Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 30.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в публично
съдебно заседание на единадесети
декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Елица Трифонова след
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №8653 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 ГПК от „А.з.с.н.в.” ЕАД срещу С.А.Ф. за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи заплащането на
присъдените със Заповед за изпълнение №733/**.2019г., издадена по ч.гр.д. №**/2019г.
по описа на ВРС, 18с. в полза на ищеца суми, а именно : сумата от 813,10 лева - главница,
сумата от 124,67 лева - договорна лихва за периода от
19.03.2016 г. до **.2017 г., сумата от 39,08
лева / - такса за оценка на досие за
периода от от 19.03.2016 г. до **.2017 г., сумата от 200,51 лева - такса услуга
„Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя за периода от 12.03.2016г.до
**.2017 г., сумата от 466,76 лева- такса услуга „Кредит у дома"за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на кредитополучателя за периода от 19.03.2016 г. до **.2017
г., сумата от 114,43 лева - обезщетение
за забава за периода от за периода от 20.03.2016 г. до 01.02.2019 г.,
представляващи задължение по договор за потребителски кредит № **, сключен на
10.12.**г. между „Провидент Файненшъл България" ООД, ЕИК *********
/понастоящем „Файненшъл България" ЕООД и С.А.Ф., вземането по който е
прехвърлено от страна на „Файненшъл България" ЕООД в полза на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, ЕИК ********* по силата на Договор за цесия от дата
01.07.2017г., вземането по което е прехвърлено от страна на „Изи Асет
Мениджмънт" АД в полза н. „А.з.с.н.в." ЕАД с ЕИК ********* по силата
на Приложение 1 от дата 01.06.2018 г. към Допълнително споразумение от дата
01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от дата 16.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 01.02.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди, че между ответника „Провидент Файненшъл България“ ООД бил сключен Договор за потребителски кредит №** от 10.12.***., по силата на който на ответника е бил предоставен кредит в размер на 1 000 лева в брой по местоживеенето й от кредитен консултант. Договорената договорна лихва за срока на договора била в размер на 197. 25 лева. Дължимата сума по кредита в размер на 1 197.25 лева следвало да се заплати на 60 броя равни седмични вноски, първата с падеж – 17.12.2015г., а последната – **.2017г. С подписване на договора кредитополучателят се задължил да заплати такса за оценка на досие в размер на 50 лева, такса за предоставяне на кредита по местоживеенето на кредитополучателя в размер на 255.89 лева; такса за събиране на седмичните вноски по местоживеенето в размер на 597.08 лева. Така общата сума, която подлежала на връщане по договора възлизала на 2 100.22 лева, която следвало да се изплати на 60 равни седмични вноски , всяка в размер на 35 лева.
До момента била погасена сума в размер на 456.10 лева.
Вземането по договора било прехвърлено от „Провидент Файненшъл България“ ООД на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с договор за цесия от 01.07.2017г. , което от своя страна прехвърлило вземането в полза на ищеца с Приложение №1 от 01.06.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че не е уведомена за извършената цесия. Твърди, че договорът за цесия е нищожен на основание чл.26 ЗЗД , тъй като в същия липсвала посочена цена. Оспорва да дължи такса за предоставяне на кредит у дома, тъй като тази услуга не била извършена. Счита, че не дължи такса за събиране на седмични вноски, тъй като не била посещавана от служител на дружеството. Твърди , че клаузите за таксите „Кредит у дома“ са в нарушение на разпоредбата на чл.19,ал.1 ЗПК като те не били включени в ГПР, тъй като щели да надвишат максимално допустимия размер по чл.19,ал.4 ЗПК, поради и което тези клаузи били нищожни.
Счита, че потребителският договор е недействителен, тъй като противоречи на чл.11, т.11 и т.12 вр.чл.23 ЗПК, тъй като към него нямало приложен погасителен план.
Счита, че не дължи лихва за забава с оглед неизпълнение на задължението на кредитора да я посещава в дома й.
Възразява срещу претенцията за такса за оценка на досие, тъй като се касаело за неравноправна клауза, която имало за цел неоснователно обогатяване на кредитора.
Съдът след като съобрази
събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК,
намира следното :
Съгласно Договор за потребителски
кредит от 10.12.2015г. „Провидент
Файненшъл България“ ООД е предоставило кредит на С.А.Ф.
в размер на 1000 лева, като последната се е задължила да върне сумата в срок от 60 седмици, на 60 равни седмични погасителни
вноски, всяка от които в размер на 35.01 лева и
последна вноска от 34.63 лева с първа
падежна дата 17.12.2017г. и ден от седмицата, в който се дължи плащането
вноските – сряда. В договора са вписани:
общ размер на фиксирана лихва – 197.25 лева, представляваща 31.82 % годишно;
общо /Б+В/ - 247.52 лева, равняващи се
на 48 % ГПР. Предвидени са такси за оценка на досие – 50 лева и такса за услуга Кредит у дома – 852.97
лева. Общият размер
на всички дължими плащания по договора е 2100.22 лева. Към договора е
представен формуляр за кандидатстване за кредит, подписан от С.А.Ф. на 10.12.2015г. и стандартен европейски
формуляр, подписан на 10.12.2015г.
С Договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017г. „Провидент
Файненшъл България“ ООД е прехвърлило на „Изи Асет Мениджмънт“ АДвсички главни
и акцесорни вземания, произтичащи от договори за паричен заем, описани в
Приложение №1. Съгласно потвърждение за извършена цесия „Файненшъл България“
ЕООД/ с предишно неименование „Провидент Файненшъл България“ ООД/ е потвърдило
прехвърляне на вземане по Договор №********* от 10.12.2015г. с имена на длъжника С.А.Ф. с главница 1000 лева и остатък на дължима
сума към датата на продажбата 1644.12 лева.
Представен е Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/
от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „А.з.с.н.в.“ ООД ,
съгласно който „Изи Асет Мениджмънт“ АД
прехвърля на „АСВ“ООД ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания,
произхождащи от договори за потребителски кредит с физически лица , които не
изпълняват задълженията си по тях, които ще се индивидуализират в Приложение
№1. Съгласно Приложение 1 е прехвърлено
вземане към С.А.Ф. по договор от №** за главница в размер на 1000
лева и общо дължимо вземане по кредита 2100.60 лева. Представени са и
допълнителни споразумения от 16.11.2010г. и 01.11.2017г. , както и потвърждение
за сключена цеция.
Представено е уведомително писмо до С.А.Ф. за извършената цесия, изходящо от „АСВ“ЕАД,
както и известия за доставяне, съобразно които уведомлението не е доставено на
адресата. Представено е пълномощно от „Изи
Асет Мениджмънт“ АД към „АСВ“ООД, с което последното дружество е уведомено да
уведоми длъжниците за извършената цесия.
Съгласно заключението на проведената по делото ССчЕ, която като
неоспорена от страните съдът кредитира като обективно и компетентно дадена се
установява следното :
Ответницата е извършила плащания
по кредита в общ размер на 456.10 лева, като с тях са погасени – 186.90 лева за
главница; 72.58 лева за редовна лихва; 10.92 лева –такса за оценка на досие;
185.70 лева- такса „Кредит у дома“. Няма
данни за постъпили плащания след издаване на заповедта за изпълнение. Размерът
на дължимите задължения по кредита е както следва : 813.10 лева за главница; 124.67 лева за
редовна лихва за периода 17.03.2016г. до 02.02.2017г. ; 39.08
лева за такса за оценка на досие; 667.27 лева за такса „Кредит у дома“ и 114.43
лева за обезщетение за забава в плащането на месечните погасителни вноски за
периода 01.07.2017г. до 31.12.2018г.
От така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи :
В производството по установяване съществуването на вземането си, ищецът
следва при условията на главно и пълно доказване да установи договорната връзка
с кредитополучателя и поръчителя, размера на вземането си. Ответникът следва да докаже наличието на правоизключващи или правопогасяващи вземането
обстоятелства.
Съгласно твърденията на ищеца и представения
договор от 10.12.2015г. „Провидент Файненшъл България“ ООД е предоставило
паричен заем на С.А.Ф. в размер на 1000 лева. Договорът е подписан от С.А.Ф. в качеството й на заемополучател.
Съгласно договореното заемната сума е
следвало да бъде връщана от кредитополучателя чрез внасянето на 60
седмични вноски.
С Договор за
покупко-продажба на вземания
заемодателят е прехвърлил на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД , а последното на ищеца вземания по
договори за заем, описани в Приложение №1, в което се съдържа и
вземането по договора за заем с ответницата.
Съобразно разпоредбата на чл.99,ал.1 и ал.2 ЗЗД цесията е способ за прехвърляне на вземания,
по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение, като вземането преминава в патримониума на цесионера в обема, в
който го е притежавал цедента с всички
привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага съществуващо
вземане, произтичащо от друго правно основание. С подписване на споразумението
към договора заемодателят е продал на
ищеца и вземането, което е имал към С.А.Ф. по сключения договор за
заем. За сключването на договора за цесия е необходимо постигане на съгласие на
страните по него – цедент и цесионер. С постигането на съгласието на страните
по договора цесията произвежда своето действие, независимо, че същата следва да
бъде съобщена на цедирания длъжник. Неспазването на задължението за уведомяване
по чл.99,ал.3 ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като
това задължение е въведено с оглед
защитата на длъжника срещу възможността да
изпълни на кредитора, който от своя страна се е разпоредил с вземането. Липсват
доказателства преди датата на завеждане
на иска ответницата да е била уведомена
за извършените цесии, но изявлението на новия кредитор е достигнало до нея с получаване на исковата молба, предвид и на
което цесията е породила действие и по отношение на него, а ефектът на
уведомяването следва да бъде зачетен като настъпил в хода на процеса.
