивни срокове за налагане на
същото.
При така разпределената доказателствена тежест съдът намира иска за
неоснователен.
Не е спорно по делото, а и се установява от представените
доказателства, в това число трудов договор №3-257/17.09.2021г. и
допълнителни споразумения към него с №3Н-3714/12.06.2023г., че страните са
били в трудово правоотношение, по силата на което ищцата В. С. е заемала
длъжността “главен юрисконсулт” в отдел „Договори и обществени поръчки”
на ***********.
По делото са представени извлечение от Колективен трудов договор в
Министерството *********, обявен със Заповед № ОХ-1163/22.12.2021г. на
Министъра ********* и извлечение от Правилника за вътрешния трудов ред в
*********** с рег. № 3Н-7644/21.12.2022г., с който ищцата се е запознала на
26.09.2023г., гласящ, че “нормалната продължителност на работното време в
Министерството *********, структурите на пряко подчинение на министъра
********* и Българската армия през деня е 8 часа и през седмицата е 40 часа”.
Според Правилника за вътрешния трудов ред в *********** цивилните
служители са длъжни да изпълняват в пълен обем възложените им
3
задължения и като нарушения са установени “закъснение, преждевременно
напускане на работното място, неявяване на работа и неуплътняване на
работното време”.
В показанията си свидетелят Л. Т., който към деня на нарушението е
работил като заместник-командир на Командването, сочи, че ищцата е
работила в отдел “Договори и обществени поръчки” към момента на
нарушението на трудовата дисциплина и не е получила разрешение да
напусне работното си място преди края на работния ден. Като причина за
преждевременното напускане на работа била посочила пред свидетеля
размирици в центъра на града ,предизвикани от футболен мач, които е искала
да избегне. В показанията си пред съда свидетелят Ц. Н. заявява, че на
22.10.2023г. по искане на командира се е запознал със случая, като била
дадена възможност на ищцата да даде обяснение за случая, описан в
докладната записка. След като е била запозната с процедурата, тя отказала да
даде писмени обяснения и дала устни такива, а именно, че е разбрала за
предстоящия футболен мач и се е почувствала в опасност, затова е решила да
напусне работно си място.
Видно от представения от ответника Протокол с рег. №7688/22.11.2023г.
за изслушване/ приемане на писмените обяснения на В. С., същият й е връчен
на 22.11.23г. срещу подпис, като с него са поискани писмени обяснения във
връзка с констатирано нарушение на трудовата дисциплина / преждевременно
напускане на работа преди края на работното време /, като в искането
нарушението е конкретизирано като фактическа обстановка, дата и час на
извършване. На гърба на посочения протокол е изписано от ищцата /
доколкото след ръкописния текст следва подпис и името на ищцата, който не
се оспорва/, че е дала устни обяснения пред комисията, както и че
преждевременното напускане на работното й място е свързано с с блокада на
протеста същия ден и безопасното й прибиране през тази отсечка от
маршрута. Представена от работодателя и приета по делото е „паметна
бележка“ към протокола от изслушване обясненията на ищцата за
протоколиране на проведеното изслушване от комисия в състав : полковници
Л. Т., А. Б., подполковник Ц. Н. и цив. сл. Р. Р., в която членовете на комисията
са удостоверили с подписа си, че при изслушването ищцата признала и
потвърдила , че е извършила посоченото нарушение, за което са й изискани
обяснения . В писметното си становище , след изслушване на служителя, и
4
след преценка на тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, и конкретната фактическа обстановка, комисията е направила
предложение за налагане на най-лекото дисциплинарно наказание на ищцата.
Предвид така установеното от фактическа страна, от правна съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.195 КТ дисциплинарното наказание са
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението, и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа
на който се налага.
В разглеждания случай при налагане на дисциплинарното наказание са
спазени формалните изисквания за това – заповедта е издадена от лице,
притежаващо работодателска власт; изискани са писмени обяснения от
ищцата; твърдяното нарушение е описано от обективна страна с всички
индивидуализиращи го признаци /време, място на извършване, нарушени
задължения/. Следва да се отбележи, на следващо място, че работодателят е
спазил формалните изисквания на закона относно срока за налагане на
наказанието по чл. 194 КТ, която норма предвижда, че дисциплинарните
наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението
и не по-късно от една година от извършването му. Същевременно са изискани
писмени обяснения от служителя, като са взети предвид дадените такива в
устна форма , пред изрична комисия, определена от работодателя. Ето защо
съдът приема, че от формална страна атакуваната заповед е законосъобразна.
Другият спорен между страните въпрос е дали описаното в заповедта
за налагане на наказание действие съставлява нарушение на трудовата
дисциплина.
Повелителната норма на чл.126, т.7 КТ вменява в задължение на
служителя да изпълнява законните нареждания на работодателя, като
визираните трудови задължения са съществен елемент от трудовата
дисциплина. С виновното им неизпълнение се изпълва фактическият състав на
чл.187, т.7 КТ - нарушения на трудовата дисциплина, за които се налагат
предвидените в КТ дисциплинарни наказания. В случая по делото е безспорно
установено, че ищецът не е изпълнил нареждането на работодателя, съгласно
Правилника за вътрешния трудов ред в *********** с рег. № 3Н-
7644/21.12.2022г. и Колективен трудов договор в Министерството *********,
5
обявен със Заповед № ОХ-1163/22.12.2021г. на Министъра *********, в
нарушение на които ищцата е напуснала работното си място преди края на
установеното работно време без получено разрешение и без друга
основателна обективна или субективна причина.
В процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание
работодателят е взел предвид обясненията на ищцата, изложени в устна
форма , пред нарочна комисия, както и вписани саморъчно на гърба на
връчената покана за даване на обяснения / Протокол от изслушване/приемане
на писмени обяснения с рег. № ЗН-7688/22.11.23г. / л. 33 от делото/.
Уредбата на дисциплинарната отговорност е изградена върху принципа
на съответствие на тежестта на наказанието с тази на извършеното нарушение.
В разглеждания случай доколкото на ищеца за осъщественото виновно
нарушение на трудовата дисциплина е наложено най-лекото по вид
дисциплинарно наказание, то извод за несъответствие не би могъл да бъде
направен, независимо дали от извършеното нарушение са настъпили
неблагоприятни за ответника последици / щом е налице виновно
неизпълнение на трудово задължение, наказанието „забележка” като най-леко
винаги би се явило съответно/. По тези съображения съдът счита, че
наложеното дисциплинарно наказание е съответно, като при определянето му
работодателят е отчел тежестта на извършеното нарушение, обстоятелствата,
при които е извършено, както и конкретното поведение на служителя.
Недоказани в процеса останаха наведените от ищцата твърдения , че поради
поради блокада и протести , които се очаквали през отсечка на път за дома й ,
е решила да си тръгне по-рано с оглед на собствената си безопасност, како и че
е получила разрешение от прекия си ръководител за по-ранното тръгване от
работа във въпросния ден, като липсата на дадено разрешение се установява
по безспорен начин и от събраните по делото гласни доказателства
посредством разпита на двамата свидетели по делото.
Предвид горепосоченото настоящият състав намира, че заповед Заповед
№ ЛС-162/ 30.11.2023г. на Командира на *********** бригаден генерал Т. Д.
Т., с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание “забележка” за
извършено нарушение на трудовата дисциплина, се явява законосъобразна, а
предявеният иск за отмяната й е неоснователен, поради което следва да бъде
отхвърлен.
6
Относно разноските в производството:
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски
има ответникът, като следва да му бъдат присъдени такива за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Д. С. с ЕГН ********** , срещу
***********, представлявано от командира бригаден генерал Т. Д. Т., с
адрес:гр. АДРЕС , иск с правно основание чл. 194, ал. 1 от КТ за отмяна на
дисциплинарно наказание „Забележка”, наложено със заповед № ЛС-
162/30.11.2023г. на командира на ***********.
ОСЪЖДА В. Д. С. с ЕГН **********, да заплати на ***********,
представляван от командира - бригаден генерал Т. Д. Т., с адрес: гр. АДРЕС,
на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 100 лв., представляваща разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7