От заключението на вещото лице се
установява, че ответницата е извършила частично плащане на дължимите вноски по кредита. Задължението за
главница е в размер на 813.10 лева, а за договорна лихва в размер на 124.67 лева.
Претенцията на ищеца включва за такса за оценка на досие и такса за
услуга кредит у дома. Съдът намира, че уговореното в договора за дължимост на такъв вид такси искането противоречи на закона и добрите
нрави. За да достигне до този извод,
съдът съобразява служебното си задължение да следи за
спазването на императивни правни норми и разпоредбата
на чл. 16 ЗПК, която предвижда
императивно задължение за кредитора да
оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави
кредит. Следователно,
клаузата в договора за кредит, с която
е уговорена такса за оценка на досие за вменено му по закон задължение е
в притоворечие с добрите нрави, тъй като оценката на кредитоспобността е
задължителна предпоставка за извършване на кредитната дейност и начсиляването
на парично задължение във връзка с нея представлява злоупотреба от страна на
кредитора. Претендираните такси от кредитора за предоставяне и събиране на кредита по естеството си са
такива по управление на кредита,
за които е налице забраната по чл.
10а, ал. 2 от ЗПК за изискване
от страна на кредитора заплащането на такси и комисиони
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
По изложените съображения в частта, с която са претендирани
вземанията за тези такси, искаът следва да бъде отхвърлен
поради противоречие със закона.
На основание
чл.86 ЗЗД кредитополучателят дължи обезщетение за забава в плащането на
задължението си, която за заявения от ищеца период възлиза на 114.43 лева съобразно заключението на вещото
лице по ССчЕ.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца се следват реализираните от
същия разноски в производството по делото на основание чл.78,ал.1 ГПК,
съобразно уважената част от исковете както следва сумата от 50.96 лева –
разноски по заповедното производство и сумата от 158.45 лева заплатена д.т. в
производството по иска по чл.422 ГПК,
юрисконсултско възнаграждение в
размер на 179.49 лева, определено по чл.25 НВЗПП съгласно цената на иска и
отхвърлената част от него, както и 179.49
лева – депозит за ССчЕ.
На основание чл.78,ал.3 ГПК на ответницата се следват разноски съобразно
отхвърлената част от иска, които възлизат в размер на 120.51 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение.
С оглед горното, съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение н. „А.з. с.н.в.“ЕАД,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление ***, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, че С.А.Ф., ЕГН: ********** с адрес *** 24
дължи заплащането на следните суми, присъдени
със Заповед за изпълнение №733/**.2019г., издадена по ч.гр.д. №**/2019г. по
описа на ВРС, 18с. в полза на ищеца суми, а именно : 813.10/осемстотин и
тринадесет лева и десет ст./лева, представляваща главница, сумата от 124,67/сто двадесет и четири лева и шестдесет и седем ст./ лева - договорна лихва за периода от
19.03.2016 г. до **.2017 г., сумата от 114,43/сто
и четиринадесет лева и четиридесет и три ст./ лева - обезщетение
за забава за периода от за периода от 20.03.2016 г. до 01.02.2019 г.,
представляващи задължение по Договор за потребителски кредит № **, сключен на
10.12.**г. между „Провидент Файненшъл България" ООД, ЕИК *********
/понастоящем „Файненшъл България" ЕООД и С.А.Ф., вземането по който е прехвърлено
от страна на „Файненшъл България" ЕООД в полза на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, ЕИК ********* по силата на Договор за цесия от дата
01.07.2017г., вземането по което е прехвърлено от страна на „Изи Асет
Мениджмънт" АД в полза н. „А.з.с.н.в." ЕАД с ЕИК ********* по силата
на Приложение 1 от дата 01.06.2018 г. към Допълнително споразумение от дата
01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от дата 16.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 01.02.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, на основание чл.422 ГПК, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумите : 39,08 лева - такса за оценка на досие за периода от от 19.03.2016 г. до **.2017
г., сумата от 200,51 лева - такса услуга „Кредит у дома" за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за
периода от 12.03.2016г.до
**.2017 г., сумата от 466,76 лева- такса услуга „Кредит у дома"за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на кредитополучателя за периода от 19.03.2016 г. до **.2017 г.
ОСЪЖДА С.А.Ф., ЕГН: ********** с адрес *** 24 да заплати н. „А. з.с.н.в.“ЕАД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление ***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата от 50.96/петдесет лева и деветдесет и шест ст./лева,
представляваща реализирани разноски в заповедното производство и сумата от 517.43/петстотин
и седемнадесет лева и четиридесет и три ст./лева, представляваща стойността на
направените разноски по делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „А. з.с.н.в.“ЕАД,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление ***, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4 да заплати на С.А.Ф., ЕГН: **********
с адрес *** 24 сумата от 120.51/сто
и двадесет лева и петдесет и една ст./лева,
представляваща стойността на направените
разноски по делото, на основание чл. 78, ал.3 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от получаването
му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: